Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
Карл ЯСПЕРС е роден на 23 февруари 1883 г. в гр. Олденбург (Германия) в
семейство на чиновник. Първоначално следва право в Хайделберг и Мюнхен /1901-
1903/, а впоследствие – медицина в Берлин, Гьотинген и Хайделберг. След
дипломирането си защитава дисертация на тема „Носталгия и престъпление” през
1909 г. През 1913 г. се хабилитира с разработка по проблемите на психологията.
След това пренасочва интересите си към въпросите на философията. От 1922 до
1937 г. и от 1945 до 1948 г. е професор по философия в Хайделберг. От 1937 г. до
края на Втората световна война е отстранен от преподавателска работа поради
неприязънта си към режима на националсоциалистите и нежеланието му да се
разведе с жена си, която е еврейка. Между 1948 и 1961 г. е професор по философия
в Базелския университет. Умира на 26 февруари 1969 г. в Базел.
Намирал се под идейното влияние на Сьорен Киркегор. Отнася се към философите
екзистенциалисти от религиозното крило. Неговият екзистенциализъм изхожда от
„граничните ситуации”, в които неминуемо изпада човек – болест, вина, смърт.
Основни понятия в учението му са свобода, историчност и комуникация.
Основни съчинения: „Психология на светогледите” /1919/, „Духовната ситуация на
времето” /1931/, „Разум и екзистенция” /1935/, „Екзистенцфилософия” /1938/, „За
истината” /1947/, „За произхода и целта на историята” /1949/, „Въведение във
философията” /1950/, „Великите философи” /1957/.
Допълнителна информация: Александър Личев Карл Ясперс (В: Кратък речник на
философите, С., ЛИК, 1995, с. 338-341).
Фрагментът е от изданието: К. Ясперс Въведение във философията, С., ГАЛ-ИКО,
1994, с. 11-19. Преводач: Христо Тодоров.
Карл Ясперс - ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФИЛОСОФИЯТА
Първоизточници на философията
Историята на философията като методично мислене има своите наченки преди
две хилядолетия и половина, като митично мислене обаче много по-рано.
Но наченките са нещо различно от първоизточниците. Наченките са исторични и
чрез вече свършената мисловна работа те осигуряват на потомците растящо
количество предпоставки. Първоизточникът от своя страна е извор от който идва
подтикът към философстване. Едва благодарение на него придобива значимост
актуалната философия, а пък по-ранната философия бива разбрана.
Първоначалното е многообразно. От удивлението следват въпросът и
познанието, от съмнението в познатото – критичната проверка и ясната достоверност,
от потреса на човека и съзнанието за неговата загубеност – въпросът за самия себе си.
Нека сега си припомним тези три мотива.
ПЪРВО: Платон казва, че първоизточникът на философията било УДИВЛЕНИЕТО.
Нашето око ни е „позволило да се приобщим към лика на звездите, слънцето и
небесния свод”. Този лик ни е „дал подтика към изследването на космоса. От него е
възникнала философията, най-голямото благо, което е дадено на смъртните от
боговете”. И Аристотел: „Защото удивлението е това, което е подтикнало хората към
философстването: те са се чудили най-напред от странното, което им се е натрапвало,
после постепенно са отишли по-нататък и са си задали въпроса, за движението на
Луната, Слънцето и звездите и за възникването на Вселената”.
Учудването подтиква към познание. В учудването аз осъзнавам знанието. Аз
търся знанието, но заради самото знание, не „за някаква обща нужда”.
Философстването прилича на събуждане от обвързаността с жизнените нужди.
Събуждаме се в безхитростния поглед върху нещата, небето и света, във въпросите:
какво е това и откъде идва всичко това – въпроси, от чиито отговор няма никаква полза,
но сами по себе си носят удовлетворение.
ВТОРО: Щом удовлетворя моето удивление и възхита с познанието на
съществуващото, скоро се появява СЪМНЕНИЕТО. Наистина знанията се натрупват,
но при критична проверка се оказва, че нищо не е сигурно. Сетивните възприятия
зависят от нашите сетивни органи и заблуждават или във всеки случай не се
съгласуват с това, което съществува само по себе си извън мен и независимо от това
дали то се възприема. Формите на нашето мислене са тези на нашия човешки
разсъдък. Те се заплитат в неразрешими противоречия. Навсякъде на едни твърдения
се противопоставят други твърдения. Философствайки, аз поемам върху себе си
съмнението, опитвам се да го преведа радикално, сега вече или със страст за
отрицание чрез съмнението, което не оставя нищо валидно, но от своя страна не може
да направи крачка напред или пък с въпроса: къде има достоверност, която е
неуязвима за всяко съмнение и издържа на всяка критика.
Знаменитото положение на Декарт: „Мисля, следователно съм” без съмнение
било достоверно за него, когато той се усъмнява във всичко друго. Защото дори
съвършената заблуда в моето познание, която аз може би не мога да прозра, не може
да ме заблуждава и в това, че пак съм, когато мисленето ми ме заблуждава.
Като методическо съмнение, съмнението става източник на критична проверка
на всяко познание. Следователно без радикално съмнение няма истинно
философстване. Решаващо обаче е, как и къде чрез самото съмнение се стъпва върху
почвата на достоверността.
ТРЕТО: Отдаден на познанието за предметите в света, в провеждането на
съмнението като път към достоверността аз съм при нещата, аз не мисля за себе си, за
целите си, за щастието си, за моето благополучие. Напротив, в хода на познанието аз
удовлетворен забравям себе си.
Това се променя, когато се самоосъзнавам в ситуацията, в която се намирам.
Стоикът Епиктет казва: „ПЪВОИЗТОЧНИКЪТ НА ФИЛОСОФИЯТА Е
ЗАБЕЛЯЗВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА СЛАБОСТ И БЕЗСИЛИЕ”. Как да си помогна в
безсилието? Неговият отговор гласи: Като разглеждам безразлично за мен всичко,
което не е по силите ми, и напротив, с помощта на мисленето доведа до яснота и
свобода всичко, което зависи от мен – именно вида и съдържанието на моите
представи.
Нека си изясним положението, в което се намираме като хора. Ние винаги сме в
ситуации. Ситуациите се менят, случват се някакви неща. Пропуснат ли се, те вече не
се повтарят никога. Аз самият мога да работя за промяната на ситуациите. Има обаче
ситуации, които са неизменни в своята същност, дори когато тяхното моментно
проявление се мени и необикновената им мощ се забулена: ще трябва да умра, ще
трябва да страдам, ще трябва да се боря, подчинен съм на случайност, неизбежно се
оплитам във вина. Тези основни ситуации на нашето битие наричаме ГРАНИЧНИ
СИТУАЦИИ. Това означава, че те са ситуации, от които не можем да излезем и които
не можем да променим. Осъзнаването на тези гранични ситуации, след удивлението и
съмнението е дълбокият първоизточник на философията. В елементарното ни
съществуване ние често бягаме от тях, като си затваряме очите сякаш тях ги няма. Ние
забравяме, че трябва да умрем, забравяме нашата виновност и нашата беззащитност
пред случайността. Тогава имаме работа само с конкретни ситуации, които уреждаме в
своя полза и на които реагираме с план и действие в света, подтикван от нашите
жизнени интереси. Но на граничните ситуации ние реагираме или, като ги прикриваме,
или, ако действително ги схващаме, с отчаяние, или като ги реконструираме: ние
ставаме самите себе си като преобразуваме нашето съзнание за битието.
Нека сега си изясним положението, в което се намираме като хора по друг начин
– като НЕСИГУРНОСТ НА ВСЯКО БИТИЕ В СВЕТА.
Непроблематичността в самите нас приема света като битие изобщо. Когато сме
щастливи, ние се радваме на силата си, доверяваме се, без да мислим, не познаваме
друго освен настоящето. В болката, в безсилието, в немощта сме отчаяни. А когато
това е преодоляно и все още живеем, ние отново се плъзгаме в самозабрава към
щастието на живота.
Но благодарение на такъв тип опит човекът е станал по-умен. Заплахата го кара
да се подсигурява. Господството над природата и човешката общност трябва да
гарантират човешкото битие.
Човекът овладява природата, за да я постави на свое разположение; чрез
познанието и техниката природата трябва да стане надеждна.
Но дори когато господстваме над природата, все пак се запазва
непредвидимостта и с това постоянната заплаха, а след нея и крушението изобщо;
тежката изнурителна работа, възрастта, болестта и смъртта не могат да бъдат
премахнати. Всяко нарастване на сигурността и овладяната природа е само частен
случай в рамките на тоталната несигурност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Карл Ясперс - въведение във философията

Карл Ясперс е роден на 23 февруари 1883 г. в гр. Олденбург (Германия) в семейство на чиновник. Първоначално следва право в Хайделберг и Мюнхен (1901-1903), а впоследствие – медицина в Берлин...
Изпратен от:
creeds
на 2014-11-26
Добавен в:
Общи материали
по Философия
Статистика:
79 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Общи материали по Философия за Неучащи несваляни с 7 - 10 страници Други от Студенти
 
Подобни материали
 

Познание. Сетивно и рационално

02 май 2007
·
695
·
1
·
179
·
395

Ключови термини: познание, знание, обект, субект истина, значимост...
 

"Съмнявайки се отиваш към истината" - Цицерон

08 авг 2007
·
603
·
1
·
133
·
192

Може ли човек да вярва на всичко или трябва да се съмнява? Да подлага ли под въпрос всяка еднадума или да се доверява на всичко? Или пък точно съмнението е пътят към истината?
 

Съмнението е началото на философията

23 фев 2006
·
3,458
·
2
·
175
·
360
·
25

Съмнението е началото на философията - кратко есе.
 

Същността на човека е в неговата екзистенция

12 фев 2008
·
272
·
2
·
238
·
230
·
1

Философията на екзистенциализма възниква през ХХ век и представлява естествено продължение на хуманистичната традиция на философите от античността до наши дни...
 

Немската екзистенциална философия. Философията на Карл Ясперс. Раждането на екзистенцията от духа на психиатрията.

17 сеп 2008
·
450
·
6
·
887

Курсова работа по Съвременна философия. Разглеждане на философската система на Карл Ясперс.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за студенти 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 20 затворени въпроса само с по един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи философия във 2-ри курс.
(Лесен)
20
53
1
27.08.2013
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
4 мин
19.08.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Карл Ясперс - въведение във философията

Материал № 1133139, от 26 ное 2014
Свален: 79 пъти
Прегледан: 131 пъти
Предмет: Философия
Тип: Общ материал
Брой страници: 7
Брой думи: 2,333
Брой символи: 13,710

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Карл Ясперс - въведение във философията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
131 11

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
44 6

виж още преподаватели...
Последно видяха материала