Големина на текста:
КУРСОВА РАЛБОТА
ПО
СОЦИОЛОГИЯ НА КУЛТУРАТА
НА ТЕМА:
Социални и социално-психологични механизми на поддържане
на културния контекст
Индивидуалното социално поведение в разнообразните форми на неговите прояви е
продукт на социо-културната среда, в която индивидите са родени, отрасли и живеят. Техните
модели на поведение не могат да бъдат изведени и обяснени по друг начин, освен като се
държи сметка за особеностите на социалния контекст. Всички вариации и
индивидуалноспецифич-ни стилове на социално поведение в крайна сметка са производни от
един базов модел, който конкретното общество задава на своите членове. Поради това най-
напред се налага да се направи анализ на механизмите, които поддържат социалния живот и
които по специфичен начин влияят върху формирането на личността и особеностите на
нейното социално поведение.
Характерните черти на социално-културните условия, в които хората живеят и се
развиват, могат да се представят на чисто описателно равнище - чрез фиксиране на
характерните вярвания, отношения, представи, характеристики на бита и т.н. Всичко, което
можем да кажем при този подход, се свежда до следното: това вярват, така се прави, такава им
е структурата на роднинството и семейството, на общността, толкова и толкова хора се
придържат към описания културен модел.
На това равнище обаче много малко може да се разбере за процесите и механизмите,
които поддържат социо-култур ния контекст на дадено общество в относително стабилно
състояние, а още по-малко за особеностите на психичната регулация на груповото и
индивидуалното поведение, което оформя съдържанието на социалния живот. Обяснителни
модели могат да се изведат само чрез социологически анализ.
Този анализ ни казва, че дълбоката същност на социалния живот е координацията на
поведенията на включените индивиди, чрез която в съвместните си усилия те постигат общ
полезен резултат. Този резултат не е продукт от индивидуални, биологично детерминирани
1
реакции на приспособяване, а представлява нова, съвместно създадена реалност, която
обгръща отделния индивид и го отделя от непосредствената природна среда. Поддържането на
този социално създаден свят става в процеса на координираните съвместни действия на хората.
Символният интеракционизъм предпоставя, че тази координация и комуникация се
осъществява посредством символи - знакови системи за съгласуване на индивидуалните
поведения и обмен на информация. Символите са групово споделяни значения. По такъв начин
поведението на всеки отделен индивид, и особено в неговите биологично индиферентни
форми, става част от съвместното действие. Това, което е биологически безполезно, добива
своето значение в съвместната активност на социалната група. Символната система, чрез която
се осъществява възпроизводството и поддържането на социалната реалност, действа с
принудителна сила върху отделния индивид и определя формите на неговото поведение в
процеса на социалните взаимодействия.
Символният интеракционизъм открива пътища за анализ на социалния произход на
психичната регулация на човешкото поведение. Собствените действия и постъпки могат да
бъдат разбрани и обяснени чрез символното им съотнасяне и вписването им в контекста на
отношенията с другите. На тази основа възниква и известната теория за огледалния Аз-образ.
Според нея ние научаваме за себе си, като наблюдаваме отношенията на другите към самите
нас. Аз-образът е отражение и обобщение на отношенията на значимите други към нас. По
сходен начин може да намери обяснение и мотивацията на индивидуалното поведение.
Основанията на нашите действия се търсят в съдържанието и характера на символно
представените връзки и взаимодействия с хората от социалното обкръжение. Емоциите при
човека също са символно опосредствани реакции на социални стимули и поради това силно се
различават от емоционалните реакции при животните.
Познавателните процеси са подчинени на категориалното мислене, а категориите са
социални конструкции, създадени в процеса на съвместното действие. Символният
интеракционизъм търси обяснение на структурата и съдържанието на психичната регулация в
структурата и съдържанието на социалните взаимодействия. По такъв начин се очертават
подходи за анализ на въздействието на социалната среда върху организацията и регулацията на
груповото и индивидуалното поведение.
Всяко общество разполага с множество системи от символи и съответстващите им
значения - жестове, мимики, интонация на гласа, език и реч. Тези системи изграждат
съдържанието на културните матрици и дават достъп на отделния човек до тяхното
2
възприемане и асимилиране в индивидуалното поведение. Те образуват реалността на
социалния живот, тъй като задават рамките, съдържанието и формата на ежедневните
социални взаимодействия. Чрез споделяните значения тези взаимодействия получават
субективен смисъл и позволяват на отделния човек да локализира себе си в заобикалящия го
социален свят.
В различните култури едно и също взаимодействие има различно значение и различно
отражение върху индивидуалното поведение. В средновековната християнска култура
например даването на заеми под лихва е нещо позорно и недостойно за добрия християнин, но
в културата на капитализма това е добродетел, едно, защото стимулира икономическата
предпри емчивост на този, който взема заема, и второ, защото увеличава личното богатство на
заемодателя, а следователно и неговата ценност като човек. Поради това може да се каже, че
всяка култура е своеобразна вселена от смиели и значения със свои уникални особености и
характерни влияния върху поведението на хората, които я поддържат.
В основата на социалния живот лежат процесите на хабитуация - трайно усвоени и
повторяемо извършвани поредици от действия за постигането на определен резултат. На това
най-първо равнище са възможни принципно различни комбинации от действия, които с еднакъв
(или различен) успех водят до желания резултат. В оригиналната си версия теорията не
уточнява за какъв тип действия става дума при протичане на процеса на хабитуация. Ако
закрепването на поведението е с непосредствено биологично полезен резултат, по-уместно е да
се говори за оперантно научаване - отбор на поведенчески модели в процеса на натрупване на
индивидуален опит чрез проби и грешки. Селекционираните поведения стават част от
поведенческия репертоар на организма за непосредствено получаване на полезен резултат.
Хабитуацията обаче не е оперантно научаване, а закрепване на поведенчески вериги, които не
е задължително да се формират в индивидуалния опит по пътя на пробите и грешките.
Техниките на очукване на един камък, докато се получи остър ръб, нямат пряк полезен ефект.
Носенето на такъв камък само затруднява движението, ако не се очаква използването му като
инструмент. Хабитуацията вече изисква начални зачатъчни форми на социалното качество -
закрепване на верига от биологически индиферентни поведенчески актове чрез отнасянето им
опосредствано към очакван полезен резултат. Теорията оставя без отговор въпроса как е
възможно една по-веденческа верига без непосредствен биологически полезен ефект да стане
част от устойчивия поведенчески репертоар на индивида
1
.
1
Съвременни изследвания на група орангутани от о-в Суматра в естествени условия и в продължение на
десетилетие дават ключ към тази загадка. Изследователите установяват, че една от групите, в която индивидите
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 яну 2015 в 23:10 студент на 31 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - икономика и бизнес, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Що е любов?

01 апр 2010
·
74
·
3
·
599
·
86
·
1

Животът на човек често пъти се гради върху едно много силно, разтърсващо чувство, което променя света около нас – това е любовта...
 

Социални и социално-психологични механизми на поддържане на културния контекст

Материал № 1120483, от 08 окт 2014
Свален: 0 пъти
Прегледан: 26 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Казус
Брой страници: 12
Брой думи: 3,943
Брой символи: 23,766
Цена: 3.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Последно видяха материала