Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, 01.05.2013
З март – Денят на
Дългоочакваното
Освобождение на България
Презентация на
Християн
Иванов
1
Априлско въстание /1976/
Априлското въстание продължило около месец и било потушено с изключителна
жестокост. Нищо от зверствата извършени по българските земи не останало
скрито за Европа. Глас в защита на българите вдигнали Виктор Юго, Уйлям
Гладстон, Гарибалди, Достоевски, Толстой и много други. Българския въпрос
станал централен в Източната криза. Султанска Турция била окончателно
дескридитирана и осъдена от народите на Европа. Провежда се Цариградската
конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото
международно признание на правото на българите да имат своя държава в
етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост,
санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и
военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на
българската нация дотогава. Българите са готови за собствена държава след
пет вековното османско робство!
Знамето “Свобода или Смърт”, ушито за
Априлското въстание от Райна Княгиня.
Дейци на Априлското
въстание - З.Стоянов,
Ст.Стамболов,
Н.Обретенов,
Ст.Заимов
Български
въстаници 1876
(картина на
В. Антонов)
2
Цариградска конференция /1876-1877/
Конференция, свикана на 23 декември 1876 и продължила до 20
януари 1877 в Цариград. В нея участват посланиците на Великите
сили - Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия - и Турция.
Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри -
специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се
договарят относно политическото устройство на българските земи и
на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни
заседания (11-22 декември) без турски представители. Приема се
общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 -
населени с българи. Изработва проект за органически правилник за
двете български области. Руският проект предвижда единна
българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония.
Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г.
Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска
автономна област и се стига до идеята за две области - Източна, с
център Търново, и Западна - с център София (без Беломорието и
Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки
българския им характер). Английският представител иска
разделянето вертикално на българските земи, тъй като смята, че в
източната половина живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се
управлява отделно. Всъщност главният въпрос е не освобождаването
на България, а как да се уравновесят интересите на Великите сили
така, че Русия да не усили прекалено своите позиции. Затова
проектът за органически устав предлага автономия на двете
български области - не държава или държави, нито пък свобода и
независимост.
3
Това е предварителен преглед. За да прегледате цялата презентация, натиснете бутона по-долу.
Виж цялта презентация
Преглеждането на цялата презентация онлайн ще ви струва един кредит.
