Политическа демокрация – форма на управление на обществото
На атрибутивно ниво държавата съществува като форми,
определени в теорията като форми на политически режим или само
като политически режим. Нееднозначността на категорията “форма
на държавата” води до различни критерий за обособяване на
формите на политическите режими.
Първият опит да се класифицират формите на политическото
управление е дело на Аристотел. Той извежда три двойки форми
на управление, според числеността на управляващите, които дели на
правилни и неправилни в зависимост от целите и резултата от
осъществяването на властта. Така Аристотел дели формите на
управление според два критерия: кой управлява и как управлява.
Въпросът кой управлява се отнася до формата на
държавно управление, макар че числеността днес не е
определящ за нея критерий. Очевидно е това, че
управлението, осъществявано от един човек, обуславя
структурата на държавни органи и взаимоотношения
между тях, различни от тези необходими и присъщи на
управлението от мнозинството.
От Аристотел е останало делението на формите на
управление като монархия и република (политея). По
отношение на политическия режим Аристотел прилага
не количествен, а етичен критерий – добро или лошо
управление (за него политиката е практическа етика).
Съчетаването на критериите и обединяването на двата
вида различни форми на държавата, което прави
Аристотел, поражда множество притиворечия в
концепциите на съвременните теоретици.
Донякъде определена яснота в съотношението
между форма на държавно управление и форма на
политически режим въвежда И. Кант. Той разграничава
форма на власт и форма на управление. С оглед на
субекта на властта той различава автокрация,
аристокрация и демокрация, а като форми на управление
определя републиката, където съществува разделение на
властите, и деспотията, където то липсва.
Властта е средство за установяване на социална
организираност. Управлението е дейност по
осъществяване на властта. То е дейност, която се състои
в използването на властта като средство. От тази
позиция управлението на държавно-организираното
общество се характеризира по три линии: цел, резултат
и начин на осъществяване. Целта на всяко държавно
управление е постигане и поддържане на
организираност в общността. Дори и теоретично не
можем да допуснем съществуването на управление,
което да дезорганизира обществото. Анархията като
форма на пълно самоуправление на индивидите, е
утопия. Резултатът от държавното управление се оценява
в зависимост от преследвания интерес от
управляващите. Те могат да използват властта с оглед
на обществените интереси или с оглед на частни
интереси.
Същността на управлението се разкрива най-пълно
чрез начина, по който се осъществява властта. Властта
може да се използва по два начина: като средство за
интегриране на обществените отношения или като
средства за структуриране и интегриране на
обществените отношения.
Държавната власт е политическа власт. Тя се
реализира от политически субекти, което обуславя и
политическия характер на управлението: ту е
политическо управление, ту е политически режим.
Формите на политическия режим са начините за
постигане и поддържане на социалната организираност
посредством държавната власт, с оглед определени
интереси, чрез интегриране и структуриране на
обществените отношения.Съществуват две форми на
политическо управление със свои разновидности. Това са
демократичен политически режим (демокрация) и
диктаторски политически режим (диктатура).
Думата демокрация се състои от две думи –
“демо”- народ и “кротос”- власт. Има различни
определения за думата демокрация. В Древна Гърция
Платон и Аристотел слагат знак на равенство между
демокрация и нестабилност. Линкълн определя
демокрацията като: правителство за народа, на народа и
чрез народа. Според Чърчил демокрацията е най-лошата
възможна форма на управление, от която няма по-добра.
Всички развити страни днес осъществяват либерална
демокрация, която включва седем принципа:
Представително правителство – либерален демократичен
идеал е да се състави правителство, което да бъде най-
представително, което ще отговаря на преобладаващата
част граждани на държавата и пълна хармония между
трите исновни власти – законодателна, съдебна и
изпълнителна.
В либералните демокрации болшинството от
обикновените граждани активно да се включват в
политическия процес.
В условията на либерална демокрация голямо
значение се отдава на свободата на мнение. В страните
с либерална демокрация никой не се наказва за
изказване срещу господстващите.
Открита форма на политическа организация –
поощрява се критиката и се толерира опозицията.
Създадени са условия за плурализъм в политическия
живот. Условия за състезание между отделните
политически партии и организации с платформи.
Приоритет има националния интерес.
Хората имат право на мирен и честен начин на
определен интервал от време да сменят правителството
или за втори път да му гласуват вот на доверие.
Правото на избор предполага равенство между всички.
