Големина на текста:
Бенталът е граничната зона между хидро- и литосферата.Има изключително голяма
площ.Подложен е на непрекъснато преобразуване в резултат от жизнената дейност на
хидробионтите.Условията в него са много разнообразни , а оттам и видовият състав.В
него има наличие на грунт,който е разнообразен по състав и това увеличава
разнообразието на условията.В бентала живеят неподвижно прикрепени животни,което
е възможно поради движението на водните маси,които доставят хранителни
ресурси.Колкото един организъм е по-неподвижен,толкова по-разнообразни саформата
и начина му на живот.Това характеризира бентала като мн разнообразна среда.
Бентосът включва бактерии,водорасли,висши водни растения,гръбначни и
безгръбначни.Основна характеристика на бентоса е прикрепянето му към
субстрата.Бентсосните хидробионто се стремят да увеличат теглото си за да не бъдат
отнесени от водните маси , както и увеличат своята повърхност.Голямото видово
разнообразие е класифицирано на бактериобентос,зообентос и фитобентос.Бактериите
се класифицират условнбо тъй като се приемат като част от седиментите.Фитобентосът
е представен от Charophyta,Rhodophyta,Cyanophycaea,Chlorophyta,висши растения без
голосеменни.Друга класификация е според положението спрямо
субстрата:епибентос(в/у субстрата) съответно епифауна и онофауна;Ендобентос(вътре
в субстрата) по –често са животни нар. интофауна .Друга класификация е в зависимост
от субстрата: Литофилен бентос(в/у твърда повърхност); Псалмофилен(в/у пясъчен
субстрат); Пелофилен(в тиня); Фитофилен(в/у растителен субстрат);Аргилофилен(в/у
глинен субстрат). Според размерите са : Микробентос(0,1мм –
бактерии,първаци);Мезобентос(0,1-2мм микрохети);Макробентос(над 2мм). Основната
класификация е според начина на живот и адаптациите свързани с него и те се делят на
6 групи: 1-неподвижноприкрепен(сесилен); 2 Полуподвижноприкрепен; 3
Свободнолежащ; 4 Подвижен(вагилен); 5 Закопаващ се(ровещ); 6Пробиващ(дълбаещ).
Сесилен бентос- има разл начини на прикрепване.При водораслите – плътен талус
плътно прикрепен към субстрата,или чрез разширение(крампон),ч/з ризоиди.Висшата
растителност-ч/з същински корени.При твърд субстрат зообентосът прикрепва
външните си варовикови образувания(миди,ракообразни,полихети,част от
коралите).При мидите прикрепянето е ч/з бисусни нишки(dactulys galoprovincialis),а ако
субстратът е пясъчен – ч/з удължени части на тялото(дръжки),ризоиди(хидрозоите),и
бисусни нишки.
Сесилният бентос е претърпял еволюционни изменения свързани със стремежа да
заеме по-горен воден слой.Наблюдава се изместване на аналния отвор,тялото има горен
и долен,а не преден и заден край;има редукция на сетивните органи;наблюдават се
пипала или ресници за улавяне на хран. в/ва и отмиване продуктите от
матаболизма.Най-чсто тялото е удължено а организмите създават приспособления за
разселване на ларвите.
Хемисесилен б/с –могат да извършват ограничени движения(хидри,морски актинии).
Седентален б/с –движат се ч/з различни органи,но повечето лежат в/у
дъното(бентосни риби,бодлокожи,Pecten).
Вагилен б/с – имат различни начини за движение – ч/з преливане на протоплазмата,ч/з
ресни и флагелуми,ч/з крака(скачане,бягане,провиране в субстрата).При таралежите
има амбулаторна с/ма за движение,а медузите например се придвижват по реактивен
път.Това разнообразие е обусловено от условията да преживяват и да убягват от
хищници.Др морфологични изменения и адаптации са: здрави скелетни образувания за
да устояват на разрушителното действие на водата(рапан,тритон);бодлокожите имат
широка коремна основа и така успяват да се задържат при действие на вълните;
Нектобентос – за изхранваня или избягване от неприятели навлизат в пелагиала и
временно присъстват в в съобществата на нектона(скариди,амфиподи).тези групи
формират епибентосът.Той бива повещ и дълбаещ.
Ровещ(закопаващ се) – заравят се до 15-20 см за да се предпазят от неприятели
(мекотели,ракообразни,червеи,ларви).представирвли от р. Diptera се заравят на
40см.Една част са временно заровени(морски дракон,морски език),а друса са постоянно
заровени(Solen vagina,Areniida marina,).За да осъществяват връзка с водата имат
различни проспособления – сифон(таралежи),главата е над субстрата и е с хитинов
панцер(ракообразни) и др.
Дълбаещ(ровещ) – пробиват субстрата и се поместват в ходовете.Пробиването е по
механичен начин(Pholas dactylus,корабен червей) или по химиченч/з отделяне на
киселини.Водораслите от Cyanofycaea отделят оксалова и въглена к/на,а при животните
се отделя въгленна к/на(Petricola litophaga).
Значението на бентопса е голямо тъй като бентосните водорасли са основни
продуценти а бентосните риби са основни за риболова.Извършват различни
миграциисвързани с времето,размножаването и търсенето на храна.
Фитоцен(висша водна растителност) – предимно в континенталните води,защото
тама няма движение на водите.Класифицират се предимно въз основа на факторите на
средата.Такъв фактор е дълбочината.Най-повърхностно са разположени хидрофитните
растения,във водата са само корените им(тръстика,папур).В следващия етаж и корените
и стъблото са потопени във водата(водна лилия,лотос).Трета група са изцяло
потопените(субмерна растителност) – водна чума ,водно лютиче.В някои езра има и 4-
ти етаж представен от харови водорасли и някои мъхове.
Висшата морска растителност заема крайбрежните части.Тя е регулатор на
първичната продукция,извършва фотосинтеза и така пречиства водоемите,укрепват
дъното от ерозия,създава специфични местообитания за др организмиТези
местообитания се наричат фитал.Гниенето на тези растения обаче води до замърсяване
на водоема с органика.
Перифитон – прикрепени в/у водорасли организми.Наричат се срастващи.Включва
всички хидробионти прикрепени към всеки твърд субстрат,разположен във водатда или
в/у други бентобионти.Включва различни сесилни бентосни представители,като в
сладки води няма видове,които да не се срещат и по дъното(сладководни
гъби,миди,пъраци,зелени водорасли).В солените води се откриват 2 рода – Coronella,
Conckoderma,които се срещат по кожата на китове.
Водораслите са:обрастватели-прикрепят се за твърд субстрат; епифитон – прикрепят
се за растителността ; епипелон – прикрепят се за тинест субстрат.
Перифитона увеличава биологичното разнообразие на водоема,служи за храна на др
организми иможе да се използва като пречиствател на водоеми.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 юли 2021 в 10:33 студент на 26 години от София - ХТМУ, факулетет - ФХСИ, специалност - Биотехнологии, випуск 2018
04 фев 2021 в 08:22 ученичка на 27 години от София - 119 СОУ "Акад. М. Арнаудов", випуск 2018
03 фев 2021 в 19:01 ученик на 22 години от Бяла Слатина - ПАГ Н.Й. Вапцаров, випуск 2018
02 фев 2021 в 21:19 потребител на 23 години
10 авг 2020 в 23:08 потребител на 23 години
19 яну 2020 в 14:56 в момента не учи на 48 години
29 яну 2019 в 15:50 потребител на 25 години
26 яну 2019 в 19:04 студент на 24 години от Габрово - Технически университет, факулетет - ЕЕ, специалност - КТТ, випуск 2017
23 яну 2019 в 17:25 ученичка на 25 години от Ботевград - ПМГ "Академик професор доктор Асен Златаров", випуск 2015
 
 

Бенталът като местообитание. Бентос. Перифитон. Фитал и фитоцен.

Материал № 1098188, от 04 май 2014
Свален: 58 пъти
Прегледан: 73 пъти
Предмет: Хидробиология, Биология
Тип: Лекция
Брой страници: 2
Брой думи: 791
Брой символи: 5,231

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Бенталът като местообитание. Бентос. Перифитон. ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала