Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
Големина на текста:
Тема10. Възприемане на музика
А)Педагогически изисквания
към музикалната творба и
нейното възприемане от децата.
Музикалните произведения/
творби, които се ползват в ранна и
предучилищна възраст, условно се
определиха като: 1)
произведения, чиито художествен
образ обобщава явления, обекти
от околната среда; 2)
произведения, чиито образи
обобщават човешки
характеристики. Затова пълнотата
на възприемането на музикалното
произведение зависи от: 1)
степента на конкретизация на
художествения образ от
композитора; 2) нивото на
готовността на детето за
възприемане на художествения
образ. В ранния стадий на
музикалното развитие делата се
насочват към "изобразителните
моменти" в музикалното
произведение и по-късно към
"звуко-изразителните". Това
определя условията и подбора на
музикалните произведения,
ползвани от педагога в детската
градина.Музикалният репертоар
за слушане на музика е свързан
преди всичко с основните теми -
"Аз и светът" и "Аз и изкуството".
Така кръгът от представи за
природата и обществената среда,
развитието на умствените и
речеви способности, развитието
на художествените способности и
етикет на поведение не само се
затвърдяват, разширяват и
обогатяват чрез музикалните
произведения, но и самите те
стават основа за по-дълбока и
разнообразна емоционална
отзивчивост към музикалното
изкуство.
При подбирането на всяко
предстоящо за възприемане
музикално произведение трябва
да се изхожда от следните
основни положения: 1) какво ново
то ще реализира по отношение
развитието на емоционалната
отзивчивост, възприемане на
способности, слушателските
умения и навици; 2) доколко това
музикално произведение ще
допринесе за по-нататъшното
обогатяване на слушателския
опит на детето и знанията му за
музикалното изкуство; 3) как то
ще съдейства за осъществяване на
задачите, свързани с цялостното
формиране на детската личност.
За възприемането на музиката се
използват следните форми: а)
слушане на музикални
произведения в музикалното
занимание - слушане като основен
компонент на заниманието,
слушане в процеса на разучаване
на песен, музикална игра и танц,
слушане на музикално-
дидактичните игри за определяне
музикално-изразните средства; б)
слушане на музика в различните
развлечения и празници; в)
слушане на музика в различните
моменти от живота на децата в
детската градина.
Успехът при слушане на музика с
децата от ранна и предучилищна
възраст зависи от подхода на
педагога при организирането на
самия процес на възприемането на
музикалното произведение, от
неговото отношение към
музикалното изкуство, от
умението му целенасочено да
подпомогне децата да усвоят
основните компоненти на тази
форма на музикалната дейност в
приятна, увлекателна за тях
атмосфера, често изградена на
игрова основа. Това ще му
помогне да увлече децата, а
поставените задачи да ги
активизират и ги превърнат в
участници, съдействащи за
ефективно педагогическо
взаимодействие.Възприемането на
музикалната творба преминава в
три етапа, характеризиращи
постоянното усъвършенстване на
слухово-познавателните действия:
а) първоначално "за-познаване" -
ориентировъчен обхват на цялата
творба; б) "просветляване" в
структурата на дейността -
отделяне на отделяйте фрагмента
и съпоставяне на това, което
звучи в момента с възприетото по-
рано; в) "озарение" - на основа на
анализ на музикална
изразителност преминаване към
логично усвояване на музикалния
материал, преживяване на
творбата.
Б)Музикален и методически
анализ на произведения за
слушане в детска градина:В
музикалната педагогика се
определят три етапа в процеса на
запознаване и овладяване на
музикалното произведение: 1)
нагласа на детето за възприемане
на дадено съдържание,
художествен образ, емоционални
състояние и чувства; 2) работа
върху самото произведение -
слушане, анализ, неколкократно
прослушване; 3) разбиране,
осъзнаване, интерпретация на
художествения образ.
Началният етап в процеса на
запознаването на децата с
музикалното произведение е
непосредственото възприемане на
музиката, нейното първо
възприемане се характеризира с
известна неопределеност и
възникване на естествена
ориентировъчна реакция към
новото, непознатото.Вторият етап
при запознаване на децата с
дадено музикално произведение
се характеризира с долавяне на
най-яркото и особеното в
музикалната изразност, в
отделните елементи на
музикалния език. Децата трябва
да схванат и запомнят
настроението и общия характер на
произведението, да почувстват
неговото съдържание. Постепенно
се обогатява първоначалната
представа и се приближава до
възприемания музикален образ.
На децата се поставя задача да
отгатнат слушаното произведение
и да го назоват. Покъсно им се
предлага да направят в
сътрудничество с педагога анализ
на възприеманата музикална
творба. Л. Л. Бочкарьов определя
четири нива на този анализ: 1)
разпознаване на жанра; 2)
определяне на формата цяло -
части; 3) анализ на изразните
средства; 4) анализ на вложените
чувства и мисли.Характерна
особеност при третия етап от
запознаването на децата с
музикалното произведение е, че
то се възприема вече като нещо
познато, но обогатено от
възникналите по-рано и в момента
представи и асоциации. В
началния етап на музикалното
развитие на децата асоциациите
носят случаен характер, често не
са свързани със съдържанието на
музикалната творба и се
изграждат на външно сходство на
музикалните звукосъчетания с
явления, предмети, наблюдавани
по-рано в околната среда. "Какво
е това?", "На какво прилича?" са
неуместни въпроси от страна на
педагога. Степента на
емоционалността на самата
музика на този етап от развитието
на децата е незначително и
"разшифроването" е при помощта
на предметно-рационални
съпоставяния. Въпреки това тези
първи връзки съдържат зрънце на
бъдещи музикално-асоциативни
представи, допълващи
непосредственото възприемане на
музикалната творба с извън
музикални сведения.
Осъзнаването на музикалното
произведение от детето до голяма
степен зависи от равнището на
музикалната грамотност и
речевото развитие. Още в ранна
възраст децата трябва да се
запознаят и различават
"натурални" и музикални
звучения, да ги обясняват, да
определят тяхното смислово
съдържание, да ги класифицират
като предметна съотнесеност и
музикални независимо от
предметното сходство. Най-
важното в случая е децата да
почувстват разликата между
предметното съдържание на
натуралните звуци и
емоционално-естетическото
съдържание на музикалните.По-
късно въвлечени в привлекателни
условия децата добиват умението
да отделят разнообразните
емоционални отношения, изразени
в музикалните произведения
(радост, тревожност, тъга,
възторг). Усвояване езика на
чувствата и обогатяване спектъра
на преживяванията е задача,
свързана не само с музикалното
развитие на детето, а с
цялостното формиране на
неговата личност. Основа на
методическата последователност
при слушане на музика е
изразителното изпълнение на
музикалното произведение,
предаващо неговия художествен
замисъл. От точното,
емоционално, изразително
изпълнение зависи реализирането
на поставените музикално
възпитателни задачи, затова към
педагога се предявяват високи
изисквания за изпълнение. Важно
е при първото общуване на детето
с музиката от ранно детство да се
открие за него светъл прозорец, да
се предизвикват положителни
емоции, потребност от повторни
срещи с прекрасното. По-късно
общуването с музика придобива
нови, по-сложни форми
емоционална осъзнатост,
разбиране на идеите на
произведенията, осмисляне на
художествено-музикалната
форма, отделяне на любими
произведения, по-дълбоко
съпреживяване на
художествените образи.
Постепенно става преход от
първото радостно възприемане на
музиката към различаване на
художествения образ,
взаимоотношения-та, разкрити в
произведенията, към определяне
на музикалната изразност. Този
важен процес се обуславя от
изпълнението на педагога с висока
професионалност, собствено
емоционално отношение към
музикалното произведение,
проникване в неговите идеи,
образи и на основата на това -
художествена интерпретация,
покоряваща малките слушатели.
Само така може да се привлече
детето към музикалното изкуство.
Художественото изпълнение на
музикалното произведение от
педагога е оптимален метод за
приобщаване на детето към
музиката. То се явява средство за
транслация, а педагогът като
посредник между композитора и
децата. Трудността на това
емоционално-изразително
изпълнение се усложнява от
постоянното повторение от
педагога на известния му
музикален репертоар, който се
явява за децата нов, а за педагога
остава стар. За да не стой на
равнището на равнодушно,
автоматично изпълнение,
педагогът трябва да се стреми да
съхрани емоцио+нална
непринуденост и свежест на
изпълнението.
10в)ПОДГОТОВКА НА
ПЕДАГОГА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ
НА СЛУШАНЕ НА МУЗИКА В
И ВЪН ОТ МУЗИКАЛНИТЕ
СИТУАЦИИ Съществен момент в
изграждането на музикална
грамотност у децата от
предучилищна възраст е
непрекъснатото обогатяване на
техните представи за
изразителните възможности на
музикалния език (мелодия,
хармония, ритъм, динамика,
темпо, тембър и т.н.) Педагогът
може да ползва музикални
произведения с разнообразна
музикална изразност (в нисък
регистър,във висок,да сравняват и
да се запознават с изразните
възможности на темповите и
динамични нюанси да "изобразят"
движение и т.н.).Децата трябва да
добият умението да описват
музикалното произведение, да
разказват за своите преживявания
при възприемането
му.Описанието на музикалното
произведение обикновено е в 3
части: в първата детето дава
общата характеристика и
впечатление от произведението;
във втората то разглежда
отделните части, определя
характера, жанра на
произведението; в третата
определя ка-.чествата, свойствата
на художествения образ и достига
до оценъчно съждение.
Музикалният репертоар за
слушане на музика е свързан
преди всичко с основните теми -
"Аз и светът" и "Аз и изкуството".
Така кръгът от представи за
природата и обществената среда,
развитието на умствените и
речеви способности, развитието
на художествените способности и
етикет на поведение не само се
затвърдяват, разширяват и
обогатяват чрез музикалните
произведения, но и самите те
стават основа за по-дълбока и
разнообразна емоционална
отзивчивост към музикалното
изкуство.При подбирането на
всяко предстоящо за възприемане
музикално произведение трябва
да се изхожда от следните
основни положения: 1) какво ново
то ще реализира по отношение
развитието на емоционалната
отзивчивост, възприемателните
способности, слушателските
умения и навици; 2) доколко това
музикално произведение ще
допринесе за по-нататъшното
обогатяване на слушателския
опит на детето и знанията му за
музикалното изкуство; 3) как то
ще съдейства за осъществяване на
задачите, свързани с цялостното
формиране на детската
личност.За възприемането на
музиката се използват следните
форми: а) слушане на музикални
произведения в музикалното
занимание слушане като основен
компонент на заниманието,
слушане в процеса на разучаване
на песен, музикална игра и танц,
слушане на музикално-
дидактичните игри за определяне
музикално-изразните средства; б)
слушане на музика в различните
развлечения и празници; в)
слушане на музика в различните
моменти от живота на децата в
детската градина.Успехът при
слушане на музика с децата от
ранна и предучилищна възраст
зависи от подхода на педагога при
организирането на самия процес
на възприемането на музикалното
произведение, от неговото
отношение към музикалното
изкуство, от умението му
целенасочено да подпомогне
децата да усвоят основните
компоненти на тази форма на
музикалната дейност в приятна,
увлекателна за тях атмосфера,
често изградена на игро-ва основа.
Това ще му помогне да увлече
децата, а поставените задачи да ги
активизирати ги превърнат в
участници, съдействащи за
ефективно педагогическо
взаимодействие. Детето може да
се приобщава към музикалното
изкуство само в интересна,
емоционална и творческа
атмосфера при възприемане на
музикалното произведение,
която да му осигури условия да
открива в себе си
общочовешката способност за
естетическо отношение към
света и себе си.
11.ПЕВЧЕСКА ДЕЙНОСТ
А).ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ВОКАЛНАТА
ДЕЙНОСТПесента съдейства за
запознаване на децата с
обкръжаващата ги
действителност, укрепване и
задълбочаване на детските
впечатления и представи.
Големият интерес, стремежът и
радостните преживявания при
общуването с песента правят
детското внимание
съсредоточено, допринасят за
развитието на паметта и въобра-
жението, будят любознателност,
наблюдателност, активизират
говора и дават богат материал на
мисленето. Общите разнообразии
впечатления и богатите съвместни
преживявания при слушане и
изпълнение на пе'сен допринасят
за създаване на положителни
взаимоотношения и форми на
поведение между децата. Пеенето
в най-общ смисъл на думата е
дейност, при която се
възпроизвежда определена
мелодия с глас. По своята
същност певческата дейност е
художествена репродукти-вна
(изпълнителска), свойствена само
на човека форма на активност,
която може да се осъществи
единствено в социална среда.
Човек се ражда с гласов и слухов
апарат, готов за усвояване на
певческата култура и практика,
създадена от предшестващите
поколения, но вън от певческата
дейност и нейната социална
приемственост не могат да се раз-
вият певческите умения, навили,
способности у децата.
Певческата дейност може да се
определи като активност на
човека, насочена към постигане на
определена цел, свързана с
удовлетворяване на неговите
естетически потребности и
интереси към песента, музиката. В
процеса на певческата дейност
активността на детето не само се
проявява, но и се формира,
развива, получава определена
насоченост в зависимост от
условията, съдържанието на тази
дейност и степента на неговото
участие в нея. Затова певческата-
дейност е решаващ фактор за
формиране и развитие на
певческата активност на детето.
Б).ВОКАЛНО РАЗВИТИЕ В
ПЪРВИТЕ 7 ГОДИНИВ
светлината на съвременните
научни постижения на вокалната
педагогика, вокалното развитие
на децата се разглежда като
психофизиологичен процес, който
във всяка възраст има свои
особености и своя
характеристика, т.е. процес,
състоящ се от последо-вателни
етапи, определени от
качествените промени в
психофизиологичните особености
на детския глас и вокалните
способности. Вокалното развитие
на детето е сложен процес, който
се осъществява като развитие на
вокалните качества на детския
глас, присъщи за дадена възраст,
като развитие на вокални
способности, като формиране на
естетическо отношение към
песента. Тези три основни
компонента на вокалното
развитие определят целта,
задачите и съдържанието на
вокалното възпитание и
обучение.Вокалното развитие на
децата от ранна и предучилищна
възраст е насочено към развитие и
възпитание на такива знания,
навили, умения и способности,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
03 юни 2020 в 13:56 студент на 38 години от Варна - ШУ "Епископ Константин Преславски" - гр.Варна, факулетет - Педагогически факултет, специалност - ИПО, випуск 2019
02 юни 2020 в 22:26 родител
22 май 2020 в 19:36 учител на 50 години от Бургас - ЦДГ, випуск 2020
20 май 2020 в 22:41 студентка на 32 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - педагогически, специалност - ПОФВ, випуск 2014
 
Домашни по темата на материала
звукова картина на поетичен текст
добавена от mariana.vaklina 24.06.2016
1
4
Подобни материали
 

Струнни музикални инструменти

26 яну 2008
·
624
·
3
·
351
·
1,247
·
1

Цигулка, виола, виолончело, контрабас - звукоизвличане, употреба.
 

Урок по музика за 3 клас

16 дек 2007
·
1,396
·
11
·
995
·
1,806
·
1
·
2

Тема на урока: Българската народна песен и нейното художествено претворяване в произведения на български композитори “Прехвръкна птичка” обработка на народна песен".
 

Българската поп музика в наши дни

01 авг 2008
·
378
·
4
·
913
·
382
·
2

Характерно за този жанр е динамична, лесно запомняща се мелодия, чиято основна цел е да бъде по-бързо възприета. Този стил музика включва няколко под стила: рок, R&B, хип хоп, денс музика, тийн поп, бритпоп, европоп.
 

Физиологична и психологична основа при възприемането на музика

20 мар 2008
·
413
·
22
·
3,746
·
322

Разглеждане на една от основните музикални дейности в общообразователното обучение - възприемането на музика, от гледна точка на музикалната психология.
 

Продуцирана музика

22 фев 2008
·
159
·
3
·
730
·
154

Продуцираната музика е в основата на съвременната музикална индустрия. Музиката, която чуваме ежедневно е резултатът от труда на нейните творци: авторите /композитор и автор на текста/, изпълнителите и продуцента, който е осъществил записа...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Музика
Тест по музика за 7-ми клас
изходен тест по Музика за Ученици от 7 клас
Изходен тест по музика за 7-ми клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
208
1
14.02.2013
Тест по Музика за 5-ти клас (самостоятелна форма на обучение)
изпитен тест по Музика за Ученици от 5 клас
Тестът е за определяне на годишна оценка по предмета Музика и е предназначен за ученици, обучаващи се в самостоятелна форма на обучение. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
10
64
1
27.07.2018
» виж всички онлайн тестове по музика

Пищов по Теория и методика на музикалното възпитание в ДГ

Материал № 1133025, от 26 ное 2014
Свален: 223 пъти
Прегледан: 273 пъти
Предмет: Музика
Тип: Пищов
Брой страници: 15
Брой думи: 9,728
Брой символи: 58,823

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищов по Теория и методика на музикалното възпи ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Музика
в град Пловдив
с опит от  5 години
1 92 5

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град Варна
с опит от  30 години
33 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения