Големина на текста:
Кое е събитието с най-съществено влияние върху историята на българската държава и право от
създаването на българската държава до 1990 г.?
Българската държава и българското право са възникнали на един определен етап от развитието
на славянското и прабългарското общество, като тези явления са надстроечни и са определени
от условията на живота в обществото, в което са били създадени. Изграждането на българската
държавна организация е едно от най-забележителните събития, което далеч надхвърля рамките
на собствената ни история. То поставя началото на коренен прелом в цялостното политическо,
икономическо и културно развитие на Балканския полуостров през Средновековието.
Възприемането на християнството като официална религия в България е най- крупното събитие
с оглед на последиците в историята. Промените в държавната организация и промените в
областта на правото, извършени при покръстването през 865г., са обусловени от сериозните
изменения, настъпили в базиса на българския социум и много тясната връзка и преплитане
между религиозните, политическите, държавноправните и юридическите концепции и идеи през
Средновековието.
Покръстването, извършено от княз Борис през 865г., не може да се разглежда еднозначно- само
като смяна на една религия с друга. Християнизацията води след себе си промени в държавата,
в нейните учреждения, в нейното право и морал- промени изцяло в елементите на надстройката.
Това е не просто смяна на една езическа религия с друга, това е събитието равнозначно на
раждането на българската държава и определящо развитието на цялата ни по-нататъшна
история. Княз Борис е български владетел, оставил изключително важен отпечатък в
средновековната българска история. Държавник и дипломат от най-висок ранг- той официално
налага християнството като държавна религия в България и урежда българския църковен
въпрос. Негова е и заслугата за формирането на българската народност. Християнизацията на
българската държава, оказва трайно влияние върху средновековния български исторически
процес. Християнската система от ценности заменя различните езически религиозно- нравствени
системи на прабългари и славяни. Битът на българското общество започва да се гради върху
християнския мироглед.
Княз Борис прави радикални промени в правно-наказателната система на България. Старите
Крумови закони не отговарят на християнските нравствени правила и княз Борис пригажда към
българските условия основните византийски законници: Еклога”, Земеделския закон”,
Номоканонаи др. Преработката наЕклогадовежда до създаването на българския законник
Закон за съдене на хората”, който регламентира гражданското, семейното и наказателното
право. Превеждането и приспособяването наНомоканонаводи до създаването на т. нар.
Кърмчая книга”, която представлява законното право.
Чрез християнизацията завършва и процесът на укрепване на владетелската власт и
централизация на Българската държава. Цялото население на България окончателно се
превръща в поданик единствено на поставенияот Богавладетел.
Чрез приемането на християнството България се приобщава към византийските културни
постижения. Разцветът на българската култура, започнал с идването на Кирило-Методиевите
ученици в България и продължил през управлението на цар Симеон (893-927) поставя началото
на един нов модел в европейската цивилизацияславяно-византийският.
Покръстването при княз Борис е изключително важен момент в средновековната ни история.
Покръстването е акт, който се свързва, както с религиозната реформа, така и с приемането на
Българската държава в лоното на християнските цивилизации и утвърждаването й на
политическата сцена.
Разпространението на християнството в България преди извършеното от княз Борис
покръстване трудно би могло да се отрича. Християни са били преди всичко не малка част от
славяните в новоприсъединените към българската държава територии, които преди това са били
включени в състава на християнска Византия. Но християни е имало и между славяните и
прабългарите, живеещи в Мизия и дори в столицата Плиска и нейните околности.
Инфилтрацията на християнството в пределите на българската държава е започнала отрано. Още
при идването на славяните на Балканския полуостров зашареното население в голямата си част е
било християнско и то не е било изцяло унищожено. Неговата религия не е могла да не окаже
влияние върху славяните, при все че и по- късно при хан Крум например, значителни
християнски маси са били преселвани от Византия в България. Като се има предвид
изключителната роля на религията през Средновековието и религиозната нетърпимост, която е
съществувала тогава, ясно става, че в българската държава, чието население по времето на княз
Борис е било разделено на две големи групи- християни и езичници, смяната на официалната
религия не е могла да бъде неналожителна.
Причините за покръстването на княз Борис I и приемането на християнството като официална
религия много често се отъждествяват, но този подход е неправилен. Възприемането на
християнството, както казва В.Василев вИстория на България”- „става жизнена необходимост
не само за уреждане на международното положение на страната, но и за нейното вътрешно
укрепване” .
Причините за християнизацията на България могат да се групират в две основни групи:
вътрешни и външни- обективно ценени от гения на владетеля.
Няколко са вътрешно-държавните причини . Първата е необходимостта от привеждането на
административните и правни норми в държавата по подобие на развитите християнски страни.
България възниква на прага на най-високо развитата цивилизация в средновековна Европа
Византийската империя. Това спомага българските владетели отблизо да наблюдават
принципите и правилата на държавническо ръководство на Византия, както и да ги прилагат на
практика. Същевременно в средата на IХ век България е солидна държава от гледна точка на
територия и ресурсчовешки и стопански. Нейните граници се простират от Черно до
Адриатическо море, от Тиса до Днестър и от Карпатите до Родопите. Именно тези земи се
явяват и основен източник на храни и стратегически суровини. Важните за стопанското развитие
на всяка държава през средновековието основни находища от сол и мед се намират на Българска
територия. Съседните на България страни основават своята цивилизация на християнството.
Назрява идеята, че ако България иска да утвърди това свое положение, то тя трябва да бъде
приведена по образец на работещите модели. Далновидният ни държавник княз Борис ,
съзнавайки, че всичко това пречи на утвърждаването на България, предприема конкретни
стъпки. Това, което прави Борис е Църква-държава или държава-Църква. Това е също като
Византияработещ модел. Затова много по-вероятно е, че случилото се по време на Борис е
въвеждане или официализиране на християнството. То става първостепенна религия, защото
християните са най-многобройни. Църквата няма нужда от защита. Такава нужда има държавата.
Безспорно през IX век християнството доказва, че със своето виждане за сакраментален
характер на държавата, то властта на самодържеца е неоспорима. Владетелят е от Христа Бога
цар. Той вече има власт, дадена му от Бога.
Налагането на християнството като официална религия служи за преодоляване на етническото
и религиозно многообразие на населението. Християнството се явяваобединителна идеология
за двата основни народностни елемента в българската държаваславяни и прабългари, нещо,
което не била в състояние да извърши нито една от съществуващите дотогава у нас религиозни
системи”- Д.Ангелов. Има българска държава, но няма български народ. За дългосрочна
перспектива на държавата е нужна изключително здрава спойка.Защото езикът, специфична
материална и духовна култура, територията, общността, религията са етноопределящи елементи
във всяка общност. Княз Борис като далновиден политик съзнава, че общата вяра трябва да е
акцентът за определящ елемент. Фактът, че християнството е способно да направи тази така
необходима консолидация, го доказват следващите десетилетия.
Така от едно военно обединение Борис прави държава от християнски тип. Един стар социален
порядък е сменен с нов- промените в държавното устройство, изразяващи се в засилване на
властта на българския владетел, комуто трябвало да бъдат подчинени, както и на византийския
император, всички органи на държавата по българската земя, защото по християнското учение
има само един бог на небето и един цар на земята. Промяната в съществуващия правен режим-
ново, византийско феодално право, постепенно е било въвеждано в България, за да укрепва
новия ред. Политическите намерения на Борис са есхатологични. Държавата е едновременно във
времето и във вечността, защото владетелят съзнава, че тази държава, която няма религиозна
политика е временно явление.
Във външнополитически план- положението на държавата показва, че България е голяма
държава с обширна територия и многобройно население. Тясъперничи във всяко отношение на
другите две големи европейски държавиВизантия и немското кралство”- както пишат Д.
Ангелов, Хр. Гандев и Н. Тодоров в История на България. Но в очите и на едната, и на другата-
тя остава варварска държава и не се ползва винаги с необходимия авторитет. На Борис I е
необходимо да влезе в семейството на християнските владетели, да стане равен на тях във
всичко, тъй като международното признание на авторитета на държавата е изключително важен.
Всички християнски владетели получават правомощията си чрез църквата от Бога. За да бъде
еквивалентен на тях и българският владетел трябва да е приел християнството. Основателна
причина за налагане на християнството в България е и желанието на господстващата класа да се
приобщи към културата на своето време. А тази култура е християнска, тя е достояние на
християнските държави.
Покръстването на княз Борис и българския народ е имало прогресивно за времето си значение:
благоприятства укрепването и неоспоримостта на властта на самодържеца, променя се
държавния модел в съответствие с работещите християнски модели и се преодолява
етническото и религиозно многообразие на населението. България получава международно
признание. Княз Борис с далновидност, категоричност но и с драматична смелост разбира
повелята на своето време и умело я осеществява- за да пребъде България през вековете.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Kое е събитието с най-съществено влияние върху историята на българската държава и право от създаването на българската държава до 1990 г.?

Българската държава и българското право са възникнали на един определен етап от развитието на славянското и прабългарското общество, като тези явления са надстроечни и са определени от условията на живота в обществото, в което са били създадени...
Изпратен от:
Joana Todorova
на 2014-11-06
Добавен в:
Курсови работи
по История на държавата и правото
Статистика:
69 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Курсови работи по История на държавата и правото от София за Студенти в НБУ от факултет Правен специалност Право магистър несваляни с 4 страници Други от Студенти
 
 

Kое е събитието с най-съществено влияние върху историята на българската държава и право от създаването на българската държава до 1990 г.?

Материал № 1127403, от 06 ное 2014
Свален: 69 пъти
Прегледан: 80 пъти
Предмет: История на държавата и правото, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,292
Брой символи: 8,530

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Kое е събитието с най-съществено влияние върху  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Кристина Николова
преподава по История на държавата и правото
в град
с опит от  4 години
395 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала