Големина на текста:
1тема Предмет, задачи и значение на педаг.
психологияЗа да се разбере ясно предметът
на педагогическата психология е нужно да
се разграничи той от нейния обект. Двете
понятия – предмет и обект на
педагогическата психология – са близки по
значение, но не са тъждествени. Обект на
педагогическата психология са децата и
учащите се с техния реален психически
живот, обогатяван и усъвършенстван в
процеса на ученето и обучението,
възпитанието и самовъзпитанието;
учителят, неговият психически облик,
личността и дейността му; колектива и
взаимодействието в него. Предмет на
педагогическата психология са
психологическите закони и
закономерности, проявявани във
възпитателно – образователния процес.
Предметът на педагогическата психология
се характеризира с двойственост: от една
страна, осветляване педагогическите
аспекти на психическите процеси,
състояния, свойства и отношения, които
участват и се проявяват специфично в
учебно – възпитателната работа, а от друга
– проучване закономерните условия за
развитие на тези психологически категории
и цялостната личност на ученика/ и
учителя/ в процеса на ученето и
обучението, възпитанието и
самовъзпитанието. Основните задачи на
педагогическата психология са: Разкриване
психологическите основи и
закономерности на дейността на учащите
се, чрез която се осъществява формирането
и развитието на личността.В рамките на
тази задача най важен проблем е
психологията на учебната и трудовата
дейност. В това отношение могат да се
поставят редица въпроси – определяне
критерии и показатели за умствено
развитие, закономерни условия за развитие
на учащите се в процеса на обучението, за
пренасяне знания и умения, навици и
привички от една област в друга. Главното
внимание на педагогическата психология е
насочено към процесите на учене в
условията на системно училищно обучение
под ръководтството на учителя;Да се
разкрият психологическите основи и
закономерности на учебния процес, във и
чрез който се осъществява формиране и
развитие на личността. В рамките на тази
задача се разработват проблеми на
психодидактиката и най – вече на ученето и
учебната дейност. Но главното и внимание
е насочено към процесите на учене при
условията на системно училищно обучение,
чийто ръководител е учителят. Също така
съществен проблем тук е колективът и
формирането на личността в процеса на
възпитанието и самовъзпитаниетоДа се
разработи психологията на личността и
труда на учителя. В кръга на тази задача се
решават проблеми на педевтологията –
наука за учителя, за педагогическата оценка
и др. Още тук се решават такива проблеми
като психологически основи на
индивидуалния подход и педагогическия
такт, на самостоятелната работа на ученика,
неговата работоспособност и умора,
изпитите, психологията на учителя и др.
Педагогическата психология има преди
всичко голямо теоретическо значение за
психологическата и педагогическата науки.
С установяване закономерностите на
ученето и формирането на личността се
осигурява богат материал на общата
психология за изясняване на такива
кардинални въпроси като същност на
психическото развитие, взаимодействие
между човека и условията на живот, на
средата на микро – и макроравнище,
диалектика на прехода от възпитание към
самовъзпитание и др.
2тема Исторически етапи и перспективи в
развитието на педагогическата психология.
Възникването на педагогическата
Психология исторически се отнася към
средата на втората половина на 19 век. Това
означава че появата на педагогическата
Психология се свързва непосредствено с
възникването на психологическата наука.
Главната заслуга на психолозите от 19 век е
в това че създават система то научни
психологически знания, понятия, категории
чиято съвкупност вече представлява
съдържание на нова наука наречена
Психология. С възникването си
Психологията застава пред един основен
проблем и той е за обвързването и с
обществената практика. Първата област на
обществена практика към която се насочва
Психологията е практиката за обучение и
възпитание на подрастващите деца.
Всъщност насочването и обвързването на
Психологията с практиката на обучение и
възпитанието на децата поставя началото
на обособяването на първият клон на
психологическата наука наречен
педагогическа Психология. . В краят на 19
век насочването на психологическата наука
към учебната дейност продължава в
изследванията на П. Каптерев и Паул
Бергеман. Те независимо един от друг за
първи път създават система от
психологически понятия /знания;
закономерности; категории/обвързани
непосредствено с учебната дейност и
насочени към нея. Тези двамата създават
система от научни понятия която отразява и
обхваща Психологията на учебната
Психологическия анализ на
психологическото развитие се свързва с нов
етап.Това е третият етап в развитието на
педагогическата Психология. Този етап се
отнася към краят на 20-те и 30-те години на
20 век. Той се свързва с започналия в този
период постепенен преход на
психологическата наука към методологията
на диалектико - материалистическата
философия. Корените и източниците на
този преход са далеч в основите на
немското класическа философия
представена от Хегел и английската
политическа икономика и френската
философия, това са трите предпоставки
върху които по късно се появява
диалектико материалистическата
философия на Маркс. Още в началото на
20-те години различни представители на
психологическата наука започват да
ориентират психологическата наука към
философията на диалектико материализма.
С този си именно преход се свързват
промените и перспективите на
педагогическата Психология. Първите
стъпки за преминаване на Психологията
върху основите на диалектико
материалистическата философия са
осъществени от автори като
Пиер.Концепцията на Виготски за
водещото значение на обучението в
психичното развитие открива път за
възможностите да бъде контролиран и в
известни граници да бъде управляван
психичният процес на психичното развитие
на подрастващите. Тези основни идеи на
Виготски представляват основна част от
съвременната педагогическа Психология.
Значението на тези концепции е в това че те
са основа за нов начин на мислене за
психичното развитие на човека. В анализа
на тези концепции се очертава неговото
разбиране на двойно опосредстваното
психично развитие на човека. Става ясно че
психичната дейност на човека е
опосредствана едновременно от нормалната
работа на мозъка и от съвкупната
обществено историческа дейност на
човечеството и в частност от нейните
продукти.
3темаИзточници,методи и етапи на
изследване в педагогическата психологияВ
социалната психология се разграничават
три вида изследвания: експериментално-
емпирични, теоретични и методологични. В
първите се включва събирането на
първична емпирична информация във
формата на определени психични факти,
анализ и интерпретация на получените
данни в рамките на определена теоретична
система. Теоретичните изследвания се
изразяват в съпоставката на различни
емпирични изследвания, при което се
разкрива същественото, значимото в тях и
на тази база се изграждат определени
концептуални модели. Методологичните
изследвания в социалната психология са
изследвания, отнасящи се до цялата
система на психологическите науки с
всичките й подструктури и елементи.
Методологията на социалната психология
може накратко да се охарактеризира като
съвкупност от начини и средства на
изследване на социалнопсихичните
явления, необходими за организацията и
провеждането на изучаването на
социалната психика.Един от най-важните
проблеми, отнасящи се до
социалнопсихологическите изследвания, е
проблемът за неговите източници. Основни
източници на психологичното познание са
обективните изяви на психиката. Те се
отличават с разнообразие и
многообхватност. Такива са вегетативните,
секреторните, двигателните, соматичните
реакции с психогенен характер.
Предимствата на тези източници за
психичния живот са в тяхната достъпност,
многообхватност и универсалност. Те
позволяват да се разкрият типични
тенденции във формирането на
психиката.Друг важен източник за
опознаване на човешката психика е
самосъзнанието. Самосъзнанието се
изследва предимно чрез самонаблюдението.
Източниците за изучаване на психиката в
голяма степен определят и методите на
нейното изследване. Последните се
обуславят също и от целите и задачите на
изследванията.В психологията се
разграничават: методи за организация на
изследванията, методи за обработка на
първичната емпирична информация и
методи за събиране на първична емпирична
информация.Методите за организация на
социалнопсихологическите изследвания са
лонгитюден и сравнителен. При
лонгитюдния метод психичните явления се
изучават в процеса на тяхното развитие.
Сравнителният метод се характеризира с
това, че еднократно се изследват едни и
същи психични особености на
представители на различни групи лица.
Методите за обработка на първичната
емпирична информация са два вида -
количествени и качествени. Качествените
методи включват анализ на получения
фактически материал - дали не е логически
противоречив, правдоподобна ли е
взаимовръзката между причина и
следствие, правилно ли са обособени
съществените признаци на изследваните
психични явления и др. Определянето на
тенденциите и доказването на типичността
в развитието на психичните особености се
извършва преди всичко с количествения
анализ на първичните емпирични данни.
Най-често в психологията се използват
алтернативният, вариационният и
корелационният анализ. Голям интерес
предизвикват методите за събиране на
първична емпирична информация. Те са
много и разнообразни. Всеки от методите
има определени предимства и недостатъци.
Това налага в психологическите
изследвания да се използва комплекс от
методи, чрез които да се осигури
обективността на изследването.
Посочените особености на методите за
събиране на първична емпирична
информация се определят: 1) от
многообразието на съществуващите
психологически концепции и теории, като
всяка от тях по някакъв начин акцентира на
някои от методите и го обявява за водещ. 2)
от сложността, динамиката и
труднодостъпността за преки изследвания
на предмета на социалната психология
поради неговия нематериален
характер.Наблюдението е преднамерено,
целенасочено възприятие, което се
характеризира с осмислена, предварителна
подготовка и активност на вниманието.
Ефективността на наблюдението се
увеличава, ако изследователят се "включи"
в определена ситуация или група от хора, за
да наблюдава определено психично
явление. Главното предимство на
наблюдението пред другите методи за
събиране на първична емпирична
информация е съхраняването на
естествеността на проявите на психичните
явления. Обикновено то се провежда в
непосредствената среда, където проявяват
своята активност наблюдаваните лица.
Наблюдението като метод има и редица
недостатъци. Един от съществените му
недостатъци е, че изследователят трябва
пасивно да изчаква евентуалната проява на
събитието, което го интересува. Този метод
изисква продължително време за
провеждане на наблюденията
Eкспериментът е специфичен начин за
събиране на факти чрез активната намеса
на изследователя в специално създадени за
това условия. Контролирайки ситуацията на
експеримента, изследователят има
възможност многократно да го повтаря, за
да събере достатъчно данни, които
разкриват закономерността или
случайността на проявите на изследваните
психични явления. Качествените резултати
от експеримента се изобразяват чрез числа,
таблици, графики, диаграми и др.Главният
недостатък на експеримента е, че при
създаването на условията за неговото
провеждане се нарушава естественият ход
на протичане на изучаваното психично
явление. Това деформира в известна степен
получените емпирични данни. В
зависимост от поставените цели
експериментът може да бъде констатиращ
или формиращ (преобразуващ). При първия
вид експеримент се установява моментното
състояние на определени психични
особености, а при втория вид - тяхната
промяна в зависимост от нововъдените
фактори.Главното предимство на
експеримента е активността на
изследователя. Той сам предизвиква
психичните явления, които изучава, и
определя условията и количеството на
тяхната проява. Така обезпечава по-добре
обективността на получаваните
резултати.Особена популярност в
психологията имат тестовете.Тестовете
служат за диагностицирането на
определени психични особености.
Определящо за тях е наличието на
стандарти, с които се сравняват получените
резултати от провежданите изследвания.
Чрез тях се извършва класифик. На базата
на някаква норма и се измерват
индивидуалните особености на личността.
Позитивната страна на тестовете е, че в
повечето случаи резултатите им се
изразяват количествено и са съпоставими
както помежду си, така и с някакъв еталон.
В психологическите изследвания се
използват разнообразни тестове. Най-често
се използват тестове за определяне
особеностите на паметта, вниманието,
мисленето, въображението и др. За
изследване на интелигентността например
в световен мащаб са се утвърдили тестовете
на Бине, Рейвън, Уекслър и др. Известни са
още тестове за диагностициране на
личността, на психичното развитие, на
степента на усвояване на определени
знания и умения. Преди използването на
метода на тестовете изследователите трябва
да отговарят на следните въпроси: каква е
неговата цел, за какъв кръг от изследвани
лица е подходящ; какви са точността и
надеждността на неговите резултати; до
каква степен са адекватни и валидни
неговите резултати; колко чувствителен и в
какви единици дава резултатите, доколко е
сравним с други тестове; как се провежда -
индивидуално, групово, с тренировка и
пр.Друг често прилаган метод за събиране
на първична информация е анкетата.
Същността му се изразява в получаването
на определена информация за схващанията,
мненията, отношенията, нагласите,
мотивите, интересите и пр. чрез писмен
самоотчет на изследваните лица по
определена програма. Необходимата
информация се получава, като те изразяват
определено становище относно посочени
твърдения, съждения или въпроси. Тези
твърдения, съждения или въпроси могат да
бъдат закрити или открити. Предимство на
първия вариант е еднообразието на
отговорите и поради това - лесната и
бързата им обработка. В този случай
изследваните лица са по-сигурни, че
отговорите им са анонимни защото не се
налага да пишат нещо със своя почерк, а
само отбелязват с определен знак своето
становище. Недостатъците му са, че
изследваните лица могат механично да
посочат определен отговор, без да вникнат
в неговата същност или да са
неудовлетворени, ако в посочените
отговори липсва този, който на тях им се
струва, че е правилен. Предимствата на
втория вариант са, че при него не се налагат
никакви ограничения на отговорите на
изследваните лица. По този начин
възможностите да се получи по-богата и
по-разнообразна информация се
увеличават. Недостатъците му са, че някои
отговори могат да бъдат непълни, неточни и
необмислени и поради голямото им
разнообразие затрудняват изследователите
при тяхната обработка. Вторият вариант е
по-подходящ за проучване на проблеми, за
които има по-ограничена информация.
Обикновено в анкетите се използват и двата
варианта, а целите и средствата и времето
за провеждане на изследването определят
кой от тях ще доминира.При
формулирането на твърденията, въпросите
и съжденията е необходимо да се спазват
следните психологически изисквания към
тях: 1) да са съобразени с целта на
изследването; 2) да са ясни, недвусмислени,
логични, конкретни и лаконични; 3) не
трябва да внушават определен отговор; 4)
формулировката им трябва да е съобразена
с особеностите на изследваните лица, за да
ги заинтересува; 5) по-сложните трябва да
следват по-простите, така че в смислово
отношение да имат определена
последователност; 6) данните, свързани с
лична информация - възраст, пол,
професионална квалификация и пр. - се
поставя в края на анкетата. Устната форма
на анкетата (допитването) се нарича
интервю. То се използва за уточняване,
разширяване и сравняване на получената
информация чрез други
методи.Преимуществата на
стандартизираното интервю са, че може да
се прилага от изследователи с по-ниска
степен на квалификация; получените данни
от изследването на различни лица са лесно
съпоставими; грешката при
формулировката на въпросите е сведена до
минимум. Основните недостатъци са, че
контактът с изследваните лица е затруднен
и някои от тях по различен начин разбират
поставените им въпроси. Предимствата на
нестандартизираното интервю са, че чрез
него се достига до по-съществена
информация; условията на провеждането
му са по-естествени и то се доближава до
беседата. Съществен недостатък са
затрудненията, които възникват при
съпоставката на получените чрез
нестандартизираното интервю
данни.Процесът на интервюиране има три
основни фази: 1) установяване на контакт с
изследваните лица; 2) основна фаза, в която
се получава информация, свързана с целта
на изследване; 3) заключителна фаза, в
която задължително трябва да се благодари
на изследваните лица за оказаното
съдействие.Провеждането на интервюто
обаче отнема повече време и средства в
сравнение с анкетата. Голяма е приликата
на интервюто с беседата - друг метод за
събиране на информация за психичните
явления. Изискванията към този метод са
много близки до нестандартизираното
интервю, но при него в по-голяма степен се
обръща внимание на естествеността, на
непринудеността на обстановката, на
междуличностния контакт между
участниците в изследването. Чрез беседата
е възможно уточняването на определена
информация както от изследваните лица,
така и от хора, които добре познават
психичните им особености.Методът на
биографичното проучване се изразява в
събирането на определени сведения за
миналото на изследваната личност, за
особеностите на нейната психика.Най-
често използваният в житейската практика,
но и най-често отхвърляният метод в
психологията е самонаблюдението.
Предимствата на самонаблюдението са: 1)
чрез този метод се прониква в дълбините на
човешката психика независимо от цялата й
сложност; 2) прилагането му се
осъществява без специална подготовка; 3)
това е един много продължителен във
времето метод.Неточността му се обяснява
с това, че то обикновено се вербализира
след изследваното явление и на практика е
някаква паметова представа за него.
Изключително перспективен метод на
социалната психология е методът на
моделирането. Същността му се изразява в
това, че се създава модел на обекта на
изследване. При моделирането не се
изучава непосредствено психичното
явление, а някаква негова имитация, която
дава определена информация за него.
Използват се два варианта - моделират се
психични явления или се моделират
ситуации, в които протича човешката
дейност. Типичен социалнопсихологически
метод на изследване е социометрията.
Социометричният метод на Дж. Морено се
използва за получаване и количествена
обработка на данни за структурата,
интеграцията и диференцияцията на
малките групи, за динамиката на
взаимоотношенията и личния статус на
участниците в тях. Той се основава на
анализа на приемането и отхвърлянето на
членовете на групата, изобразявани след
това под формата на социоматрици или
социограми, на които нагледно се
представят различните типове връзки
между отделните личности. Социограмата
разкрива отхвърляните, изолираните или
непопулярните членове на групата. Те са
такива по различни причини: недостатъчна
активност, липса на достатъчна увереност в
себе си или липса на доверие към другите.
Социометричният анализ на данните се
осъществява с помощта на цифрови оценки
и индекси. структурата на групата
обикновено се описва с помощта на
следните индекси:
-положителна експанзивност - това е
потребността от другарски отношения, от
общуване на индивида в групата.
-груповата експанзивност представлява
потребността от приятелски
взаимоотношения в цялата група.
-груповата сплотеност се пресмята като
частно от разделянето на броя на взаимните
избори на общия, възможен брой на
взаимните избори; -
груповата интеграция се получава, като се
раздели числото 1 на общия брой
неполучили нито един избор, т.е. на броя на
изолираните лица в групата.Резултатите от
социометричния тест се поставят в
социометрична матрица и се изобразяват
графично във вид на социограми или се
изразяват чрез индекси. За установяване на
социалнопсихологическата наблюдателност
на личността се използва
автосоциометрията. Нейната същност се
изразява в точността на определяне от
изследваните лица на собствения си
социометрически статус в групата, т.е. те
трябва да прогнозират какво място ще
заемат в социоматрицата и социограмата на
групата. Други типични
социалнопсихологически методи за
изследване са: референтометрията и
автореферентометрията, груповата оценка и
метода на полярните
профили.Провеждането на
социалнопсихологическите изследвания
традиционно преминават през следните
етапи: подготовителен, изпълнителен,
анализиращ и
заключителен.Подготвителният етап се
изразява в избора на темата на
изследването. Тя трябва да бъде значима,
актуална и да е свързана с потребностите
на практиката. Темата трябва да бъде
конкретна, за да могат проблемите, които се
третират в нея да бъдат разработени
задълбочено и детайлно. Изпълнителският
етап обхваща процесите на събиране и
регистриране на първичната емпирична
информация. Фактически това е
реализацията на програмираните
методически процедури.Анализиращият
етап се провежда след изпълнението на
цялата експериментална програма. В
заключителния етап на изследването се
представят в писмен вид неговите
резултати и тяхната интерпретация,
извършва се анализ и обяснение на
постигнатите открития за практиката.
4тема Поведенчески теории за ученето.
Ученето обикновено се определя като
промяна в човека, причинена от опита.
Всички хора учат още от своя ден на
раждане и затова учението и равитието са
неразривно свързани. Поведенческите
теории разглеждат ученето, като наблягат
на наблюдаемото поведение.Те изследват
начините, по които приятните или
неприятните последици влияят върху
поведението с течение на времето, а също
и начините, по които хората моделират
поведението си взависимост от чуждото
поведение. Албърт Бандура разработва
теорията за т.нар. социално учене.Той
набляга на явлението моделиране –
имитиране поведението на другите, и учене
чрез успехите или провалите на другите.
Неговият анализ на ученето има четири
фази:Фаза на внимание. Фаза на
запаметяване Възпроизвеждане.Мотивация
Друг аспект на работата на Бандура е
разглеждането на т.нар. учене чрез
съпреживяване.Той смята, че хората могат
да се учат и когато наблюдават как другите
са подкрепяни или наказвани за
ангажирането в определени типове
поведение. Друго важно понятие е
саморегулираното учене.Бандура
подчертава, че хората наблюдават
собственото си поведение, оценяват го,
използвайки собствените си стандарти, и се
награждават или наказват. Работата на
Скинър установява група от принципи на
поведението, които са подкрепяни в много
изследвания.За най-важен прицип се
приема факта, че поведението се променя
спрямо неговите преки
последствия.Приятните засилват
поведението, наприятните го отслабват.
Приятните последици се наричат
подкрепители. Подкрепителите могат да
бъдат няколко вида. Първичните
подкрепители задоволяват най-основните
човешки потребности : храна, вода,
сигурност, секс, топлина.Вторичните се
свързват с първичните и така придобиват
ценност. Те могат да се свържат и с други
добре установени вторични подкрепители.
Вторичните подкрепители се делят на три
вида : социални,дейностни и
символни.Социални са похвалата,
усмивката, вниманието.Дейностните са
достъпът до играчки и
забавление.Символните са парите,
оценките, набор точки, които им печелят
други подкрепители.Най-често в училище
се използват последният вид подкрепители
и те се наричат още положителни.
Подкрепителите могат да бъдат външни и
вътрешни. Друг важен принцип на
положителното подкрепление е, че е най-
добре да се ползва най-простият и най-
малко осезаемият подкрепител. Честотата,
с която се осигурява подкреплението,
количеството време, което минава между
възможностите за подкрепление, а също и
предвидимостта на подкреплението
формират график на подкреплението.
Графиците могат да бъдат няколко
вида.Фиксираното отношение е често
срещан график. Променливото отношение е
друг вид график.Друг вид график е този на
фиксираният интервал. Променливият
интервал е четвъртият вид. Неприятните
последици, тези, който отслабват
поведението, се наричат
наказания.Наказанието има две форми :
чрез представяне и чрез отстраняване.
Когато подкрепителите бъдат оттеглени,
поведението ще се отслаби.Този процес се
нарича погасяване. Способността да се
държим по един начин в присъствието на
един стимул и по различен в присъствието
на друг се нарича дискриминация. За да
могат учениците да усвоят тази способност,
е необходимо те да имат обратна връзка за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 юни 2019 в 09:34 студент на 48 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - НУП, випуск 2018
17 юни 2019 в 03:17 ученичка на 23 години
16 юни 2019 в 20:24 в момента не учи на 34 години
13 юни 2019 в 08:52 студент на 23 години от София - Софийски университет , факулетет - Педагогика, специалност - Педагогика, випуск 2023
12 юни 2019 в 15:17 потребител
11 юни 2019 в 22:08 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - ПНУП, специалност - Педагогика, випуск 2017
11 юни 2019 в 21:47 студент на 39 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педа, специалност - Педагогика, випуск 2023
09 юни 2019 в 21:49 учител на 30 години от Батак - ПГГСД Стефан Божков, випуск 2018
31 май 2019 в 21:51 ученичка на 22 години от Сопот - СОУ "Иван Вазов", випуск 2014
30 май 2019 в 15:23 ученик от Троян - СОУ "Васил Левски"
 
Домашни по темата на материала
Диагностична задача.
добавена от misity 13.12.2017
0
15
психологията в помощ на учителя
добавена от anita2009159 15.05.2017
3
64
развитие на детсата от парва гръпа в сужетно ролевите игри.да направя социометрична таблитца
добавена от snejana2504299 30.01.2015
1
9
Подобни материали
 

Детска психология


Урока обхваща материали свързани с детската психология и по специално дефектологията.
 

Учебна дейност и формиране на личността на учениците

02 яну 2008
·
418
·
9
·
3,261
·
266

Въпросът за същността и формиращите функции на учебната дейност не може да се изясни, без съвременната научна теория за дейността на човека. Защото дейността на човека е реален процес на неговия живот, негов начин на живот, т.е. как се труди, как учи...
 

Ролята на социалното онаследяване за развитието на личността

07 яну 2008
·
166
·
8
·
1,744
·
57

Ролята на социалното онаследяване за развитието на личността се изяснява в проследяването на развитието на биологичните организми. Правейки това проследяване ще видим, че човешкото дете, е най-безпомощно в...
 

Педагогическа Психология

17 яну 2008
·
6,915
·
402
·
57,297
·
6,691
·
8
·
3
·

Неиздаден все още учебник по Педагогическа психология на проф. П.Николов от катедрата по Психология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Учебникът покрива целия изучаван материал по дадения проблем.
 

Три лекции по педагогическа психология

31 мар 2008
·
307
·
7
·
2,977
·
144
·
1

Групови процеси в училището и класната стая. Статут на групата – сътрудничество, съперничество, подражание. Специфика на екипната работа; Личността на учителя. Професиографска характеристика. Личностни стилове на учебно-възпитателна дейност...
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
75
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Пищови по педагогическа психология

Материал № 1117309, от 23 сеп 2014
Свален: 399 пъти
Прегледан: 481 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 21
Брой думи: 22,619
Брой символи: 140,090

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по педагогическа психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения