Вече един век безсмъртното дело на легендарния Паисий Хилендарски е
обект на изследване от български и чуждестранни учени. За изминалия
едновековен период науката е изяснила редица основни моменти и страни
от делото на Паисий. Съществуват обаче проблеми, които още не са
разрешени. Така например не са разкрити по същество историческите
възгледи на Паисий и мястото на „История славяноболгарская” в
развитието на нашата историческа наука. При това между изследвачите
няма единно станавище по него. Мнозина смятат, че историческите оценки
на Паисий се отличават с крайна примитивност,че „История
славяноболгарская” няма научна стойност и не е оставила следа в
модерната историческа наука, тъй като Паисий по тяхно мнение
идеализирал българската история, преувеличанал историческите факти и
дори измислял нови с оглед на своите идейно-политически цели. Тази
концепция лансирана още в 1871г. от Е. Голубински беше аргументирана от
големия наш учен Б. Пенев в неговия труд за Паисий, публикуван в 1910г. и
след това раширен и преиздаден в 1918г. Концепцията на Б. Пенев е плод на
разглеждането на Паисиевата творба само като литературен жанр и
манифест на българското национолноосвободително движение. В началото
на своята дейност В. Н. Златарски застъпва становището на М. Дринов и
нарича Паисий „баща на нашата история”, Ив. Шишманов,Г. Бакалов,
Н.С.Державин и др. редица учени,като М.Арнаудов Ем.Георгиев застъпват
тази концепция, обаче твърдят ,че тя е била лансирана от М.Дринов.
Становището на Дринов по въпроса. В забележителната си статия за Паисий
от 1871г. , която в същност е първото изследване за него, М. Дринов пише:
„Списанието на отца Паисия от научна страна нама твърде голяма цена, но
и ние нямаме никакво право да искаме от него строга историческа
критика”.По-нататък, като обръща внимание на използваните от Паисий
източници и извори, особено на домашните, Дринов подчертава. „Така в
този изглед Паисиевата история има научен интерес.Но ние вече рекохме,
че произведението не трябва да се оценява като научно произведение.То
има друга цена, друго значение, принесло е друга, по-действителна полза на
народа ни- от тази страна трябва да се разглежда и оценява.”За Дринов
Паисий Хилендарски е бил родоначалник на Българското възраждане и
същевременно баща на нашата модерна историческа наука. Б.Пенев
фактически отхвърля становището на Дринов и до голяма степен
омаловажава неговия принос.Той пише: „Схващанията и тълкуванията, що
срещаме у Дринов, в същност са твърде общи и не се основават на един що-
годе по-широк анализ. Авторът, както изглежда , е имал за цел не толкова
да проникне по-дълбоко в съдържанието и израза на Паисиевата история,
колкото да изтъкне нейните патриотически тенденции.” За разлика от
Б.Пенев др. учени възприемат и развиват до известна степен концепцията на
Дринов. През 1894г. Н.Начов публикува статия, в която, като прави принос
в изследването на изворите на Паисиевата история,критикува тезета на
А.Лонгинов, че „История славяноболгарская” е дело на „прост атонски
монах”и посочва, че за XVIIIв. „образът на великия патриот изпъква пред
нас като пръв начетен и книжовен човек, като светило за епохата си .”Една
година по късно Лазаров който пръв след Дринов по –обстойно изследва
изворите на „История славяноболгарская”,отхвърля концепцията на
Голобински. Обстоен научен принос в изесняване проблема за изворите и
източниците на Паисиевата история и по –специално за обема и начина по
който Паисий е използвал книгата на Цезар Бароний, В.Велчев изказва,че
историята на Паисий има научна стойност.Този проблем е изследван от
М.Дринов, Н.Начов, П.Лавров, В.Златарски, Й.Иванов, Б.Пенев,
Ю.Трифонов, А.Робинсон, Т. Събев и др.
Епоха и личност.
Паисий Хилендарски е бил син на своето време.Неговата голяма роля се
състои в това, че той пръв хваща задачите, които животът постовяше пред
българския народ и начерта цялостна програма за тяхното разрешение ,
стана основоположник на Възраждането на българското
националноосвободително движение. Паисий безспорно е бил надарен човек
съзнаващ своя дълг и признание- да служи на народа и татковината си. За
съжаление се знае твърде малко за личността на Паисий. От послеслова към
„История славяноболгарская” научаваме, че на 40г. възраст през 1762г., той
я завършва. Следователно е роден през 1722г. в Банско.Освен това Паисий
споменава, че дошъл от Самоковската епархия в Хилендарския манастир
при брат си Лаврентий, който е бил игумен на манастира. Йордан Иванов
доказва, че Лаврентий е имал бащина къща в Банско.Въз основа на тези и
др. факти се приема от по-вече учени, че гр.Банско е родното място на
Паисий.Той е получил за онова време най-високо образование. Учил е в
килийно училище в Рилския манастир.При общуването си с руски и сръбски
монаси в Хилендарския манастир Паисий е усвоил руски и сръбски език,
до степен да може да ползва литература на тези езици.Изучил добре и
гръцкия език, всичко тово му дава възможност да използва богата
манастирска библиотека. Също така пътува, като таксидиот из страната,
това съдейства за развитието на неговото национално съзнание и го
подтиква към борба за защита на своя народ. Паисий вижда в историята
средство за защита на своя народ и отечество. След като проучил
достъпните му домашни извори , намиращи се в манастири светогорски,
Паисий решава да напиши цялостна история на своя народ.Паисий намира
книгата на далматинеца Мавро Орбини в руски превод под наслов „Книга
историография”.Паисий завършва окончателно своята творба през 1762г. в
Зографския манастир.
Историко-Философ ски и идейно-национални позиции. Изложение и
оценка на същественото в българската история.
Структурно Историята се състои от няколко части - 2 предговора, няколко
глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за
славянските учители, глава за българските светци и послесловие. Първо
предисловие „Ползата от историята“ представлява препис от чужда
история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател.
Историята се определя като извор на знания и надежда. Второ предисловие
„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е
втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се
обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и
хвали патриотите. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на
простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските
апостоли.Същинска част Представлява компилация от трудове на различни
историци: Мавро Орбини („Славянското царство“), Цезар Бароний
(„Църковна история“), византийски хронисти. Ползва също български
жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави,
съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и
славянските първоучители. Основното достойнство не е във
фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се
подчертае войнството и духовната възвишеност на българския
народ.Послеслов Това е най-кратката част на Историята и представлява
авторски текст, който представя лични данни за Паисий ('„'Не съм учил
никак нито граматика, нито светски науки...“), изяснява мотивите, поради
които е написал „История славянобългарска“(„Разяждаше ме постепенно
ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за
преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“. ) и
дава сведения за ползваните източници („Аз, Паисия, йеромонах и
проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи
преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече
с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и
българите“).
Другият източник на Паисий в случая е „Стематографията” на
143
19
