Големина на текста:
1
ЗАКОНИ:
1.ЗКИ;
2.ЗБНБ;
3.Закон за гарантиране на влоговете в банките;
4.Закон за банковата несъстоятелност;
5.Част от закона за платежните услуги и платежните системи;
6.ТЗ
Уредбата на търговската банкова дейност – 1) и 2). Специалната защита в 3) и 4). В обхвата на дисциплината не
попада частното БП. Банките са АД и ТЗ в частта за АД се прилага субсидиарно. ТЗ се прилага и в частта за сделките.
Банкови сделки – диспозитивна уредба, прилага се доколкото страните не са уговорили изрично друго. ЗКИ посочени
са сделки в др. контекст – уредбата е императивна.
1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БП
БП е един обособен специализиран правен режим. Урежда банкова дейност. Това е обединен предмет на
регулиране (банкова дейност). Банковата дейност не е еднородна, това дава отражение върху позитивната правна
уредба в законодателството. Банковата дейност в съвременните д-ви е нееднородна – 1. Търговско банково
дело; 2. Централно банково дело.
Имаме банки като предприемачи, които правят бизнес, извършват сделки с цел печалба, а потребителите
осигуряват доходите на банките като предприемачи. Банките са подчинени на общия режим в ТЗ относно бизнеса.
Тази част на банковото дело (търговското банкерство) е подложено на частноправно и публичноправно регулиране. ТЗ
в частта дружественото право – АД и сделките в ТЗ и ЗЗД субсидиарно. При търговското банково дело голямо
значение имат обичаите в банковата практика. Това са правила, формирани в практика на търговското банкерство.
Голямо значение имат и търговските обичаи. ТЗ урежда най-типичните банкови сделки. Търговското банкерство е
глобален занаят. Освен това във всички д-ви има и централна банка и дейността й е подложена на специален режим.
Традиционно са се формирали типични закони – търговски банков закон, уреждащ дейността на търговската банкова
дейност. Това е специален банков търговски закон – ЗКИ. Особеното е, че за разлика от ТЗ, тук уредбата е
публичноправна. Търговското банкерство понякога се урежда и със специални закони, могат да са цяла поредица. Но
винаги има един основен закон, който урежда дейността на търговските банки. Публичноправен закон за търговските
банки и публичноправен закон за централната банка. И двата закона са към публичното право. Същевременно има и
търговскоправна уредба. От функционална гледна точка говорим за банкова дейност и дейност на централната
банка. От институционална гл.т. говорим за банкова система = търговските банки(ТБ) + централната банка(ЦБ).
Двустепенно банкерство. ЦБ не е търговец, тя е д-вна институция. Тя упражнява д-вни функции. Най-общо казано тя
формулира и провежда д-вната парична и кредитна политика и упражнява регулиране и надзор върху
дейността на ТБ. Тези принципни разграничения, нееднородност на предмета на регулиране дава отражение върху
уредбата. Основното разграничение е върху публично и частно БП. Частното се концентрира в ТЗ и гражданското
законодателство, а публичното – законите за търговските банки и за ЦБ. БП като позитивно право не е
еднородно, не е отрасъл на правото, тъй като включва норми от различни отрасли. От една страна частното –
търговско и гражданско, от друга публично – административно и финансово. БП е специализиран режим, съчетаващ
норми от различни правни отрасли. Съобразно това разграничение, в предмета на дейност могат да се обособят и
принципни дялове на БП:
1.Частноправната уредба на банкови сделки – гл.29 ТЗ. Тук са уредени договорите за разплащателна
сметка, влог, банкова гаранция, банковият превод, банкова касета и др.;
2.Публичноправна уредба на търговското банкерство – в Закона за кредитните институции, Закона за
гарантиране на влоговете в банките, голям брой подзаконови НА (наредби) и др.;
3.Уредбата на БНБ – закон за БНБ (устройствен) и в наредби за неговото приложение.
2. ИЗТОЧНИЦИ НА БАНКОВОТО ПРАВО
Основно значение имат законите, т.е. висш НА издаден от НС. Те са в областта и на публичното, и на частното БП.
Подзаконовата уредба – за прилагането на банковите закони. Особеното е, че подзаконовата уредба се състои от
наредби – те се издават от УС на ЦБ. За прилагането на ТЗ не се издават наредби. За публичноправните закони се
издават наредби за тяхното допълване. При частноправната уредба има тази особеност, че страните винаги могат да
се позоват на търговските обичаи, в този смисъл ТЗ пряко се позовава на търговските обичаи. До голяма степен което
се съдържа в ТЗ, се съдържа и в актове с международноправно значение – например Търговската камара в Париж.
Характеристики на основните закони:
I.Закон за кредитните институции – общ банков закон. Има висока степен на приемственост със старите 2
закона. В областта на публичното БП има тенденции за унификация на националните уредби.
Националната правна уредба се съобразява с обща европейска уредба още преди присъединяването.
Директивите са използвани за косвен източник за БП. Унифицираща роля на Базелския комитет за
банков надзор. Членове са най-вече страните членки на ЕС, САЩ, Япония и др. Той издава стандарти за
2
добра банкова практика в сферата на публичното регулиране. Документите на комитета по банков надзор
служат за разработване на общоевропейското банково законодателство и за националното също.
Публичноправната уредба на БП е до голяма степен унифицирана. Това важи и за нашия закон. ЗКИ е
предизвикан от приемането на БГ в ЕС. То отразява всички изисквания на ОЕС банково законодателство.
Това влияние на ЕС банково законодателство е толкова силно. Като цяло ЗКИ има и ред други
характеристики:
1.Отразява влиянието на ОЕС банково законодателство;
2.Специален ТЗ, защото банките са търговци. Системното извършване по занятие на банкови сделки
превръща едно лице в търговец, отделен е въпросът дали тази дейност е законна или не. Чл.1,т.7 – банкови
сделки, когато са извършвани по занятие. Всички кредитни институции са търговци. Това има пряк юридически
смисъл, защото означава, че за неуредените случаи в специалния закон ще се прилага ТЗ – той има
субсидиарно действие спрямо банковия закон;
3.Публичноправен закон. Цели да защити определени интереси на определени лица. Той публично декларира
целите си – това са вложителите в банките (притежателите на депозити в банките). Има за задача да защити
и надеждността и стабилността на банковата система като цяло. В чл.1 тази цел трябва да се тълкува
заедно с целта в чл.1, ал.6, ЗБНБ. ЗКИ е закон за административно регулиране и надзор върху
търговската банкова дейност. ЗКИ има надзорен дял и регулативен дял. Законът постановява определени
изисквания под формата на забрани и задължения, адресирани до банките. Например за капиталова
адекватност, за наблюдение и класифициране на рисковете по кредитния портфейл, изисквания за конфликт
на интереси и др. За тяхното спазване се упражнява надзор от страна на БНБ. В този смисъл ЗКИ урежда и
надзора на ЦБ, който включва и лицензирането. Типични за надзорния дял на закона – издаване и отнемане на
лиценз, квестори и др. Всички части на закона са към един от двата дяла. Нормите на регулативния дял
принадлежат към материалното АП, а нормите на надзорния дял – към процесуалното АП. Стабилност и
надеждност на банковата система. Вложителите са кредитори на банките и те трябва да бъдат защитени.
Банките държат чужди пари. Трябва да се защити обикновеният непрофесионален вложител. Банките са
платежни посредници при безкасовото плащане, затова са толкова опасни. Банките са ключови
участници в икономиката, които са много чувствителни. Когато фалират, засягат широк кръг от интереси.
Платежното посредничество е на базата на привлечените пари на влог. БНБ не може да е спасител от
последна инстанция, както в други д-ви. ЗКИ въвежда лицензионен и разрешителен режим за банкова
дейност, защото банковата дейност е с висок риск. Този закон е специален спрямо закона за ограничаване
на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Лицензът е
дискреционен административен акт;
4.Рамков закон – трябва да бъде доразвиван с наредби на БНБ. Гл.4, чл.40 напр. – препращания. Наредба 8 за
капиталовата адекватност на банките;
5.В рамките на законодателството е общ банков закон. Той е закон за универсалната търговска банка.
Ако се създадат специални закони, прилагат се те. У нас няма специализирани ТБ (например ДСК в миналото).
II. Закон за БНБ. Той е закон за д-вна институция и типичен административноправен устройствен
закон. Има рамков характер, предвижда наредби за прилагането си. Закон за валутния борд. Бордът е
функционално понятие, няма такава институция. Той е режим на централно банкерство, противоположен
на обикновеното банкерство. ЦБ е част от системата от ЦБ в ЕС с перспектива да стане част от
системата на Европейската централна банка.
III. Закон за гарантиране на влоговете в банките. Публичноправен закон. Рамков. Устройствен закон
за специална институция, която се създава по силата на този закон. Предвижда специална защита
на вложителите в банките. Значителна част от нормите му принадлежат и към финансовото право,
защото се предвижда създаването на специален фонд. Парите се движат по вертикала – събират се чрез
властнически актове и се харчат чрез властнически актове.
IV. Закон за платежните услуги и платежните системи. Притежава характеристиките на ЗКИ. Специален
търговски закон, предвижда създаването на особени търговци, публичноправен, с регулативна и надзорна
част, до голяма част е под въздействие на ЕС законодателство, рамков.
V. Закон за банковата несъстоятелност. Той е типичен търговски закон – урежда дейността на банката
като търговец. Несъстоятелността е универсално колективно принудително изпълнение. Често след него
банката губи търговското си качество. Той е закон с публичноправен характер, но той не е създаден за
прилагане на европейското банково законодателство. За разлика от обикновената търговска
несъстоятелност, тази е по-административна – и тук има съдебно производство, но преобладава
административното производство. Има рамков характер, за разлика от ТЗ. Доразвива се отново с
наредби на БНБ. Той създава изключителен затворен режим на несъстоятелност. Общата търговска
несъстоятелност е принципно неприложима към банковата. ТЗ не се прилага субсидиарно в частта за
несъстоятелността. Практически няма неуредени казуси.
Подзаконови уредби - техният характер е публичноправен.
3
3. КРЕДИТНА ИНСТИТУЦИЯ (БАНКА)
Много е важно как законодателят дефинира правно банката. Банката е особен търговец. Дейността има много
рискове. По тази причина законодателят изрично определя банката както чрез легална дефиниция, така и чрез
подробно изчерпателно уреждане на предмета и надеждност като търговец. Урежда особен предмет на дейност, който
е под лицензионен режим и принципно е несъвместим с друг предмет на дейност. Тя може да сключва други сделки,
извън очертаните в предмета на дейност, само доколкото те са акцесорни към предмета u на дейност и за събиране
на вземания.
РИСКОВЕ В БАНКОВАТА ДЕЙНОСТ
Като влогоприемател тя взима пари на заем и след това ги предоставя като заем и печели от лихвата. Събира
пари срещу лихва и отпуска пари срещу лихва. Разликата в лихвата е маржът и от него печели. Кредитите са актив.
Пасивът са задълженията по влоговете. Банката освен от кредити печели и от инвестиране – те могат да са и ИС.
Когато формират инвестиционен портфейл, носят и инвестиционен риск, освен кредитния риск. Банката поначало се
позиционира като влогоприемател, като длъжник по паричен дълг. Влогоприемателят юридически става собственик на
парите. Парите са особени вещи – заместими. Влогодателите получават едно вземане срещу банката. Когато си
носител на паричен дълг, никога не може да изпаднеш в невиновна невъзможност за изпълнение. Парите не погиват.
Влогът е винаги изискуем при поискване от влогодателя. Независимо от уговорения срок. Срокът е винаги в полза
на кредитора. Може да има някаква санкция – да загуби част или цялата лихва. Причина за влога – сигурност и доход,
по изключение може и за разплащане. Банката се поставя в ролята на длъжник при принципно предсрочно изискуеми
вземания в огромен размер. Тези пари се дават на кредит, тук вече банката е в позицията на кредитор. Кредитът не е
изискуем предсрочно. Тук срокът е в полза на длъжника. Оттам идва рискът. От друга страна част от инвестициите
на банките не винаги са ликвидни, бързо обръщаеми в пари. Рискът на платежния процес също. Парите на
акционерите са незначителни в съотношение с парите, набрани на влог. Винаги при една универсална банка имаме
огромен брой предсрочно изискуеми влогове и огромен брой предсрочно неизискуеми вземания от кредити и
невъзможни за бързо обръщение в пари инвестиции. Лоши кредити = несъбираеми вземания. Когато този риск
надвиши определен праг, тя изпада в тежко състояние. Правила на разумното банкерство – да се оценява
платежоспособността на кредитополучателя.
Начинът, по който законодателят формулира банката като субект на търговска дейност, има основно значение.
Легална дефиниция в чл.2, ал.1: законодателят е изброил и елементите от предмета на дейност на банката и ги е
изброил изчерпателно. Този предмет е несъвместим с друг предмет на дейност на търговец. Чл. 2. (1) Банка
(кредитна институция) е юридическо лице, което извършва 1. публично привличане на влогове или други
възстановими средства и 2. предоставя кредити или 3. друго финансиране за своя сметка и на собствен
риск. Т.е. банката е събирач на пари – предимно чрез влогове, и раздавач на пари – предимно чрез кредитиране.
Какво е влог. Влогът като договор е уреден с диспозитивноправни норми в ТЗ и ЗЗД. П1, т.2 ЗКИ определя
какво е влог в контекста на публичното привличане на влогове. Законодателят създава специална конструкция за влог
специално за банковата дейност. 2. "Влог" е всяка сума, получена със задължение за връщане, освен ако тя е
дадена:
а) като заем от банка. Кредитът от банка не е влог;
б) като отменина или задатък, осигуряващи изпълнението по търговска или друга сделка;
в) като авансово плащане по договор за продажба или за извършване на услуга или друга дейност и подлежи на
връщане при неизпълнение на договора;
г) за други цели в случаи, определени от БНБ.
Няма значение каква е конкретната сделка, по силата на която си дал пари - може да бъде заем, комисионен договор
и др. Тук понятието влог включва широк кръг сделки. Винаги, когато едно лице получи пари от друго със задължение
за връщане, винаги се третира като влог. Публично привличане на влогове в т.3 – то е ясно определено от
законодателя, тъй като това е най-съществената дейност от предмета на банкова дейност.
3. "Публично привличане на влогове или други възстановими средства" е приемането на влогове или други
възстановими средства от повече от 30 лица (публично), които не са банки или други институционални
инвеститори. При издаване на облигации или други дългови ценни книжа не по реда на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа се смята, че е налице публично привличане на влогове или други възстановими
средства, когато (кумулативно):
а) емисиите от облигации или от други дългови ценни книжа са придобити при първичното предлагане от общо
повече от 30 лица, които не са банки или други институционални инвеститори;
б) това представлява една от основните дейности на емитента, и
в) емитентът предоставя заеми по занятие или по занятие извършва други финансови услуги. Демек, когато
емитентът привлича средства, които използва за кредитиране по занятие или за извършване на други финансови
услуги, законът смята, че това не е обикновено емитиране на облигации. Ако използваш привлечените пари за друга
дейност – ОК. Но ако привличаш пари за предоставяне на кредити – не е ОК. Приближава се до предмета на дейност
на банката. Ако приемем влог от непрофесионален кръг от лица и този кръг надхвърля 30 души, се смята, че
извършваме публично привличане на влогове. Публичното привличане на влогове е предметът на дейност на
банка и не може да се извършва от други лица. То е въздигнато като престъпление, ако се извършва от други

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по банково право за УНСС

Сборни лекции, отговарящи на конспекта по дисциплината Банково право, изучавана в УНСС, 4 курс...
Изпратен от:
plamenageorgieva89
на 2014-11-24
Добавен в:
Лекции
по Банково дело
Статистика:
61 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Банково дело от София за Студенти в УНСС от факултет Юридически специалност Право магистър несваляни с над 20 страници Други от Неучащи
 
Подобни материали
 

Поява и история на централната банка

25 яну 2009
·
346
·
16
·
4,426
·
373
·
1

Центалната банка (ЦБ) е в центъра на всяка съвремена финансова система. Централните банки започват да се установяват през XVII век във връзка с процеса на утвърждаване на суверенитета и институционалното изграждане на индустриалната държава...
 

Банкови сделки

07 апр 2011
·
35
·
13
·
2,220
·
69

Дължи се лихва единствено върху използваната част от кредита. плащанията с кредитната карта се отчитат като задължения по нея; гратисен период - обикновено 15 дни...
 

Произход, същност, форми и функции на парите

30 окт 2009
·
207
·
11
·
1,690
·
140

В своето историческо развитие парите възникват още в зората на човешката цивилизация, когато се появява размяната на продукти между отделните племена...
 

Банково дело

21 ное 2009
·
112
·
2
·
318
·
130

Пищови по банково дело за специалност "Стопанско Управление"...
 

Банкова система

16 юни 2011
·
22
·
3
·
1,226
·
39

Банковата система представлява съвкупност от банките на страната в тяхната взаимна обвързаност, подчиненост и законова регламентация. Включват се банки и лицензирани банкоподобни институции, които извършват банкова дейност...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Банково дело
Тест по банков одит
междинен тест по Банково дело за Студенти от 5 курс
Контролно с верни отговори тип тест, даден през учебната 2013 година на магистрите от специалност Банков Мениджмънт, но също така пригоден и за бакалавърска степен по Одит. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
15
1
2 мин
20.12.2013
Въведение в банковото дело
тест по Банково дело за Потребители
Тестът включва въпроси върху особеностите на банковите услуги, управленските функции на банките и банковите операции. Всички въпроси са затворени и изискват само един или повече верни отговора.
(Лесен)
16
71
1
1 мин
28.10.2014
» виж всички онлайн тестове по банково дело

Лекции по банково право за УНСС

Материал № 1132528, от 24 ное 2014
Свален: 61 пъти
Прегледан: 89 пъти
Предмет: Банково дело
Тип: Лекция
Брой страници: 27
Брой думи: 19,115
Брой символи: 114,683

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по банково право за УНСС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения