Големина на текста:
Тема 1
Анатомия и физиология на НС. Неврон.
Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки
неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Клетъчното тяло
съдържа ядро, ядърце и протоплазма, в която се намират различни структури,
най-важни са неврофибрилии и нислови гранулации. Дендритити са къси и
богато разклонени израстъци- в протоплазмата си имат нервофибрили и
нислови гранулации. Аксонът е дълъг израстък без нислови гранулации, с осев
цилиндър от неврофибрили, който е обвит от миелинова и шванова обвивка.
Той има множество разклонения в крайните си отдели, чрез които се
осъществява връзка с други неврони. За функционалните особености на
аксона има миелиновата обвивка, колкото дебелината и е по-голяма, толкова
по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
?Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
?По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две
групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
?Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е
изградена ВНС.
Отделните неврони се свързват чрез контакт- синапс. Синапса се разделя на:
?Аксо-соматични- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с
клетъчно тяло на другата клетка.
?Аксо-дендрити- аксонните разклонения на едната клетка се свързват с
дендритните разклонения на другата клетка.
Провеждането на възбудата през синапсите може да става само еднопосочн,
провеждането с една скорост (постоянна) възбудата по нервното влакно в
синапса се забавя с една мили секунда. Синапса лесно се ‘’уморява’’. Той
може да се увреди от някой токсични вещества като кураре (отрова), атропин и
ерготоксин (за симпатиковата нервна система). Някой вещества улесняват
провеждането на възбудата- медиатори (ацетилхолин). Под влияние на
дразнители (електрични, химични и други), нервния елемент може да реагира
с възбуда или подтискане, които представляват основни свойства на неврона.
Периферната нервна система се образува от аксоните на двигателните клетки
групирани и разположени в главния мозък.
Тема 2
Анатомия и физиология на НС. ПНС.
Невронът е основна анатомична и функционална единица на НС. Всеки
неврон се състой от клетъчно тяло, дендрити и аксон. Аксонът осъществява
връзка с други неврони чрез разклоненията си. За функционалните си
особености на акскона има миелинова обвивка, колкото дебелината на
обвивката е по-голяма, толкова по-бързо се провеждат нервните импулси.
Невроните се разделят на 3 вида:
?Най-добре миелинизирани- притежават най-висока възбудимост.
?По-слабо миелинизирани- притежават по-слаба възбудимост. От тези две
групи двигателни влакна са съставени нервите на соматичната НС.
?Слабо миелинизирани- провеждат импулсите най-бавно. От тези влакна е
изградена ВНС.
Периферната НС се образува от аксоните на двигателните клетки групирани и
разположени в главния мозък и предните рога на гръбначния мозък.
Гръбначно мозъчните нерви се образуват от 3 влакна- двигателни, сетивни и
вегетативни. По хода на периферните гръбначно-мозъчни нерви се намират:
?Коренче- предно и задно
?Междупрешленен ганглий
?Спинален нерв
?Сплит
?Периферен нерв
Черепно мозъчните нерви притежават коренчета и нервни стволове.
Зависимост от мястото на поражения на периферните нерви се различават:
?Радикулит
?Плексит
?Неврит
ПНС провежда нервни импулси от ЦНС до периферната еферентна част и от
периферните органи към ЦНС (аферентна част).
Тема 3
Анатомия и физиология на НС. ЦНС- главен мозък. Корови синдроми.
I.Главния мозък е най-добре развит у човека. При възрастни той тежи около 1320
грама при мъжете и 1250 при жените. Разполага се в черепната кухина, има
сферична форма с две части- долна основна, която лежи върху черепната основа и
горна изпъкнала част. Чрез големия тилен отвор преминав в гръбначния мозък.
Главния мозък се състой от сиво и бяло вещество. От сивото вещество са изградени
мозъчната кора и подкоровите възли, а от бялото вещество- мозъчните пътища,
които са еферентни и аферентни. Мозъчната кора притежава около 14 милиарда
нервни клетки наредени в 6 слоя. Кората на главния мозък е надиплена, образувайки
извивки и бразди, 1/3 от повърхността на кората е видима, а 2/3 са скрити в
извивките на браздите. Главния мозък се състой от следните дялове:
? Заден мозък- той се дели на продълговат, мост и малък мозък
? Среден мозък- Mesencephalon
? Междинен мозък- Diencephalon
? Краен мозък
С появата на слуховия анализатор най-рано се формирал задния мозък. Средния
мозък се е развил и формирал във връзка със зрителни анализатори. Най-късно се
развили голямо мозъчните полукълба висшите корови функции, човешката реч и др.
II.Корови синдроми: при увреждане на различни отдели на мозъчната кора
възникват типични болестни прояви:
1.Тилен синдром- увреждане на тилната дейност води до зрителни разстройства-
отпадане на части от зрителните полета, елементарни зрителни усещания-
фотопсии. При отпадане на вторичните зрителни зони настъпват зрителни агнозии-
болния вижда но не познава предметите. В основата на зрителната агнузия стой
нарушение на зрителния синтез на отделните признаци. При увреждане на теменно-
тилната област настъпва оптико-пространствена агнозия. Болния не може да
определи дясно-лява страна предмета, да определи посоките на света.
2.Слепоочен синдром- при увреждане на слепоочния дял настъпва атаксия- болния
залита на противоположната на уврежданата страна. При засягане на левия
слепоочен дял се нарушава говорът- афазия. Разстройват се четене и писане.
3. Теменен синдром- при поражение на задната централна обвивка настъпват
смущения в сетивността- хипо или анестезия със соматотопична характеристика. Тя
може да бъде моно или хемихипестезия на противоположната на уврежданата
страна. При засягане на вторичните зони настъпва, стереоагнозия- болния не може
да разпознае предметите които опипва. При увреждане на десния темпорален дял
настъпва анозогнозия- липсва съзнание за парализа на крайниците. Може да
настъпи и апраксия- загуба на умението за извършване на обикновенни дейности
(хранене, обличане).
4.Челен синдром- при поражение на предната централна извивка настъпват
парализи със соматична характеристика. При увреждане в областта на Брока се
наблюдава моторна афазия. Челните поражения често протичат и с психични
нарушения. Най-често се наблюдава апатико-абуличен синдром- болните са

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
02 дек 2021 в 17:43 студентка на 48 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Медицински колеж - Стара Загора, специалност - Медицинска сестра, випуск 2021
 
Подобни материали
 

Болести на периферната нервна система

12 апр 2011
·
282
·
9
·
2,949
·
495
·
4

Периферната нервна система осъществява връзката между тялото и централната нервна система. За разлика от централната нервна система, тя не е защитена от кости и така е изложена на вредното действие...
 
Онлайн тестове по Неврология
Тест по обща неврология
изпитен тест по Неврология за Студенти от 2 курс
Тест по обща неврология - нервни болести. Предназначен за II курс медицински сестри. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
13
184
1
12.03.2013
Тест по Неврология за студенти от 2-ри курс
изпитен тест по Неврология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по Неврология за студенти от Медицинския университет, факултет "Обществено здраве", съдържа 10 въпроса, всеки от които има само по един верен отговор.
(Труден)
10
33
1
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове по неврология

Нервни болести - лекции

Материал № 1122198, от 15 окт 2014
Свален: 398 пъти
Прегледан: 451 пъти
Предмет: Неврология, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 47
Брой думи: 16,535
Брой символи: 108,101

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нервни болести - лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала