Големина на текста:
ХРАМОВЕ ОТ НАШИТЕ ЗЕМИ - БЪЛГАРСКИТЕ
МАНАСТИРИ
(сравнителен анализ на манастирите в Северна
България и манастирите в Софийско ХV-ХVІІ в. )
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ...............................................................................................
2
ПЪРВА ГЛАВА. ХРАМОВЕ ОТ НАШИТЕ ЗЕМИБЪЛГАРСКИТЕ
МАНАСТИРИ..... 6
1.Класификация на българските
манастири................................................ 6
2. Елементи на манастирската
архитектура..................................................10
2.1. Култови
сгради................................................................................... 11
2.2.Жилищни сгради................................................................................
15
З.Хранителен блок........................................................................................
16
4. Кратък анализ на манастирите през Второто българско
царство............... 21
1
5. Българските манастири ХV-ХVІІ
в.............................................................. 23
ВТОРА ГЛАВА. МАНАСТИРИТЕ В СЕВЕРНА
БЪЛГАРИЯ..................................... 25
1. Обобщен анализ на манастирите в Северна
България............................... 25
2. Българските манастири ХV-ХVІІ в. В Северна
България................................
ТРЕТА ГЛАВА. МАНАСТИРИ В СОФИЯ И
СОФИЙСКО............................................
1.Обобщен анализ на манастирите в София и
Софийско................................
2.Опис на документите в Държавен архив
София.........................................
3.Манастири в Софийско ХV-ХVІІ
в.................................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ..............................................................................................
...
ИЗПОЛЗВАНА
ЛИТЕРАТУРА...............................................................................
ПРИЛОЖЕНИЯ..............................................................................................
..
2
ВЪВЕДЕНИЕ
Манастирите са рожба на християнската цивилизация и се развиват успоредно с развитието
на религиозната идеология. Те възникват като институция — като община на монаси с
определени идеали, организация и начин на живот, едва след официалното приемане на
християнството, при това в най-отдалечените земи на християнския Изток. Най-напред се
проявяват отделни самотници, отшелници, които напускат оживените селища и се оттеглят в
пустинните райони на Египет. Търпят тежки лишения, пренебрегвайки нуждите на човешката
природа, извършват различни аскетични подвизи, закалявайки волята си, възвисявайки своя дух.
Понякога това е форма на социален протест, но най-често — стремеж за запазване на чистотата
на християнската вяра, за подражание на Христос и на ангелското безплътно съвършенство.
В Константинопол — столицата на Византийската империя, наченките на монашеския
живот се появяват по време на император Теодосий (379—395). В своите „новели" император
Юстиниан (527—565) регулира статута на манастирите и редица правила за вътрешния им ред.
Веднъж утвърдени, манастирите се множат и се разрастват. Под решенията на Църковния събор
от 536 г. се подписват представители на 68 манастира в самия Константинопол и на 40 в
Халкедон (на малоазийския бряг). През този ранен период възниква един от най-важните
столични манастири „Св. Йоан Предтеча", основан в 463 г. от консул Студиос, откъдето идва
названието му Студийски. Известна е огромната роля на този манастир през VIII—IX в. в
борбата срещу иконоборството, която се ръководи от непримиримия и безкомпромисен игумен
на манастира св. Теодор Студит. Отрано Студийският манастир става важно средище на
византийската образованост, книжнина и изкуство. Има собствен скрипторий — специално
ателие, където работят преписваните и „оформителите" на книгите — зографите.
През втората половина на девети век в границите на обширната и могъща славянобългарска
държава се включват по-голямата част от славянските племена от българската група на
Балканския полуостров. В страната се създават благоприятни социално-икономически условия за
сплотяване на все още съществуващите отделни етнически групи — славяни и българи. За да се
защити новообразуваната българска народност срещу силното византийско и римско религиозно
влияние, да се укрепи централната власт и да се издигне международният авторитет на
държавата като цивилизована страна наравно с другите големи християнски държави тогава в
Югоизточна и Централна Европа, става необходимо да се приеме християнството, да се обособи
самостоятелна българска църква и да се създаде самобитна славянска писменост и култура.
Благодарение на мъдрата и далновидна политика на княз Борис I (852—889) в 865 г.
християнството става официална религия в държавата и изиграва важна роля за историческото и
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Храмове от нашите земи - българските манастири (сравнителен анализ на манастирите в Северна България и манастирите в Софийско XV-XVII в.)

Оцелелите през първите векове на робството манастирски обители се превръщат в съкровищници на книжовни и културни ценности, в пазители на народността и крепители на българския дух...
Изпратен от:
Боян Меразов
учител на 2014-09-16
Добавен в:
Домашните работи
по История на българската култура
Статистика:
0 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Домашна!!! Помощ!!!!
добавена от svetlinka4 10.12.2015
1
13
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
854
·
8
·
1,403
·
1,892
·
5

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Българската култура през 15 – 17век

23 апр 2008
·
190
·
2
·
285
·
135

Българската култура през 15 – 17век 1.Преодоляната духовна криза 2.Книжнина и книжовни средища 3.Изкуството в българските земи 4.Народна култура ...
 

Българската култура ХV-ХVІІ век

21 окт 2007
·
263
·
5
·
398

План на урок по История и Цивилизация- Х клас.............
 

Света Гора - Атон (урок за 6 клас)

28 ное 2007
·
64
·
2
·
704

Света Гора - Атон е наи-големият жив център на православното монашество със запазени аскетско-отшелнически традиции до днес.Още в периода на зрялото средновековие /IХ-Х в./
 

Симеонова България

12 дек 2007
·
41
·
11
·
2,165

„Дълбокият мир" между Византия и България, установен през 863 г, довел до силно увеличаване на населението в българската държава, интензивно строителство на църкви, манастири и граждански сгради, до религиозно-културно обновление на българското...
1 2 3 4 5 » 6
 

Храмове от нашите земи - българските манастири (сравнителен анализ на манастирите в Северна България и манастирите в Софийско XV-XVII в.)

Материал № 1116385, от 16 сеп 2014
Свален: 0 пъти
Прегледан: 67 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Домашна работа
Брой страници: 74
Брой думи: 21,777
Брой символи: 136,102
Цена: 10.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
132 15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения