Големина на текста:
Художествената литература носи голямо и дълбоко познание за
света. Тя развива психологическите способности на ученика. Развива
мисленето, разума, интелекта, паметта, творческата сила. Високо
художествената литературна творба съдържа и проверка за личността
на ученика, създава и развива неговото световъзприятие. Затова
преподаването по литература е не само образователен, но и
възпитателен фактор в училището, фактор, чрез който се изгражда
духовността.
Часовете по литература трябва да бъдат привлекателни за
учениците. Трябва да го въвеждат в други очарователни светове,
където всичко е рожба на творческата фантазия и пробужда стремеж
към лични разсъждения и преценки.
Литературата е живата памет на нацията и човечеството, но тя е
и изкуство. Литературното произведение съдържа преди всичко
кондензирана и вечно жива истина. Художественият образ не е
отражение на житейския. В него се съсредоточават богат и
разнообразен житейски опит, вековна човешка мъдрост, лично
преживяване и тълкуване, магичаска въздействаща сила. В нея
преподавателят трябва да открива не само националните особености,
но и общочовешките, които ни свързват със света като духовни
същества.
Преподавателят по литература има големи възможности да
възпитава чрез художественото познание, да разкрива законите на
красотата, на доброто и морала. Да обеснява как конкретното
писателско дело, същността и естетическото мислене през дадена
историческа епоха успоредно с вечните човешки ценности изграждат
литературни образи. Преподователят има възможност да обогатява
интелекта и въображението на своите възпитаници, събужда и
развива личностната индивидуалност на ученика, човешката му
неповторимост.
Българската литература синтезира в себе си
народопсихологията, чуждите влияния върху българската естетическа
мисъл, отношението на нашите писатели към родните и чуждите
проблеми.
Романът „Тютюн” на Димитър Димов се изучава в последния
клас на гиманазиален етап в общозадължителната програма като част
от глобалната тема за романовия бум през четиридесете и петдестте
години на двадесети век. Целта на неговото представяне е да се
проследи проблемът „свое”- „чуждо”, разпадането на родовия свят и
ниговите ценности, да се проследи глоболицацията на личността.
Коментират се проблемите на нравствеността, проблемите на
екзистенциалната личност. Учениците коментират основните
общочовешки и национални ценности, докозват тяхната валидност с
примери от изучини произведения. Проследява се сблъка между
личността на автора и казионната критика.
Романистът Димитър Димов остава автор със знаково
присъствие в историята на най-новата ни литература. Вероятно за
това са работили с пълни сили както талантът, така и съдбата.
След 9. IX. 1944 г. България не е същата. Глобалната подмяна на
структури и ценности засяга не само обществения живот.
Последствията от целенасоченото разрушаване на Системата и
замяната й с Режим тепърва ще връзват отровни плодове. Но и добре
въоръженото око трудно открива следите от най-опасната битка - на
твореца със собствената му съвест и творчество. Стратезите на новата
литература се възползват от стария партиен лозунг на 30-те: "Който
не е с нас, е против нас!". Отнася се до всички, особено до ярките
дарования, някои от които вече признати за класици.
Префабрикуването им в експонати от новата литературна витрина е
рискована и все пак изпълнима задача. Останалите сами ще направят
своя избор. От автора се очаква да бъде арбитър на двубоя между
морала и политическата цена на успеха в личната биография.
Развръзката гарантира поданство в зоната на мълчанието или сигурно
място в ешелона на ковящата се литературна класика.
Атмосферата е заредена със съмнения и илюзии. Автоцензурата е по-
безпощадният палач. Късният Фурнаджиев редактира (цензурира)
автора на „Пролетен вятър". Ст. Ц. Даскалов буквално се опиянява от
парите (вярно и при четене със смяна на ударението) на
социалистическия реализъм и трудно може да убеди някого, че в едно
съвсем недалечно минало се е подвизавал по страниците на списание
„3латорог". А и едва ли би желал. Дори класици като Каралийчев и
Елин Пелин попадат в обсега на опасните изпарения. И понеже
разходките из алеите на конформизма уморяват, част от някогашното
„буржоазно” писателство скланя да влезе в сградата на
„прогресивната” литература. Някои дори чакат на опашка пред
парадния вход...
Малцина искат да знаят, че сприятеляването с компромиса
оставя дълбоки белези. Особено по крехката снага на текста. Днес
можем единствено да гадаем каква би била литературата ни без
заветната дата. И да се питаме: какво още щяха да напишат Ат.
Далчев и Н. Лилиев, ако не бяха принудени да бранят достойнството
си с мълчание и преводи? Как би изглеждал иначе чудесният роман
на Ем. Станев „Иван Кондарев" без букаите на новия реализъм? И
въобще щеше ли да го има? Дали социалните предизвикателства в
сюжета на „Тютюн" нямаше да се задоволят с фрагменти от
историята на синдикалното движение в тютюневия бранш - повече
като фон на обичайната любовна авантюра между интроверти,
типична за този автор? „Поручик Бенц" например е буржоазен роман,
нямащ обаче нищо общо с матрицата на евтината любовна интрига. А
точно с такива квалификации се опитват да го сразят ортодоксите на
социалистическия реализъм. Вероятно защото им е чужда,
неразбираема и неудобна литературата - интелектуално премеждие.
Иначе романите на Димов не са самотен пример за не особено
оригинална философия на историята в литературата ни. Но в тях има
преди всичко проницателност, духовен аристократизъм,
психологическо майсторство, функционален диалог - накратко,
завиден професионализъм. В „Поручик Бенц"могат да се открият
дори детайли, свидетелстващи за зреещи социални конфликти. Както
е известно, истинският им литературен живот тепърва предстои. Но е
факт, че в самото начало се мяркат момичета от бедната класа –
„работнички от тютюневите складове". Те все още не са уличници, но
се оставят да бъдат „преследвани, ухажвани, дори прелъстявани
срещу войнишки хляб". Върху лицата им играе „усмивката на
полудевственици" макар да се преструват, че минават случайно и не
обръщат внимание на задевките.
Димитър Димов пое своите рискове и отговорност.
Отговорността и за двете редакции на „Тютюн". Преиздаването на
първата в началото на 90-те години до голяма степен компрометира
мита за авторовата безкомпромисност. За пореден път се уверяваме,
че аргументите на таланта са по-силни от идеологическата
интоксикация.
Романът „Тютюн” е художествено изображение на националния
живот преди и по време на Втората световна война. В епически
разгърнатите пространства на творбата се преплитат множество
сюжетни линии, различни герои, съсловия и класи. Конфликтната
сложност на техните отношения е център на авторовото внимание.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Дипломна работа върху "Тютюн"

Дипломна работа и тест върху произведението на Димитър Димов - "Тютюн".
Изпратен от:
Pr3d1ct0r
на 2008-03-13
Добавен в:
Дипломни работи
по Съвременна българска литература
Статистика:
1,205 сваляния
виж още
 
 

Дипломна работа върху "Тютюн"

Материал № 111281, от 13 мар 2008
Свален: 1,205 пъти
Прегледан: 1,120 пъти
Качен от:
Предмет: Съвременна българска литература, Литература
Автор: Димитър Димов
Тип: Дипломна работа
Брой страници: 50
Брой думи: 11,525
Брой символи: 95,607

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дипломна работа върху "Тютюн""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения