Големина на текста:
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И ПРАВО ЛЕКЦИИ
10.09.2014 г.
Формиране на оценкатаоценка от текущ контрол + оценка от писмения изпит. Текущ
контролоценка от асистента,включваща участие в семинарни занятия, два теста,курсова
тема по зададена тема (по избор). Писменият изпитдва въпроса,като всеки от въпросите
трябва да бъде разработен минимум за 3.
Тема 1
История на българската държава и право (ИБДП) в системата на
юридическото образование в България
I.Изучаване на ИБДП до средата на XX век
Началото на юридическото образование се свързва с откриването на Юридическия
факултет в Софийския университет през 1892 г.
Концепцията на проф. Бобчевправната система на една държава може да се опира повече
или по-малко на обичайното право на народа,да бъде съобразена с правосъзнанието на
нацията. Освен върху обичайното право Бобчев има изследвания върху историята на
старобългарското право,както и в областта на църковното право.
През периода 1916 – 1934 г. лекциите по история на българското право и история на
славянското право се водят от проф. Никола Благоев. Той прави ценен превод на
Византийската еклога,изследваОтговорите на папа Николай I по допитване на
българите“,богомилството,характера на Самуиловата държава и други. Автор е на цялостни
трудове върху историята на българското право.
Преподаването на историята на българското право в периода 1928 – 1950 г. е свързано с
името на проф. Владислав Алексиев. Изследванията на Алексиев са свързани с българското
и славянското право и по-конкретно на семейното и наследственото право,вещното право
(земевладението),наказателното право и съдопроизводството в Средновековната българска
държава.
II. ИБДП през тоталитарния период (1950 -1980 г.)
Установяването на тоталитарен режим в България през втората половина на 40-те г. на XX
век неизбежно дава отражение върху развитието на българското юридическо образование.
През учебната 1949/1950 г. дисциплинатаИстория на българското и славянското правосе
преименува вИстория на държавата и правото на българския и другите славянски
народи“,а през 1950/1951 учебна година тя получава сегашното си наименуваниеИБДП.
През периода 1950 – 1952 г. лекциите по ИБДП се четат от проф.Димитър Ангелов,който
издава самостоятелен учебник,включващ времето до XIV век.
Проф.Михайл Андреев един от най-плодотворните и авторитетни учени у нас в областта на
ИБДП и РЧП. Той води лекциите по ИБДП от 1953 до 1958 година. През 1955 г. заедно с
проф.Димитър Ангелов издават учебник по ИБДП. По-късно проф. Андреев издава и
първия учебник по ИБДП за времето след Освобождението. Най-значимите научни
постижения на проф.Андреев са в областта на историята на българското средновековно
право. Образец на научна прецизност са публикациите му посветени на: Ватопедската
грамота на Иван Асен II от 1230 г.; Законът на Константин Юстиниан,а след това и други
студии и статии; Законът за съдене на людете; въпросите на българското наказателно и
процесуално право през Средновековието. Проф.Андреев има ценни приноси и в
проучването на международните договори на Средновековната българска държава,както и
на българското обичайно право.
Приемник на проф. Андреев е проф. Фани Милкова,която преподава ИБДП до 1991 г. През
1979 г. излиза съвместното им издание с проф. Михайл Андреев по ИБДП. Научните
интереси на проф. Фани Милкова са насочени предимно към епохата на Османския
феодализъм и Българското възраждане,както и към ИБДП след Освобождението.
Проф.Милкова е автор на първия учебник по ИБДП за периода 1918 – 1944 г.,както и на
учебно помагало с извори и изследвания.
III.ИБДП след 1989 година
Демократичните промени в България през 90-те години на XX век създават нови условия и
предпоставки за развитието на научните изследвания и изучаването на ИБДП в системата
на юридическото образование у нас. Тези условия са свързани преди всичко с
възможностите за деидеологизация на тази дисциплина (Тъй като предходните издания са
силно идеологизирани под влияние на Марксистката доктрина), за алтернативна
интерпретация на нейното съдържание,за навлизането на нови идеи и концепции. Най-
популярни изследователи от този период са проф.Мария Манолова,проф.Гълъбина Петрова
и проф. Димитър Токушев. Изследванията на проф. Манолова са насочени основно към
проучване на ИБДП след Освобождението. Сред по-важните й публикации могат да се
споменат: „Русия и конституционното устройство на Източна Румелия“; „Създаване на
Търновската конституция“; Парламентаризмът в България (1889 1894 г.);
Парламентарното управление в България“ (1894 – 1912 г.). Проф. Манолова е автор на
учебник по ИБДП за периода на Третото българско царство (1878 – 1944 г.),както на
множество студии и статии в областта на правната история.
Проф. Токушев е титуляр по ИБДП в Юридическия факултет в СУ. Основните му
проучвания са в областта на Новобългарската държава и право. Публикациите му са
посветени на Търновската конституция,наказателното право след Освобождението и
развитието на съдебната система в България. През 2009 г. проф.Токушев издаде и учебник
по история на българската средновековна държава и право,който е много добре
структуриран в дидактически план и включва и извори.
Проф. Петрова е известен изследовател на Средновековна българска държава и право. Тя
има множество публикации в областта на средновековното наказателно право,българското
средновековно семейно право и други. Дълго време включително и днес, съвместното им
издание с проф. Петър ПетровИзвори на ИБДПе най-голямото учебно помагало.
Значимо постижение на проф.Петрова е монографичното изследванеЦърква и църковно
право в Средновековна България“.
Проблемите на ИБДП са разработвани и от други изследователи: проф.Венелин Ганев
проучва Закона за съдене на людете и историята на търговското право у нас;
проф.Владимир Кутиков има проучвания върху международните договори на
Средновековна България; Петко Стайнов проучва историята на административното
правосъдие и самоуправление в България, и други.
IV.За предмета и някои дидактически аспекти на ИБДП
ИБДП заема важно място по обучението на студентите от специалност право и
подготовката на бъдещите юристи. По традиция тази дисциплина се изучава в първи
курс,което е логически обусловано поне от две гледни точки. От една страна,тя
осъществява връзката между учебното съдържание,изучавано в средната образователна
степен,а от друга дава основни познания по правото и останалите негови отрасли. Част от
материята на ИБДП е вече позната на първокурсниците от часовете по история в средното
училище. Това се отнася до въпросите,свързани с възникването на нейните главни
институции. От друга страна,в часовете по ИБДП студентите за пръв път се запознават с
основни правни понятия като: правоспособност и дееспособност; публично и гражданско
право; вещно,семейно,наследствено,облигационно и търговско право,административно
право,наказателно право,съдебен процес и прочие. На тази основа по-нататъшното
овладяване и задълбочаване на юридическите познания на студентите е значително
улеснено.
Изучаването на ИБДП има следните главни цели:
1) Да установи и обясни приемствеността в развитието на българското право;
2) Да се изследват факторите,които определят развитието на правото,ролята на
вътрешните и външните влияния в рази насока.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 сеп 2021 в 14:05 потребител
 
 

История на българската държава и право - лекции

Материал № 1134310, от 30 ное 2014
Свален: 66 пъти
Прегледан: 94 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Лекция
Брой страници: 42
Брой думи: 11,496
Брой символи: 72,351

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на българската държава и право - лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
143 19

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
406 45

виж още преподаватели...
Последно видяха материала