Големина на текста:
Етични проблеми, свързани с
информираното съгласие на пациента
1. Резюме
Информираното съгласие представлява писмено съгласие на
пациента, давано след предварително получена достатъчна информация
относно осъществяването на диагностична или терапевтична процедура,
която засяга личността на болния и включва големи, явни или значителни
рискове. Предоставянето на информирано съгласие е право на пациента, а
неговото получаване – задължение на лекаря. Медицинските дейности се
осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
Задължението на лекаря да получава съгласието на пациента за
лечение се опира на етичните принципи за автономност на пациента и
уважение към личността.
Информираното съгласие се определя като процес на
последователно информиране на пациента от медицинския специалист и
последващо получаване на съгласие от пациента за определено клинично
действие, което ще се предприеме.
2. Ключови думи:
Информация, съгласие, отговорност, права, лечение, диагноза
3. Изложение
По света и в България се дискутира въпросът по какъв начин и каква
информация следва да се предостави на пациента от лекаря, за да може да
се постигне баланс в техните отношения, предвид
неравнопоставвеноността на техните познания. Решаването на този въпрос
влияе върху други правни проблеми като: право на вземане на съгласие от
пациента, избор на лечение, оплаквания и жалби от пациента.
I. ПРАВНА УРЕДБА ПО СВЕТА
В Германия пациентите имат право напълно да бъдат информирани
относно здравния им статус, вида на лечение и всички възможни плюсове и
минуси при провеждане на лечение: например при хирургични интервенции
на пациенти, те трябва да бъдат информирани лично от хирурга провеждащ
операцията, най-късно 24 ч. предварително. В немската правна доктрина
съществува тълкуване, че хирургическа интервенция или операция без
съгласието на пациента, ще бъде квалифицирана като телесно увреждане
(т. е. като телесна попреда). Ако пациентът страда от заболяване в
терминален стадий, т. е. не съществува възможност за излекуване и
изходът е само смърт, то лекарят има право на преценка дали да
информира пациента за неговата диагноза, съобразявайки дали
информацията ще влоши състоянието на пациента или не.
В Англия всеки гражданин има право на пълно информиране за
прилаганото лечение, като медицинският специалист определя обема,
съдържанието и начина на даване на информация на пациента. Счита се,
че законодателството се нуждае от усъвършенстване, с цел да е въведат
рамки по отношение субективизма в техните решения
II. ПРАВНА УРЕДБА В БЪЛГАРИЯ
В закона за здравето се регламентира даването на информация от
медицинския специалист на пациента за състоянието му и за предстоящото
лечение, като в се изисква от медицинския специалист да даде
информацията по подходящ, начин. Юридически това означава, че върху
лекаря лежи тежестта на преценката за начина на предаване на
информацията, с цел тя да бъде разбрана и осмислена от пациента, така че
той да обоснове самостоятелното решение и да даде съгласие.
Следователно, в практиката лекарят трябва да прецени интелекта,
възрастта, социалната среда, професията на пациента. Всеки от тези факти
е необходимо да бъдат преценени, за да се твърди, че е налице
законосъобразно н целесъобразно осведомяване на пациента Това е
общата норма в българското законодателство.
Специалните норми за информирано съгласие са следните:
?Прилагането на методи за диагностика и лечение, които водят
до временна промяна на съзнанието или които не са намерили
всеобщо приложение
?Случаи на хирургически интервенции и сложа диагностични
методи. И за двете се иска предварително писмено съгласие
от пациента.
Особености при информирано съгласие са случаите на оказване на
спешна помощ.
В случаите на спешна помощ всички държави изключват
противопоставеността на невзето съгласие, когато се налага оказване на
медицинска помощ, с цел опазване живота на пациента, особено, ако той е
в състояние, в което не може да изрази волята си.
Особеност представлява и случаят на „мълчаливо съгласие” или
„презумпция за съгласие".
Презумпцията за съгласие ще е налице, когато липсва
противопоставеност на пациента при извършване на интервенцията. Тази
хипотеза е обект на много дискусии, за това може ли непротивопоставянето
да бъзе презумция за съгласие. Съответно налице са множество аргументи
„за” и „против" и категорично не може да се изгради една позиция, която да
се уреди по нормативен път изрично.
Специфичен е въпросът за даването на информация при неизлечимо
болни. В Унгария лекарят е свободен от това задължение. В Швеция
лекарят има право на преценка, дали информацията би застрашила
2
положителния резултат. Интересен случай дава X. Броди (САЩ). Взет е
материал за биопсия от пациент, който заявил на лекаря, че ако резултатът
е рак, то той не желае да живее, а ако е отрицателен, той е сигурен, че го
лъжат. В случая лекаря консултиратира пациента с психиатър и след това
съобщава на пациента, че резултатът е злокачествено заболяване, което
обаче се лекува успешно. Тук се счита, че лекарят според ситуацията
трябва да избере най -правилния начин за информиране на пациента, като
се препоръчва преди това да се вземе становище на психиатър, който да
прецени личностните качества на пациента.
Проблем представлява въпросът доколко лекарят требва да
осведомява. болния за всички възможни рискове от операцията. Например
във Франция в първите години на века, са осъждани лекари за това, че са
пропуснали да информират пациента за появили се рискове след
операцията Върховния германски съд през 1912 г. (реш. на 6 гр. сенат) е
счел, че лекарят не е длъжен да информира болния за всички рискове. По-
късно (кас. реш. 1931 г май), немската съдебна практика решава, че трябва
да се уведомяват пациентите за всички рискове, но само когато той изрично
поиска това Съществуват особени случаи, които представляват интерес —
може ли пациентът по един или друг начин да бъде принуден да се
оперира? Пред 1925 г в Германия арестант е освободен от затвора
временно поради камък в жлъчката, но с указания на прокурора или да се
оперира или да се връща в затвора. Болният се подлага на операция и
умира. Становището на обществеността било, че прокурорът няма право да
принуди лицето към това действие.
Проблемът със съгласието на пациентите с психични заболяваия има
свои специфики. Методи за диагностика и лечение, които не са утвърдени
от практиката и науката и които водят до временна промяна в съзнанието
на човека се извършват по ред, определен от МЗ в интерес на болния и с
неговото съгласие. Когато болният е недееспособен следва да се вземе
съгласието на законния представител или попечител.
Тривиалните методи се използват без взимане на изрично съгласие,
но лекарят е длъжен да изясни характера на заболяването и „смисъла на
провежданото лечение".
Същност на информираното съгласие: Научната доктрина за
информираното съгласие се базира на респекта към индивидуалната
автономност - правото на човека на самоопределяне и най-генералното
право на човека сам да решава проблемите на собствения си живот. От
него произтичат и етичните изисквания за запазване на
конфиденциалността, за казване на истината на болния и за подпомагането
му в процеса на вземане на медицинското решение, когато това е желано
от пациента.
В произхода си постановките на информираното съгласие са
базирани на гражданските права. “Информираното съгласие е рожба на
закона и отражение на правата на пациента, използвани като база данни в
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 сеп 2019 в 12:52 потребител
28 юни 2019 в 13:02 студентка на 25 години от София - МУ софия, факулетет - Факултет обществено здраве, специалност - Медицинска сестра, випуск 2018
17 юни 2019 в 21:54 студентка на 32 години от София - Медицински университет, факулетет - Обществено здраве, специалност - Обществено здраве и здравен мениджмънт, випуск 2019
17 юни 2019 в 17:35 студент на 38 години от София - МУ ФОЗ СОФИЯ, специалност - Обществено здраве и здравен мениджмънт, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Основни етични проблеми на XX век. Насоки и тенденции на развитие

04 яну 2008
·
391
·
6
·
1,148
·
240
·
2

Понятието “етика” произхожда от гръцки и означава обичай, нрав, характер.При древните етиката е била едно цяло с общата философия и правото.Представлявала е практически нравоучения, преподаващи телесна и психическа хигиена.
 

Медицинската етика

01 ное 2009
·
168
·
2
·
305
·
231

Медицината се развива неудържимо, може би по-неудържимо и на повече фронтове, от която и да било наука...
 

Етика на общественото здравеопазване и здравна политика

17 мар 2011
·
629
·
17
·
4,763
·
760

Правилното разбиране на понятието „обществено здраве” има фундаментелно значение за изграждане на научно-обоснована здравеопазна практика на национално и локално ниво...
 

Лекции по етика

14 фев 2011
·
191
·
11
·
5,104
·
333

Предметът на етиката е моралът. Моралът не е специална област на човешкия живот, но присъства във всички отношения на човека. Етиката има много тясна връзка с други науки за човека - психология, история, социология...
 

Медицинска етика

30 яну 2011
·
128
·
13
·
1,417
·
314

Критиците на евтаназията оспорват и доколко тя наистина е доброволна. Те дават като пример възможността депресирани или подложени на натиск хора да вземат такова решение, без наистина да го желаят...
1 2 3 »
 

Информирано съгласие

Материал № 1127172, от 05 ное 2014
Свален: 82 пъти
Прегледан: 114 пъти
Предмет: Медицинска психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 16
Брой думи: 4,354
Брой символи: 27,297

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Информирано съгласие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения