Големина на текста:
ГВИНЕЙСКИ НЕФТОГАЗОНОСЕН БАСЕЙН
Нефтеногазоносният басейн на Гвинейския залив е разположен в границите на тясна
крайбрежна ивица, разположена под западното крайбрежие на екваториална Африка. Тази
ивица е източен и северен завършек на огромни платформени падини, простиращи се в
атлантическия океан, и се състои от два участъка: широчинен и меридионален. Широчинният
участък е разположен на териториите на: Бряг на Слоновата кост, Гана, Того, Дагомей и
Нигерия . От север е ограничен от Горногвинейските планини, които се състоят от няколко
отделни вериги, чиято максимална височина достига до 1800 м. Меридионалният участък от
изток е ограничен от Южногвинейския хребет, образуван от два планински масива – Кристал и
Шалмо- с височина до 3 км, а от юг и югозапад – платото Бих (планини Моко), с височина до
2600 м, разположен на територията на Камерун, Гана, Конго и Ангола. Ограждащите басейна
плосковърхови глобови планини, съставени основно от гранит гнайс и слюда с докамбрийска
възраст на половина се понижава в дълбочина на Африканския материк и кръгово се прекъсва в
посока на океана като се отделя от него с блатиста част, ширината на която се изменя от 250 км
до няколко км.
Басейнът има максимална ширина (няколко стотин км) в тези участъци, където в океана
се вливат големи реки: Нигер, Огова, Конго, Кванза. Делтовите устия на тези реки образуват
далече вдадени в океана носове. Видимо тези реки за долините на долните им течения имат
депресионни участъци, за които се наблюдават и максимални мощности на утаечния
(седиментния) комплекс.
На мястото където се пресичат широчинната и меридионалната част на басейна е
разположен вулканичния масив Камерун с височина до 4000 м, образуван от млади вулканични
скали. Този масив, с който са свързани действащите вулкани, е причислен както се предполага,
към регионалното разрушение на североизточните направления, простиращи се на много
стотици км (до езеро Чад).
Фундамент на басейна на Гвинейския залив има докамбрийската и възможно на
отделни участъци начално палеозойска възраст, съставен от гранити, гнайси, кристалнни
образувания. Фундамента е разбит от системите за субмеридионалните и субшироките
натрупвания, по които фундамента стъпаловидно и рязко се потапят в страната на океана.
Ъглите на наклонената повърхност на фундамента се оценяват на 8-15°. На фона на това общо
спускане имат отделните издигнати карстови зони, които разделят басейна на отделни корита.
На фундамента трансгресивно с базалните хоризонти лежи утаечна (седиментна) скала,
мощността на която се увеличава в страната на океана до 4 км. Колкото по-широка е
крайбрежната ивица толкова по-голяма мощност на седиментния калъф се разкрива в
процепите. В това направление се изменят фацисийте от преобладаващо континентални и
крайбрежно лагунни до морски.Седиментното попълнение на басейна е съставено от скали на
крайноюрска, кредова, палеогенова, неогенова и четвъртична възраст.
В долната част на разреза се отделя мощен пакет ( до няколко стотици метри) езерно-
крайбрежни пясъчници и конгломерати, който някои изследователи отнасят към горна юра. В
средната, а възможно и част от горната се наслагва комплекс от променливи мощности на
лагунни евапорити (соли, гипсове, анхидриди, а също и доломити), които в Габон, Ангола,
Нигерия вземат участие в образуването на солни куполи. Освен това разпространението на тези
солни пластове е много по-широко отколкото участъците със солна тектоника.
Интервала на разреза от алба до еоцена включително е образуван от морски,
преимуществено разнообразни карбонатни (варовикови) скали (доломити, мергели). Пясъчно-
глинестите разновидности имат второстепенно значение. Горната част на процепа е
представена от континентални и морски пясъчно-глинести скали а също и мергели и
варовици. Басейна на повърхността е изпълнен със съвременни крайбрежни и алувиални
пясъци и блатни тини.
В тектонско отношение басейна се състои от няколко крупни полузатворени
платформени протоци, които протичат през океана и са разделени един от друг от издадени
кристални скали. Такива протоци има от запад на изток и от север на юг: Камое (река в
република Бряг на Слоновата кост), Нигерийски (Гана – Драгомея – Нигерия), Дуала
(Камерун), Габонски (Габон и неголяма част от Камерун). Габонския проток , най-широката
част на който се образува от долината на река Огова, се разпада на два отделни протока:
Атлантически (Брегови) и Източен.. В Границите на Конго и Кабинд е разположен проток
Конго и в границите на Ангола – проток Кванза. Всеки от протоците по закономерен начин е
свързан с делтите на реките, заемащи централно място в протока.
Четвъртичните и горнотретичните отлагания образуват моноклинал, падащ под ъгъл 2-
6° натежаващи в страната на океана. Моноклинала е съставен от накъсани участъци
простиращи се по дължина или паралелно на бреговата линия или перпендикулярно на нея.
Набюдава се връзка на хидрографска мрежа от разломи .(например р. Вури в Камерун).
Строежа на варовиковите и палеогеновите скали е по-сложен.В проток Кванза
утаечните слоеве са разрушени по дължина на паралелните антиклинални и синклинални
гънки, които се простират от ССИ на ЮЮИ и нарушават прекъсването. Размерите на
антиклиналите обикновено са: дължина 30-40 км, ширина 12-18 км при амплитуда на 200-300
м. Различават се сравнително просто построени, слабо асиметрични гънки (източната част e по-
стръмна – до 8°, западния наклон - до 5°) и сложно построени.
В проток Конго на общия моноклинален фон също са известни полегати антиклинални
гънки, които не са свързани със солна тектоника.
Строежа на Габонския проток е подобен на проток Кванза. Тук ясно са изразени
съставни форми с осложнена солна тектоника. Движението на солите води до дълги солни
валове с ширина 1-4 км при височина 2-3 км, с които е свързано образуването на наклонени
антиклинали. Заедно с това тук са известни и натрупани дислокаций, свързани с блоковите
движения на фундамента.Солната тектоника е характерна за бреговите части на протока .
В източните части на протока утаечния чехъл представлява моноклинал с натрошени
натрупвания. Солна тектоника тук не се наблюдава. Аналогично моноклинален строеж се
наблюдава и в северните части на Габонския проток, в границите на Камерун – проток Кампо.
Ъглите на падане на запад са 8-12° и повече.
За горните хоризонти в проток Дуал са характерни моноклинални слоеве с ъгли на
падане до 20°, нарушена система на натрупвания, простираща се от ЮЗ на СИ и от ЮИ към СЗ.
Предполага се, че в дълбочина могат да бъдат открити антиклинални гънки.
Широчинният участък на нефтеногазовия басейн на Гвинейския залив в своите дълбоки
части е изучен много слабо. Тук се наблюдават много слаби моноклинали, натоварващи се на
юг и натрушени натрупвания, отразяващи блоковия строеж на фундамента. В делтата на Нигер
се забелязват антиклинални структури, съдържащи се в солните ядра .
С магменото запълване на басейна е свързано голямо количество най-разнообразни
прояви на нефт, газ, асвалт и др. Тези прояви практически се отнасят към всички стратиграфски
интервали и разпространени по цялото протежение на басейна. В протоците, разположени в
меридионалните части на басейна в настоящето са известни 15 нефтени и газови находища
добива на които през 1959г е бил около 0,8 млн.т. нефт.
Отделните по-горе тектонски протоци представляват самостоятелни нефтени области.
Кванзска нефтеногазова област. В границите на областта се отделят няколко
паралелни антиклинални зони на нефтеногазови натрупвания. Към тях се отнасят три нефтени
находища от антиклинален тип, усложнени солни диапиризми; Бенфика, открит през 1955г,
Луанда – през 1957г и Какуако – през 1958г. На находище Бенфика нефтоносните начупени
горноаптски гънки, образуващи масивния залеж в структурното образование са разположени на
дълбочина 2600 м(нефта има относително тегло 0,887). На находище Луанда два залежа:
пластов и масивен в пясъчния еоцен (600 м) и начупени гънки на горна алба (1700 м).
относителното тегло съответно е 0,881 и 0,876. На находище Какуако нефтените подсолни
пясъчници на долна апта на дълбочина 2800 м, относително тегло 0,904 .
През 1961 г. е открито голямо находище Тобиас със залежи на нефт в аптските
варовици. Това находище дава сега основното количество нефт в Ангола.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
11 яну 2021 в 19:56 ученичка на 24 години от София - 31 СУЧЕМ "Иван Вазов", випуск 2015
09 дек 2015 в 18:06 в момента не учи на 27 години
23 яну 2015 в 19:14 студентка на 33 години от София - Академия на МВР, факулетет - Факултет сигурност, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2012
21 окт 2014 в 09:26 студент на 34 години от Варна - Медицински университет "Проф.П.Стоянов", факулетет - Медицински колеж - Варна, специалност - Дентална медицина, випуск 2017
31 авг 2014 в 19:48 в момента не учи на 45 години от София
 
 
Онлайн тестове по Геология
Геология
изпитен тест по Геология за Студенти от 1 курс
Тектоника, земетресения, образувания. Тест по основи на геологията и обща геология за студенти, редовно обучение, МГУ. Включени са въпроси само с един верен отговор.
(Труден)
36
1
2
9 мин
29.07.2019
» виж всички онлайн тестове по геология

Нефтени басейни в Гвинейския залив

Материал № 1114730, от 31 авг 2014
Свален: 7 пъти
Прегледан: 4 пъти
Предмет: Геология
Тип: Реферат
Брой страници: 3
Брой думи: 1,077
Брой символи: 6,742

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нефтени басейни в Гвинейския залив"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала