Красина Въткова
преподава по Биология
в град София
Големина на текста:
Тема 1 Обучението като процес – определение. Същност на познанието в обучението. Преподаването и ученето в
обучението. Обучението е организирана и продължителна дейност, чрез която обучаващият (учител, преподавател) дава
на обучавания (ученик, студент) образование, за което последният е пригоден или се стреми към него. ПРОЦЕСЪТ
ОБУЧЕНИЕ е: *сложен защото е съставен е от множество компоненти и елементи, които се намират в сложна връзка и
взаимодействие помежду си и в рамките на това взаимодействие взаимодействат с процеса на обучение като цяло, като
система; *има двуединен характер защото е изграден от два относително самостоятелни, взаимнообвързани и тясно
свързани с процеса на обучението като цялост процеси: процеса на учене и процеса на преподаване; *организиран
защото се осъществява по определени правила, свързани с диагностициране, прогнозиране, планиране, реализиране,
контрол и оценка, провежда се в рамките на дадена (организация) – училище (начално, основно, средно, висше), въз
основа на определени нормативни документи; *продължителен защото обикновено обхваща 3-4 и повече години, за да се
получи конкретен резултат; *управляем (ръководен) защото се осъществява от подготвени за тази цел лица (учители,
преподаватели); *целенасочен защото е насочен към създаването на активно взаимодействие между обучаван (ученик,
студент) и обучаващ (учител, преподавател), по време на което се усвояват знания, умения и навици за постигане на
конкретна образователна цел; *противоречив защото се влияе от определени диалектически условия; *има познавателен
характер защото е ефективно средство за приобщаване на младото поколение към опита на човечеството и важен фактор
за цялостното развитие на личността, чрез придобиване на знания, умения, навици (учебен процес). Напълно
основателно, в този смисъл е определението, че процесът на обучението е организационно-функционално единство
между преподаването (дейността на учителя, преподавателя) и ученето (дейността на ученика, студента), чрез което се
постига управляване на външната и вътрешната активност на обучаващия се и се формират у него определени знания,
умения, навици и начини за познание – обучаващият се осъществява активна познавателна дейност.
Познанието в обучението Пътят който изминава човекът от прякото възприемане на реалната действителност
(сетивно познание – чрез зрението, слуха, допир), през абстрактното мислене до рационалното осмисляне на
действителността и в крайна сметка на нейното разбиране. Първа степен: Сетивно познание включва: *усещане –
връзка на съзнанието с външния свят; *възприятие – конкретен наблюдаван обект от обективната действителност в
неговата цялост; *представа – намира се между понятие и възприятие; няма пълнотата на възприятието, но има
значително по-голяма степен на обобщеност; Втора степен: Абстрактно мислене включва: анализ, синтез,
обобщение, образуване на понятия, формулиране на закони и правила; Трета степен: сравняване на достигнатата научна
истина с правилото (осмисляне и разбиране). Извод: това дава основание обучението да се определя като
познавателен процес! УЧЕН – Достига до обективно ново знание, чрез изследователска и откривателска дейност;
Достига сам до истината, чрез дългогодишна научна дейност; Процесът на научно изследване на обективната
действителност няма за цел физическото и психическото развитие на личността. УЧАЩ – Достига до субективно
ново познание (вече открито от учения); Достига до познание чрез специално подбрано учебно съдържание, под
ръководството на обучаващ; Учебният процес има за цел именно физическото и психическото развитие на
личността (практически цялостното развитие) и т.н. УЧЕНЕТО е основен, първичен компонент на процеса обучение.
То е целенасочен и социално мотивиран процес на усвояване на опит в обобщена и систематизирана форма, която води
към относително трайно изменение в личността на обучаващия се. В този смисъл на разглеждане, то се определя още
като дидактическа и рационално организирана дейност (основно дидактическо отношение) в процеса на обучение и
заема водеща позиция по отношение на преподаването. Различаваме: преднамерено организиран процес на учене
(целенасочен управляем процес в рамките на образователна институция) и непреднамерено организиран процес на
учене (всеки друг процес, който води до усвояване на знания, умения и навици; В този случай то се води от лични
мотиви и има личностна насоченост). Особености на процеса учене: *доминиращ фактор за цялостното развитие на
личността в двуединния процес обучение; *социално мотивиран процес (решава противоречието между индивидуално
и социално); *подпомага процесите на структуриране и преструктуриране на умствените сили, способности, знания
и опит на личността; *поражда качествени промени у обучавания (преодолява противоречието между стари и нови
знания, умения, навици); *има своя вътрешна и външна страна; *има своя организация и техники; *има свои
методи; *протича във времето и пространството; *свързва се тясно с усвояването на знания и като понятие и като
процес. ПРОЦЕС НА УСВОЯВАНЕ – възниква само тогава когато учащият е включен в активна познавателна
дейност с подходяща насоченост и в общуване с другите. Основни характеристики – отразява и моделира външния свят
в човешкия мозък; има информационен характер; управляем е; дава резълтати (винаги достига до определено равнище
на владеене на усвоените знания). АКТИВНА ПОЗНАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ – не просто присъствие на учащия в
процеса обучение, а по-скоро с неговото самостоятелно решаване на поставени от преподавателя задачи; работа в група;
включване в наблюдение; изказване на мнение; задаване на въпроси; проучване на научна литература и т.н. В
педагогическата теория са известни различни ВИДОВЕ УЧЕНЕ: *Линейно учене означава процес на преминаване от
по-просто към по-сложно познание; *Когнитивно (познавателно) учене – отразява пряката зависимост на процеса от
индивидуалните особености на личността да възприема действителността и да си служи с определени понятия и
категории; *Стратегическо учене отразява индивидуалните техники (стилове) за усвояване на знания, умения и
навици; *Асоциативно учене –характеризира се с усвояване на знания, чрез осъществяване на връзки между обекти,
свойства, действия и състояния; казано по друг начин, това е пътят от сетивните представи (усещане и възприятие)
към реалните представи и понятия (чрез наблюдение, синтез, анализ, обобщение, сравнение); *Условнорефлекторно
ученеусвояване на нови свойства, а също и полезни форми и действия на поведение, чрез образуване на връзки
между безусловните дразнители и условните реакции на индивида и др.; *Знаково учене – означава процес на учене
чрез понятия; *Операционно учене – отразява ориентировъчно - операционната структура на действителността.
Предпоставки за позитивна нагласа за учене: подборът на научните знания да предизвикват любознателност;
формирането на умения и навици да продължава до овладяване на различни житейски ситуации; да се подхранват
позитивните емоции за преодоляване на възникналите трудности; да се организират колективни дейности; да се
подхранва чувството за собствено достойнство; да се подпомага и поощрява успешното справяне с поставените задачи;
да се осъществява справедливо оценяване. Дидактически условия за успешно учене : мотивация – външно
въздействие (от въздействието с преподавателя); самостоятелна работа – техники на учене; пренасяне на наученото в
практиката – в нови ситуации; обратна връзка и информация – степен на усвоени знания, умения и навици;
Стратегии за учене и обучение: първично повторение на учебни задачи (научаване); обобщено повторение
(извеждане на най-важното); усвояване на учебни задачи (формиране на представа – умствен образ); решаване на по-
леки учебни задачи (групиране, хронология, организиране на речников запас и др.); решаване на по-сложни учебни
задачи (изграждане на йерархия, диаграми и др.); емоционални и мотивационни стратегии – за концентриране на
вниманието и спокойствие при преодоляването на външни смущения при решаване на трудни задачи и проблеми.
ПРЕПОДАВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО. Определение: Да се учи другия на нещо (Дейност приоритет за обучаващия,
която се гради върху дидактически стратегии, отразяващи целите на обучението, образованието и възпитанието.
ПРЕПОДАВАНЕТО е вторият съществен компонент на процеса обучение. То също се анализира съдържателно, защото
без него процесът на обучение е немислим. Основен субект на преподаване е обучаващият (учителят, преподавателят). В
системата на разделението на труда, преподаването се откроява като самостоятелен, относително независим вид дейност
(труд) със своя специфична същност и технология на организиране. Ако за обучаващия се (ученика, студента)
обучението е процес на неговото познавателно и личностно формиране, в широкия смисъл на думата, то за обучаващия
(за учителя, преподавателя) това е специфичен професионално - педагогически труд, който има своите особености и
закономерности. За разлика от труда в други обществени сфери, преподаването има за ПРЕДМЕТ ПОДГОТОВКАТА НА
УЧАЩИЯ СЕ ЗА ЖИВОТА И ЗА ТРУДА. Затова, най-общо, под преподаване се разбира: *Да се учи другият (ученикът,
студентът) как да се учи; *Дейност, която е приоритет за обучаващия (учителя, преподавателя) и която се гради върху
дидактически стратегии, отразяващи целите на обучението, образованието и възпитанието; *Отговорна
социалнопедагогическа функция за активно въвеждане на учащите се в основните сфери на човешкия опит, въз основа
на потребностите и изискванията на обществото. Функции на преподаването в процеса обучение: *формулиране
целите на ученето и мотивиране дейността на учащите; *подбор и структуриране на учебното съдържание; *подбор на
подходящи и ефективни методи; *предварително проектиране и структуриране на общия ход на обучението, съгласно
общите му и конкретните задачи; *непосредствено ръководство и организация на процеса учене в обучението;
*насочване наблюденията на учащите за формиране на представи и понятия за действителността; *ръководене и
формиране на мисловната дейност на учащите; *формиране способността на учащите да опознават самостоятелно
действителността; *организиране на дейности за затвърждаване; *подпомагане ускоряването на познавателното
отражение на действителността. Основни функции на обучаващия в процеса на обучение като цяло: *организатор и
ръководител на цялостната познавателна дейност на учащите; *предаващ знания и умения – учи другите да учат;
*главен помощник на учащите; *да е пример за учащите се; *основен възпитател на учащите; *представител на
държавната власт в съответната образователна институция; Основни дидактически функции на обучаващия в
процеса на преподаване: *осъществяване на ежедневен преговор и проверка на самостоятелната работа; *представяне
на новия учебен материал – съобщаване на целите; правене на обобщенията, структурирането на учебното съдържание
и урока и т.н.; *контролиране разбирането на учащите при усвояването; *ръководене дейността на учащите (до 80%
усвоен материал и затвърждаване на изученото); *коригиране на грешки те на учащите и осъществяване на обратна
връзка: *осигуряване на самостоятелна работа; *осигуряване на седмичен, месечен и годишен преговор – системност.
Тема 2 ПРОЦЕСЪТ ОБУЧЕНИЕ е: *сложен защото е съставен е от множество компоненти и елементи, които се
намират в сложна връзка и взаимодействие помежду си и в рамките на това взаимодействие взаимодействат с процеса на
обучение като цяло, като система; *има двуединен характер защото е изграден от два относително самостоятелни,
взаимнообвързани и тясно свързани с процеса на обучението като цялост процеси: процеса на учене и процеса на
преподаване; *организиран защото се осъществява по определени правила, свързани с диагностициране, прогнозиране,
планиране, реализиране, контрол и оценка, провежда се в рамките на дадена (организация) – училище (начално,
основно, средно, висше), въз основа на определени нормативни документи; *продължителен защото обикновено обхваща
3-4 и повече години, за да се получи конкретен резултат; *управляем (ръководен) защото се осъществява от подготвени
за тази цел лица (учители, преподаватели); *целенасочен защото е насочен към създаването на активно взаимодействие
между обучаван (ученик, студент) и обучаващ (учител, преподавател), по време на което се усвояват знания, умения и
навици за постигане на конкретна образователна цел; *противоречив защото се влияе от определени диалектически
условия; *има познавателен характер защото е ефективно средство за приобщаване на младото поколение към опита на
човечеството и важен фактор за цялостното развитие на личността, чрез придобиване на знания, умения, навици (учебен
процес). Напълно основателно, в този смисъл е определението, че процесът на обучението е организационно-
функционално единство между преподаването (дейността на учителя, преподавателя) и ученето (дейността на ученика,
студента), чрез което се постига управляване на външната и вътрешната активност на обучаващия се и се формират у
него определени знания, умения, навици и начини за познание. Процеса на обучението има и своите особености. Той има
познавателен характер – средство за образование, дават се знания, формират се умения и навици. Той има и своя
структура – цел, подцели или задачи; учебно съдържание; принципи; методи; форми и средства; резултати (контрол и
оценяване на знания, умения и навици).
Структурата на процеса на обучение представлява вътрешно устройство (строеж), съвкупност от йерархично подредени
звена и връзките между тях. Видовете структури са Класическа - Сократова структура, Хербартианска, Кибернетична и
Дидактико-психологическа. КЛАСИЧЕСКА (СОКРАТОВА СТРУКТУРА) – универсална структура – съблюдава се
винаги, независимо от предмета на обсъждане, вида на учащите, условията за обучение или дидактическите
задачи. Гради се въз основа на Сократовия метод за откриване на търсената научна истина – етапи: Проблем (въпрос) за
решаване -> диалог (разискване върху различни решения) -> Индуктивно (от общото към частното) заключение и
обратна връзка към всеки от етапите. ХЕРБАРТИАНСКА СТРУКТУРА – основава сена разбирането, че в основата на
психическия живот на човека стоят представите. Разделя процеса на обучение на четири формални степени, които
следва да се реализират във всеки акт на обучението: *първа степен - ясност* (създаване на ясни представи за новия
учебен материал); *втора степен - асоциация* (асоцииране на изяснените представи чрез по-нататъшно
задълбочаване и анализиране на наученото); *трета степен - система* (довеждане до логическа обработка и
систематизация на асоциираните представи); *четвърта степен - метод* - осигуряване на възможност на
учащите за овладяване способността да приложат на практика усвоените знания, т.е. придобиване на метод (път,
начин за постигане на дадена цел);
КИБЕРНЕТИЧНА СТРУКТУРА - насочена е към обосноваването на интегрална структура на процеса на обучение.
Има организационен характер. Не отчита психологическите механизми на процеса на усвояване на знанията.
ДИДАКТИКО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА (ИМА УНИВЕРСАЛЕН ХАРАКТЕР). (1) Предварителна дейност
възприятие (непосредствено/опосредствено) и разбиране (първоначално осъзнаване, осмисляне на съдържанието,
разбиране на учебния материал); (2) Придружаваща и заключителна дейност – запомняне (първо впечатление, точно
запомняне), обобщаване и систематизиране на знания (частично, тематично, междупредметно).
Процесът обучение е съставен от четири основни звена, които се намират в тясна връзка и взаимодействие и заедно с
това решават специфични задачи във връзка с овладяването на знания, умения и навици: 1. Сетивно възприемане на
учебния материал (усещане и възприемане). Ян Амос Коменски – установява, че обучението, особено на
подрастващите, започва именно чрез запознаване с действителността, чрез усещанията и възприятията. Усещане първа
връзка между съзнанието на човека и реалната действителност – субективиране на действителността; Възприятие -
(разпознаване) на възприемания обект, а не формален сбор от усещания; стои в основата на представата и се опира както
на настоящ, така и на минал опит - узнаване (Узнаване - един от основните процеси на паметта, чрез който в процеса
на обучение се включва нашия минал опит; в този процес участват още: езика и мисълта; знанията за явленията
(понятията); целенасоченото действие (възпроизвеждане на миналия опит в дейността, играта, учебната и трудовата
дейност); отношението към предмети и явления (най-вече емоционално); волята (осъзнато желание да се занимаваш с
нещо, да постигнеш цел). )В процеса на обучението, възприятието се издига до степен на целенасочено и съзнателно
наблюдение, което бива два вида: *цялостно (синтетично) – схваща се явлението в неговата цялост, а не в неговите
подробности; и *детайлизиращо (аналитично) – позволява вникване в подробностите (по-трудно се схваща цялото);
Различават се три вида внимание: неволево – първично (намира се най-близко до ориентировъчния рефлекс);
волево – направлява се от съзнателна (направлявана) цел; послеволево – близко до първично, но е минало вече през
фазата волево; (2) Осмисляне и осъзнаване на учебния материал – централно звено при усвояването на знанията,
представлява по същество нивото на опосредстваното отражение на действителността в съзнанието на човека.
ОСЪЗНАВАНЕ е най-елементарна степен на разбирането, посредством която учащият отнася възприемането към онези
представи за предмети и явления, които вече има; ОСМИСЛЯНЕ – следваща степен на разбирането – установя

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
iskrena.toteva написа преди 14 дни , на 07 авг 2019 (ср) ОТГОВОРИ
студент на 33 години от Велико Търново , Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий"
Благодаря!
 
Домашни по темата на материала
Избор и подходящи начини за отопление на стомано стъклени и полиетиленови оранжерии спрямо енергоизточник,
добавена от mimi.rusenova 22.01.2018
0
5
Подобни материали
 

Равнища на организация на многоклетъчния организъм

30 окт 2007
·
357
·
2
·
465
·
604

Равнища на организация на живота: микросистема, мезосистема и макросистема. Йерархична структура на мезосистемата: клетки, тъкани, органи, системи от органи. Характеристика на мезосистемите.
 

Формиране на екологични знания в обучението на учениците по време на урочната дейност

21 ное 2009
·
27
·
3
·
509
·
23

Ако си зададем въпроса: „ от какво зависи успеха в обучението по биология и какво трябва да се направи, за да се събуди интереса на учениците към предмета биология?”...
 
Онлайн тестове по Биология
Опорно-двигателна, кръвоносна система, устройство на клетка и тъкани
междинен тест по Биология за Ученици от 8 клас
Тест за проверка на наученото по биология в 8-ми клас. Обхваща материала от първия учебен срок. Въпросите са от затворен тип и имат само един верен отговор.
(Труден)
11
5
1
2 мин
10.05.2019
Годишен изпитен тест по биология и здравно образование за 7-ми клас
изпитен тест по Биология за Ученици от 7 клас
Тестът обхваща въпроси от целият изучен материал през годината и може да се ползва като изходно ниво. Всички включени въпроси имат само по един верен отговор...
Тестът е изготвен от:
(Лесен)
21
16
1
7 мин
03.04.2019
» виж всички онлайн тестове по биология

Принципи и методи на обучението

Материал № 1111837, от 19 юли 2014
Свален: 222 пъти
Прегледан: 336 пъти
Предмет: Биология
Тип: Лекция
Брой страници: 16
Брой думи: 11,696
Брой символи: 75,405

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Принципи и методи на обучението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Красина Въткова
преподава по Биология
в град София
с опит от  4 години
56

Тони Цекова
преподава по Биология
в град София
с опит от  21 години
9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения