Големина на текста:
1) АНАТОМИЯ НА ЖЕНСКА ПОЛОВА СИСТЕМА
ЖПС е изградена от външни и вътрешни полови органи.
І. Външни полови органи – осигуряват половия акт.
ІІ. Вътрешни полови органи – осигуряват съединението на сперматозоида и яйцеклетката, развитие на
ембриона и износване на бременността.
Обединени в термин vulva
1. Mons pubis - заоблена издутина върху симфизата с обилна мастна тъкан. Женският тип след пубертета се
покрива с косми под форма на триъгълник, вторичен полов белег
2.Labium majus - гънки с д. 7-8 см от мастна тъкан. Между тях се оформя предверието към влагалището
commisura labiorum ant. еt post.
богато снабдени с мастни жлези, венозни сплетения.
3. Labius minus - кожни дупликатури, отвътре на големите лабии, от обилна съединителна тъкан богато
кръвоснабдени, добре инервирани .
4. Clitoris – кавернозно образование, богато снабдено със сетивни нерви, дължина до 2 см, най-ерогенния
орган при жената.
5. Glandulae Bartholini- разположени дълбоко в подкожието в долната трета на големи срамни устни. Те са
тубуло-алвеоларни жлези, отделящи млечно слузеста материя с алкално рН и много често се инфектират.
6. Перинеум – разположен между задното сеъдинение на големи срамни устни и ануса. Важна роля при
раждането и участва в мекия родов канал.
ІІ. Вътрешни полови органи
1. Vagina - копулативен орган, еластична тръба, започваща от нymena. Напречен срез на буквата Н. Горният
край се разширява и в него се намира маточна шийка , зад нея се оформя заден свод - fornix vaginae с д. 9-12
см , а предния свод е с д. 7-8см. Странично от влагалището се намират уретерът.
Стената на влагалището е изградена от 3 обвивки:
а/ лигавица – многослоен плосък невроговяващ епител , в който настъпват циклични промени, синхронни с
МЦ, съдържащи много гликоген. Постоянният процес на десквамация и регенерация се контролира от ж.п.
хормони. Влагалищното съдържимо /1,0 мл/ се променя през биологичните периоди на жената , в полова
зрялост е с рН 4,5 – защитен фактор срещу проникване на инфекции. Киселата реакция се дължи на
млечнокиселите бактерии на Doderleini. На влаг. стени има напречни и надлъжни гънки.
б/мускулна –два слоя във взаимно кръстосващи се спирални системи. Главният мускул , затварящ
влагалището е m. levator ani.
в/ спонгиоза
2. Portio vaginalis uteri /маточна шиийка /–има две части portio vaginalis i supravaginalis . Вагиналната част
при нераждали жени има форма на конус и OECC е кръгъл, а при раждали –цилиндрична форма, с цепковиден
OECC. Поради разкъсване след раждане се оформят предна и задна част. Съставена е предимна от
съединителна тъкан и 10 мускулна. Мукозата е от висок цилиндричен епител, богат на жлезисти структури с
алкална реакция. Цервикалната слуз образува запушалка – мощна защитна бариера.
3.Uterus /маточно тяло/ -кух, плътен мускулест орган, с крушовидна форма Т-70гр.
Мат. кухина е с триъгълна форма, чийто долен ъгъл води в цервикалния канал, а горните рогове преминават в
мат. тръби.
Съставена е от 3 части/ тяло, истмус и шийка/ и дебелината от 3 слоя:
а/ ендометриум – цилиндричен жлезист епител и строма богато кръвоснабдена. При полова зрялост
структурата на ендометриума се променя в зависимост от хормоналната регулация.
1
б/ мускулатура –силно развита с 3 слоя. Мускулните влакна са преплетени по специфичен начин, което дава
възможност за контрахиране и отпускане при раждането.
в/ параметриум – съединителна тъкан около матката , образуваща лигаменти.
Всички удържащи и поддържащи лигаменти дават възможност матката да заема срединно разположение в
малкия таз. Важно е да се знае и съотношението на мат. тяло / шийка, от раждането до сенилна възраст –
променлива величина - от 1:2 достига обратно съотношение през пубертета 2:1
4.T ubae uterina/ маточни тръби/ - яйцепроводи. Чифтен орган, в който става оплождането и първите стадии
от деленето на оплодената яйцеклетка. Фалопиевите тръби са дълги 12см средно и хистологически се състоят
от 3 слоя.
а/ мукозен – еднослоен, цилиндричен, ресничест епител, с 3 основни надлъжни гънки улесняващи
придвижването на яйцеклетката
б/ мускулен – от 2 слоя, извършващи перисталтични движения в посока от яйчник към матка.
в/ сероза –участваща в мезосалпинкса.
На мат. тръби могат да се различат 3 части: pars uterine /интерстициална/, isthmus tubaе /истмична/, ampulla
tubae uterine - най-широката и най-дългата, завършваща с фуниевидно разширение с множество фимбрии.
5. Ovarium –чифтна полова жлеза, разположена до матката под тръбите. Тежи 7 гр. има форма на бадем.
Яйчниците са прикрепени към широката връзка чрез дупликатура на перитонеума. При срез се разграничават
2 слоя:
а/ кортекс /tunica albuginea / - от съединително тъканни влакна и слой с фоликули, който при раждането са
400000, т.н. примордиални, а само 400 достигат пълна зрелост.
б/ медуларна /substancia medularis / - от съединителна тъкан и паренхим, с оскъдни мускулни влакна.
Повърхността на яйчника не е покрита с перитониум и той свободно плува в коремната кухина. Основна
функция на яйчника: фоликулогенеза, оогенеза, стероидогенеза.
Кръвоснабдяване на гениталиите: основни кръвоносни съдове за матка, тръби и яйчници са; a. et v. Uterine.
Външни пол. oргани се кръвоснабдяват от a. et v. pudende
Инервация : от големи висцерални сплетения: pl. aorticus abdominalis, pl. pelvinus, pl. uteruvaginalis, pl. ovaricus,
n. рudendus.
2) ФИЗИОЛОГИЯ НА ЖП СИСТЕМА. МЕНСТРУАЛЕН ЦИКЪЛ. ХОРМОНАЛНА
РЕГУЛАЦИЯ. ПОЛОВИ ХОРМОНИ
Развитието на жената може да се раздели на няколко основни периода - детство, пубертет, период на полова
зрялост , климакс и сенилна възраст.Преходът между периодите продължава по няколко години и всеки от
тях се характеризира с определени телесни и психични промени.
Периодът на полово узряване започва 9-10 години до 18 години. Най-важният определящ фактор е генетичния
както и начин на хранене, общо здравословно състояние, психологически, социално – икономически.
Измененията в организма на момичето се характеризират с определена последователност: соматичен растеж,
развитие на гръдни жлези, пубисно окосмяване, подмишнично окосмяване и менархе – като последна
физиологична проява. Тези промени изискват около 4-5 години.
Първите МЦ до 2 години са най-често нередовни , ановулаторни. Делът на овулаторните цикли се увеличава
с прогресирането на пубертетното развитие
2
В регулацията на МЦ вземат участие ЦНС и ендокринна система при сложно взаимодийствие във функциите
на мозъчна кора, хипоталамус, хипофиза, яйчници, матка – таргентен орган, с участието на всички останали
ендокринни жлези.
1. Лимбичната система е най-висш контрол над хипоталамуса, като едновременно участва в процесите на
репродукция. За поддържане на циклична секреция на хормони има отношение сложната невро хуморална
връзка –дълга, къса и ултракъса и обратна връзка. Обратните връзки могат да имат положителен и
отрицателен ефект.
2. Хипоталамус – от хипоталамичните ядра се отделят GnRH във вид на невросекрет /пептидни субстанции/.
Това са освобождаващи рилизинг фактори за стимулация на FSH и LH от хипофизата. В хипоталамуса се
извършва приемане и обединяване на невроендокринната информация, преработка на тази информация и
превръщането и в хормонална, предаването и към хипофизата чрез GhRH невросекреторна връзка . Така се
осъществява секрецията на GhRH, която достига до хипофизната портална система и регулира хипофизната
секреция на ГТХ. Те контролират яйчниковата хормонална продукция.
3. Хипофиза – гонадотропните хормони са 3, които повлияват функцията на гонадите
FSH, LH, Prolactin .Действиета на FSH се изразява в стимулирането на растежа на яйчниковите фоликули, а
LH има важно значение овулация, образуване на жълто тяло и превръщането му в ендокринна жлеза.
Обобщено двата хормона действат в 2 направления:
- Морфологично – растеж и узряване на фоликула, настъпване на овулация, формиране и поддържане
функцията на жълтото тяло през втора половина на МЦ или първи триместър на бременността.
- Секреторно - контрол на секрецията на естрогени от фоликула
Пролактинът има определена роля в регулацията на МЦ. След овулацията активира LH pецепторите в
яйчника и новообразувания corpys luteu
Яйчник - под влияние на ГТХ се извършват редица процеси, разглеждани в 3 фази:
а/ фоликуларна растеж на примордиални фоликули до узряване на една годна за оплождане яйцеклетка
б/ фаза на овулация, пукване на зрелия фоликул и отделяне на яйцеклетка. Настъпва обикновено около 14 ден
преди очакваната менструация.
в/лутеална фаза - след овулация под действие на FSH, LH, Prolaktin започва образуване на нова ендокринна
жлеза corpus luteum.
Неговото развитие преминава през 4 стадия: пролиферация и васкулизация, жлезиста трансформация, разцвет
на жълтото тяло и обратно развитие. Между 18-25 ден жълтото тяло се запазва ако настъпи оплождане и
преминава в c. luteum graviditas или започва производството на естрогени и прогестерон - c.l. menstuationis
Увеличаването на пол. хормони води до спад на ГТХ от хипофизата, което не позволява образуването на
друго жълто тяло. Рязко спира секрецията на стероидни хормони –Е и гестагени от яйчника и на мястото на
c.luteum се разраства съединителна тъкан – c.albicans.
Ендометриален цикъл под влияние на ХХЯ хормони маточната лигавица претърпява следните промени :
1. Десквамационно регенеративан - отпадане на функционалния епител заедно с жлезисто съдържимо, кръв,
левкоцити.
/ менструация/ и продължава възстановяване на ендометриума - 4-5 ден. Регенерацията е от епитела на
базалния слой и действие на естрогените от яйчника.
2. Пролиферативен зреенето на граафовия фоликул, покачване на Е в яйчника води до растеж и
преустройство на ендометриума. Расте жлезистия цилиндричен епител и спиралните съдове, разраства
стромата, което води до надебеляване на ендометриума до 5мм от 5-14 ден.
3. Секреторен - спира рактеж на височина, но нарастват жлези и кръвоносни съдове като последица от
комбинирано действие на Е и Прог. Преобладават изменения в стромата –Функционалният слой се разделя на
stratum spongiosum, намиращ се непосредствено до базалния слой и stratum compactuм, от който при
оплождане се оформя децидуа; слоят, в който се имплантира яйцеклетката.
Ако не настъпи оплождане жълтото тяло прекратява съществуването си, яйчниковите Е и прог. спадат,
настъпва исхемия, последвана от отпадане на компактния слой – менструация. Този спад на Е и прог. води по
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по акушерство и гинекология

Лекции по акушерство и гинекология, предназначени за студенти в трети курс, специалност "медицинска сестра". Лекциите са по въпросите от конспекта за изпита...
Изпратен от:
Tsvetivn
на 2014-05-18
Добавен в:
Лекции
по Акушерство и гинекология
Статистика:
580 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

бременност


Психо-профилактичната подготовка има за цел да повиши прага на възбудимост , при което болезнените импулси от родилните пътища да не се осъзнават, като болка, целта се постига...
 

Лекции по акушерство

22 апр 2011
·
337
·
34
·
1,031
·
539
·
2

Извънматочна бременност...
 

Лекции по акушерство и гинекология

Материал № 1102424, от 18 май 2014
Свален: 580 пъти
Прегледан: 515 пъти
Предмет: Акушерство и гинекология, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 61
Брой думи: 14,709
Брой символи: 97,141

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по акушерство и гинекология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения