Големина на текста:
Меморандуми "Облигационно право"
Казус №1,стр.25
I. Автор на текста е Домиций Улпиан. Той е един от най-изтъкнатите римски
юристи през класическия период.Основните му работи са:Към едикта на претора(Libri
ad edictum praetoris)-81;Към едикта на курулския едил(Libri ad edictum curulium
aedilium) -2;За задълженията на консула(Libri de officio consulis);За задълженията на
проконсула(Libri de oficcio proconsulis);За задълженията на консуларите(Libri de officio
consularii);За задълженията на префекта на града(Libri de officio praefecti urbi) и
др.Написал е и учебници: Институции(Libri instutionum);Регули(Libri regularum);
II. В този текст Улпиан цитира Прокул. Прокул е съвременник и опонент на
Сабин,написал е 11 книги Писма(Epistolarum) и определено количество
Отговори(Responsa).В текста става въпрос договор за заем-мутуум.Обвързващият
момент при мутуума е момента на предаването на вещта,на прехвърлянето на
собствеността.Вещта от моя става твоя.Обвързването обаче е само за това,което е
дадено.Кондикцията е иск по стриктното право за точно определена сума пари.За това и
Прокул,цитиран от Улпиан,смята,че с кондикция може да се иска само това,което е
дадено.
Казус №4,стр.31
I. Автор на текста е Африкан.Африкан е съвременник на Помпоний,живял е около
ІІвек сл.Хр.Текстът е от VІІ книга на Въпросите на Африкан.
II. Текстът поставя въпроса за това дали може да се стигне до заем чрез просто
съгласие.Реферира се и казус №2-случая на traditio brevi manu,когато парите на
кредитора са у длъжника и двамата се съгласяват длъжникът да ги използва като заем.С
traditio brevi manu може да се стигне до договор чрез съгласие.Но ако няма
предварително съгласие,само с писмо не може да се стигне до договор за заем,защото
никой няма право да променя основанието за владението си.
Казус №11: Ulp. D.16,3,1,8
I. Автор на текста е Домиций Улпиан.Той е един от най-изтъкнатите римски
юристи през класическия период.Основните му работи са:Към едикта на претора(Libri
ad edictum praetoris)-81;Към едикта на курулския едил(Libri ad edictum curulium
aedilium) -2;За задълженията на консула(Libri de officio consulis);За задълженията на
проконсула(Libri de oficcio proconsulis);За задълженията на консуларите(Libri de officio
consularii);За задълженията на префекта на града(Libri de officio praefecti urbi) и
др.Написал е и учебници: Институции(Libri instutionum);Регули(Libri regularum);
II. В казуса се разглеждат два случая на пазене на вещи. Разликата между тях
произтича от това дали този, който ги пази получава възнаграждение за пазенето или
не. Така при евентуално погиване, ако получава възнаграждение – отговаря по договора
за наем, а ако не получава – по договор за влог и отговаря само за умисъл. Това е така,
защото основното задължение на влогоприемателя е да съхрани грижливо поверената
му вещ за определено време и след изтичането на това време да я върне на влогодателя
в същото състояние, в което я е приел. Влогоприемателят отговаря спрямо влогодателя
за предизвиканата в следствие на пренебрегване на задълженията му (напр. Както е в
казуса, този, който пази дрехите заспи или отиде да обядва) вреда (дрехите са
откраднати), но не и ако янмаме пренебрежително отношение към задължението и
настъпи случайно събитие и вещта погине. Освен това влогоприемателят няма право на
възнаграждение, освен специална уговорка за това.
По друг начин стои въпроса ако пазещият дрехите в случая получава пари за пазенето.
Тогава имаме наемател и наемодател. Пазещият вещта е наемател. Тогава при
евентуално погиване на дрехите, той носи отговорност като при договор за наем.
Казус №17: Ulp. D 12, 1, 10 (Разрешение за ползване „si voles”) срв. с казус 16 D 12,
1, 9, 9
I. Автор на текста е Домиций Улпиан.Той е един от най-изтъкнатите римски
юристи през класическия период.Основните му работи са:Към едикта на претора(Libri
ad edictum praetoris)-81;Към едикта на курулския едил(Libri ad edictum curulium
aedilium) -2;За задълженията на консула(Libri de officio consulis);За задълженията на
проконсула(Libri de oficcio proconsulis);За задълженията на консуларите(Libri de officio
consularii);За задълженията на префекта на града(Libri de officio praefecti urbi) и
др.Написал е и учебници: Институции(Libri instutionum);Регули(Libri regularum);
II. В казуса става дума отново за влог – „за да пазиш парите”, но този влог може да
прерастне във заем – „съм ти позволил да ги ползваш”. Моментът на влагане на парите
в казус 17, за разлика от казус 16, съвпада с момента на позволение парите да се ползват
от влогоприемателят. Тогава влогът ще прерастне в заем.
В казус 16 Улпиан счита, че заем настъпва още в момента на позволение, който не
съвпада с момента на даването на парите, а е по-късно събитие. Но тук Улпиан обръща
внимание на факта, че с по-късното разрешаване на ползването на парите за заем
започва владение animo на парите от влогоприемателят, превръщащ се в длъжник.
Докато в казус 17 разрешението за ползване съвпада с даването им във влог, но не е
сигурно тези пари ще бъдат ползвани като заем или ще останат непокътнати от
влогоприемателят (нямаме доказателство, че е започнало владение animo). Именно
затова Улпиан тук решава, че заем не е възникнал преди парите да бъдат ползвани:
„защото не е сигурно, че ще възникне дълг”. Заемът във казус 17 се сключва, когато
влогоприемателят пише на влогодателят, че иска да употреби парите, защото това
доказва, че той е започнал вече да владее animo.
Казус №20: D 16, 3, 25, 1, стр.56
I. Авторът на този казус е Емилий Папиниан. Той е убит по нареждане на
император Каракала през 212г. Причината според изборите е отказът му да оправдае
убийството на брата на императора - Гета, който съвместно с Каракала е упражнявал
императорската власт. Произведенията на Папиниан представят в най-завършен вид
юридическата техника на боравене със сложна казуистика. Той е високо ценен от
компилаторите, а и до днес с право се счита за един от най-видните римски юристи.
II. В казусът се говори за реален договор – влог. Това е договор, по силата на който
едната страна – влогодателят, предава на другата – влогоприемателят, една движима
вещ за временно безвъзмезно пазене, като влогоприемателят се задължавал да върне
същата вещ в определен срок или при поискване. Този договор също е несъвършен
двустранен договор.
В казуса решението на съдията може да промени характера на уговорката между двете
страни в облигационното отношение: „ако ти дам пари, за да ги пазиш”,
влогоприемателят трябва да ги върне, а „ако ти дам да ги ползваш”- влогоприемателят
трябва да върне парите на влогодателя в същото качество и количество. В този договор
не се дължат лихви.
Общото между договорът за влог и договорът за заем е в това, че те са реални договори,
а се различават по това, че със заема се задоволява една стопанска нужда на заемателя, а
чрез нередовния влог се оказва услуга на вложителя. Юридически нередовният влог се
отличава от обикновения заем по това, че той е договор на добросъветността, докато
обикновеният заем е договор на стриктното право. При нередовния влог могат да се
уговорят лихви без допълнителна стипулация.
Казус № 23 - D 13,6, 18
Комодатаря се освобождава от отговорност, когато, по време на ползване на вещта, се
случи някакво случайно събитие, което е причина тя да бъде увредена или да погине, но
само ако през това време той е ползвал заеманата му вещ по предназначение на
заемането. Например, ако избухне пожар в къщата на комодатаря и книгата, която той е
взел изгори, то той не е виновен, защото той е полагал грижи на добросъвестен домакин
и се е грижел за чуждото така, както и за своето.
Когато обаче комодатаря не ползва вещта по уговорения начин, а я взима на път, той
вече носи вина. В такъв случай отговаря за кражба, защото по силата на договора за
заем за послужване, комодатарят е прост държател и няма нито собственост, нито
владение над вещта.
Според договора за заем за послужване Ако някай е заел за послужване сребърен
сервиз, но се приеме договорното отношение, както отношението при залог, то той е
получил владение върху вещта и може да я ползва, както ползва своя вещ, т.е. да си
дели ползването й с приятели. Dolus – умисъл - е по-тежка форма на вина от culpa,
следователно в горепосочения случай би трябвало да се отговаря за смекчената форма
на вина.
Казус 49 D 45, 1, 114 ( Улпиан в 17-а книга на своя коментар на ius civile на Сабин )
Текстът е на Улпиан. В този текст се говори за забавата. За да изпадне длъжникът в
забава , необходимо било да е постъпил падежът на негово задължение. Съществувало
и обаче основания , които освобождават длъжници от забавата въпреки постъпването
на падежът.
Последиците от забавата на длъжника се свеждали към това, че той отговарял за
неизпълнение на задължението даже тогава, когато това неизпълнение било резултат на
постъпилата срещу забавата обективна невъзможност за изпълнение. Длъжникът
отговарял, когато след постъпване на забавата дължимата вещ била унищожавана от
пожар, земетресение и др.
Когато дължимата вещ била погинала след настъпването на забавата , отоворността на
длъжника при задълженията на стркитното право, имащи за предмет определена вещ се
свеждало към едно задължение за заплащане стойността на вещта.
При задълженията на добросъвестността и при някои задължения на стриктното право ,
тя се свеждала към задължението да се заплатят всички вреди и загуби, причинени на
кредитора.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Меморандуми по облигационно право

Меморандум по Облигационно право, изискван като допълнително домашно за изпита по Римско частно право. Файлът съдържа 14 разработени казуса...
Изпратен от:
Venetsia Borislavova
на 2014-10-25
Добавен в:
Казуси
по Римско частно право
Статистика:
135 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Казуси по Римско частно право от София за Студенти в УНСС от факултет Юридически специалност Право магистър несваляни с 6 страници Други
 
Подобни материали
 

Някои аспекти за изследването на римското право и значението му

22 май 2010
·
26
·
4
·
512
·
50

Значението на изучаването на римското частно право от студентите на юридическите факултети на социалистическите страни е добре изяснено и не буди никакво съмнение. Известни негови качества ,които правят изучаването му необходимо, ...
 
Онлайн тестове по Римско частно право
Тест по Римско частно право - 2 част
тематичен тест по Римско частно право за Студенти от 1 курс
Тест по Римско частно право. Втора част, отговори с "да" или "не".
(Лесен)
30
330
1
07.10.2011
Тест по римско частно право
междинен тест по Римско частно право за Студенти от 1 курс
Тест за изпит по римско право за студенти от Варненския свободен университет. Почти всички въпроси са с два възможни отговора - да или не.
(Лесен)
60
126
1
13.09.2013
» виж всички онлайн тестове по римско частно право

Меморандуми по облигационно право

Материал № 1124158, от 25 окт 2014
Свален: 135 пъти
Прегледан: 131 пъти
Предмет: Римско частно право, Право
Тип: Казус
Брой страници: 6
Брой думи: 2,388
Брой символи: 13,358

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Меморандуми по облигационно право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения