Големина на текста:
14. ТЕОРИЯТА ЗА АРХИВНИЯ ФОНД
Създават се значителни по обем и по историческа стойност документални фондове. Не
е въз¬можно, обаче,съхраняването и предаването във времето на всички такива
фондове. Само ограничена група физически и юридически лица играят за архивите
ролята на фондообразуватели. Само те формират и оставят след себе си архивни
фондове, само те са "източници за комплектуване на архивите". Комплектуването
трябва да е подборно. Архивният фонд на учреждението не е механична извадка от
докуметалния, нито случайна сбирка, а се формира в резултат от задълбочена
експертиза на научната и практическа стойност на съвкупността от възникнали
документи и последваща научно-техническа обработка на частта, определена чрез тази
експертиза за постоянно запазване. Основополагащото днес понятие "фонд" се
наложило в архивите на Европа трудно. С възникването обаче на исторически архиви
със смесен състав , все по-често възниквал въпросът как да се търси необходимата за
едно или друго информация, как да се достига до нея. Първоначалните начинания не се
оказали адекватни на нуждите. Най-често те се състояли в систематизиране на
документите в даден архив по предмет. Историческият подход по-пълно се наложил
над формално-логическия едва след централизацията в архивното дело (краят на ХVIII-
ти и ХIХ-ти век). Архивисти от различни страни стигнали до извода, че ще трябва да
групират постъпващите документи според произхода им, т.е., по учрежденията, от
които те постъпват, като се запазва също така редът, даден на документите при тяхното
възникване. Названието "фонд" се появило във Франция през 1841г. Авторството се
приписва на Наталис дьо Вайи. На конгрес на холандските архивисти през 1891 г. било
потвърдено прилагането на принципа на произхода, този принцип бил постепенно
усвоен и широко приложен навсякъде в Европа. По-свободна трактовка на този
принцип дава Адолф Бренеке - според него трябва да се търси единство и недробимост
на архивния фонд, т.е., да се съхранява фондът с всички негови части само в цялост и в
един архив.
Първите (известни ни) значими опити за програмиране на документалния, а оттам и на
архивния фонд на учреждението датират от ХVII-ти век, когато в Прусия Кристоф
Шьонбек и неговите сътрудници започват да съставят списъци със заглавията на
делата, които се очаквало да възникнат в правителствените учреждения през
настъпващата календарна година. В днешно време номенклатурите на делата
изпълняват и една допълнителна функция, а именно - прогнозиране ценността на
документите и групиране на документите в дела при строго отчитане на тяхната
(очаквана) ценност. Индивидуалната номенклатура се съставя за документите на едно
конкретно учреждение и структурните му подразделения. А примерната има
препоръчителен характер и служи за модел на определена категория учреждения.
Типовата номенклатура се използва директно. Според съответния български държавен
стандарт (БДС 6.25.2.02-78) номенклатурата на делата има графична форма и всяка
описателна статия в нея съдържа: индекс на делото, наименование (заглавие) на делото,
срок за съхранение, забележка. Теоретически е възможно, също така, да се формира
дело, отговарящо едновременно на всичките шест, най-разпространени признаци
номинален, авторски, кореспондентски, предметно-въпросен, географски,
хронологически. Периодът на учрежденско съхранение е с различна продължителност в
различните страни, но за документите, възникнали като явни (не поверителни), той се
движи в днешно време в интервала между 30 и 50 години, докато в началото на ХХ-ти
век надминава даже 100-те. Тази необходимост, обаче, не е взета у нас под внимание в
Закона за Държавния архивен фонд предвидени са изключително кратки срокове на
учрежденско съхранение - 10 години за централните и 5 години за по-голямата част от
местните учреждения. Чрез Закона за Националния архивен фонд от 2007 г. е направена
промяна. Член 46-ти на закона гласи: „(1) Срокът на запазване на документите,
Print to PDF without this message by purchasing novaPDF (http://www.novapdf.com/)
отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години.
По-специално, разгърналата се през ХХ-тия век научно-техническа революция довела
до съществени особености в документирането:
- огромен обем на възникващата документация, предизвикан от динамиката на
общественото развитие;
- голямо взаимно проникване и кръстосване на потоците от документна информация -
засилена потребност от широкообхватна и разнообразна управленска информация -
възникване на голям брой научни, проектантски и обслужващи учреждения и
организации, които документират външни на самите тях явления и процеси или
обработват (като изпълнители) чужда документация В резултат от новите явления в
документообразуването, постепенно се стеснява сферата на приложение на
класическата теория на организация на архивните документи.
В цяла редица случаи теорията за архивния фонд се нуждае от коректив или от
заместител. Основен, най-съществен КОРЕКТИВ би било по-честото напомняне на
факта, че понятието "архивен фонд" има всъщност две доста различни едно от друго
значения. Едното от тях отразява същността на архивния фонд като такъв и би трябвало
да се употребява само когато наистина се касае за органически свързани помежду им
документи на дадено учреждение или на дадена личност. Второто значение е по-скоро
отчетно-техническо. Сериозни корективи се налагат по въпроса за определяне на
границите на фонда. Съществуват и не малко случаи, когато възникнали едновременно
документи, в резултат от усилията на едно и също учреждение или лице, не би трябвало
да се запазват като единен архивен фонд.Така чистотата на фонда силно се нарушава.
Животът на обществото, а с него и документалните комплекси, са в постоянно
развитие. Следователно, трябва периодически да се разработва и нова типология на
тези комплекси, за да са резултатни усилията за организирането им по най-подходящ за
използването начин.
7. Франция и модерното архивно дело – Национален архив
на Франция
Франция е страна с изключително богата история. Националния архив на Франция има
един от най-богатите в света архивни фондове, съдържащ документи от древност до
наши дни.
Националният архив на Франция съхранява архива на държавата Франция, без
архивите на Министерство на отбраната и на Министерство на външните работи, които
имат свои собствени архиви, както и дипломатическите архиви и архивите, свързани с
исторически факти по отбраната на страната. Националният архив има богата
документация за френската държава, която съществува вече 11 века.
Националният архив е създаден по времето на Френската революция през 1790 г. в
Париж. През 1800 г. Националният архив става автономна институция във френската
държава. Днес архивите съдържат около 364 km. документи (общата дължина на
рафтовете, поставени един до друг), една огромна маса документи, която нараства
всяка година. Оригиналните документи, съхранявани в националния архив датират от
625 сл. н.е. до днес.
Националният архив има пет центъра. Поради масивния обем документи и регистри
съхранявани там, те са разделени между четири архивни центъра и един център за
съхранение на микрофилми, който подсигурява в случай на унищожение на
оригиналните документи. Основният център се намира в Льо Маре, в центъра на
Париж. Изгражда се нов център в северните предградия на Париж, който ще стане
основният център на националния архив, като в сегашния център ще се съхраняват
Print to PDF without this message by purchasing novaPDF (http://www.novapdf.com/)
само архиви от дореволюционния период. Той ще е главният център на националните
архиви, с капацитет от 320 km. рафтове, едно от най-големите хранилища в света.
Центърът е проектиран от италианския архитект Масимилиано Фуксас и ще отвори
врати през 2012 – 2013 г.
Националният архив се е намирал до 1808 г. в група сгради, съставляващи Хотел дьо
Субис и хотел де Рохан в район Льо Маре в Париж. Този център съхранява всички
документи и архиви отпреди 1958 г. (с изключение на документи и архиви, касаещи
бившите френски колонии), както и архивите на френските държавни глави. От 1867 г.
архива се съхранява и в Историческия музей на Франция.
Най-старият документ, съхраняван в Националния архив, е папирус от 625 сл.н.е.,
получен от архивите на абатство Сен Дени по времето на френската революция. Този
папирус е потвърждение за дарение на земя. Този документ е най-старият оригинал в
националните архиви.
В Националния архив се съхранява и декларацията за правата на човека и за
гражданските права от 1789 г., която е основата на първата в историята на Франция
конституция и представлява първият отпечатан документ от този текст. Този документ
е вписан в регистъра на ЮНЕСКО за световната памет през 2003 г. в удостоверение на
историческата му значимост.
Центърът на модерните архиви, открит във Фонтенбло през през 1969 г., е архив за
съхранение на документи, издадени от френската държава от 1958 г. насам
(основаването на Петата република). Той съхранява 193 km. архиви (от 2006 г насам).
Национален архив за отвъдморските територии
Националният архив за отвъдморските територии, открит в Екс-ан-прованс през 1966 г.
съхранява архивите на министерствата на френските колонии и Алжир до 1960 г. както
и архивите, прехвърлени от френските колонии и Алжир по времето на тяхната
независимост между 1954-1962 г. Този архив съхранява и частни и корпоративни
архиви, свързани с бившите френски колонии и Алжир.
Архивен център на трудовия свят
Архивният център на трудовия свят, открит в Рубе през 1993 г., съхранява архивите на
бизнеса, профсъюзите, асоциациите и общностите и на архитектите. Повечето от
архивите в този център са частни архиви.
Национален център за микрофилмиране и дигитализация
Националният център за микрофилмиране и дигитализация е открит в Шато д-Есперян,
Сен Жил дю гард през 1973 г. Този център съхранява оригинални микрофилми с
документи от други архивни центрове, национални и регионални, в случай на
унищожение на оригиналните документи. Този център съхранява около 61 милиона
копия на оригинални документи.
Print to PDF without this message by purchasing novaPDF (http://www.novapdf.com/)

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Архивистика. Теория за архивния фонд

Лекции по архивистика, предназначени за студенти на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"
Изпратен от:
viviana1970
на 2014-04-22
Добавен в:
Лекции
по Архивистика
Статистика:
91 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Дейността на учреждението Архивообразувател

06 май 2009
·
77
·
10
·
2,018
·
142

Дейността на учреждението Архивообразувател, преди постъпването на документите в самия архив се състои в Научно – техническа обработка на архивните фондове....
 

Архивистика. Теория за архивния фонд

Материал № 1093460, от 22 апр 2014
Свален: 91 пъти
Прегледан: 130 пъти
Предмет: Архивистика
Тип: Лекция
Брой страници: 33
Брой думи: 12,238
Брой символи: 78,740

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Архивистика. Теория за архивния фонд"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения