Големина на текста:
ГРАДЪТ И СЕЛОТОВРАГОВЕ ИЛИ СЪЮЗНИЦИ?
В интересуващото ни отношение градът и селото по отношение на това дали са врагове
или съюзници в глобализиращото се общество и глобален свят без граници, могат да се
изследват от три гледни точки.
Първият аспект на изследването, който условно може да се нарече
общотеоретически, се свежда до най-общата характеристика на града и селото като
социологически структури. В това отношение можем да се абстрахираме от специфичните
особености на тези структури в отделните обществено-икономически формации, фиксирайки
само онова, което е общо за тях във всички обществени строеве. Такъв подход е възможен,
тъй като в разглежданите структури в процеса на общественото развитие има и някои общи
черти, каквито общи черти има например производството.
Вторият аспект на изследването ще има предвид именно специфичните особености на
посочените структури в отделните обществени формации. Това изследване също има
теоретически характер, но то съществено се различава от първото.
Освен това проблемът за града и селото (врагове или съюзници) може да се изследва с
оглед на конкретните й особености в отделните страни. Самото това изследване на града и
селото като социологически структури с оглед на конкретните особености в отделните
страни може да се отнася и за различнифазиот развитието на тези страни.
В конкретния анализ на поставената проблема се има предвид, че всички тези аспекти
са неразделно свързани. Успешното решаване на задачите на втория аспект например
предполага като своя изходна методологическа основа общото понятие за града и селото
като социологически структури.. А решаването на. задачите на третия аспект се опира на
резултатите от изследването в първия и втория аспект и т. н.
Всичко това предопределя конкретния ход на понататъшния анализ: в него най-напред
се решават някои въпроси от първия аспект, докато основното съдържание на работата е
посветено на втория аспект и до голяма степен на третия аспект, т. е. с оглед на нашата
страна в различни етапи на нейното развитие.
1. Социологическият аспект на структурата на града и селото
Най-характерна черта на града и селото се състои в това, че те са такива специфични
структури, които по своеобразен начин възпроизвеждат цялостната структура на обществото
1
на дадена степен от неговото развитие. Всичко това обуславя социологическия характер на
тези структури.
Разглеждайки града и селото като социологически-структури, ние се абстрахираме от
факта, че както селото, така и градът реално съществуват и сепроявяват" в конкретни
форми, с безкрайно много различия помежду им. В случая например за нас не е от
съществено значение, че градовете - от гледна точка на тяхната количествена характеристика
- могат да бъдат малки, средни или големи. През последните години в. литературата са
правени редица класификации на градовете в зависимост от техните .различни признаци. Не е
от съществено значение също така, че между отделните села има големи различия, което
доведе до въвеждането на най-различни критерии при тяхното категоризиране. У нас
например според утвърденитеВременни правила и нормативи за планирането на селата в
Българияселата се категоризират според, броя на населението на малки, средни и големи;
според преобладаващия терен - на полски и планински; според преобладаващия характер на
производството - на села със селскостопанско производство и на такива със смесено
производство. Някои географи делят селата на други два вида: компактни и разпръснати,
като между тях установяват не малко вариации и преходни форми.
Независимо от тези големи различия нас тук ни интересува главно онова общо, което
съществува между всички градове, респективно между всички села, и което ни дава
основание да говорим, от една страна, за града като един вид социологическа структура, и,
от друга страна, за селото като друг вид социологическа структура.
Между структурата на града и селото, именно поради обстоятелството, че те поотделно
възпроизвеждат цялостната структура на обществото, е налице взаимно, еднозначно
съответствие. Това съответствие се проявява преди всичко във факта, че на всеки елемент от
едната структура съответствува еднотипен елемент от другата структура, и обратно (така
производителни сили има и в града, и в селото; бит има и в селото, и в града и т. н.).
Ако се изхожда от развитите вече съображения, може да се приеме още, че
взаимоотношенията между елементите в града и в селото са също еднотипни (например
както в града, така и в селото е налице едно и също взаимоотношение между производителни
сили и производствени отношения; между формите на общественото съзнание и в града, и в
селото също съществуват едни и същи взаимоотношения и т. н.).
2
Наличието на такова взаимно еднозначно съответствие позволява да се разглежда
отношението между града и селото като своеобразен изоморфизъм. От това могат да бъдат
направени два основни извода:
Първо. Между града и селото е налице структурно тъждество в смисъл, че както
елементите на двете структури, така и техните взаимоотношения са еднотипни.
Второ. Ако градът и,селото са изоморфни, то всяка една от тези структури може да се
разглежда катомоделна другата, т. е. ако градът емоделна селото, то по същия начин и
селото може да бъдемоделна града. Този момент има огромно познавателно значение. За
изучаване на една от посочените структури може да се използва другата структура и
обратно. Ако например се установи, че в града между два елемента е налице такова
отношение, при което първият определя втория, а вторият оказва обратно влияние върху
първияq то от това очевидно следва, че и в селото ще е налице аналогично взаимоотношение
между еднотипните елементи.
В същото време като социологически структури градът и селото се различават помежду
си. Целият въпрос се състои в това, че и в града, и в селото, взети като социологически
структури, разкритите структурни единици на цялостната структура на обществото реално
съществуват в различни степени и пропорции. А различията в степента и пропорциите на
отделните компоненти винаги дават отражение върху цялостната структура и нейните общи
свойства. Ето защо между града и селото са налице както качествени, така и количествени
различия. Това е обща характерна черта за всички обществени формации, в които са налице
град и село.
По такъв начин градът и селото, от една страна, възпроизвеждат цялостната структура
на обществото, а, от друга, представляват специфични структури. Тази цялостна структура
на обществото по своеобразен начин се раздвоява в град и село, които са нейни конкретни
форми на съществуване.
В случая изцяло се абстрахираме (този. въпрос ще бъде разгледан по-нататък) от онези
социални и исторически причини, които са довели до това своеобразно раздвояване «а едната
и единна структура на обществото. По-важно е тук да се подчертае, че на определена степен
от развитието на обществото неизбежно се появява необходимостта от обособяване на град и
село. В този смисъл градът и селото са своеобразни форми, части на единното цяло, т. е.
такива части, в които е диалектическиснетацялостната структура на обществото.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Градът и селото – врагове или съюзници?

В интересуващото ни отношение градът и селото по отношение на това дали са врагове или съюзници в глобализиращото се общество и глобален свят без граници, могат да се изследват от три гледни точки...
Изпратен от:
Боян Меразов
учител на 2014-10-10
Добавен в:
Курсови работи
по Регионално развитие
Статистика:
1 сваляния
виж още
 
 

Градът и селото – врагове или съюзници?

Материал № 1120969, от 10 окт 2014
Свален: 1 пъти
Прегледан: 42 пъти
Предмет: Регионално развитие
Тип: Курсова работа
Брой страници: 15
Брой думи: 5,222
Брой символи: 30,091
Цена: 4.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Последно видяха материала