Големина на текста:
Човекът и светът на вещите
Есе
Човекът и неговото живеенеекзистенциален въпрос, който винеги е тревожил
човечеството. Отговорите всеки от нас намилра по свой начин. Поезията на Атанас далчев,
представител на екзистенциализма и диабол изма в литературата ни от 20-т е години на 20.
Век, е философски размисъл за загадката човек-свят, за смисъла на човешкото съществуване и
за самотата на човешката душа. Поетът философ търси мястото на самотния Аз в живота,
съизмервайки го с вещественото. Човекът е обезличен, изолиран от света. Най-страшната форма
на обезличаването и изчезването на лирическия субект е поетическият образ на стаята без
обитател от едноименното стихотворение. Домът с неговото камерно, херметически
затворено пространство е знак за съществуването на индивида, но и за неговото изолиране
от света, водещо до отчуждение, до обезличаване, до загуба на индивидуалността, до
превръщането му във вещ сред другите вещи.
Творбата потапя читателя в характерното за Далчев затворено пространство на дома с
неговите елементи. Поетът болезнено се вглежда във вещите, за да проникне в тайните на
времето. Още заглавието отвежда читателя към това затворено пространство, а после
детайлно е разгърнато чрез елементите сиврата, ъгли, стени... Реалността е видяна в
нейната вещественостпространството е изпълнено с предмети, сред които липсва
човекът. Още в самото начало на творбата е създадено усещане за мъртво пространство, за
застиналост и неподвижност. Вратата, която очертава границата на дома като жилище, е
белязана с негативен смисъл. Тя не е просто затворена, а заключенаи играе ролята на
зазиждаща и изолираща преграда към света. Отсъствието на човека е заявено пряко: не е
живял отдавна никой”, но е загатнато и косвено чрез миризма на вехтои прах по
всичките неща . Миризмата и прахът сякаш материализират липсата и създават усещане за
не-живот. И всичко това продължава с годинии бавно и внушава представата за една
всекидневна, протяжна, дълговечна, безнадеждна агония. Времето с неговия унищожителен
ход е погълнало не само човека, но и неговия свят, всичко, което носи белезите на
някогашно съществуване. Така пространството на стаята не носи символиката на място,
излъчващо уют и сигурност, а е десакрализирано и внушава разруха. Неговото изображение
е знак за трагичната обреченост, за влудяващото еднообразие на стайното съществуване.
В творбата е разгърната и идеята за безвремието. Глаголите раснеи вехне
създават усещане за засташително изтичащо човешко време. Изчерпани са възможностите за
затворено живеене, а усещането за застиналост ориентира към залеза, есента,
смъртта.Пастелните багри потапят в сънна и здрачна атмосфера. В цветовата гама
доминира жълтотоесенното слънце”, „жълти зимни дюли”, „кехлибарени зърна”.
Тези образи сякаш намекват за скорошно присъствие, но действен живот липсва. По този
начин жълтият цвят излъчва мъртвина, отвъдност; създава се усещане за избледняла
фотографска снимка. Строфата рисува един пълен, но обезлюден космос. Вещите, скрили
тайните на битието, са единствен белег за отминало човешко съществуване.
Светът сякаш постепенно се свива до натрапчиви безжизнени образи. Появяват се
емблематичните предмети (огледало, часовник, прозорец), които в своя изкривен печален
вид звучат диаболистично. Регистрирани са само липси: огледало без отражение; часовник
без живот; махало без движение. Огледалото е особена вещ в поезията на Далчев, то носи
много смисли и внушения. Тук огледалото е катопрозорецкъм отвъдното, вгледано в
отминалото, но и то е белязано от човешко отсъствие и пустота. Празно, затворено, без
отражение, то е само една проекция на изчезналия субект. Спрялото мъртво време е
означено чрез образа на замлъкналия часовник, който се превръща в най-зловещия белег на
всеобщия разпад. Глаголите млъкнал, лежат внушават безмълвност и неподвижност,
а в комбинация с чер ковчеги умрелиасоциират смърт.
Проекция на отсъствието са и портретитена жени, които са си отишли от света. Те
напомнят някогашен живот и мъртва сегашност. Пространството е населено само с
ликовете на мъртъвци и заедно сумрялотовреме говори за своята безполезност,
ненужност, абсурдност. Финалът на творбата представя стаята като безвъзвратно
умъртвено пространство, чиито неизменни характеристики са пустотата, мракът, тишината.
Създаденото усещане за застой и неподвижност, за човешко отсъствие и пустота превръщат
стаята в символ на изгубеното време, на несъществуващото и сякаш никога
несъществувалото човешко битие.
Разгърнатата картина в Далчевото стихотворение е философски размисъл за
човешкото съществуване. Мисля си, че и днес можем да открием Далчевата стаяв света
на съвременния човек. Този свят е изпълнен с вещитой е материалният свят на човека
консуматор. Тук има от всичко по многомного дрехи, обувки, чанти, много мебели,
много телефони, телевизори, много лаптопи, таблети, смартфони, айпади, декодерии
какво ли още не. Претрупан, но мъртъв свят. В него човекът е изгубен. Липсва човечността
- стопила се е, изпарила се е. Останали са само вещите, с които човекът компенсира
липсите. Колкото по-малко интереситолкова повече книги, списания, вестници. Колкото
по-малко приятелитолкова повече телефони, за да води безкрайни безсмислени
разговори. Колкото по-малко истински срещитолкова повече лаптопи и ттаблети, за да
чати в интернет с някакви невидими и неосезаеми, като самия него, потребители. Да,
съвременният човек се е превърнал в потребителконсуматор на материалния свят край
себе си. Съвременният човек не потребява, за да живее, а живее, за да потребява. Обладан е
от стихията на придобиването и изхвърлянето на вещи. Той като че ли не понася нищо
трайно. В това непрекъснато обграждане с нови вещи и постоянно занимаване с тях, човек
бяга от самия себе си и се слива с предметния свят, превръщайки се в част от него.
Потребителството е свързано и с постоянно унищожение на изобилието от предмети и
замяната им с нови такива. Но така човек унищожава своето минало. Унищожавайки своя
предметен свят, човек унищожава и частици от себе си, от своето минало, от своята
идентичност. И се изгубва в предметния свят от нови вещи. Животът заради вещи и сред
вещи отчуждава човека от другите хора, затваря го в себе си, отнема човешката му
същност, потиска неговата емоционалност и го превръща в един от многото предметинай-
ненаситния, най-всепоглъщащия. И най-самотният- затворен в стаята, в която не живее, а
потребява. В огледалото на този свят липсва човешкият образ. А часовникъттой отдавна
е спрял да отмерва минутите, защото всеки ден се повтаря едно и същоизхвърлят се стари
вещи, трупат се нови. Няма мигове, няма спомени, няма и време.
Най-страшният лабиринт на безизходицата и най-отблъскващата имитация на битието
естаята”. Тя е мъртво пространство, в което времето е изтекло, животът е отминал.
Изпълнена е с мрак, застиналост и смърт. От нея лъха нещо демонично, което засилва
усещането за обреченост. Аз не искам да бъда част от предметите в стаята. Искам да
чувствам, да обичам, да живея. Това е моят избор.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Есе "Стаята"

Литературно есе върху стихотворението "Стаята" на Атанас Далчев...
Изпратен от:
Таня Димитрова
на 2014-11-13
Добавен в:
Есета
по Литература
Статистика:
31 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Литература за Ученици несваляни с 2 страници Други от Студенти
 
Домашни по темата на материала
Трябва да се боиш от Бога,защото в страха от Бога се крие мъдростта есе
добавена от gabityy_68 20.11.2016
0
3
Есе на тема значение на старобългарската литература
добавена от janoskianator 07.06.2016
0
4
Трябва ми Есе на тема ,,Това е филма друго няма"
добавена от peperoni187 15.03.2016
0
1
Есе по литература. Помогнете ми!
добавена от dunka.chaushova 16.10.2016
1
15
есе за утреее !!!!!!!!!
добавена от Sweet230 28.02.2016
1
4
Подобни материали
 

Непобедимостта на реалното в “Прозорец” на Далчев (2)

18 апр 2006
·
1,109
·
3
·
492
·
123

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.
 

Пространство и вещи в поезията на Атанас Далчев

05 май 2006
·
3,653
·
2
·
590
·
350
·
5

Поезията на Далчев се появява през 20-те години на 20 век и се оформя като радикална опозиция на символизма. Далчевата поезия изгражда пространства населяване от вещи, пространства, в които властва самотност, обезлюденост, неживот.
 

Творчеството на Далчев

21 окт 2008
·
435
·
2
·
1,970
·
183

"Стаята", "Болница", "Къщата" и "Книгите" - анализи.
 

Човек- литературно есе

21 окт 2007
·
262
·
1
·
339
·
403

Човекът е най-висшето творение на природата, поне до този момент и поне в неговите представи. Да си човек не е лесно...
 

Сатира на един самовлюбен свят - Светослав Минков

29 мар 2008
·
380
·
2
·
267
·
213
·
2

Светослав Минков написва “Дамата с рентгеновите очи” през 1932 година по повод съобщение в печата за немско техническо изобретение- “магнитно око”. Според писателя разказът е написан “на тъмно”- първо се ражда заглавието, а след това се оформя идеята и...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
38
1
1
14 мин
13.09.2019
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
7
1
15 мин
12.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Есе "Стаята"

Материал № 1129197, от 13 ное 2014
Свален: 31 пъти
Прегледан: 69 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 917
Брой символи: 5,742

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Есе "Стаята" "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
32

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения