Големина на текста:
Феноменът „мотивация” или какво представлява мотивирането
Управлението на хората в организациите е свързано с „хиляди неща”. Да се управляват
хората означава преди всичко да се въздейства върху тях така, че управляващи и
управлявани съвместно да постигат предварително поставени цели на фирмата.
Съвременното управление на човешките ресурси на фирмата може да се характеризира
с направляване на поведението на хората в труда по начин, чрез който това, от
което се нуждае фирмата, да го могат, искат и правят възможно най-добре
членовете на нейния персонал.
Задачата за хармонизиране на интересите и целите на фирмата с тези на персонала на
фирмата е сериозно предизвикателство пред мениджмънта. Тя изисква създаване и
утвърждаване на множество предпоставки и условия във фирмата. Опитът от
практиката показва,че горепосочената задача е решима от мениджъри, притежаващи
умението да мотивират хората.
Успешната и ползотворна работа на мениджърите с персонала е изкуство, заложен с
раждането потенциал. Безспорно е обаче, че добрият мениджър е този, който основава
дейността си в работата на достатъчен и съвременен теоретичен фундамент и който
натрупва и критично осмисля опита си чрез постановки, идеи, препоръки, акумулирани
от емпиричните изследвания на учените днес.
Повечето мениджъри на различни равнища си задават въпроси, най-често свързани с
това как да се оползотворят всички налични ресурси, за да се удовлетворят в по-голяма
степен нуждите на фирмата, персонала, обществото. Проблемът за това
оползотворяване е свързан със задачата успешно да се мотивира.
За да дадем по-голяма важност на „мотивирането” тръгваме от най-елементарни
примери как и защо се мотивира.
Пример: производството на фирмата е от масов тип. На лице е голям процент
технологично неизбежен брак при пресоване на определен детайл. Майсторът по
производството разработва предложение от бракувания материал ( а не от нов) да се
изработва друг детайл по хода на процеса. Премията след внедряване на това
предложение възлиза на 10 000лв.
Този пример и още хиляди в практиката, които показват успешно въплътена
инициатива на хората от фирмата, осигурила „ползи” и предимства. Тази
инициативност е възнаградена чрез универсалния „мотиватор” , какъвто са парите.
Като цяло понятието мотивация и мотивирането като процес е доста размито понятие.
Тук е мястото да поясни и да дадем пример за това, което не е мотивация.
Мениджърите най-често смесват мотивацията със смисъла на израза „ориентация към
всичко, което е ценено, с което се съобразяват хората във фирмата”. В
западноевропейската литература това е т.нар. проблем “KITA”, който се проявява в три
форми: физическа, духовна и манипулативна. Ръководителите, които си служат с някоя
от посочените форми, имат собствена гледна точка за упражняването на власт. Тя се
свързва с налагане на „външен авторитет” – дължащ се на позицията им,а не на
притежаваните качества.
За да разберем същността на мотивацията, първо ще се спрем на пет, разбираеми от
всеки стъпки:
1.Представете си, че сте работили интензивно няколко часа. Най – вероятно след
тях имате нужда от почивка,пауза.
2.Вашата нужда от почивка нараства, става все по-силна. Вие искате вече да
направите почивка.
3.Желанието да направите почивка е свързано с различни възможности. Или бързо
и не особено качествено да довършите своята работа или да оставите работата и
да се насочите към най-близкото кафе.
4.Избирате второто. Докато си почивате, напрежението у Вас спада. Потребността
от почивка е удовлетворена.
5.Започвате отново работа. След известно време възниква отново потребност от
почивка. Процесът се повтаря.
И така! В тези пет стъпки всъщност протича мотивационният процес:
1.Появява се някаква потребност.
2.Увеличава се вътрешното напрежение у човека, обусловено от тази
потребност.
3.Скритата в напрежението енергия обуславя определено поведение на човек.
4.С удовлетворяването на потребността спада напрежението.
5.Възниква една нова потребност.
От едно до пет съществено се затваря мотивационният цикъл.
Мотивацията е процес, основанията за който са в съществуването на
неудовлетворени потребности на индивида, на хората. Първоначалната подбуда,
осъзнаването на потребността дават резултат в увеличаващото се напрежение у човека.
На тази основа се освобождава енергия и се насочва към поведение, ориентирано да
удовлетвори съответната потребност.
Пример за пържолата.
Причината за всяко човешко поведение е в незадоволената потребност или
потребности.
Само потребности, които не са напълно задоволени, могат да бъдат мотивирани.
Предпоставка за това мотивиране е,че съществуват реални шансове тези потребности
да могат да се задоволят.
Задоволени потребности не подлежат на мотивиране. Едва от момента на новата им
поява като неудовлетворени, започва процесът на мотивация.
Персоналът, сътрудниците, работниците и ръководителите във фирмата са хора и
те имат своите потребности. За да могат мениджърите да използват най-пълно
потенциала на хората, те трябва да им предлагат възможности за удовлетворяване
на потребностите. Големият проблем в това направление идва от трудното
интегриране в едно цяло на целите на фирмата и персоналните цели на членовете.
Мотивацията можем да я възприемем като силата, която кара хората да постъпват по
определен начин. В една организация това се свежда до:
Да мотивираш означава да убедиш и да накараш хората да се движат в посоката,
която е определил (и съгласувал с персонала) мениджърът на фирмата.
От гл.т. на мениджъра целта е хората да бъдат мотивирани така,че да постъпват
в своята дейност по начин, който е най-добър за фирмата.
Процесът на подбуждане на персонала към ефективна трудова дейност
неизбежно се свързва и с постигане на личните цели и интереси на всеки член от
персонала.
Мотивацията на хората в трудовата дейност е свързана преди всичко с отговора на
въпросите защо и как работят хората. Това е така, защото отговорите на тези два
въпроса всъщност разкриват конкретните движещи сили на човека в труда.
Човешката мотивация може да бъде разбирана като взаимодействие от вътрешна и
външна мотивация. Вътрешната мотивация на човека към труд и упражняване на
определена трудова дейност е свързана с неговите ценност (ценностна система) и
потребностите му. Отделният човек е този, който сам дефинира ценности и аспекти
към работата. Ценностната система оказва влияние и върху потребностите, тя обуславя
приоритета, който отделните хора дават на незадоволените си потребности. Тезата
„ценности – потребности” е предмет на изучаване на американските учени Пол
Лоурънс и Найтън Нория. Тяхното изследване е насочено към четири ръководни сили
на поведението: подтици за придобиване на блага (материални/позиционни) ; за
изграждане и поддържане на връзки; за учене; за защита. Посочените мотиви имат
характер на ръководни сили на човешкото поведение. Според изследването могат да
бъдат откроени няколко доказателства, съществени за мениджърите:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Феноменът „мотивация” или какво представлява мотивирането

Управлението на хората в организациите е свързано с „хиляди неща”. Да се управляват хората означава преди всичко да се въздейства върху тях така, че управляващи и управлявани съвместно да постигат предварително поставени цели на фирмата...
Изпратен от:
foxymegg
на 2014-05-05
Добавен в:
Доклади
по Психология на дейността
Статистика:
11 сваляния
виж още
 
 

Феноменът „мотивация” или какво представлява мотивирането

Материал № 1098340, от 05 май 2014
Свален: 11 пъти
Прегледан: 15 пъти
Предмет: Психология на дейността, Психология
Тип: Доклад
Брой страници: 6
Брой думи: 1,826
Брой символи: 11,549

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Феноменът „мотивация” или какво представлява мо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала