Големина на текста:
Международно публично право
Малко пояснения преди лекцията:
Виенски конвенции – свързани с правото на международните договори.
дипломатически, консулски отношения.
Женевски конвенции – модифициране на водното право.
закрила на жертвите на войната.
Хагски конвенции – модифициране закони и обичаи за водене на война.
въздушното пространство и тероризъм.
Дипломатически класове – договарят се от МПП и се предава на дадена държава.
Дипломатически рангове – уреждат се от вътрешното държавно право и се дават на
дипломати.
Същност на МПП.
Обща характеристика и основни принципи на МПП.
1.Предмет на регулиране – това са обществените отношения.
МПП – разглежда се предметът на регулиране – МО. Кои обществени отношения са
международни? Има две течения за същността на МО:
1) Концепцията, че МО са отношения между държавите, отношения между държавите и
междуправителствените организации или международните организации, отношения между 2
или повече международни, междуправителствени организации.
Отношения между бореща се нация/народ, борещ се за самоопределение и държавата
метрополия, други държави и международни, междуправни организации.
Съвременното МП – борещият се народ с метрополията към останалите държави.
Смисъл води го като отделен проблем (външен).
Цивилизовани нации – християнските държави – право на самоопределение. МО са тези
отношения, в които участват междудържавни подобни образувания.
Ватикана – вписва се в описанието, но й липсва населението (няма ватиканско гражданство), и
затова е държавно подобно образувание.
До 1990г. има 3 субекта на МП – Западен Берлин и 2е Германии.
1972г. – Споразумението за Западен Берлин, не е нито част от ГДР, нито от ГФР, има
самостоятелност.
Според първото течение – предметът на регулиране са съществено МО (отношения
които възникват в субектите на МПП).
2) На Iо място включват отношенията между субектите на МПП, както и всички други
отношения, надхвърлящи проявлението на 1 единствен държавен субект, и се засяга
суверенитета на 1 или повече държави. Не би следвало да се разглеждат като предмет на
регулиране на МПП, защото те са предмет на регулиране на МЧП (международното частно
право). Например: Договор за концесия между Българската държава и компанията „Шеврон”.
През 70е години на XXв. получи разпространението, идеята беше да се урегулират
ТНКа, да действат на територията на различни държави. Трябва да спазват местното
законодателство.
Метод на регулиране във вътрешното законодателство:
1) власт и подчинение;
2) взаимозависимост(равноправни).
Публично правни отрасли.
Частното право – частно правни принципи. Частното право е такова, но не е право на
сила.
Нормите на МПП, регулирани от МО, се създават в съгласие на волите на държавите и на
другите субекти.
2. Същност на МПП:
МПП – система от равнопоставени принципи и норми, създават се от държавите и от другите
субекти на МПП, чрез съгласуване на техните воли за регулиране на МО, като особен вид
отношения. Спазване на правните норми се обезпечава при необходимост с принуда,
осъществявана от държавите, индивидуално или колективно и/или от международните
организации.
МП като всяка правна система е съвкупност от принципи и норми, регулира
отношенията между участниците в МО, МП като правна система предвижда прилагането на
принуда когато се нарушават неговите принципи и норми. МПП е историческо явление, т.к.
възниква в определен момент на развитието на обществото и обществените отношения. То се
променя в зависимост от промените в обществото, а и отразява въпросните промени.
Има 4 вида МП: 1) МП през Древността
2) МП през Средновековието
3) Класическо – „Новото” след разпада на абсолютизма.
4) Съвременното МП.
В древността е имало само регионални системи на МП, това продължава и при
феодализма, а при формирането на класическото право се появяват общи прилики и
характеристики на всички субекти, формира се лека по лека съвременното МП. Съвременното
МП се отличава не само със системните и регионалните системи, но и принципни норми, които
да съответстват с МПН(международните правни норми).
Принципът на ООН – право на самоопределение на всички нации и народи. Правото на
войната – предходните 3 приемат правото на война за правомерно средство за водене на ВнП.
Въвежда се принцип наречен Jus ad bellum – „Право на войната”.
Принципът на контрибуция – правото на победителя да получи от победения пари,
стоки, имущество и други.
В съвременното право – войната е обявена за найтежко международно престъпление.
Забраната за войната започва през XIXв. в Хага между Русия и Франция, като се измерват
съвременните методи за водене на война. Приемат се 13 конвенции, като 1 от тях е за мирното
решаване на Международните спорове или конфликти.
IIа Хагска конвенция – 1907г. – ревизия на 13е, но се прокарват мирните средства.
В Устава на ОН – 1919г. „Версайският договор” – член 2 е записано, че държавите при
международни спорове трябва първо да използват мирни средства за решаване на проблема
(спора). Под егидата на ОН се свиква Парижката дипломатическа конференция – да се приеме
договор за забрана на войната! 1928г. – приема се Парижкият пакт за отказ от войната като
средство за отказ от войната. За първи път войната е обявена за найтежкото международно
престъпление.
По време на ВСВ – декларацията между Сталин, Чърчил и Рузвелт за следвоенното
съдене на военнопрестъпници като лица формирали престъпната политика на войната.
VI.1945г. – Лондонското споразумение за съдене на военнопрестъпниците от
европейската част на Оста, приет е Уставът на Нюрнбергския трибунал за наказание за войната
– агресия, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и други.
1946г. – аналогичен договор за Япония, приема се Устава на Токийския трибунал.
Уставите са потвърдени с резолюции от ООН.
Уставът на ООН се подписва на 24.10.1945г. в Сан Франсиско, и в член 2 като основен
принцип на МП е посочена забраната за употреба на сила или на заплаха със сила. В началото
се мисли само за военна сила, но после се разширява понятието, но през 60е и 70е години се
добавя и друга неправомерна сила (натиск върху политиката и икономиката). Уставът решава
кога може да се упражнява сила, но това го решава Съвета за сигурност на ООН. Винаги трябва
да има решение – от 15 са нужни 9 гласа, при съвпадение на 5е гласа на членовете на Съвета за
сигурност. Може да се приеме решение ако се въздържи ветото.
3. По какво се различава като правна система МПП от вътрешно държавното право.
Различията се появяват от много неща: съществуването на суверенни държави, поява на редица
глобални проблеми, които не могат да се решат от 1 държава или от ограничен брой държави.
Например поддържането на глобалният ред и сигурност. Още: замърсяването на околната среда,
изхранване на населението, изчерпване на природните ресурси, има болести, които не могат да
се решат от 1 държава.
Липса на наднационални органи на власт, които биха могли да налагат волята си над
суверенните държави, липса на наднационални съдебни и изпълнителни органи, които да
санкционират 1 държава да действа агресивно.
Има 2 системи:
1)Вътрешноправна система
2)Междуправна система
Разлики:
1. МП урежда отношенията на субектите на МПП, а вътредържавното урежда отношенията,
възникнали между субектите на вътрешното право. Субектите на Вътрешнодържавното право:
юридически и физически лица, държава и други органи на реда.
2. Източници на правото като носител на правните норми
МП – източници са международните договори, обичаи, актове на международното право, но не
всички, и други.
Вътрешно право – законови и подзаконови.
Законови – конституции, закони, кодекси.
Подзаконови – съдебните прецеденти, но не на всички съдилища и обичаи.
Според България обаче е субсидален източник по редица обичаи.
3. Принудителни мерки и начинът за прилагане при нарушаване на нормите на Вътрешното
право и на МП.
В МП – принудата се осъществява от същите субсидии, които са участвали при
създаването на тази норма, ако тя е нарушена.
В системата на Вътрешното право – органи, които осъществяват принудата при
нарушаване на нормите.
Кои са особеностите на МПП които го различават от националното право ?
МПП регулира МО. Засягат суверенитетът на държавите и този на различните държави.
МПП признава преходният суверенитет (национален суверенитет) на нациите борещи се за
свобода.
При националното право се регулират отношенията ненадхвърлящи суверенитета на
дадена държава, докато МПП се занимава и с националните държави в период на независимост.
Националното право – поширокото право, различава се от ВДП (вътрешнодържавното
право). Вътрешното право регулира отношенията ненадхвърлящи суверенитета на дадена
държава.
Напр.: имаме вътрешно и частно правни отрасли (конституционно право,
административно право). Частноправни (облигационно право, наследствено право и др.). Има и
отрасли съчетаващи и двете неща – Търговско право, инструмент за регистриране на
търговците, трудовото, осигурителното право. Но не се излиза от суверенитета на държавата.
При ВП има 2 поголеми системи, но не е невъзможно реципацията на 1 държава от
друга. Тези 2 системи са: англосаксонската и континенталната.
България се придържа към континенталната система, реципатите са институти от
англосаксонско право, но България се придържа към континенталната система. Регулират се
отношенията, излизащи от правото на суверенитета на дадена държава.
Има и международен сектор – предоставянето на българско гражданство на лица
чужденци, но и на лица без гражданство. Извършва се контакт между 1 държава и гражданин на
2а държава и е полесно, но онези без гражданство, защото ако получат гражданство от България
ще се засегнат отделните държави, които имат интерес да му дадат гражданство.
Има държави които се придържат към кръвният принцип, но има и такива, които по
местожителство, където се роди детето. Например ако чилийско дете се роди в България, то
България му дава гражданство, а после когато поиска гражданство в Чили, то и тя му дава, и се
засягат интересите има гражданство по натурализация.
При МЧП (международното частно право) има обособени и различни частни права,
предмета на регулация са обществените отношения, но при международен мащаб. Има
международен елемент при субектите. Например български търговец сключва договор за превоз
на български флот, но това се случва в Ларнака (Кипър), реално започва в Кипър. Тук има и
норми на различни права и граждански обхвати.
Националното право е различно от частното право!

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 дек 2018 в 11:09 ученик на 23 години от София
28 ное 2018 в 09:30 ученичка на 26 години от Пазарджик - ПГ по икономика и мениджмънт, випуск 2012
08 окт 2018 в 12:15 студентка на 25 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - икономика и бизнес, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Международни организации - същност и видове

08 апр 2010
·
200
·
2
·
500
·
334

Встъпителна лекция за международните организации. Пояснена е тяхната същност, като са изброени и техните елементи...
 
Онлайн тестове по Международно право
Тест по Международно търговско право за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Международно право за Студенти от 3 курс
Тест от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" Велико Търново, за изпит по Международно Търговско Право, един от трите варианта, които бяха дадени през 2015 година. Тази информация се отнася до Стопанския Факултет, студенти от 3-ти курс. Тестът е леко съкратен - състои се от 12 въпроса, които могат да имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
12
2
1
4 мин
25.10.2016
» виж всички онлайн тестове по международно право

Международно публично право

Материал № 1091375, от 13 апр 2014
Свален: 12 пъти
Прегледан: 21 пъти
Предмет: Международно право, Право
Тип: Общ материал
Брой страници: 30
Брой думи: 14,829
Брой символи: 93,587

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Международно публично право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения