Големина на текста:
Безработицата в България от началото на периода на прехода до последните няколко
години –развитие, причини, особености и последици.
В съвременният сложен и динамичен свят едва ли има по-универсален проблем от този
свързан с човешкият труд като основен общественоикономически фактор, като основно
средство за стабилност и постигане на социална сигурност на индивидите и като
основен критерий за определяне на мястото на човека в обществото.
Безработицата като социално-икономическо явление е обективно присъща на
пазарната икономика.Тя е в тясна връзка и зависимост от развитието на икономиката, а
нейната структура, ефективност и адаптивност към вътрешния и външния пазар. От
друга страна влияние оказват развитието на населението, неговата демографска
структура, мобилност и професионално-образователно и квалификационна структура.
Значително влияние върху равнището и развитието на безработицата оказват и такива
фактори, като икономическата и социална политика на правителството и местните
органи на властта, законодателството и социалното партньорство.
Безработицата е сред най-определящите индикатори за характера и равнището на
икономическото развитие, за степента на неговата социална ориентация, за социалното
равновесие в обществото. Размерите и структурата на безработицата, състоянието на
пазара на труда са едни от най-важните характеристики за икономическото развитие на
една страна и за провежданата от нейното правителство икономическа и социална
политика. За това проблемите, свързани с безработицата, обедняването на населението
поради липса на възможност за трудова реализация, заемат важно място в програмите
на всяко правителство.
В настоящият момент България е изправена пред един сериозен, мащабен и
задълбочаващ се във времето проблем – безработицата, болестта на обществото, за
която все още не е открито ефикасно лекарство. Именно този проблем е обект на
настоящата дипломна работа. И не защото по-актуален от него няма, а защото е
недопустимо в началото на това ново 21-во хилядолетие хиляди млади хора да губят
натрупаните знания, умения и опит поради невъзможността да се реализират в
собствената си страна.
За да обясним по-пълно и цялостно сериозните икономически, социални и
психологически последствия от безработицата най- напред трябва добре да изясним
понятията заетост и безрабoтица като фундаментални определения за изследвания
проблем.
Макроикономическата нестабилност е вътрешно присъща на стопанския живот, тя
изразява начина на поведение на системата и отделните й елементи, дори определя
начина на нейното развитие.Тази нестабилност може да се дефинира най- общо от
поведението на три основни икономически променливи:
колебания в равнището на съвкупното (националното ) производство;
колебания в равнището на заетостта на ресурсите и главно заетостта на труда,
което намира израз във формирането на определено равище на безработица;
Колебания в равнището на цените.
От теорията за икономическия цикъл е известно , че колебанията в равновесното
равнище на производството отразяват текущите изменения в обема на създавания
брутен вътрешен продукт или съвкупния доход. Това може да се изрази като движение
(отдалечаване или доближаване) около потенциалното равнище на производството
(общоикономическия потенциал) . Измененията (колебанията) в обема на националното
производство се отразяват и върху използването на разполагаемите (ограничени)
национални ресурси и най- съществено на най- ценния национален ресурс – труд.
Поради тази причина заетостта и безработицта са състояния, които са ориентирани и
могат да бъдат оценени спрямо потенциалното производство. Възможни са три
положения:
- Когато текущото производство е на потенциалното равнище( на границта на
производствените възможности), в икономиката е налице пълна заетост на
националните ресурси, включително и на труда.Тогава ресурсите се използват изцяло и
ефективно.
- Когато икономиката е под равнището на потенциалния продукт, ресурсите не се
използват изцяло и ефективно и е налице непълна заетост- това се отнася и за
разполагаемата в националната икономиката активна работна сила(фактора труд) като
част от работната сила не се включва в производството и се формира безработица. По
този начин колебанията (отклоненията) на реалното производство от потенциалното
равнище на икономиката се отразяват и върху равнището на пълната заетост в т.ч. и на
заетостта на труда.
- Ако текущото производство е над потенциалното равнище , ресурсите мса
свръхнатоварени и не се използват ефективно (икономиката «прегрява»).
Свръхзаетостта на трудовите ресурси води до неефективното им използване , защото за
малки прирасти в производителността трябва да се заплаща висока цена.
От посоченото дотук може да се направи изводът, че безработицата е отклоненеие под
равнището на пълната заетост и по време на периоди, в които текущото производство
се установява под потенциално възможното.следователно има връзка между
безработицта и икономическия цикъл,по-специално-неговата низходяща фаза(рецесия),
по време на която обемът на реалния брутен вътрешен продукт намалява. И тази връзка
е доказана емперично от известния икономист А. Оукън в неговия закон –
безработицата се увеличава с 1 % над нейното естествено равнище, ако съвкупното
производство спадне с 2-3% под общоикономическия потениал.
Като най-елементарно определения за безработицата може да се приеме нарушаването
на пълната заетост на труда;като състояние на незаетост на работната сила.Тя се
съпътства от незаетост на други ресурси,така че безработицта не е проблем единствено
на пазара на труда. Когато икономиката не е в състояние да осигури достатъчно
работни места за всички, които желаят и могат да се трудят, тогава е налице цялостна
загуба от неизползваните или неефективно разпределените ресурси.
Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика
на развитите страни, изразяващ несъответствия в търсенето и предлагането на труд на
пазара на труда. Наличието на безработица е признак, че дадена икономика
функционира под нивото на потенциалният си продукт, като от своя страна означава,
че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със
значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло.
Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което
ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в
инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще и т.н.
Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са
заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места.
Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща онази
част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чийто долна и горна
възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. Именно
тази активна работна сила формира трудовия пазар. Нейни основни участници са две
категории хора: заети (employed) и безработни (unemployed).
По принцип всяка страна сама определя конкретните признаци за определяне на дадено
лице като безработно чрез своето трудово законодателство. През 1982г. се провежда
ХIII Международна конференция по статистика в Женева, на която се приема, че в
обхвата на безработицата се включват всички хора над и до определена възраст, които
в продължение на даден период са без работа, т.е. не им се заплаща или не са имали
доходи от собствен бизнес, но които търсят работа и са способни да бъдат наети. За
Международната организация на труда безработицата е наличност на определен
контингент от лица над определена възраст,нямащи работа, но годни да извършват
работа в настоящия момент и търсещи работа в разглеждания период. Така не весе
индивид, кйто не се труди може да се определи като безработен. Едно лице може да се
счита за безработно ако отговаря на следните условия:
- да е над определена възраст, над която законодателно е прието, че е
трудоспособно(16год.)
- да не осъществява дейност, която му носи под някаква форма доход ; да не
извършва определени трудови функции срещу заплащане(да е неработещо)
- да е способно да осъществява определени трудови функии,да е годно да
извършва работа, но по определени икономически причини да е лишено от рази
възможност
- да търси активно работа, за целта на което по съответния начин готовността да
бъде наето
Търсенето на работа включва извършването на определени действия от страна на
индивида като регистрация на трудовата борса, молби за назначаване, проверки за
работа в предприятия и фирми, поместване или отговаряне на обяви в пресата и т.н.
По своята същност безработните са част от т.нар. активна работна сила, наричана още
трудоспособно население, като зад това наименование следва да разбираме всички лица
над определена минимална възраст, които могат и активно желаят да работят. Именно
активната работна сила формира трудовия пазар като нейни основни участници са
заетите лица и безработните.
За определяне нивото на безработицата в дадена страна се използват данните за
състоянието на трудовия пазар, а именно демографският прираст на населението,
структурните промени в производството, миграционните процеси и други, като в
преобладаващата си част за безработицата бихме могли да кажем, че е резултат от
нарушеното равновесие на съответния пазар, при което предлагането на труд надхвърля
съответното търсено количество.
Съществува и една трета част от населението на дадена страна, която не можем да
причислим нито към заетите, нито към безработните. Това е така наречената
извънработна сила и е третата група, формираща населението. Тук се причисляват
лицата, занимаващи се с домакинска работа, учащите се, пенсионерите, отказалите се
от полагане на труд поради тежки заболявания и всички останали, можещи, но
нежелаещи да полагат труд.
Два са основните показателя, измерващи нивото на безработицата:
*Абсолютен размер на безработните лица – определящ се от хората без работно
място, които са изявили своето желание да работят чрез регистрацията си в бюрата по
труда.
*Равнище или норма на безработица – определяно чрез процентното
съотношение на броя на безработните към размера на активната работна сила.
Определянето на абсолютният брой на безработните лица, както и на нормата на
безработицата, може да стане по два начина: чрез административната система за
регистриране на безработните лица, изградена към Националната служба по заетостта;
и чрез редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила на НСИ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Безработицата в България

Безработицата в България от началото на периода на прехода до последните няколко години – развитие, причини, особености и последици...
Изпратен от:
AI2hangel
на 2014-09-29
Добавен в:
Теми
по Макроикономика
Статистика:
120 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Макроикономика за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
Анализ на конкретен (избран)макроикономически показател
добавена от neda.tsvetkova 12.12.2018
3
20
Подобни материали
 

Заетост и безработица

22 май 2008
·
462
·
3
·
751
·
228

Основни понятия, свързани със заетостта. Пресмятане на безработните. Форми на безработицата. "Естествен" темп на безработица. Концепцията за пълна заетост.
 

Пазар на производствените фактори - обща характеристика

11 яну 2007
·
1,220
·
2
·
301
·
126
·
1

Производствените фактори са блага, взети наготово от природата или произведени предварително, за да служат при създаването на даден краен продукт.
 

Безработица

12 юли 2007
·
1,620
·
10
·
1,387
·
505
·
1

Заетост и безработица. Същност и причини за безработицата.
 

Производство и разходи

15 юни 2008
·
86
·
3
·
1,609
·
30

Сърцевината на всяка икономическа система, независимо от нейната организация, е производството. Най-общо тя може да бъде дефинирана като, процес на преобразуване на дадени ресурси в определен полезен резултат...
 

Безработица и инфлация. Заетост и безработица

11 яну 2007
·
3,450
·
2
·
248
·
215
·
2

Заетостта показва доколко трудоспособното население е осигурено с работни места. За заети се считат всички лица, които се занимават с обществено полезен труд с цел удовлетворяване на потребностите си и не нарушават съществуващото законодателство.
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Макроикономика
Макроикономика, II-ра част
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
В теста са включени 86 въпроса с най-основните и важни определения в макроикономиката. Отговорите са с "ДА" и "НЕ", като верен е само единия отговор.
(За отличници)
86
1
1
1 мин
09.07.2019
Макроикономика, I-ва част
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
В теста са включени 125 въпроса с най-основните и важни определения в макроикономиката. Отговорите са с "ДА" и "НЕ", като верен е само единия отговор.
(Лесен)
125
10
1
9 мин
09.07.2019
» виж всички онлайн тестове по макроикономика

Безработицата в България

Материал № 1118462, от 29 сеп 2014
Свален: 120 пъти
Прегледан: 156 пъти
Предмет: Макроикономика, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 24
Брой думи: 8,325
Брой символи: 51,598

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Безработицата в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала