Големина на текста:
Българският книжовен език като
национален език. Отношения между
книжовния език и диалектите.
Езикът възниква спонтанно в човешкия
колектив, за да задоволи потребността на
хората да общуват. С развитието на самия
човек и на социалните отношения, които го
формират, се усъвършенства и неговият
език. Следователно езикът не е застинала,
неизменна система от знакови елементи
той непрекъснато се променя. Неговата
история се изучава от историческите
езиковедски дисциплини, а подготвителен
етап за това е изследването на езиковия
развой комплексно и особено в по-важните
моменти от него, т.е. целта на историческото
проучване на езика е установяването и
описването на основните му периоди. По
този важен за историята на българския език
въпрос учените имат различни виждания, но
в общи линии са съгласни със следното
принципно деление:
?Предписмен период на българския език
– 7-9 век, когато се създава българската
държава след идването на тюркското
племе българи на Балканския полуостров.
?Старобългарски периодобхваща
периода 9-11 век. Началото му е
поставено със създаването на първата
славянска азбука от братята Кирил и
Митоди. В диалектно отношение
старобългарският език е монодиалектен,
основан на солунския говор. В езиково
отношение старобългарският език е
представлявал стройно организирана
структура, с почти съвършен граматичен
строеж, богата фонемна система и
разнообразна лексика.В граматично
отношение са съществували богата
падежноименна и глаголна система, девет
именни склонения и пет глаголни
спрежения.
?Среднобългарски период той обхваща
периода 12-14 век. Книжнината е
значително редуцирана в количествено и
тематично отношение,а в устната реч
настъпват значителни
промени.Качествени и количествени
промени настъпват и във фонемната
системаотмиране на фонеми,
прегласяване и изравняване на фонеми.
?Къснобългарски период Периодът 14-
18 век се отличава с почти пълна липса на
книжовна дейност, а промените в устната
форма на езика се задълбочават.През този
период езикът се връща към диалектната
форма на общуване в ограничени
социални и териториални особености.
Така през 18 век езикът се намира в
ситуация на сериозно разминаване между
говоримата реч и писмената традиция.
Именно през този период се полагат
основите на новобългарския език, чието
формиране и усъвършенстване
представлява продължителен и сложен
процес, направляван от разнообразни
фактори.
В езиково отношение новобългарският език е
качествено нова структура. Настъпилите
промени са довели до сериозно
преструктуриране на системата във
фонетично и граматично отношение:
увеличил се е броят на аналитичните
граматични форми, засилила се е употребата
на служебни думи, преструктурирана е
именната система, установили са се нови
граматични значения и форми.В науката
съществуват различия по въпроса за първите
прояви на новобългарския език. Основните
фактори, които играят роля при
формирането на новобългарския език, са
териториалните диалекти и
черковнославянският език.
Промените в езика не са стихийни, те се
обуславят от най-различни фактори
(например от влиянието на други езици или
просто от усъвършенстването на говорния
апарат на човека) и имат закономерен
характер, резултат са от действието на
определени езикови закони.
1
Езиковите закони, за разлика от природните,
могат да бъдат ограничени по време
(например да са валидни за старобългарския
период, но не и за съвременния) и по
пространство (да се отнасят само за един
диалект или диалектна група, а не за
българския език като цяло).
Първоначално езиците обслужват
относително малки човешки колективи.С
разрастването на езиковата общност започва
разселване. Върху по-голямата територия
вече трудно се поддържа старото единство
на езика. По този начин от праславянски са
се обособили отделните славянски езици.
Аналогичен процес може да се наблюдава и в
един език, когато по обществено
исторически причини възниква териториална
откъснатост и намаляват активните
контакти между хората. Така се обяснява
силното диалектно разчленение на
българския език след падането на България
под турско робство. Българският език се
развива в териториално обособени варианти,
понякога значително отличаващи се помежду
си. Това са диалектите и местните говори.
Те се отличават със собствени особености
главно в областта на фонетиката и
лексиката.
Териториални диалекти. В диалектно
отношение новобългарският език е
полидиалектен. В него са съчетани езикови
особености от различни областикакто
източни, така и западни.Много важен момент
е и хронологическата смяна на диалектната
основа под влияние на променящите се
политически и обществено-икономически
обстоятелства.Могат да се откроят три
последователни диалектни пласта в
новобългарския език. Най-старият пласт е
западнобългарският. Негови носители са
първите възрожденски книжовнициПаисий
Хилендарски, Йоаким Кърчовски, по-късно
Неофит Рилски, Константин Фотинов и
други. През втората четвърт на 19 век
засиленото културно и икономическо
влияние на централните балкански области
превръща в естествен езиков център и говора
на тези области.
Езиковото влияние на централните
балкански диалекти е най-продължително и
значително с оглед изграждането на
новобългарския език.Последният диалектен
пласт е представен от североизточните
говори,чиято роля нараства с появата на
читалищата и с полагане основите на
българския театър и драма. Обединяването
на разнодиалектни системи в единна
книжовна система е израз на езикова
интеграция, тъй като става въпрос за
съвместяване на системи с общи генетични,
типологични и функционални признаци.
Черковнославянски език. Диалектите не са
били в състояние да предоставят цялото
необходимоза един книжовен език словесно
разнообразие. В тях например е била
изключително оскъдна като количество
абстрактната лексика, както и лексиката с
обществено-политически и културен
характер.Основният им лексикален принос е
свързан с лексика,предназначена да
обслужва битовата комуникативна сфера.В
такива случаи народностната диалектна
основа обикновено се съчетава с примера на
друга,вече утвърдена книжовна традиция.
Най-подходяща и близка до съзнанието на
възрожденския книжовник в това отношение
е била черковнославянската книжнина. През
19 век тя масово навлиза в България за
нуждите на православната църква,а и в
езиково отношение е стояла изключително
близо до съзнанието на българина.
Черковнославянският език представлява
руска фонетична редакция на
старобългарския. В него има запазени както
старобългарски елементи, така и са
формирани черти-главно фонетични,-
присъщи на руския език.Затова и ролята му в
изграждането на новобългарския език е
двояка. Благодарение на
черковнославянския език се установяват
важни словообразувателни и
формообразувателни модели: възстановява
2
се сегашното деятелно причастие,
активизира се словообразувателната
продуктивност на морфемитеост, -ест, -ар,
-тел, -ние, навлизат множество
старобългарски страдателни причастия под
формата на прилагателни имена, увеличава
се броят на сложните думи.
Със създаването на единни по-
широкообхватни икономически,социални и
културни процеси се налага утвърждаването
на единен език, чрез който да се преодолеят
по-сериозните диалектни различия и
битовата ограниченост на народната реч.
Съзнателно се формира обществено
споразумение за езика, т.е. създава се
книжовният език. Той е форма на
националния език,която е еднаква за целия
народ и обслужва общуването във всички
сфери на обществения живот. В зависимост
от особеностите на общуванетов бита, в
науката, административноправното
устройство на обществото и т.н. – се
формират обслужващите тези сфери
подсистеми на книжовния език, които се
наричат функционални подезици
разговорен, научен, публицистичен,
административно-делови. Специфична
форма на книжовния език е и реализацията
му в художествената литература.
Книжовният език във всичките си
функционални разновидности, със своята
писмена и устна форма, с диалектите и
другите групови говори (например жаргона)
представляват националния език.
Любомир Андрейчин определя книжовния
език като общонародна, стандартна,
високообработена форма на националния
език, която се отличава от диалектите с
общозадължителни норми и с много по-
богати изразни средства.
Новобългарският книжовен език се формира
през епохата на Възраждането успоредно с
формирането на българската нация, тъй че
той е и национален книжовен език.
Националните книжовни езици за разлика от
донационалните имат по-широки и по-
разнообразни обществени функции и се
характеризират със своите единни
общонационални норми с наддиалектен
характер.
Езикови нормипроизход, характер.
Норма и кодификация.
Новобългарският книжовен език се формира
през епохата на Възраждането успоредно с
формирането на българската нация, тъй че
той е национален книжовен език.
Националните книжовни езици за разлика от
донационалните имат по-широки и по-
разнообразни обществени функции и се
характеризират със своите единни
общонационални норми с наддиалектен
характер.
Нормата прдставлява съзнателно търсено
единство в изговора и правописа, т.е. в
употребата на езиковите средства.
Формирането на книжовноезиковите норми е
дълъг, а понякога и противоречив
процес.По-голямата част от нашите
книжовноезикови норми се основават на
особеностите на централните балкански
говори, но има и други, отразяващи черти от
останалите диалекти или по-старо езиково
състояние. Влияли са и близкородствени
езицинапример сегашно деятелно
причастие в съвременния български език и
заето от руски.
Макар и устойчива, нормата подлежи на
изменение. Т я предлага и варианти, които са
следствие от вариантите в езикарезултат
от развойните му тенденции. Възможно е в
продължение на дълго време в езика да
битуват две форми (дублети) с еднакви
функциистара и нова; домашна и чужда
или от различни диалекти (например:
чадо~чедо, невяста~невеста,
зрялост~зрелост и т.н.). В крайна сметка се
налага онази от тях, която е съобразена в по-
голяма степен с езиковата система.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
ventwow95 написа на 24 фев 2019 ОТГОВОРИ
студент на 23 години от Пловдив , ПУ "Паисий Хилендарски"
Тези теми само по български език ли са?
didi_pubfzo написа на 15 яну 2016 ОТГОВОРИ
студент на 30 години от Пловдив , ПУ "Паисий Хилендарски"
Здравейте! Как да разчитам съкращението Ви: С никои се разпр. преживявания. Благодаря!
 
Домашни по темата на материала
морфологичен и синтактичен разбор
добавена от apiii.adem 29.11.2018
0
33
Моето сладко котенце Тигър
добавена от dan_meg 16.10.2017
0
10
Песента на промяната в стихотворението ,,Песен за човека'' на Никола В.
добавена от qazwsx255 17.02.2016
0
15
теми за държавен изпит
добавена от ventwow95 24.02.2019
2
22
план конспект зима в иголистната гора
добавена от SHEYNOV 10.02.2019
1
4
Подобни материали
 

Възникване на старобългарската писменост и на старобългарския книжовен език

16 дек 2006
·
810
·
11
·
1,872
·
340
·
1

Точно, кратко и ясно за възникването на старобългарската писменост и на старобългарския книжовен език.
 

Модел на езика като система

23 окт 2008
·
130
·
13
·
2,915
·
119

Както е известно, съвременното езикознание, определяно като теоретично, описателно и синхронно, в качеството си на истинска наука за езика със собствен метод на изследване възниква едва в края на 19. и началото на 20. век...
 

СБЕ - фонетика и лексикология

13 сеп 2008
·
560
·
4
·
1,082
·
656

Няколко разработени теми по съвременен български език.
 

Възникване и развитие на членните форми

17 май 2008
·
96
·
3
·
1,267
·
105

Наличието на задпоставен определителен член отделя българския език от останалите славянски езици и го сближава с балканските...
 

Езикът - моя гордост. тревога и болка

30 мар 2008
·
266
·
1
·
179
·
415
·
2
·

Езикът - парченцето пъзел без което един народ не би съществувал. Езикът - миналото, настоящето и бъдещето на една нация, нейното най-ценно достояние което удохтворява отделната личност и и придава неповторим лик...
 

Разработени теми за държавен изпит по български език

Материал № 1139538, от 17 дек 2014
Свален: 3 пъти
Прегледан: 1,961 пъти
Предмет: Български език
Тип: Общ материал
Брой страници: 477
Брой думи: 130,517
Брой символи: 816,087
Цена: 90.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Калина Тошева
преподава по Български език
в град София
с опит от  10 години
2

Даниела Лазарова
преподава по Български език
в град Бургас
с опит от  5 години
6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения