Големина на текста:
ЕЛО
1-ви курс
Веселина Панчева Паскова
Фак ном.1406838006
Изпитна разработка на тема:Васильовден,Нова
година,Сурва,Сурваки.(Обрезание Господне)
Българските празници се делят на две основни групи-календарни и семейни.
Календарните празници са регулирани от въможността за стопанска дейност на
човека,която пък зависи от климатичните условия на съответния сезон.Делят се на
четири основни гупи:Зимни,пролетни,летни и есенни.
Най-многобройни са зимните празници.
На 1 януари е Васильовден, , Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува,
Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на
българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се
приготвят блажни ястия - свинско месо; баница (или пита с пара), в която се слагат
дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата,
богатството; кокошка (пуйка); торта с мед, жито, орехи, ошав.
На 1 януари църквата празнува Обрезание Господне,или обрязването на
Христос.Според тогаващните еврейски закони всички момченца се обрязвали на 8-
мия ден от раждането им.Обичаят е установен в началото на второто хилядолетие
пр.Христа и е знак на завета между Бога и богоизбрания народ.Обрязването на
Исус насочва към истинността към физическото тяло на Бога човек,тяло от плът и
кръв като на всички хора.
На този ден църквата чества и големия християнски мислител, философ и писател
св. Василий Велики (ок. 330-379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала
Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение,
което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите
на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на
Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното
милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия
закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен
монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна
помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението
му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му
църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата
смърт.Св.Василий помага срещу магии,зли сили и душевни заболявания.Той
пречиства мислите и грешните желания,дава надежда при униние и отчаяние.При
всяка скръб и изкушение добре е да се помолим на този светец.
Макар че смисълът на обичая е ясен,неговият произход е спорен.Няма данни кой
народ-траки,славяни или прабългари са го използвали и предали на съвременните
българи.Със сигурност обаче той не е славянски,тъй като е напълно непознат сред
големите славянски народи,близки или далечни.Името на
обичая(суровакане),името на магическата
пръчка(суровачка,суровакница,сурукница),както и виковете,които придружават
магическото действие суровакане(Сурва,сурва година!)са дали основание на
мнозина да свържат този обичай с прабългарите,имайки предвид името на
древноиранския и индоарийски бог на Слънцето- Сурья.
Сурвакане
Най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е
пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често
дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на
възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по
няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от
своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и
украсена пръчка-най-често дрян, която има специално название - сурвакница,
сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с
основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки,
нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред
децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-
възрастния, и честитят:
"Сурва, сурва година, весела година,
зелен клас на нива, голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса, червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна, живо-здраво догодина,
догодина, до амина."
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се
изрича. Тя представлява вербална магия-изреченото слово трябва да се сбъдне,
чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често
се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от
първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите:
"Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои
села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета,
плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите
пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.
Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите,
трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На
връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката
- "да не носят у дома бълхи".
Етнолозите търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато е
съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. Сурвакарите са
наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е инициация
(посвещение) на преминаването от детска в юношеска възраст. От началото на
миналия век обаче
тази функция на обичая окончателно е забравена и в сурвакането
масово започват да участват и момичетата
. Някои учени извеждат обичая от римския празник луперкалии, посветен на
основателите на града Ромул и Рем и на отгледалата ги според легендата
вълчица. В този ден жреците са обикаляли улиците на Вечния град с ремъци от
вълча кожа и са удряли по дланите младите жени и девойките за женене като
магия против безплодие. Според трети доколкото сурвачката се прави от дрян,
обичаят произхожда от прабългарите. За тях дрянът е бил свещено и магическо
дърво. Затова и в редица райони сурвачката се нарича просто дряновица. Нейната
украса също има магически смисъл - нанизите пуканки, парички, панделки,
кравайчета и т. н. излъчват защитна сила против различните уроки и болести.
Децата сурвакат първо своите родители и близки в семейството, започвайки от
най-възрастния. Сурвакарската благословия се нарича блажанка, сурвакия, слава
или молитва. Повтарящите се в нея благопожелания за здраве и берекет
наподобяват заклинанията на прабългарите при жертвоприношенията.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Васильовден

На 1 януари е Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност...
Изпратен от:
Vesi Paskova
на 2014-11-11
Добавен в:
Доклади
по Фолклористика
Статистика:
14 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Моята молитва

17 май 2007
·
1,293
·
1
·
138
·
460
·
2

Моята молитва е един от най- съкровените ми моменти в живота. Тя участва във всеки ден от живота ми и по този начин ме крепи, като така се чувствам по- сигурна в себе си.
 

Есе за любовта

23 окт 2006
·
5,394
·
2
·
166
·
713
·
22
·

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка.
 

Мит, фолклор и литература. Литературата като процес.

29 ное 2006
·
893
·
10
·
1,163

Запознаването със съдържанието от тази глава ще ви даде възможност да усвоите понятията: 1. митология, словесен фолклор и литература 2. митологични и фолклорни елементи в литературния текст 3. културни епохи. литературата като процес
 

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни - Джордж Карлин

14 дек 2006
·
625
·
2
·
343
·
149
·
2

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.
 

Есе за любовта

24 дек 2006
·
5,272
·
1
·
167
·
586
·
32

Какво е любовта? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага...
1 2 3 »
 

Васильовден

Материал № 1128491, от 11 ное 2014
Свален: 14 пъти
Прегледан: 19 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,994
Брой символи: 11,436

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Васильовден"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала