Големина на текста:
Според историците, прародината на ромите се намира в
Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век
циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение
към Европа в търсене на по-добра територия за живеене.Някои учени
смятат, че ромите са били една от кастите в Индия.
През различните исторически епохи ромите са били наричани с
различни имена, от които най-широко разпространение са получили
названията ”египтяни” /”джипси” в английския език,”хитанос” в
испанския и др./ и „цигани”/в немския, във френския и руски езици/.
Това обаче са имена, с които другите народи наричат ромите и са
свързани, повече или по-малко с теориите за техния произход. По-
голяма част от самите цигани наричат себе си „рома”, което на езика
романес означава „мъже, хора”. Други , които вече са загубили езика,
предпочитат да се наричат „цигани” . съществуват и групи, които са
загубили спомена за своя ромски произход. Те предпочитат да се
наричат миллет, рудари и др.
По официални данни ромите в България са около 370 000, но
според изследвания на известните български циганолози Елена
Марушикова и Веселин Попов те са поне два пъти повече – между 700
000 и 800 000. това се дължи на факта, че голяма част от ромите-
мюсюлмани предпочитат да се декларират като турци, част от ромите-
християни – като българи, а рударите почти навсякъде имат
влашко/румънско/самосъзнание.
Днешните роми живеещи в България, говорят различни диалекти
или дори различни езици и принадлежат на поне три различни ромски
групи, всяка от които притежава множество под групи и разклонения.
ЙЕРЛИИ/ уседнали цигани/ се заселват най- рано. Те са потомци
на ромите дошли от Мала Азия в първите векове на ромски миграции.
В резултат от вековното съжителство с християни и мюсюлмани,
йерлиите се разделят по религиозен признак на хорхоне-рома – роми
мюсюлмани, и дасикане- рома – роми християни.
Хорхоне – рома/турски цигани/ запазват ромския си език и
ромско самосъзнание. Те говорят романес, като в диалекта им има
повече турски думи, отколкото в диалекта на ромите – християни.
Характерно за тях е , че освен Рамазан Байрам и Курбан Байрам, те
празнуват и голяма част от християнските /български / празници,
особено Гергьовден/Херделез, Ерделез/.
Хорхоне – рома също имат добре запазени разклонения като
дръндари, кошничари/сепетчии/ и др. Интересен е фактът, че някои от
тях вече не са мюсюлмани, а християни . Такива са дръндарите в
Лясковец и Златица, калайджиите в Северозападна България и др.
Тяхната празнична система е особено интересна, тъй като
представлява смесица от християнски и ислямски елементи.
Другото голямо подразделение на Йерлиите са ромите
християни – дасикане – рома. Те са по-малобройни и празниците им
са много близки до българските. Техните разклонения са т.н. влахички
роми, джамбази, бургуджии и др.
КАЛДАРАШИ/кардарашите/ са потомци на големи групи роми
напуснали Румъния/Влашко и Молдова/ през втората половина на ХІХ
век. Голяма част от калдарашите първо навлизат в Австро-Унгария и
след това през Сърбия – в България, поради което са известни още
като” австрийски цигани”, „унгарски цигани„ или ”сръбски цигани”.
Калдарашите са православни християни с подчертано силна
религиозност. Те говорят ромски език и имат ромско самосъзнание,
запазили са и голяма част от ромските традиции. Запазени са
женитбите само вътре в групата, като и специфичната форма на
циганския съд – мешере.
Името „калдераш” идва от румънската дума”калдър” – „бакър”.
Въпреки това бакърджиите са само едно от подразделенията на
калдарашите. В миналото те са се занимавали с различни занаяти и в
зависимост от това са се разделяли на гребенари, решетари и др. В
миналото , а и днес, мъжете се занимават основно с търговия, а
жените с врачуване.
РУДАРИТЕ са третата, доста по- специфична група. Тяхното
преселение , подобно на калдерашите, също започва през втората
половина на ХІХ в. След премахването на робството в княжествата
Влашко и Молдова, но за разлика от калдерашите говорят не ромски,
а старорумънски/старовлашки/език. Самите рудари предпочитат да се
наричат „влася,власи”, но знаят, че са различни от румънските власи,
които на външен вид са светли и руси. Рударите също се разделят на
две подгрупи – мечкари/урсари, към които спадат и маймунарите/ и
копанарите / лингурари/. Рударите също са православни християни и
доскоро и те са били чергари. До известна степен, някои все още пазят
номадския си начин на живот, като ес има в предвид, че през топлите
месеци обикалят страната с дресирани мечки и маймунки, за да
изкарват прехраната си.
Община Дупница се състои от 17 населени места – 1 град и 16
села. Общият брой на населението според последното преброяване
през 2001 г. е 51 471 души. В града живеят 38 127 души. На
територията на Община Дупница има има наличие на няколко
етнически общности, като най-голям е броят на ромите около 5 800,
евреи около 60, армъни около 350, каракачани 260.
Данни за появата на ромите по българските земи има от времето
на Второто българско царство. Според някои теории ромолози от
Македония, Франция и България ромите са населявали северните
части на Индия. В периода V-Х в., те се преселват в страните на
предна Азия, Северна Африка и Балканския полуостров и постепенно
утвърждават своето присъствие в цяла Европа.
В община Дупница броят им през годините на турското робство е
неизвестен. Едва през 1890 г. са записани в семейните регистри на
общината с установено местожителство. Ромските махали не са били
създадени от властите, а са възникнали спонтанно в „крайните”
квартали на града – кв.Каваклия, кв.Спартак, кв.Гиздова махала,
кв. Аракчийски мост.
В квартал „Каваклия” живеят роми от групата на хорхоне-
рома. В момента броят им е около 900 души. В този квартал хората
се прехранват предимно от работа в строителството. В годините преди
демокрацията / преди преватизирането на предприятията в града /те
работят във всички държавни предприятия в които не се изисква
квалифициран труд : тютюнопреработвателното предприятие
„Тютюнева промишленост”, консервна фабрика”Рилска малина”,
БКС, „Търговия на едро”- като общи работници.
В квартал”Спартак” живеят роми от групата дасикане-рома . В
този квартал ромите живеят в синхрон с българите. Броят на ромите в
този квартал е около 600 души. Работят в сферата на
тенекиджийството, калайджийството, улучарството. През пролетта
напускат родните си места и тръгват на работа в близки и по-далечни
краища на България. Връщат се за празника „Бари Богородица” към
10-15 август, за да могат да посетят Рилския манастир на 15 август.
В квартал „Ценеви” живеят около 950 роми заедно с българите
в добро съседство.
В квартал „Гиздова махала” живеят най-бедните роми в
Дупница, броят им е около 1200 души. В последно време се забелязва
преселване на кюстендилски и берковски роми, които бягат от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 юни 2021 в 22:15 потребител на 48 години
 
Подобни материали
 

Русалска неделя

07 дек 2006
·
142
·
6
·
1,667
·
84

Русаля - седмицата след петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони дните от Спасовден до Петдесетница.
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
261
·
3
·
1,017
·
53

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Сватбените игри – старинност, практика и песенен мотив

16 дек 2006
·
466
·
13
·
3,152

Включени са всички ключови моментси на българската сватба и български народни песни.
 

Фолклор и фолклористика

06 яну 2007
·
1,131
·
3
·
148
·
118

Накратко най-важното за Фолклора и фолклористиката.
 

Стефановден и Архангеловден

12 яну 2007
·
111
·
2
·
243
·
21

Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината.
1 2 3 4 5 » 11
 

Сведения за ромите

Материал № 110637, от 12 мар 2008
Свален: 257 пъти
Прегледан: 183 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,319
Брой символи: 10,374

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сведения за ромите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения