15. Методика на обучението по изобразително изкуство. Задачи и учебно
съдържание. Развиващи функции на учебно-възпитателния процес по изобразително
изкуство.
ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА СТЕПЕН
Съвременното обучение и възпитание чрез дисциплината Изобразително
изкуство се осъществява съобразно държавните стандартизирани изисквания, въведени
от Учебната програма на Министерството на образованието и науката през 1991 г.
Съдържанието и програмните насоки се основават на теорията за неразривната връзка
между творбите на изобразителните изкуства и заобикалящата ни обективна
действителност.
Целта па обучението по изобразително изкуство в начални училищни снишен е
да даде основни представа, в съответствие с възрастовите особености на
учениците, за изобразителните изкуства и заедно с другите учебни предмети да
съдейства за изграждането на единен, цялостен образ на света, формирайки
естетическо отношение на подрастващата личност към обектите и явленията от
околната реалност.
Основните програмни задачи са насочени към:
- развитие на емоционалната отзивчивост, интелектуалните сили
и творческата изобразителна активност иа учениците;
- формираме на възможности за соцналиа адаптация на детската личност;
- приобщаване към общочовешките ценности.
Чрез дисциплината Изобразително изкуство се съдейства за развитие на
зрително-възприемателните способности на детето, повишават се възможностите на
зрителните представи, свързани с знообразните начини за изграждане на реални,
фантазни и други образи със съответни изобразителни материали и техники. Учениците
“натрупват знания и опит за общуване с произведенията на изкуствата, формират
естетически критерии за оценка и подбор.
Дидактическите основи на Учебната програма са обвързани с принципите на
хуманизма, общочовешките и национални ценности. Взаимоотношенията между
учител и ученици са предпоставени от «изискванията на егалитарната педагогика
(педагогиката на взаим- t HOTO сътрудничество). В учебно-възпитателния процес
учителят ..трябва да се стреми учениците да изпитват удоволствие от съприкос-
новението с изобразителните изкуства. Корекциите и преценките в • хода на
изобразителната дейност и обсъждането на резултатите трябва да са стимулиращи и в
никакъв случай "наказателни".
Учебно-възпитателният процес по изобразително изкуство изисква подчертано
взаимодействие с останалите учебни дисциплини от съответния учебен план, което се
изразява чрез съучастието на общи проблеми, теми и пр. Това осигурява необходимото
единство между визуалните и абстрактно-логически мисловни процеси при
възприемането и пресъздаването на образи, обекти и явления от заобикалящия свят.
Получената информация от областите на науката и изкуствата за определени обекти
или понятия разширява възможностите за усвояване на познанията чрез извършването
на изобразителна или друга творческа дейност от учениците.
Системата на съвременното обучение по изобразително изкуство е може би една от
най-чувствителните към обективните и субективни условия за работа на учениците в
училище и извън него. Пълноценна и ефективна образователна дейност не може да се
постигне без използване на положителното влияние на факторите от социално-
педагогнческата среда: обществените условия, природните и културните дадености,
историята, бита, институциите, художественото наследство, средствата за масова
информация и комуникации и пр.
Една от основните черти, която отличава сега действащата Учебна програма от
предходните, е подчертаният стремеж към създаване на предпоставки за творческа
свобода и възможности за алтернативни подходи от страна на учителя при
реализацията на насоките й. В структурата на учебното съдържание са включени
следните раздели:
- ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
- ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ИЗКУСТВОТО
- ИЗОБРАЗИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
- САМОСТОЯТЕЛНО ТВОРЧЕСТВО
Като съставни части от системата на учебното съдържание по изобразително
изкуство разделите не са и никога не могат да бъдат напълно самостоятелни и
независими един от друг. Те обхващат образователните и възпитателни насоки,
съдействат за реализацията на конкретното учебно съдържание в отделните уроци или
други учебни форми.
Учебното съдържание на раздела "Възприемане на действителността "е
свързано с изграждането на индивидуално естетическо отношение на учениците към
обектите и явленията от околния свят. Процесите, обвързани с естетическото
възприемане на природната и обществена среда, са насочени към изграждане на
визуални представи и понятия на учениците, които ще послужат за "изходен продукт”
при вземане на решения в хода на практическата изобразителна дейност.
Разделът "Възприемане на действителността" има интегрален характер поради
необходимостта от разкриване на широките връзки между изкуството и околния свят.
При реализацията на неговите цели освен наблюденията на обекти от обществената и
прпродна среда(архитектура, монументални изкуства, визуални комуникации,
“природни обекти, ландшафт и пр.) се включва и изобразителна или друга дейност на
учениците, изразяваща се в: изработване на скици, рисунки или други изображения на
свързани с проблематиката обекти(архитектурни, растителни и пр.); набавяне на
различни материали. - които могат да намерят приложение в предстоящата
изобразителна дейност (сбирки от предмети и природни форми, хербарии и пр.); :
изработване на схеми, макети, табла от фотоси и др. В отделните класове програмното
съдържание обхваща следните направления:
- клас - ТИПИЧНИ ОБЕКТИ ОТ ДАДЕНА СРЕДА
- клас - РАЗНООБРАЗИЕ В ОПРЕДЕЛЕН ВИД ОБЕКТИ
- клас - ПЛАСТИЧНА СТРУКТУРА НА ОБЕКТИТЕ
- клас - ПРОСТРАНСТВЕНИ ВРЪЗКИ И ФУНКЦИИИ НА ОБЕКТИТЕ
В I клас учениците наблюдават характерни обекти от средата в която живеят:
архитектурни или технически съоръжения, транспортни средства, предмети от бита и
пр. Запознаването с разнообразието на отделни обекти и особеностите на пластичното
им изграждане (съответно II и III клас) позволява на учениците да натрупат не само
визуални представи и знания за съответната им предназначеност или житейска
необходимост, но и да почувстват красотата и неповторимостта на формите им.
Изясняването на представи за връзки между част и цяло в определен обект изисква
постепенно разграничаване на структурните елементи по посока от общо към
конкретно или детайлно. Извършват се съпоставки между визуално- пластичните
качества на различни повърхнини или се разглеждат особеностите на откритото и
закрито пространство. В IV клас акцентът на учебното съдържание обхваща
анализиране на пространствените функции и взаимовръзки между обектите,
наблюдения на обекти и пространство от различна дистанция или гледни точки и
Изграждането на познания за света от първи до четвърти клас става постепенно,
с натрупване на социален опит и посредством диференциране и усложняване на
впзуалното възприемане. Наблюдаването и изобразяването на обекти и явления от
заобикалящата действителност е в тясна връзка с обучението по други останали
предмети като роден край, български език и литература, математика и ръчен труд.
Програмните насоки на раздела "Възприемане на изкуството" в отделните
класове на начална училищна степен са:
- клас - ДЕТЕТО И ИЗКУСТВОТО
- клас - ИЗКУСТВОТО ОКОЛО НАС
- клас - НАРОДЪТ И ИЗКУСТВОТО
- клас - МНОГООБРАЗИЕТО В ИЗКУСТВОТО
Участието на този раздел има неоспорим и изключително важен принос при
изграждане на общи представи за света на изкуствата и конкретно към изобразителните
произведения. Всяка една творба на изобразителното изкуство е "обективен носител"
на специфични художествени изразни дадености, като по този начин тя е своеобразен
"генератор" на собствената си визуална експресия. Разглеждането и анализът на
произведения на изкуствата има за цел да разкрие връзката между действителността и
художествените образи, спомага за изграждане на основите на естетико-оценъчните и
критични възможности на младата личност. Учениците от I клас все още нямат
изградени умения за пълноценно възприемане на творбите на изкуствата. Ненатрупалн
необходимия за това практически и най- вече житейски опит, малките ученици трудно
достигат до пълноценно откриване на художествено - изразните стойности на творбите.
Ето защо те трябва да се насочат към произведения на изкуствата от техния "детски
свят", а това са анимационните филми, детските илюстровани книжки и албуми,
куклите, любимите игри ("Лего", "Панда", "Барби" и пр.), приказните образи, герои,
песните и т. н. Въвеждането по този начин на първокласниците в света на изкуствата
ще е много по-мотивирано и ползотворно.
При разглеждане на произведения от изобразителните изкуства са подходящи
сюжетните проблематики, обвързани и близки до итейския и душевен свят на детето.
Във II клас акцентът е насочен към запознаване с много- образното присъствие
на изкуството и неговите произведения в заобикалящата детската личност околна
среда. По този начин ще се формират общи представи за ролята и мястото на
изобразителните и останалите изкуства в съвремието ни, ще се активизират възмож-
ностите за съхраняване на общочовешките духовни ценности и интерпретацията им в
произведенията на детското творчество. Особено подходящи при определяне на
учебното съдържание са темите, свързани с участието на изкуството в ежедневието и
заобикалящата социална среда като: паметници на архитектурата, телевизия, кино,
театрално и куклено изкуство, интериор, мода и пр.
Учебното съдържание при възприемане на изкуството в III клас има за цел да
изгради основни представи за неразделната връзка между социалната общност и
изкуството. Учениците приоритетно се насочват към богатството и традициите на
българското изкуство и народното творчество. Разглеждат се сюжетни творби,
пресъздаващи "вечните" теми за майчинството, красотата, любовта, трудолюбието,
борбата за национална свобода и пр. Важно място заемат произведенията на
художествените занаяти, разкриващи самобитността на българското народно изкуство.
Учениците се запознават с многообразните изяви на декоративно-прнложните изкуства
31
