Големина на текста:
Курсова работа на тема:
Курсова работа на тема:
История на танцовото изкуство
История на танцовото изкуство
Ако изучим историята на танците, всъщност ще сме изучили накратко историята
на цялото човечество. Не само защото Омир или древните индийци са описали първи
различни движения на тялото или защото спартанците задължително се включват във
военното обучение и танците. А защото появата на различните танци показва нашето
отношение към природата, боговете и другите като нас.
Откакто съществува човечеството, оттогава съществуват и танците. Още най-
старите пещерни рисунки показват различни ритуални танци, свързани най-вече с лова
и успокояването на духовете на убитите животни. “Хореографията” на първите танци
хилядолетия преди Христа се основава на подражание на движенията на различните
животни и птици. Все още у северноамериканските индианци се е съхранил танцът на
бизона, у китайците – на пауна, у якутите – на мечката.
Наподобявайки останалите същества и сили от обкръжаващата човека среда, в
онези далечни времена танцът бързо става част от обредите и церемониите,
съпровождащи човека от раждането му до смъртта при всяко по-значимо за общността
събитие. Известни са ритуалните танци на ловците, преди да тръгнат да преследват
животното – движенията им повтарят не само неговото поведение, но и поведението на
преследвачите му.
С течение на вековете танците стават все по-сложни, както все по-сложни стават и
системите от вярвания, колкото повече се увеличава броят на боговете. Смята се, че
едни от най-древните танци са индийските – неслучайно според индуизма създател и
първи изпълнител на танци е бог Шива, който, танцувайки, създава Вселената от хаоса.
Не я изтъкава, не я изработва като скулптор. Танцува я. Тази история показва колко
много са вярвали древните в силата на танца, в неговата връзка с божественото, в
умението му реално да явява на земята събития от божествената реалност.
Танцовото изкуство не оставя ясни физически артефакти, които да могат да се
запазят в продължение на хилядолетия – като например каменни инструменти, ловни
сечива или пещерни рисунки. Поради тази причина не е възможно да се каже кога
точно става част от човешката култура.
Танцът със сигурност е важна част от церемонии, ритуали, празнувания,
чествания и развлечения, дори преди раждането на първите човешки цивилизации.
Археологически находки предоставят доказателства в полза на това твърдение от
праисторически времена - като например 9 000 годишните рисунки в скалните жилища
Бхимбетка в Индия или пък древноегипетските рисунки в гробници, изобразяващи
танцуващи фигури от около 3300 г. пр.н.е.
Отношението към танците остава сериозно и в Древен Китай даже е създадено
специално държавно учреждение – Императорската музикална палата Юефу, която се
занимава със записване и изучаване на песни и танци, обучава певци и танцьори.
Просветителското отношение към танца проличава ясно от особената символика,
запазена и до днес във всяко движение – изпълнителят разказва за устройството на
света и за неговите две начала – мрака и светлината. Индийските танци демонстрират
представата на индусите за устройството на Вселената, движението на звездите и
2
планетите.
Постепенно различните култури сформират свои собствени танцови традиции,
различни по структура, съдържание, ритмика. Движенията на китайските и японските
класически танцьори сякаш преливат като вълна едно в друго. Основа на
индонезийския и индийския танц пък са отчетливите движения, които показват
чувства, настроения и образи.
Всяка епоха идва със своите танци, които отразяват духа на времето. Всяка
цивилизация, всеки народ, както и отделните социални общности имат своите танци, в
които по специфичен начин са кодирани техният битово-културен, етнически характер
и тяхната общностна културна идентичност.
Преди хиляди години танцовите ритуали на древните египтяни са свързани с
тяхната религия, основана на тотемизма – обожествяването на различни животни:
крокодилът, ястребът, бикът Апис. Легендата за смъртта и прераждането на свещения
бик се пресъздава чрез ритуален спектакъл – в продължение на 40 дни 40 танцьорки
полагат грижи за уловения бик и танцът около него не спира нито за миг. Фараонът
също осъществява своя контакт с боговете чрез танц, наричан “бяг на фараона”. Чрез
танца се изобразява движението на звездите и слънцето, което е символизирано от
самия фараон. В основата на цялото египетско изкуство стои опитът да се обезсмърти
животът. На тази цел са посветени обредните танци, с които именно се честват
различните култове (към Озирис и Изида, към задгробния живот). Техниката на
египетските танци се развива до едно много високо ниво и оказва голямо влияние
върху по-късната танцова култура на Древна Гърция.
В Китай музиката и танцът са свързани с храмовите ритуали. Постепенно се
оформят два жанра – граждански и военни танци. Магическите заклинания в
ритуалните танци са заместени с тържествена обредност. А под влиянието на
конфуцианството, на танца започва да се придава етическа насоченост. През първото
хилядолетие на нашата ера китайското танцово изкуство достига истински разцвет.
Към края на хилядолетието обаче танцът престава да съществува самостоятелно и се
превръща в спомагателен елемент в театралните спектакли.
Индийската танцова култура от своя страна е равна по възраст на египетската. В
индуското изкуство съществува триединството на танц, поезия и пластика, обусловено
от стремежа към синтез между различните изкуства. Артистът е едновременно певец,
танцьор, мим и драматичен актьор. Силно развито е изкуството на развлекателния танц.
Бог Шива е наречен “натараджа” – “господар на танца”. Със средствата на танца той
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на танцовото изкуство

История на танците, видовете танци, малко повече за тях, основните стъпки...
Изпратен от:
Meri Georgieva
на 2014-04-25
Добавен в:
Курсови работи
по История на българската култура
Статистика:
25 сваляния
виж още
 
 

История на танцовото изкуство

Материал № 1094430, от 25 апр 2014
Свален: 25 пъти
Прегледан: 33 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 1,921
Брой символи: 11,797

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на танцовото изкуство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
143 19

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
406 45

виж още преподаватели...
Последно видяха материала