Големина на текста:
След разпадането на Югославия на балканския полуостров се появиха 5
самостоятелни държави. На 25 юни 1991г. бе провъзгласена
самостоятелна, суверенна, цялостна, неделима, демократична и социална
държава Република Хърватия (Кроация), разположвна в северозападната
част на Балканите. На 22 май 1992г. тя е приета в ООН. Съборът –
хърватския парламенрт, се състои от две палати на двепутатите и на
жупаните. В момента министър-прецедател е Иво Санадер а президент е
Стиепан Месич. Териториално-административно Хърватия се поделя на 21
жупана. Знамето е трицветно- хоризонтално разположени ивици червено,
бяло и синьо, с герб от чержено-бели каренца, разположени шахматно, и
корона. Паричната единица е куна, която се поделя на сто липи. Тази
парична система е приета от 1994г. Такива са били парите и през периода
на самостоятелната хърватска държава извън Югославия по времето на
Втората световна воина, когато в състава на тази държава е влизала и
територията на Босна и Херцеговина.
В България се избира между названията Хърватска, Хърватско, Хърватия.
Самото име Кроатия, както е на хърватски, идва от френското название на
вратовръзката „кроат”, която била в униформата на кавалериския
хърватски полк „Роял кравате” който бил на служба при крал Луи 14.
Територията на страната има причудлива, неправилна конфигурация на
подкова или полумесец. По-дълга е западната и страна по Адриатическо
море, кадето е областа Далмация. В миналото територията е била
компактна, но през турското нашествие е променена с появата на Босна и
Херцеговина, която е заела вътрешноста на „подковата”.
По права линия разстоянието от полуостров Истрия до град Илок на
р.Дунав е 464 км, а от най- северната тока Жабник на р.Мур до Рът Ощро
на черногорската граница е 490км.
На север Хъватия граничи със Словения- обща граница от 501км, на
севертоизток с Унагария (392км), на изток със Сърбия (241км), с Чена
гора(25км), на юг и югоизток граничи с Босна и Херцегховина, като
Хърватия обгръща тези държави от три страни по протежение от 932км.
Общо сухоземната граница е дълга 2028км. На запад се мит от
Адриатическо море – от Истрия до Черна гора. Само еди тесен коридор на
юг от устието на река Неретва дава излаз на Босна и Херцеговина на
Адриатическо море – пристанище Неум. Морската граница на страната е
дълга 1278км.
Заради големия брой острови в Адриетическо море Хърватия освен
континентална се счита и за островна страна. Островна далмация е
наречена „Земя на хилядите острови”. В действителност целия архипелаг
се състои от 1233 земни къса. Това са острови (718) островчета (389) и 78
гребени (малки скални суши). Те са изпълнени с плажове, заливи, скални
стръмнини, носове, каньони. Обитаеми са 60 острова. Силно нарязаният
бряг е в няколко реда дълги острови, успоредно наредени.
Физикогеографите наричат такъв бряг Далматински тип морски бряг.
Харватите наричат „Адриатически море” „Ядрансо море”. Водата му е
топла, чиста, прозрачна, синя на цвят, с голяма соленост- 38,3%. Най-
голямата му дълбочина е(1364м) е между Фасоно(италия) и Будва (Черна
гора). По хърватския бряг има два полуострова – Истрия и Пелешац,
четири залива- Кварненски, Бакарски, Кащелански, Гружски и две морета
–Новоградско и Каринско.
През страната преминават важни пътища от Западна и Централна Европа
към Близкия изток и от Северна Европа към Адриатика.
Площа на Хърваия възлиза на 89 988 кв.км. на континенталната част се
падат 56 603 кв.км. а на приморската – 33450 кв.км.
Хърватия е средноевропейска и адриатическо-средиземноморсака,
едновременно планинска и низинна, приморска и континенталнa. Поделя
се на три физико-географски области- Панонско-Славонска (54%от площа
и 66% от населението), планинска (14% от площа и 3%от населението) и
приморска (31,6% от площа и 30% от населението). Тя от своя страна
включва полуостров Истрия, Кварненското и Дакматинското крайбрежие с
множество острови.
Славония е разположена между реките Сава и Дунав. Това е хърватска
Панония – най-плодородната част, житницата на страната. Тя се поделя на
няколко географски подобласти- Горски Котар, Лика, Корзун, Славоник,
Хърватско Загоре, Междуречие и Бараня.
Краиморската част на страната с крайбрежието и островите е с огромен
курортно-туристически потенциал. Тук са най-големите пристанища,
курортни градове и комплекси. Удивително е съчетанието между
природни дадености и архитектурно-исторически забележителности.
Успоредно на Адриатическо море се издигат част от веригата на
Динарските планини, между които най-лични са Велика и Мала Капела,
Велебит, Крбава, Плешевица. Те са младонагънати планини, изпълнани с
картови форми. На север прехождат във веригите на Савско-Дравското
междуречие.
Най високите върхове в страната са връх Динара 1831м в Динарските
планини следван от Камешница 1810м. после Свити Юре 1762м Вагански
връх 1758м.
Най-големите карстови полета са Синското, Петровото, Имотското,
Личкото, Гацкото, Огулинското и др.
Джурджевачките пясаци образуват Подравската пустиня, наречена
„Хърватската Сахара”.
Между планинските вериги се образуват дълбоки проломи, вместват се
жиеописни котловини и речни долини.
В северна Хърватия преобладават низините. Това са Посавина с Прекупле
и Мославина, Меджимурие, Подравина с Бараня, част от Срем и
коловините Хърватско Загоре и Пожешка котловина.
Хърватия е бедна на минерални богатства. В полуостров Истрия има
залежи на въглища. Разработват се находища на боксит, петрол, земен газ
и кариери на мрамор.Най-извесните минерални извори (теплице) с бани
Вараждинске-Тевплице Дарувар топуиско Липник.
Харватия се разделя на 4 климатични зони: двете са умерено топли и
влажни, една снежна и една медитеранска- с горещо лято. В Славония
климатът е умерено-континентален, а в Истрия и Далмация
средизенмоморски и планинск. С право остров Хвар е наречен
„Хърватската Мадейра” – заради многото слънчеви дни (2715часа).
Три са основните климатично-вегетационни региона: Медитерански-
обхваща хърватското приморие, адриатическия бряг и островите от Истрия
до Дубровник, Панонски и перипанонски и Планински. Най топлите места
са Хвар, Дубровник , Макарска и Сплит- над 16 градуса средна годишна
температура. Най висока е юлската температура в Сплит и Хавар, а най-
високата януарска е в Хвар, Дубровник и Макарска.
Средната януаска температура 0 градуса, а средната юлска 22градуса на юг
от Раб средната юлска е 24 градуса.
Твърде голями различие има в количеството на валежите. Годишно те
варират от 646мм във Вуковар на река Дунав до 3700мм в Рисняк. По
долината на Сава Загреб и Вараждин, валежите са около 1000мм,
Карловац 1116мм, Книн-1048мм, в Задар 915мм а на север от Риека е над
3000мм.
Край градовете Книн, Сплит, Макарска, в подножието на река Велебит,
около Масленица, Подбиоковля духа поривист, студен и често ураганен
вятър бура(подобен на сливенския вятър бора). Бора е италианска дума и
значи „северен вяър”. Харватите го наричат бура. Духа със скорост 160-
200 км. ч. Дори има случаи когато носи хора и животни във въздуха,
изкоренява дървета,търкаля камани.
Друг вятар е топлият юго или наречен оште широк или шилок, който духа
от Африка. Вятарът мистрал вее от северозапад, от морето към сушата, в
топлите летни дни намалява лятната жега подобно на бриза. В славония
духат ветровете северняк и западняк.
От хърватската теритотия 62% се отводняват към Черно море и 38% към
адриатическо море. Главната река е плавателната Сава, която тече през
областта, наречена Посавина. Общата и дължина е 945км, от които 562 са
на хърватска територия, а 380км са плавателни. Нейни десни притоци са
Добра , Корана, Мержница, Глина и Одра, а леви Сутла, Крапина, Лоня –
Требиш, Чесма, Илова, Пакра, Орлява и Босут.
На границата със Сърбия протича река Дунав, в която хърватските кораби
навлизат от река Сава при Белград. Дължината на хърватският Дунав е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Физическа география на Хърватия

След разпадането на Югославия на балканския полуостров се появиха 5 самостоятелни държави. На 25 юни 1991г. бе провъзгласена самостоятелна, суверенна, цялостна, неделима, демократична и социална държава Република Хърватия (Кроация)...
Изпратен от:
avcho
на 2008-03-19
Добавен в:
Реферати
по География
Статистика:
144 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Полезни изкопаеми на България

19 мар 2006
·
1,636
·
5
·
1,959
·
720
·
2
·
11

Полезни изкопаеми на България - кандидат-студентска тема.
 

Република Словения

11 апр 2006
·
700
·
3
·
356
·
103

Държава в Средна и Южна Европа. Площ: 20 254 km2 Население (брой): 1,9 млн. души (2000) Столица: Любляна Официален език: словенски Религия: католици
 

Рила планина (характеристика плюс снимков материал)

06 сеп 2007
·
295
·
4
·
277
·
163
·
2

Рила планина се издига в югозападната част на страната.На юг тя се ограничава от Пирин чрез живописната седловина "Предела" (1142м.) ,на север е свързана с Верила чрез Клисурската седловина.
 

Босна и Херцеговина

31 окт 2007
·
201
·
2
·
305
·
67

Административно деление - състои се от две части .............
 

Остров Кипър

03 ное 2007
·
119
·
3
·
284

Третият по големина остров в Средиземно море, Кипър, е разделен на две зони- Гръцка кипърска република и Турска зона- Северен Кипър.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по География
Какво изучава географията, географски координати
изпитен тест по География за Ученици от 5 клас
Тестът съдържа въпроси, свързани с първите теми в изучаваното по география в 5-ти клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
18
27
1
5 мин
02.10.2019
Изходен тест по география и икономика за 5-ти клас
изходен тест по География за Ученици от 5 клас
Тестът съдържа въпроси от изученият материал по география и икономика в 5-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Много лесен)
10
67
1
01.08.2019
» виж всички онлайн тестове по география

Физическа география на Хърватия

Материал № 114092, от 19 мар 2008
Свален: 144 пъти
Прегледан: 77 пъти
Качен от:
Предмет: География
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,359
Брой символи: 11,001

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Физическа география на Хърватия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Георгиев
преподава по География
в град Плевен
с опит от  5 години
18

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
221 24

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения