Юдаизъм
Юдаизмът е религията на еврейския народ. Понятието "юдаизъм" има гръцки произход
и е въведено в употреба от евреите, говорещи гръцки език, ок. 100 г. пр.н.е., за да
различат своята религия от гръцката. Думата е свързана с името на четвъртия син на
Яков - Юда (Ехуда), чиито потомци, заедно с потомците на Вениамин, основали
южното - Юдейското - царство със столица Ерусалим. Когато то паднало, последвано и
от северното - Израелското - царство, населяващите го племена от народа на Юда
(известни по-късно под името "ехуди", "юдеи" или "евреи") станали основни носители
на еврейската култура и продължили да съществуват дори и след унищожаването на
държавата им.
Юдаизмът като религия е най-важният елемент от еврейската цивилизация.
Благодарение на осъзнатата религиозна избраност и особено предназначение на своя
народ евреите успели да оцелеят в условия, при които не един път загубват
национално-политическата си идентичност.
Юдаизмът е свързан с вярата в един Бог и реалното въздействие на тази вяра върху
живота. Но юдаизмът не е само етична система, той включва в себе си религиозни,
исторически, обредни и национални елементи. Нравственото поведение не е
достатъчно, то трябва да се съчетава с вяра в това, че добродетелта "прославя единия
Бог".
За главна обосновка на ключовите вярвания и практики на юдаизма служи
историята на еврейския народ. Дори заимствайки древни празници и обреди от
развитите култури на Ханаан и Вавилония, юдаизмът променя основния им смисъл,
допълвайки, а след това и измествайки естествената интерпретация с историческа.
Например Песах (Пасха), първоначално празник на пролетната жътва, става празник на
освобождението от египетското робство. Древният обичай обрязване, отначало
съществуващ при другите народи като обред, отбелязващ встъпването на момчето в
периода на половата зрелост, се трансформира в акт, който се извършва при раждането
на момчето и символизира въвеждането на детето в завета (съюза, договора), който Бог
е сключил с Авраам.
Юдаизмът твърди, че човекът е сътворен "по Божи образ и подобие". Той не е
просто живо оръдие на Бога. Никой не може да стои между Бога и човека и няма нужда
от нечие посредничество или застъпничество. Затова евреите отхвърлят идеята за
изкуплението, смятайки, че всеки носи отговорност непосредствено пред Бога. Макар
че човекът е ограничен от причинно-следствените закони на мирозданието, а също от
социалните и политическите условия, той все пак притежава свобода на волята, за да
направи нравствен избор.
Юдаизмът е етически монотеизъм. В юдаизма етиката не трябва да се допълва с
религия, защото тя е нейна неразделима част. В юдаизма да познаеш Бога не означава
да разбереш природата на неговото битие; богопознанието означава знание за това, че
Бог управлява света, че човекът е длъжен да се стреми към следване на правилния път,
който Бог е отредил за хората.
1
292
51
