Големина на текста:
Стопанска академия „Димитър А. Ценов”
Факултет „……..“
Курсова работа по стопанска история на
тема:
Стопанско развитие на българските земи
през епохата на Възраждането
(XVIII в. – 1878 г.)
Изготвил:
Фак. Номер:
спец.
група:
1
Фактори за началото на Българското
Възраждане
Българското национално възраждане е период на национално-освободително
движение и еманципиране на българския народ в Османската империя. То започва през
XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и
продължава повече от столетие до Освобождението на България (1878). Това е период
на радикални промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия
и културния живот. Тези сто години (1772-1876) единодушно се славят като “най-
българското време” и носят неоспорваното име Възраждане по аналогия със
западноевропейското. Единственото съжаление е, че нашето е закъсняло с няколко века
спрямо Ренесанса. Тази митологема не е толкова самоочевидна, колкото изглежда.
Първият фактор, който задвижва началото на тази историческа промяна, е
отслабването на Османската империя. През 1682-1699 г. Османската империя води
войни с Австрия, Полша, Русия и Венеция, които завършват с поражение за нея и по
силата на мирния договор с Карловац, сключен през 1699г, тя за първи път губи
територии, а това означава и загуба съответно на приходи от тимарите и хасовете. В
услувията на неуспешни войни и при нарастващите разходи за тях хазната изпитва
сериозни затруднения, изплащането на заплатите на войниците и на чиновниците се
забавя, което разколебава тяхната лоялност към властта. Главен удар понася аграрната
система. Лишени от богата плячка, спахиите се стремят да превърнат условните си
владения в безусловни, лични владения – чифлици, които да не са обвързани със
задължения към държавата, да работят за пазара и да им носят приходи, да могат да се
наследяват и продават. Централната власт не е в състояние да спре разположението на
тимарската система и да препяства създаването на чифлици, в които, макар и не е в чист
вид, навлизат капиталистически елементи, тъй като нейната сила постепенно отслабва.
Вторият фактор е европейското влияние. През XVIв. в резултат на революцията на
цените в Европа инфлацията се засилва, а тя от своя страна стимулира производството и
търговията. Османската империя също е подвластна на тази икономическа конюктура.
Тя изпитва само инфлацията, без да е в състояние да развие производството. Въпреки,
че през XIIIв. Турция и някои европейски страни продължават да воюват помежду си,
водещите икономически сили на континента Англия, Франция и Холандия засилват
стопанския си интерес към Балканския югоизток. Те сключват договор с който дават
големи привилегии на западния капитал, улесняват проникването на неговите
манифактурно-промишлени стоки и осигуряват приток на суровини за тяхното
производство. Стоково-паричните отношения се разширяват, нараства
селскостопанското и занаятчийското производство, както и вътрешната търговия.
Третият фактор е общественото развитие на българите. Те преживяват висок
демографски ръст, но и стават главни носители на новите социално-икономически
отношения и все по-дълбоко приемат националната идея, като започват борба за
самостоятелна култура, църква и държава. Капитализмът навлиза по-ускорено в
периода между 20-те и 50-те години на XIX в., когато Високата порта провежда
реформи, целящи модернизацията на империята и нейното съхраняване.
2
Промени в селското стопанство
Промени в аграрните отношения
В наложената в българските предели аграрна система се наблюдават нови процеси,
свързани с трансформацията на основната същност на послужебното земевладение. Ако
в по-ранните векове спахията не обръща особено голямо внимание на лена си, тъй като
основните средства за живот той получава от плячката в победоносните войни на
империята, след като войните започват да вещаят повече смърт, отколкото плячка,
спахията обръща своя поглед към сигурния източник на доходи — земята. Поради тази
причина сред ленниците и другите притежатели на парични средства се засилва
тенденцията за придобиване на частновладелчески земи и за превръщане на
послужебното в лично земевладение.
Спахиите придобиват в непосредствено владеене земя чрез най-различни средства —
открито заграбване на селската земя, отнемане на земята за неизплатен дълг, покупко-
продажба, разработване и присвояване на пустеещи държавни земи, възстановяване на
стари поселения и разработване на прилежащите земи, създаване на говедовъдни
стопанства (совати) и т.н.
Посочените пътища за придобиване на земя като лично владение са в разрез със
съществуващото аграрно законодателство, но корумпираната турска администрация
дава достатъчно възможности за преодоляването на законовите препятствия.
Присвоените парцели земя постепенно се трансформират в частновладелчески
стопанства, наречени чифлици. Турският термин чифлик означава средно по размер
еднолично селско стопанство и се обработва с един чифт работен добитък. Според
османското законодателство чифлик е земята на всяко селско раетско домакинство. По
същия начин се наричат и послужебните ленове, дадени от държавата на войници от
помощните родове войска или на лица, натоварени с воен-ностопански и
военноадминистративни задължения. Тези поземлени владения са по същество
феодални стопанства.
Земята в чифлишкото стопанство практически е лична собственост, която донякъде се
доближава до буржоазния поземлен режим. Чифликът е стоково стопанство, в което се
използва както изполичарството и кесимджийството, така и наемният труд на ратаи,
аргати, момци и слуги. Изполичарят е селянин, който взема определено количество земя
за обработка от чифликчията и се задължава да му предостави половината от
получената продукция. Кесимджията пък предварително се договаря за количеството
продукция, което трябва да предаде на земевладелеца срещу дадената му за обработка
земя.
Териториалното разпределение на чифлиците е твърде неравномерно. Те възникват най-
често около големите търговски центрове — градове, панаири, тържища и край
оживените търговски пътища. В тези стопанства буржоазните отношения се изявяват в
по-чист вид, отколкото в чифлиците, намиращи се в Добруджа, Македония и
Северозападна България. Що се отнася до количеството земя, включена в чифлишките
стопанства, трябва да се отбележи, че тя, ако я наречем условно чифлишка земя, не е
доминираща дори в онези райони, където този тип стопанство има най-широко
разпространение.
Земеделие и животновъдство
В земеделието през целия период на Възраждането размерът на обработваемата земя
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Стопанско развитие на българските земи през епохата на Възраждането (XVIII в. – 1878 г.)

Българското национално Възраждане е период на национално-освободително движение и еманципиране на българския народ в Османската империя...
Изпратен от:
Antonio Parvanov
на 2014-06-21
Добавен в:
Курсови работи
по Стопанска история
Статистика:
88 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Стопанско развитие на българските земи през епохата на Възраждането

29 мар 2007
·
525
·
3
·
1,342
·
283
·
2

Разложителните процеси, обхванали всички етажи на господстващата система...
 

Mанифактурен капитализъм

29 мар 2007
·
360
·
2
·
584
·
61

Хронологични граници и предпоставки за утвърждаването му.
 

Дунав мост

26 май 2009
·
39
·
4
·
792
·
30

Първите планове за ж.п. транспорт в Османската империя отразяват икон. проникване на зап. европ. капитал. По политически причини интерес към региона има и Русия...
 

Стопанска политика на българските правителства в началото на xx в.

29 мар 2007
·
527
·
1
·
496
·
85
·
1

През февруари 1901 г. се установява на власт коалиционното правителство на П.Каравелов и д-р Стоян Данев.
 

Османската стопанска система - 15-17 век

29 мар 2007
·
421
·
2
·
835

При завладяването на България, османлиите начело с Мехмед II не само не унищожава завареното, но като се води единствено от държавнически съображения, запазва цели институции и стопански механизми...
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по Стопанска история за 3-ти курс
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 3 курс
Тестът се състои от 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс, изучаващи дисциплината Стопанска история.
(Лесен)
14
3
1
5 мин
31.07.2018
Тест по Стопанска история за 2-ри курс в УНСС
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 2 курс
Общ тест върху лекциите от УНСС по Стопанска история за 2-ри курс. В помощ на бъдещите курсисти. 20 въпроса, само един верен отговор.
(Труден)
20
5
1
6 мин
03.08.2018
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанско развитие на българските земи през епохата на Възраждането (XVIII в. – 1878 г.)

Материал № 1109598, от 21 юни 2014
Свален: 88 пъти
Прегледан: 117 пъти
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 2,204
Брой символи: 14,727

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанско развитие на българските земи през епо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала