4. Принципи и подходи на разпределение на ресурсите при АСР.
От особено значение при разпределението на ресурсите е изучаването на съдържанието и физическата същност на дейностите на
обществените поръчки, защото само тогава може да се установят взаимоотношенията, от една страна, между субектите и от друга, между тях
и обектите участващи в този сложен и многообразен процес. На този етап разкриването на същността на взаимните отношения е затруднена,
поради отсъствие в националните и чуждестранни литературни източници на научнообоснована дефиниция за обществените поръчки. От
прегледа на процеса по обществената поръчка в Западна Европа се анализира съдържанието на отделните дейности, които се извършват при
реализацията му. В тази връзка за обществената поръчка може да се даде следното определение: Обществената поръчка е реализиран
цялостен и последователен процес от дейности, при който публичният субект (по-нататък за краткост наричан заявител) купува стоки,
услуги, строителни обекти и инфраструктура, на конкурентна основа, от обществения или частен пазар (по-нататък за краткост
наричани изпълнител) при гарантирани законови и под законови актове и произтичащите от тях последствия.От това определение следва,
че възложители на ОП могат да бъдат:-Министерство на отбраната;-всяко друго министерство/ведомство;-висши учебни заведения;-лечебни
заведения;-юридически лица с нестопанска цел;-всички организации, разпореждащи се със:1средства от държавния бюджет;2средства от
общинския бюджет;3извънбюджетни сметки;4фондове;5преотстъпени бюджетни приходи на бюджетни и нестопански
организации;6еднолични търговци;7търговски дружества;8държавни предприятия .
При тези субекти прилагането на нормите за възлагане на ОП се основават на предоставената им от закона публична власт и характера на
използваните от тях средства, когато извършват една или няколко от посочените в 3ОП дейности въз основа на изключителни или специални
права, концесии или разрешителен режим.От посочените законови дейности е видно, че ОП се отнасят не само до дейности, върху които е
установен държавен монопол, или държавата притежава права върху обектите, с които тя е свързана, но и с други подобни именно с
обществените поръчки се разпределят ресурсите.Другата страна в определението за ОП това е частно правния субект. Съдържанието на
определението разкрива характерните обстоятелства, едно от което е реализацията. Тя е в основата на определението, защото без нейното
фактическо действие не се осъществява процеса обществена поръчка. Без него това е само една цел желание, която завършва без подписване
на договор. Поради тези обстоятелства обществената поръчка е цялостен, последователен и взаимосвързан процес от дейности, изразяващ
неговата целенасоченост, чиито основни фази са:-решението за откриване на процедура;-предложения на кандидатите;-решението на
възложителя за класиране на кандидатите;-определяне на изпълнител.
Когато фактическият срок на процедурата е завършен, законът предвижда срок за сключване на договора за ОП в едномесечен срок след
решението за класиране на кандидатите.По-нататъшната диференциация на дефиницията за ОП дава взаимоотношението между двете
страни на субектите участващи в процеса. Едната страна е тази, която купува определени стоки, услуги, строителни обекти,
инфраструктура и оборудване за нея и другата, която ги предоставя. Те са необходими и достатъчни условия, за да може да се осъществи
цялостната му реализация. Страната която купува обикновено са бюджетни организации, представлявани от държавен орган. Той е носител на
публична власт, за което в определението е наречен публичен субект. В определени случаи той може да бъде и гражданско правен субект.
Поради двойствения характер на субекта по-нататък в теорията и практиката на обществените поръчки за определена простота е наречен
"възложител". Възложител на обществена поръчка може да бъде някои от следните субекти:-държавните органи;-кметовете на общини и
райони;-висшите училища;-лечебните заведения;-юридическите лица с нестопанска цел, както и други органи и организации, които се
разпореждат със средства от: държавния бюджет и/или от извънбюджетни сметки и фондове; -общинските бюджети и/или фондове;-
преотстъпени бюджетни приходи на бюджетни и нестопански организации;-Националният осигурителен институт;-Националната здравно-
осигурителна каса;-дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина-постоянните представителства на
Република България към международните организации;-еднолични търговци, търговски дружества и държавните предприятия, извършващи
една или няколко определени от ЗОП дейности въз основа на изключителни или специални права, включително и въз основа на концесия или
разрешителен режим.
Същността и съдържанието на обектите на ОП са уредени законодателно в три групи дейности: извършване на строителство; доставка на
стоки; предоставяне на услуги три основни дейности при АСР От това следва, че обекти на обществени поръчки са":
