Големина на текста:
Управление на интелектуалната собственост
ТЕМА 1: Същност, обхват и структура на обектите на
интелектуалната собственост (ИС)
Понятието ИС се въвежда официално в употреба с
подписването на конвенцията за създаване на
Световната организация за интелектуална собственост
(СОИС), през 1967г., в Стокхолм. По-късно СОИС става
16-та специализирана организация към ООН, със
седалище Женева, Швейцария. С подписването на
конвенцията, формално приключва и процесът, наред с
познатите дотогава – движима и недвижима собственост
– да се регламентира и нов вид собственост – ИС, чиито
обекти са продукт на творческия интелект на човека.
Конвенцията дава широк обхват на понятието ИС, като
включва в него следните обекти:
-Литературни, художествени и научни произведения;
Изпълнителска дейност на артисти;
-Звукозаписи;
-Радио и ТВ предавания;
-Изобретения;
-Научни открития;
-Промишлен (индустриален) дизайн;
-Фирмени наименования;
-Търговски марки и марки за услуги;
-Наименования за място на произход на изделията и
указания за произхода на изделията;
-Преследване на недобросъвестната конкуренция;
Всички други права, отнасящи се до интелектуалната
дейност в производството, научната литература и
художествена области.
Тези 10 групи се подразделят на 3 групи:
Първа група – обекти на индустриалната собственост
(ИндС).
Определението ИндС идва като резултат от факта, че в
тази група се обособяват продукти, чието основно
приложно поле е индустрията. Те реализират своя
икономически потенциал в промишлеността, а в баланса
на търговските фирми фигурират като основна част на
дълготрайните нематериални активи. Международната
аргументация на тази група активи е поставена през
1883 в Париж, където е приета Парижката конвенция за
защита на обектите на ИндС. Регламентирани са и
попадат под правна защита следните обекти:
-Патенти за изобретения;
-Полезни модели;
-Промишлен/индустриален дизайн;
-Фабрични и търговски марки и марки за услуги;
-Търговско име;
-Наименование на мястото на произхода на изделието;
-Указание за произхода на изделие;
-Преследване на недобросъвестната конкуренция.
Парижката конвенция въвежда специална закрила на
посочените обекти, като за целта се приемат
съответните закони в отделните страни, станали нейни
членки. Същността на тази закрила се изразява в
предоставянето на изключително право на собственост
да се ползва съответния защитен обект за определен
срок, като за целта се издава документ, наречен най-
често „Патент“/“Свидетелство“.
Втора група – литературно-художествена собственост.
В нея се включват произведения на:
Литература; изкуство; наука - Авторско право;
Производители на звукозаписи; аудио-визуални
изображения; филми; радио и ТВ организации - Сходни
права.
Поради своята специфика, тъй като при тези обекти е
налице предимно „изпълнител“, а не автор, те се
обособяват в относително самостоятелна система от
обекти, известни в литературата като „Сходни права“.
За закрила на тази втора група през 1886 г в Берн,
Швейцария се подписва Бернската конвенция за закрила
на произведенията на литературата и изкуството. В
конвенцията се използва обобщителен терми:
„Художествени и литературни произведения“.
Трета група – нови обекти на ИС.
Те са формирани като понятия от СОИС, като в обхвата
на тази нова група се включват следните обекти:
-Селекционерски постижения – нови сортове и породи;
-Биотехнологии;
-Топология на интегрални схеми;
-Програмни продукти;
-База данни;
-Типографски знаци;
-Традиционни знания.
Не е затворена конструкция като първите две групи. Тук
могат да се добавят нови обекти.
Всички обекти от трите групи като ИС са обект на
търговски сделки. Формите на провеждане на тези
сделки са основно две:
Покупко-продажба;
Лицензиране.
Втората форма се отнася само за интелектуални, но не и за
материални продукти.
Между интелектуалните и традиционните продукти има
няколко съществени различия, които предопределят както
спецификата на установяване на собствеността върху тях,
така и цялата им по-нататъшна икономическа реализация.
Основното, което ги разграничава е, че интелектуалните
продукти имат нематериален характер, за разлика от
традиционните материални стоки. Същевременно
интелектуалните продукти имат винаги уникален характер.
Нематериалният характер на интелектуалните продукти
(ИП) се изразява във факта, че всъщност „продуктът“ е
информация, като няма значение каква е тази информация.
Може да бъде технически чертеж, химична формула,
описание на технологичен процес, нотен текст, музикално
произведение, рисунка и т.н.
За да се използва даден ИП трябва да се материализира
или да бъде разположен върху някакъв материален носител.
Ако информацията е същността на ИП, то търговията с тях
всъщност е търговия с информация, която те съдържат,
което прави тези сделки толкова специфични, че те се
обособяват в относително самостоятелен вид, наречен
„лицензионни сделки“.
Потребителската стойност на един материален продукт се
използва само от неговия собственик. Ако продаде продукта
си, той губи възможността да ползва неговата
потребителска стойност, която преминава при новия
собственик. Аналогична е ситуацията ако материалният
продукт се даде под наем/аренда. В този смисъл при
материалните продукти не е възможно потребителската
стойност да се използва, едновременно, от продавача и
купувача. При ИП , обаче, това не е така. Наред с
традиционната сделка „покупко-продажба“, при тях може да
се осъществи особен вид сделка – „лицензиране“, при която
собственикът на ИП може да разреши и на друго лице да
използва този продукт, едновременно с него.
Ако е реализирана традиционна покупко-продажба на
съответния ИП е налице отчуждаване на собствеността от
него. А ако се предостави лицензия, няма акт на
отчуждаване на собствеността, тъй като собственик на ИП
остава същото лице, което дава само разрешение за
ползването на своя продукт от друго лице, при определени
условия.
Купувач на лицензията може да е не само едно, а
неограничен брой лица, като всяко от тях наред със
собственика използва едновременно потребителската
стойност на лицензирания ИП. Този тип сделки са
характерни и присъщи, единствено, за обектите на ИС.
Тема 2: Същност и основни характеристики на
изобретенията (ИЗ)
Основен обект на индустриалната собственост
(ИндС), който подлежи на патентна закрила и по повод,
по който може да се каже, че са създадени патентните
закони и самата патентна система (ПС) са ИЗ. В
ежедневната практика под Из най-често се разбира
някаква новост, създадена в областта на
науката/техниката откъдето се прави и извода, че щом в
тези две области е налице нов ИП, то вече имаме ИЗ, за
което може да бъде издаден патент. Реално нещата не
стоят по този начин.
Първо – не всички ИП могат да се считат за ИЗ;
Второ – не за всички Из могат да бъдат издавани
патенти.
Тези две обстоятелства изискват наличието на
общоприето определение с формулирани изисквания:
“Що е изобретение?“
В света няма единно определение, но е общоприето
изискването, че за да бъде определен като Из
полученият ИП, задължително, трябва да
представлява :“Техническо решение на задача“, като
задачата може да бъде във всяка една област на
общественото стопанство. Същественото в това
определение е , че не самата задача, а нейното решение
трябва да има технически характер. Необходимо е да се
има предвид, че в понятието „техническо решение“,
думата „техника“ се разглежда в сравнително широк
смисъл, като включва не само традиционни технически
средства, като машини, устройства, съоръжения, но и
методиките, като например диагностика, лечения. Ако
даден ИП не е техническо решение, той не се счита за
ИЗ и не може да бъде защитен с патент. Това се отнася
до следните обекти:
Открития, научни теории и идеи;
Математически методи и формули;
Резултати от художествено творчество;
Плодове, правила и методи за интелектуална дейност, за
игри или за делова дейност;
Програми за ЕИМ;
Предоставяне на информация.
Второ обстоятелство, възпрепятстващо получаването на
патент е свързано с определени национални интереси.
Най-често това са изобретения, чиято публикация или
използване влизат в противоречие с обществения ред и
нравите на обществото или вещества, получени от
вътрешно-ядрени превръщания, предназначени за
военни действия.
Друга причина – когато ИЗ не отговаря на определени
изисквания, наречени „критерии за патентноспособност“.
Тези критерии, най-често са 3 и са почти еднакви за
всички държави, независимо от спецификата на
националното им законодателство:
Новост;
Изобретателско равнище;
Промишлена приложимост.
Имат неизменен и кумулативен характер.
*Изискването за новост означава, че ИЗ не трябва да
бъде част от съставянето на техниката, т.е. приема се,
че едно ИЗ е ново, когато до датата на подаване на
заявка за патент, неговата същност не е била разгласена
и не е станала общодостъпна чрез писмено/устно
описание, а самото ИЗ не е било използвано в
промишлеността и търговията.
*Изобретателско равнище Критерият за
изобретателско равнище в най-общ смисъл означава, че
за един специалист в дадена област изобретението не
трябва да произтича по очевиден начин от
съществуващото състояние на техниката в същата
област, т.е. изискването за изобретателско равнище е
изключително субективен критерии. За да е налице
изобретателско равнище в изобретението, то трябва да
е крачка напред от това, което вече съществува, т.е. да е
налице творчество.
*Промишлена приложимост – означава, че неговият
предмет трябва да може да бъде произвеждан или
многократно използван в който и да е отрасъл на
промишлеността/селското стопанство. Промишлена
приложимост включва в себе си изискването предметът
на изобретението да бъде: работоспособен,
възпроизведим по промишлен начин, с индустриални
методи; осъществим със средства, като тези средства
трябва да бъдат указани в самото патентно указание.
Терминът „промишлен“ трябва да бъде разглеждан в
широк смисъл, като възможност за практическа
осъществимост и многократно производство на предмета
на ИЗ във всяка една област на човешката дейност.
ТЕМА4: Полезни модели (ПМ)
Полезният модел в професионалният език и в
специализираната литература се нарича: „Малко ИЗ“.
Това наименование в значителна степен разкрива
неговата родствена връзка с ИЗ и идентичността им с
тях в цялата процедура по неговата патентна защита и
действието на получения патент. Разликата е само в срока
на действие на патента – около два пъти по-малък от срока
на патента на ИЗ.
ПМ е също обект на ИС и досега в теорията за неговата
същност и защита са налице доста спорни моменти.
Главното в тези спорове е свързано с неразривната връзка
от една страна между ПМ и ИЗ, а от друга – на известни
допирни точки с друг обект на ИС – промишлен дизайн.
Допирните точки с промишления дизайн произтичат основно
от определението за ПМ в патентните закони, в които има
конкретни изисквания, свързани с формата на ПМ, като в
същото време промишлен дизайн се дефинира като: „Всяко
ново, външно оформление на изделието, изразяващо се в
особености на формата, рисунките и т.н.“.
При конструирането на едно изделие , обикновено се спазва
правилото:“Формата следва функциите“. Това е и изходна
позиция за разбирането на изискването към формата на
изделието като ПМ, когато формата на изделието е
следствие от функцията на това изделие, а не негов
декоративен елемент. Като елемент на конструктивната
същност на изделието – формата е обект на защита като
ПМ.
Съвсем различно стоят нещата при формата на едно
изделие, разглеждана като промишлен дизайн. В този
случай формата на изделието не е свързана с неговите
функции, т.е. тя е само декоративна страна на изделието,
свързана с неговото естетическо възприятие от
потребителя. При промишления дизайн, формата на
изделието не само не е свързана с неговите функции, но
може да приема хиляди художественотворчески решения.
Съществуват десетки варианти на такива решения, а при
ПМ – еднозначно – от формата следва функцията.
Що се отнася до цялата материя, свързана с процедурата по
получаването и действието на патента за защита на ПМ,
както и тяхната икономическа реализация, тя е тъждествена
с тази на ИЗ, а именно – ПМ трябва да отговаря на трите
кумулативни изисквания:
Новост;
Изследователско равнище;
Промишлена приложимост.
Защитата на ПМ е също тъждествена със защитата на ИЗ.
Действието на патента е аналогично с този на ИЗ, с едно
изключение – срокът на действие на патента за ПМ е 10
години.
В сравнение с патентната защита на ИЗ, патентната защита
на ПМ се възприема в сравнително по-малък кръг от
държави.
ТЕМА 6: Географски означения (ГО)
Под географски означения, разбираме географски указания
и наименования за произход. Географските означения са
обект на ИС и служат за идентифициране на източника и
произхода на стоките, за които се използва. Особено
важна е функцията на наименованието за произход,
чрез посочване характерните качества на изделието,
предопределени от географски район или от човешкия
фактор.
Определението за географски означения в нашия Закон
за марките и географските означения се дава в чл. 51,
където се посочва:“Под географско означение се
разбира наименованието за произход на стоките и
географските указания за произхода“.
Географско указание (по-тясна характеристика) е
наименованието на страна, район, определена местност
в тази страна, служеща за означаване на стока, която
произхожда от този район и притежава качество,
известност или друга характеристика, които могат да се
отдадат на този географски произход.
Наименование за произход (разгърната
характеристика) е наименованието на страна, регион,
определено място в тази страна, служещо за означаване
на стока, която произхожда от този район и чието
качество/специфични свойства се дължат предимно или
изключително на географската среда, включваща
природните и човешки фактори. При наименованието за
произход връзката между географска среда и
специфичните качества на стоката е силна и се дължи
изключително преобладаващо на географската среда,
включваща кумулативно природния и човешки фактор,
натрупания производствен опит и национални традиции.
Докато при географските указания специфичните
качества на стоката се отдават на произхода от дадено
географско място.
Географските указания предават много важна
информация на потребителите, както за географския
произход на стоките, така и за техните специфични
свойства и характеристики. Географските указания и
наименованията за произход на стоките са
регламентирани като обекти на индустриалната
собственост от Парижката конвенция. В сравнение с
другите обекти наименованията за произход и
географските указания представляват една особена
характеристика, даваща ни разширена информация.
Всяко географско означение принадлежи на една
държава, в която се намира и съответната географска
местност.
Правната защита на географските означения се
осъществява, чрез регистрация в Националното
патентно ведомство. За да бъде регистрирано едно
географско означение, то трябва да отговаря на
следните критерии:
Да не се е превърнало в родово наименование на
територията на РБългария;
Да не е идентично с наименованието на по-рано
защитени сорт растение/порода животни;
Да не е идентично на географско означение или марка,
регистрирано по-рано за идентична стока.
Самата регистрация става с подаване на заявка, към
която се прилага препис от Заповед на ръководител на
централното ведомство, с която се определят границите
на географското място и специфичните и уникални
качества и особености на стоките, както и връзката им с
географската среда. Преминава се през два вида
експертиза – формална и материална. Ако всичко е
успешно, патентното ведомство взема решение за
регистрация. Регистрираното географско означение се
вписва в държавния регистър на патентното ведомство,
а заявителят се вписва като негов ползвател.
Регистрацията на географското означение е безсрочна.
Веднъж регистрирано, географското означение не се
нуждае от доказване. Прекратява се при неплащане на
годишна такса.
Регистрираното географско означение предоставя на
заявителя изключително право на ползване, което
обхваща:
Забрана на всяко ползване на регистрираното
географско означение за други сходни стоки;
Забрана за неправомерно използване или емитиране на
географското означение;
Забрана за използването му заедно с думи: род, вид,
тип;
Забрана за използването на географското означение
като невярно и заблуждаващо указание по отношение на
източника, произхода, естеството или качеството на
стоките;
Забрана за всякакви други действие, които могат да
доведат потребителя до заблуда, относно истинския
произход на стоките.
Правната закрила на географските означения се
прекратява, когато престане да съществува връзка
между особеностите на стоката и географската среда.
Закрилата на географските означения може да се
разглежда като особен акт на закрила срещу нелоялна
конкуренция, тъй като неправомерното им използване
може да даде на един производител незаслужено
предимство на пазара пред неговите конкуренти.
ТЕМА 3: Процедура за получаване на патент (П)
Патентът е защитен документ, който установява акт за
собственост на ИЗ, като собственикът се нарича
„патентопритежател“ и придобива изключително право
върху него, включително стопанската реализация на ИЗ
и неговото използване за търговски цели. Процедурата
за получаване на П започва с подаването на заявка в
съответното национално патентно ведомство, като след
подаването на тази заявка се влиза в процедура за
патентна експертиза, включваща два етапа:
Първо – етап на предварителна експертиза, наречена
още „формална“;
Второ - етап на експертиза по същество, наречена още
„материална“.
По време на цялата процедура, между заявителя и/или
неговият представител по Индустриална собственост и
патентното ведомство, в лицето на експертите се води
нонстоп диалог за доуточняване и коригиране на
заявката, като целта на диалога е тази заявка да бъде
доведена до положителен резултат.
Всеки национален патентен закон определя
необходимите документи, които трябва да съдържа една
патентна заявка. Според нашия закон от 1993г, всяка
патентна заявка трябва да съдържа следните документи:
Заявление за патент;
Описание на изобретението, разкриващо неговата
основна същност;
Една или повече патентни претенции;
Чертежи, ако са необходими за поясняване на ИЗ;
Реферат;
Декларация за приоритет и приоритетно свидетелство,
когато се претендира за право на конвенционален
приоритет по Парижката конвенция;
Документ за внесена такса за заявяване;
Документи за внесени такси за експертиза, за претенции,
за претендиране, за приоритет, за публикация на
заявката;
Пълномощно от заявителя за упълномощаване на
представителя по индустриална собственост, ако
заявката се подава чрез него;
Декларация за лицензионна готовност – може да се
подаде по всяко време.
В случая трябва да се подчертае един съществен
момент – собствеността на патентопритежателя върху
ИЗ се изразява чрез изключителните му права върху
него, което е насочено и обхваща само действия,
включващи стопанската реализация на ИЗ, но не и
достъпът до самата информация, изложена в патентното
описание. В този смисъл за патентопритежателя може да
се говори като за монополист, но само по отношение на
търговската реализация. А що се отнася до
информацията – тя има публичен характер и може да се
използва от всяко заинтересовано лице за нетърговски
цели.
Правната закрила върху ИЗ се предоставя с патент (П),
като с този документ се удостоверяват следните
обстоятелства:
Наличие на патентоспособно ИЗ;
Приоритетната дата;
Авторството;
Изключителното право на патентопритежателя върху ИЗ.
Всички патентни закони по света посочват, че
изключителното право върху ИЗ включва в себе си
правото на патентопритежателя да използва ИЗ, да
забранява на трети лица да го използват без негово
съгласие и да се разпорежда с патента, както сметне за
добре. Патентът се издава на лицето, подало
заявлението.
ИЗ, като правило принадлежи на самия изобретател,
когато при неговото създаване той не използва чужди
финансови, материални и др. ресурси. Работодателят,
като правило, може да стане патентопритежател, когато
са налице т.нар. „служебни изобретения“. Такива са ИЗ,
създадени при изпълнение на служебни задължения,
произтичащи от трудови/други правоотношения,
включително, когато изобретателят е използвал
материални/финансови ресурси на своя работодател
или опит и знания, които е придобил, в резултат на
изпълнение на служебните си задължения.
Когато се издаде патент, собственикът му получава
правна закрила от закона, както за всяка друга
собственост – движима/недвижима.
Патентопритежателят, като монополист, придобива
определени икономически предимства. Това, на
практика, става, чрез реализиране на определени
икономически функции на патента, основните, от които
са следните:
Патентът, като средство за защита на инвестицията;
Патентът, като средство за завоюване на пазари;
Патентът, като необходимо условие за продажбата на
лицензии;
Патентът, като средство за блокиране на конкурентни
производства.
Правото на патентопритежателя да се разпорежда с патента
е свързано с две възможности:
Да го продаде на друго лице, при което настъпва
отчуждаване на собствеността, или
Да предостави лицензии на други лица.
При предоставянето на лицензии патентопритежателят дава
само разрешение на други лица да използват патентът на
защитеното ИЗ, при определени условия, фиксирани в
сключения лицензионен договор.
В практиката, патентите за изобретения, могат да бъдат
няколко вида:
Основен патент – когато за едно ИЗ се издаде патент, то
този патент се нарича основен.
Въвеждането му професионалния лексикон е породено от
следната необходимост:
За да се означи по този начин, че патентната закрила се
отнася до едно изцяло самостоятелно ИЗ;
За да се ограничи от други ИЗ, нямащи самостоятелен
характер, които само допълват, усъвършенстват или са
зависими от основното ИЗ, за което вече е издаден патент.
Допълнителен патент – издава се за ИЗ, което доразвива
или усъвършенства ИЗ, за което вече е издаден основен
патент. Като правило, допълнителният патент се издава
само на притежателя на основния патент и независимо кога
е издаден допълнителният патент, действието му се
прекратява в момента, в който се прекрати действието на
основния патент.
Зависим патент – се нарича патент за ИЗ, което не може да
се използва без използването на друго вече защитено
патентно ИЗ. Той се издава за ИЗ, което като техническо
решение представлява самостоятелно решение на задача.
То не допълва и не усъвършенства друго ИЗ. Това
обстоятелство води до необходимо разрешение на другия
патентопритежател, чрез сключване на лицензионен
договор. За разлика от допълнителния патент, който се
издава само на притежателя на основния патент,
зависимият патент се издава на всяко трето лице и неговият
срок на действие няма връзка със срока на действие на
патента, от който е зависим. След прекратяване на срока на
действие на основния патент, зависимият патент,
автоматично става основен патент.
Секретен патент – статутът им е възприет в почти всички
страни, членуващи в СОИС. Те се издават за ИЗ, свързани с
отбраната и сигурността. По отношение на секретността на
ИЗ, обикновено се произнасят МВР и МО, в САЩ – НАСА.
Самото засекретяване на патента няма връзка с това къде е
създадено ИЗ, дали в системата на военно-промишления
комплекс или от самостоятелен изобретател, работещ в
гражданско учреждение. Достъпът до секретните патенти е
строго ограничен и е регламентиран със специален
документ, в съответното патентно ведомство на дадената
страна. За секретните патенти не се извършват никакви
публикации, само се завеждат със съответните патентни
номера в книгата на патентното ведомство.
Патентопритежателят на секретния патент не може
свободно да използва своето изобретение или ако има
такава възможност, това става с разрешението на органите,
засекретили ИЗ. Разсекретяването на патента става от
същите тези органи, които са засекретили ИЗ.
Патентни аналози – след като е получен патент за едно ИЗ в
дадена страна, то за същото ИЗ могат да се появят заявки
във всяка страна, която има патентно законодателство.
Получените по този начин патенти в други държави за едно
и също ИЗ се наричат патентни аналози. Действието на
патента се разпростира само на територията на държавата,
която го е издала. На всички други територии, където няма
патент върху ИЗ, то е общодостъпно и може да бъде
използвано от всяко заинтересовано лице без наказателна
санкция. Именно териториалният характер на действието на
патента обуславя патентоването в чужбина. Патентите за
едно и също ИЗ, издадени в различни държави, са
независими един от друг.
Патентът за ИЗ е ограничен не само по територия, но и от
време, като има определен срок на действие, регламентиран
в патентното законодателство на всяка държава, член на
СОИС. Най-често срещаната продължителност на действие
на патента е 15-17-20 години. Като начало на срока на
действие се приема датата на подаване на заявката за
патент. Обикновено процедурата по издаване на патента
продължава 2-3 години, като през този период ИЗ не се
ползва с патентна закрила. Продължителността на срока на
действие на патента е свързана с възможността
патентопритежателя да разполага с достатъчно време, за да
внедри своето ИЗ, чрез промишлената му експлоатация да
възстанови направените изследователски разходи и да
формира достатъчно голяма печалба, приемлива за него. В
нашата страна срока за действие на патентовано ИЗ е 20г,
считано от датата на подаване на заявката.
Икономически функции на патента
Патентът, като средство за защита на инвестициите;
Патентът, като средство за завоюване на пазара – тази
функция може да се изрази само с едно
изречение:“Монополизиране на пазара“, като при това се
реализират три много важни икономически предимства:
Продажба на патента за защитена продукция по
монополни цени;
Максимизиране обема на продажбите;
Удължаване на пазарния живот на изделието.
Патентът, като необходимо условие за предоставяне на
лицензии. Възможността за предоставянето им е много
сериозно икономическо предимство, в смисъл –
получаване на голяма икономическа изгода.
Патентът, като средство за блокиране на конкурентни
производства – тази функция до голяма степен е
обвързана и реализира другите две функции на патента
– за инвестициите и за пазара. След като внедри своето
ИЗ, блокирайки своите конкуренти, патентопритежателят
си осигурява време. Това предимство – във времето- е
необходимо на патентопритежателя да реализира
икономическия потенциал на своето ИЗ и да формира
достатъчно голяма печалба.
Основните икономически изгоди от наличието на
патентен монопол върху ИЗ са:
Реализирането на свръхпечалба;
Максимизиране масата на печалбата;
Изследователски предимства и тенденции към
постоянство на икономически изгоди във времето.
Прекратяване действието на патента.
Патентът се прекратява при:
Изтичане срока на действие на патента;
Отказ на патентопритежателя;
Неплащане на ежегодните патентни такси за
поддържането на патента.
Статут на патентното представителство.
Изобретателят/работодателят могат да бъдат
представени пред патентното ведомство лично или чрез
представител на Индустриалната собственост, т.нар.
„патентен представител“. Този термин е придобил
гражданственост, тъй като лицето извършващо
представителството пред ведомството извършва всяко
действие от името на упълномощителя, който може да
бъде самият изобретател или работодател.
Представителството се извършва от
висококвалифицирани в областта на индустриалната
собственост лица, като от тях се изисква следното:
Да са завършили ВУЗ (да имат висше образование);
Да имат определен минимум стаж по специалността;
Да са положили специален изпит за представителство;
Да са вписани в регистъра на националното патентно
ведомство, като представители по индустриална
собственост.
Статутът на представителството възниква вследствие на
изключителната специфичност на знанията и сложността
на процедурата по издаването на защитни документи.
Представителят по индустриална собственост се явява
в ролята на своеобразен „преводач“ на езика на
изобретателя и експертите в патентното ведомство.
Патентният представител представлява
заявителя/патентопритежателя при извършването на
всички административни действия пред патентното
ведомство.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
05 окт 2019 в 20:23 потребител
16 май 2017 в 23:23 студент на 23 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Икономика с чуждоезиково обучение, випуск 2019
19 окт 2016 в 15:38 студентка на 40 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Юридически факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2009
03 юли 2016 в 16:13 студентка на 32 години от София - Медицински университет, специалност - инспектор обществено здраве, випуск 2009
 
 

Пищови по управление на интелектуалната собственост

Материал № 1137866, от 12 дек 2014
Свален: 19 пъти
Прегледан: 32 пъти
Предмет: Интелектуална собственост
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 6,091
Брой символи: 37,689

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по управление на интелектуалната собстве ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала