1
СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ФАКУЛТЕТ НАЧАЛНА И ПРЕДУЧИЛИЩНА
ПЕДАГОГИКА, СДК-НАЧАЛНА
УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА
РЕФЕРАТ
„Изисквания за оптимизиране на обучението по четене – нови
тенденции. Нови измерения в подготовката за четене и писане
при децата от предучилищните групи от детската градина”
Възложил:
Проф. д-р Ст. Здравкова
Изготвил: Гергана Николова Гергова
Подпис: ……………………………
София
Януари, 2014г.
2
I
Изисквания за оптимизиране на обучението по четене – нови тенденции.
Реформата в началното образование, за която се казва, че е стартирала
2002/2003г., се твърди, че е свързана с преосмисляне на целите на
образованието и на учебното съдържание , както и с промяна на
педагогическото взаимодействие и извеждане на нови приоритети в
дидактическите стратегии и технологии, с търсенето на нови
организационни форми.
Идеите за модернизация на началното образование са насочени към
личностно ориентиран образователен процес, създаващ условия за
разгръщане на личностния потенциал на детето, за обучение, организирано в
контекста на „субектно-субектните” взаимодействия, при което ученикът
има ролята на активен участник в образователния процес със следване на
идеята за активно учене в действие чрез опит и преживяване, базирано върху
решаване на проблеми и процес на взаимодействие и сътрудничество.
Навлизането на идеите на конструктивизма за същността на процесите на
учене в началното образование оказва съществено влияние върху всички
аспекти на образователния процес по четене и писане.
Новите приоритети в дидактическата технология за обучение в начална
грамотност носят в себе си идеята за активно взаимодействие на учениците
с елементите на грамотността, насочват към включване на интерактивни
методически процедури при формиране на уменията за четене и писане, към
овладяването им чрез интерактивни дейности, съобразени с възможностите
на учениците и етапа на развитие на четенето и писането.
С приоритетно значение е тезата за формиране на умения за четене с
разбиране. Засилват се и социалните аспекти на процеса на овладяване на
началната грамотност в съответствие на лингвистичната теория на
Л.Виготски – че децата усвояват езика в процес на социално взаимодействие.
Това насочва към използването на четенето и писането в още съвсем ранните
етапи на формирането им за социални цели в планирани речеви ситуации и
планиране на учебни действия, които изискват учениците да практикуват
четенето и писането в ситуации на социално взаимодействие и
3
сътрудничество. Социалните проекции при овладяването на началната
грамотност предполага успешно интегриране на четивен и илюстративен
материал в буквара, което би поставило учениците в разнообразни речеви
ситуации, би им предоставило възможност да влизат в социални роли, да
мислят и подреждат реч съобразно речевата ситуация.
В съответствие с разширяването на социалното взаимодействие се постигат
много по-добри образователни ефекти в обновената методическа система за
обучение в начална грамотност по отношение на изграждането на
мотивационна основа за овладяването на четенето и писането, както и за
формирането едновременно на желанието и на умението за четене.
Разширяват се нагледно-действените и игровите процедури в процеса на
ограмотяването – учениците редят пъзели, попълват ребуси, кръстословици,
решават четивни загадки, лабиринти, ограждат, свързват, оцветяват,
упражняват се в четене и писане чрез дидактични и автодидактични игри.
Днешните деца са изправени пред предизвикателствата на бързо
развиващото се информационно общество и целите на обучението по БЕЛ
закономерно се преместват към придобиване на комуникативна
компетентност за успешно речево общуване. Във връзка с това – основна
ориентация на обучението по начална грамотност е перспективата за
овладяване на четенето и писането като комуникативни средства.
Обновяването на обучението по начална грамотност като първи етап от
комуникативно ориентираното обучение по БЕЛ изисква:
•От самото начало на обучението да се потърсят по-добри възможности
за овладяване на четенето и писането като вид речеви дейности, които
изпълняват комуникативна функция в процеса на закономерно
разширяващите се социални взаимодействия на детето;
•Процесът на овладяване на четенето и писането да се разглежда като
комуникативно-речеви практики в ежедневието на първокласниците;
•В обучението по начално ограмотяване да се постига естествено
интегриране на дейностите говорене, слушане, четене и писане в
планирани речеви ситуации;
•Първоначалното четене да бъде задължително свързано с разбирането,
да се формират умения за четене с разбиране;
164
30
