Големина на текста:
Учебна дисциплинаБиблиотечно-библиографско краезнание
Реферат на тема:
ИСТОРИЯ НА КРАЕВЕДСКАТА РАБОТА В
БЪЛГАРИЯ
История на краеведската работа в България
Началото и първите стъпки на българското краезнание започват още през
епохата на Възраждането-най-българското време, когато и интелигенция, и
народ обръщат настойчиво взор към род и родна земя, към славно минало и
героични предци. През условията на мъчителното турско робство се формира
българската нация и краеведските проучвания се развиват в две
посоки:проекцията в миналото и поглед в новото, с представяне на онова, което
възрожденските дейци създават за народа си в областта на образованието,
църковните борби, културата и изкуството.
По това време се изграждат и теоретико-методическите основи на
българското краезнание чрез изготвяне на материали с интруктивно-
методически характер и образци на краеведски изследвания, които са дело на
видни възрожденски дейци. Така се създава една добра база за работа на
краеведите в първите години след Освобождението, когато дейността им се
разширява. Появяват се и първите документи, които имат задължителен
характер за определени държавни институции и специалисти-окръжни и закони.
Факт е и отраслово-тематичното обогатяване на краеведските изследвания.
Като се върнем много назад във времето ще открием, че идеята за
обособяване на българите като самостоятелен народ е развита за първи път от
Паисий Хилендарски през 1762 г. вИстория славянобългарская”. Това е и
първата летопис за българския народ, който дотогава няма събрана на едно
място славна история за своите подвизи и за деянията на своите царе и светци.
Затова чрезИстория славянобългарскаяПаисий Хилендарски се откроява
като пръв будител на българското национално самосъзнание, а със своето
писмено дело поставя основите на краезнанието в България. Велика е и
духовната работа на украинския историк и славяновед Юрий Иванович Венелин
(псевдоним на Георги Хуца 1802-1839 г.), който се смята за създател на
българското краезнание
Първото краеведско описание на част от българските земи е направено от
пловдивския свещеник Константин, напечатано на гръцки език през 1819 г. във
Виена. В него се описват всички градове и по-големи села-общо около 50
селища, които влизат в епархията.
През 1861 г. Любен Каравелов пише, чеВенелин е първият, който
започнал да се занимава с историята и словесността на българите”, че еоткрил,
както казвали тогава, съществуванието на неизвестния български народ, един от
славянските народи, забравен от света, но имащ своя история, богата на събития,
книжнина, жив език…”
Друг чуждестранен историк, който пише за българите е сръбският
филолог, етнограф и фолклорист Вук Караджич, който публикува 27 български
народни песни, 273 български думи, превод на български на два откъса от
Евангелието и кратки сведения за тогавашния български народ.
Ю. И. Венелин обаче пръв пише за българите не между другото, по повод
други славистични въпроси. Той е дълбоко свързан, творчески и емоционално с
миналото на българския народ и с грижата за състоянието му през първите
десетилетия на XIX век, посвещава му не един от своите трудове и така въвежда
трайно българската проблематика в европейската научна и обществено-
политическа мисъл.
Научните му интереси датират от 1821 г., когато в Кишинев за пръв път се
запознава с български преселници в Бесарабия. От тях той събира първите
сведения за езика на страната им и издава книгата сиСтарите и сегашните
българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно
отношения съм русите” (1929).
В предговора на това съчинение, което е изключително явление за
българското Възраждане, авторът изяснява, че описвайки североизточните
славянски народи, се спира най-напред на българите, защото този народ още
съществува, за него има запазени вести и като се изучат връзките му с неговите
съседи, може да се изясни произходът на русите и тяхната родствена връзка с
българите.
Венелин подчертава, че книгата му всъщност не е история, а историческа
критика, в която се решават споровете на европейските учени за българите.
Подобно на Паисий той осъвременява миналото и чрез идеализация на
българската история иска да събуди родолюбивите чувства наднешните
българи са славяни, от един род с русите, поляците, чехите, хърватите,
словенците, сърбите.
Украинският историк стига до убеждението, че да се напише една пълна,
точна и изчерпателна политическа и културна история за българите, са
необходими проучвания в родните им земи. За тази цел през 1930 г. той
предприема пътуване за България, командирован от Руската академия на
науките, за да търси български писмени паметници и фолклорни творби.
Венелин успява да посети Варна, Каварна, Силистра и други селища, където
събира около 50 народни песни и историко-етнографски материали.
Знаменателни са двете писма, които славяноведът изпраща на известния
габровски просветен деец Васил Априлов, които са от 27 септември и от 9
октомври 1937 г., а той от своя страна препраща писма до видни български
възрожденци и просветители. Тези две писма от Венелин до Априлов се считат
за началото на българското краезнание и представляват първата програма за
етнографски проучвания. В тях са посочени български селища и региони: В.
Търново, Горна Оряховица, Преслав и други, които трябва да бъдат проучени и
така се поставя началото на българската организирана събирателска работа.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на краеведската работа в България

Началото и първите стъпки на българското краезнание започват още през епохата на възраждането-най-българското време, когато и интелигенция, и народ обръщат настойчиво взор към род и родна земя, към славно минало и героични предци...
Изпратен от:
Анатолий Йосифов
на 2014-11-10
Добавен в:
Реферати
по Книгознание, библиотекознание и библиография
Статистика:
82 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Организация и методика на библиографията


Това е пълен комплект лекции по дисциплината "Организация и методика на библиографията" водена от д-р Александър Ковачев, предназначена е за всички студенти от специалност Библиотечно-информационни дейности от ВТУ "Св.св Кирил и Методий"...
 

Регионалните библиотеки в България


Регионалните библиотеки изпълняват ролята на националната библиотека и имат специално значение за региона на страната....
 

Моят роден край – Трън


Най-пълното краеведско изследване за града е книгата "Трън - градът и околията му. Историко-географски очерк". Трън и в момента е библиографска рядкост, слабоизвестна дори и на мнозина от сегашните жители на града, а най-интересното изследване на стари.
 
Онлайн тестове по Книгознание, библиотекознание и библиография
Библиотечно обслужване на лица със специфични нужди
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Обслужване на лица със специфични нужди в библиотеката. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
14
1
2 мин
18.06.2012
Библиотечно обслужване на хора със специални нужди - 2 вариант
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Тест върху материала за библиотечно обслужване на хора със специални нужди. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
22
1
1 мин
18.06.2012
» виж всички онлайн тестове по книгознание, библиотекознание и библиография

История на краеведската работа в България

Материал № 1128395, от 10 ное 2014
Свален: 82 пъти
Прегледан: 88 пъти
Предмет: Книгознание, библиотекознание и библиография, Култура и изкуство
Тип: Реферат
Брой страници: 21
Брой думи: 5,199
Брой символи: 33,878

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на краеведската работа в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала