Големина на текста:
КАЗУС ПО МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА
Основен източниккнигата на Пол КругманЗавръщането на икономиката на
депресията и кризата от 2008г.”
Кризата в САЩ
На 19 юли 2007 г. за първи път Дау Джоунс Индъстриъл Евъридж скочи над 14 000 пункта. Две
седмици по-.късно Белият дом оповестисписък с факти", който трябваше да покаже колко добре
се справя администрацията на Буш с икономическата политика: „Президентската политика,
подкрепяща растежа, съдейства нашата икономика да остава все така силна, гъвкава и динамична",
се казваше в него. Но къде остават проблемите, които вече бяха видими на пазара на имоти и при
високорисковите ипотечни кредити? Текато цяло са под контрол", беше отговорът на министъра
на финансите Хенри Полсън в изявление, направено в Пекин на 1 август същата година.
На 9 август френската банка БНП Париба прекрати плащанията от три нейни фонда: първата
голяма финансова криза на XXI в. започна.
Кризата не прилича на нищо, с което сме се сблъсквали преди. Но по-точно би било да се каже,
че тя е всичко, с което сме се сблъсквали досега, но взето заедно: взривен жилищен балон, подобен
на японския от края на 80-те г., вълна банкови източвания, сравнима с вълната през 30-те години
(разликата е, че сегашната е свързана предимно със сенчестата банкова система), ликвиден капан в
САЩ, наподобяващ японския, и най-скорошните събития: разстройване на международните
капиталови потоци и вълна валутни кризи, напомнящи азиатските от края на 90-те години.
Големият жилищен балон в САЩ започна да изпуска през есента на 2005 г., но отне известно
време това да стане видимо. След като цените скочиха дотам, че покупката на имот стана
невъзможна за много американци, дори при кредити без първоначална вноска ирекламна" лихва,
продажбите станаха рядкост. Както писах тогава, вече ясно се чуваше свистящ звук от изпускането
на въздух от балона.
Въпреки това за кратко цените продължиха да растат, което можеше да се очаква. Къщите не
са като акциите с една единствена пазарна цена, изменяща се всяка минута. Всеки имот е уникален и
продавачите знаят, че винаги има известно забавяне, преди да намерят реален купувач. В резултат
от това цените се формират на базата на стойностите на другите наскоро продадени имоти:
продавачите не намаляват цената, докато не стане болезнено очевидно, че няма да вземат пълната
цена. През 2005 г. след дълъг период на рязко увеличаване на цените в началото на всяка година,
продавачите очакваха тенденцията да продължи и затова цените нарастваха, макар че продажбите
намаляваха.
1
През късната пролет на 2006 г. обаче хората започнаха да осъзнават, че пазарът отслабва.
Цените започнаха да намаляват, първоначално съвсем бавно, но с нарастваща скорост. Според
популярния ценови индекс на имотите Кейс-Шилер, през втората четвърт на следващата година
цените бяха намалели само с 3 % от върховите стойности година по-рано. През следваща година те
паднаха с още 15 %. В регионите с най-големи жилищни балони като бреговата част от Флорида
спадът беше много по-радикален.
Но дори първоначалният постепенен спад на цените успя да подрие очакванията, на които се
основаваше спекулативният бум на високорискови ипотеки. Спомнете си, че основната причина за
този тип заеми бе увереността, че от гледна точка на заемодателя няма всъщност значение дали
кредитополучателят ще може да плаща вноските си: докато цените растат, онези, които срещат
подобни трудности, имат винаги алтернатива: рефинансиране или продажба на имота, с парите от
който погасяват заема. В момента, в който цените започнаха да падат и продажбите намаляха,
процентът на неизплатените ипотеки започна да расте. Тогава една друга неприятна истина стана
очевидна: обявяването на ипотеката за просрочена не е просто трагедия, която засяга единствено
собственика: то е много лоша сделка и за заемодателя. В периода, за който съответният имот
отново стига до пазара, юридическите разходи, повредите, които обикновено стават в
необитаваните жилища и т.н. са причина кредиторите да си връщат само част, да кажем половината,
от първоначалната стойност на заема.
Може би си мислите: защо тогава те не преподписват договора със собствениците при по-
ниски вноски, избягвайки процеса по неизпълнение на ипотеката? От една страна, това също е
свързано с нови разходи и изисква персонал. Освен това повечето високорискови ипотеки не са
учредени от банки, които държат заемите при себе си, а от други кредитиращи институции, които
бързо ги продават на финансови институции, които на свой ред, разделят ипотечните пулове на
траншове (структурирани облигационни емисии), които продават на инвеститорите. Реалното
управление на заемите се оставя на обслужващи институции, които не притежават нито ресурси,
нито стимул да се занимават с преструктурирането им. И още нещо: сложността на финансовите
схеми, стоящи зад високорисковите ипотечни кредити, „разпиля" собствеността върху ипотеките
сред множество инвеститори и създаде ужасяващи правни проблеми пред възможностите за
опростяване на дългове.
Така преструктуриране почти нямаше и се стигна до скъпоструващ процес на обявяване на
ипотечни заеми в несъстоятелност. Това пък означаваше, че ценните книжа, гарантирани от
2
високорискови ипотеки, са много лоши инвестиции от момента, в който жилищният бум започна да
преминава.
Първата среща с истината беше в началото на 2007г., когато станаха видими проблемите с
високорисковите кредити.
Спомнете си, че при структурираните облигационни емисии различните траншове задължения
имат различни рискови характеристики: собствениците на траншове с висок кредитен рейтинг, т.е.
такива, които рейтинговите агенции са оценили катоААА", получават парите си първи, а на
собствениците на траншове с по-нисък рейтинг се плаща след това. През февруари 2007 г. стана
ясно, че тези траншове вероятно ще претърпят огромни загуби и цените им рязко паднаха. Повече
или по-малко това сложи край на целия процес на отпускане на високорискови ипотечни кредити:
тъй като никой не купуваше траншовете с нисък рейтинг, продажбите на високорискови кредити
вече не бяха възможни и те спряха да се финансират. Това на свой ред влоши състоянието на
жилищния пазар, тъй като един основен източник на търсене бе елиминиран.
Но още дълго инвеститорите вярваха, че траншовете с висок рейтинг са достатъчно добре
защитени. Около октомври 2007 г. траншове с рейтинг ААА се търгуваха на цени, близки до
номиналната им стойност. Но в края на краищата постепенно стана ясно, че нищо, свързано с пазара
на недвижимости, не е сигурно - нито траншовете с висок рейтинг, нито заемите, отпуснати на
надеждни клиенти, направили значителни първоначални вноски.
Защо? Заради размера на жилищния балон. През лятото на 2006 г. в национален мащаб имотите
може би бяха свръх-надценени с повече от 50 %, а това означаваше, че ако искаме да върнем
реалните стойности, цените трябва да паднат с една трета. В някои градски зони
свръхнадценяването беше още по-високо. В Маями например цените бяха поне две пъти по-високи
от стойностите, които основните икономически показатели можеха да оправдаят. Така че на някои
места се очакваше спадът да е с над 50 %.
Това означаваше, че всеки купил имот в годините, когато балонът е бил във върхова фаза, дори
да е изплатил първоначална вноска от 20 %, в края на краищата ще бъде в ситуация, в която
стойността на жилището спада под нетната стойност на самия заем , т.е. стойността на ипотеката
надхвърля тази на имота.
Когато мащабът на жилищната криза стан а видим, вече беше ясно, че заемодателите ще
изгубят много пари, както и инвеститорите, закупили ипотечни облигации:- Но защо да съжаляваме
тях, а не собствениците на тези имоти? В края на краищата, когато се направят последните?
изчисления, спукването на този балон вероятно ще е унищожил около 8 трилиона долара богатство.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Международна икономика

Две седмици по-късно Белият дом оповести "списък с факти", който трябваше да покаже колко добре се справя администрацията на Буш с икономическата политика...
Изпратен от:
Боян Меразов
учител на 2014-10-08
Добавен в:
Казуси
по Международна икономика
Статистика:
0 сваляния
виж още
 
 

Международна икономика

Материал № 1120420, от 08 окт 2014
Свален: 0 пъти
Прегледан: 4 пъти
Предмет: Международна икономика
Тип: Казус
Брой страници: 16
Брой думи: 5,141
Брой символи: 30,915
Цена: 4.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Последно видяха материала