Големина на текста:
1. Адиабатически процеси
Адиабатни процеси -
тези процеси, които
изменението на
температурата на въздуха в
даден въздушен обем става
без обмен на топлина с
външната среда. Процес,
протичащ в сух или влажен
ненаситен въздух, наричаме
сух адиабатен процес. Ако
отделим един обем с въздух
(сух), който се издига в
атмосферата, той ще започне
да се разширява, понеже
налягането ще намалява. При
спускане става обратното - ще
се свива, като температурата
ще се увеличава. Това е
адиабатния
процес.Суходиабатен процес
се нарича индивидуалното
изменение на температурата
на единица обем ненаситен с
водни пари въздух при
адиабатното му издигане или
спускане на всеки 100м
височина. Температурата се
повишава на всеки 100м при
спускане и обратно.
Въздушният слой,в който
температурата не се изменя с
височината, се нарича слой на
изотермите. Слоя в който
температурата се променя с
височината се нарича слой на
инверсиите. Температура на
въздуха - това е
температурата, която се
измерва с термометри,
разположени в специални
метеорологични будки на
височина от Земята.
Използва се Целзий. За 0
о
е
приетатемпературата на
топене на леда при нормално
атмосферно налягане. За 100
о
е приета температурата на
кипене на водата. Келвин
няма отрицателлни
стоиности. Фаренхаит водата
кипи при 212 градуса и
замръзва при 32.
Прибори:а) течностни
термометри - малки
резервоарчета със запоена
стъклена тръбичка към тях.
Запълнени са с живак или
спирт; течностни термометри
– биват срочни, максимални,
минимални според
предназначението си.
Поставят се на сушата в
метеорологични будки. Със
срочния термометър се
измерва фактическата
температура на въздуха.
Нарича се още
психометричен. По корабите -
течностен термометър и
аспирационен психометър.
б)деформационни термометри
– на принципа на изменение
на топлопроводимостта за
изменение на температурата;
в) термограф – точност за
седмица +- 30 минути 52
ленти за една година.
Денонощен ход на
влажността.
Абсолютна влажност - по-
голяма през деня и през
лятото, по-малка през зимата
(вечерта).
Относителна влажност - по-
голяма сутрин през зимата;
минимална - денем през
лятото. С отдалечаване от
Екватора пъргавината на
водната пара намалява. В
Арктическите морета,
Северен Атлантик, Тихия
океан - силно
влагосъдържание и ниски
температури; субтропиците -
по-ниска относителна
влажност с изключение на
Индия през лятото.
а) прибори;б) психометрични
таблици;в) хидрометричен
способ изменение на
линеините размери на
обезмаслен косам.
Психометри - два вида -
стационарен и аспирационен.
Първият е в метеостанциите,
а вторият е преносим. Състои
се от два термометъра в
кутия, върху която се завива
аспиратор. Когатo аспиратът
се пусне, въздухът се всмуква
отдолу през тръбичката
обтича термометрите и им
придава своята температура.
Резервоарът на десния
термометър се обвива с мокра
марля преди наблюдението.
Само при положителна
температура.
2 Влажност на въздуха.
Прибори.Количеството водна
пара, която се съдържа в 1м
3
влажен въздух - се нарича
абсолютна влажност (а). Ако
количеството водна пара се
отнесе към 1 кг влажен
въздух се наблюдава -
специфична влажност (S).
Сухостта или влажността на
въздуха е свързано с (а),
относителната влажност и с
това доколко водната пара е
близо на насищането. Това се
нарича дефицит на
влажността. Отношението на
количеството водни пари,
съдържащи се във въздуха
към количеството на парите,
необходими за насищане на
въздуха при дадена
температура се нарича -
относителна влажност (r) .
Изразява се в проценти.
Намира се по:
100.
S
s
100.
A
a
100.
E
e
=r
==
Температурата, при която
водните пари достигат
насищането си се нарича
точка на оросяване ??. Тя се
определя по таблица. При
насищане на въздуха тя
съвпада с температурата на
въздуха. Във всички останали
случаи тя е по-ниска от
температурата на въздуха и
зависи от пъргавината на
водната пара. По ??? може да
се съди за образуването на
Температура на въздуха - това
е температурата, която се
измерва с термометри,
разположени в специални
метеорологични будки на
височина от Земята.
Използва се Целзий. За 0
о
е
приета температурата на
топене на леда при нормално
атмосферно налягане. За 100
о
е приета температурата на
кипене на водата. Келвин
няма отрицателлни
стоиности. Фаренхаит водата
кипи при 212 градуса и
замръзва при 32.
Прибори:а) течностни
термометри - малки
резервоарчета със запоена
стъклена тръбичка към тях.
Запълнени са с живак или
спирт; течностни термометри
– биват срочни, максимални,
минимални според
предназначението си.
Поставят се на сушата в
метеорологични будки. Със
срочния термометър се
измерва фактическата
температура на въздуха.
Нарича се още
психометричен. По корабите -
течностен термометър и
аспирационен психометър.
б)деформационни термометри
– на принципа на изменение
на топлопроводимостта за
изменение на температурата;
в) термограф – точност за
седмица +- 30 минути 52
ленти за една година.
Денонощен ход на
влажността.
Абсолютна влажност - по-
голяма през деня и през
лятото, по-малка през зимата
(вечерта).
Относителна влажност - по-
голяма сутрин през зимата;
минимална - денем през
лятото. С отдалечаване от
Екватора пъргавината на
водната пара намалява. В
Арктическите морета,
Северен Атлантик, Тихия
океан - силно
влагосъдържание и ниски
температури; субтропиците -
по-ниска относителна
влажност с изключение на
Индия през лятото.
а) прибори;б) психометрични
таблици;в) хидрометричен
способ изменение на
линеините размери на
обезмаслен косам.
Психометри - два вида -
стационарен и аспирационен.
Първият е в метеостанциите,
а вторият е преносим. Състои
се от два термометъра в
кутия, върху която се завива
аспиратор. Когато аспиратът
се пусне, въздухът се всмуква
отдолу през тръбичката
обтича термометрите и им
придава своята температура.
Резервоарът на десния
термометър се обвива с мокра
марля преди наблюдението.
Само при положителна
температура.
3 Атмосферно налягане.
Атмосферното налягане се
измерва с теглото на стълб
въздух върху единица
хоризонтална плоскост.
Разпределението му по
земната повърхност е
неравномерно и зависи от
плътността на въздуха и
географската ширина.
Измерва се в милибари 1mbr
Основно уравнение на
статиката - характеризира
изменението на атмосферното
налягане във височина в
условията на равновесие, т.е.
когато въздухът се намира в
покой:
zgp
?–=?
..
?
1.g земно ускорение,
2.z елементарен слой
3.Плътнот
Барометрична форм ул а за
изотермичната атмосфера -
използва се за точни разчети
на атмосферното налягане по
известна височина или на
височината по известно
атмосферно налягане. При
височина 2км над морското
ниво се използва -
t)1(
PP
)PP(2
000 8=z
21
21
?
+
+
8 000 е височината на
еднородната атмосфера, а
коефициентът на топлинното
разширение на газовете -
?
=
0004,
.
4 Установено движение на
въздушни течения.
Вятър - хоризонтално
движение на въздуха спрямо
земната повърхност. Дължи
се на неравномерното
разпределение на Р
а
. Посоката
му на движение е от области с
по-висока към области с по-
ниско Р
а
. Повърхността във
всяка точка, на която
налягането е еднакво, се
нарича изобарична
повърхност. Линиите на
пресичане на изобарични
повърхности с хоризонтална
равнина, например с
морското ниво, са изобари,
т.е. линиите с еднакво
налягане. От една изобара
към друга, атмосферното
налягане на хоризонтална
повърхнина, или се увеличава
или намалява. Създава се
разлика в наляганията,
равновесието се нарушава и
въздухът започва да се движи
от област с по-високо към
област с по-ниско атмосферно
налягане . Върху въздушната
маса действа:
1. Баричен градиент - G
2.отклоняващата сила на
въртене на Земята – сила на
Кориолис - K
3. сили на триене - R
4.центробежната сила – C
G+K+R+C=0
Силата на триене се
наблюдава в приземния слой ,
центробежната сила е
насочена по радиус на
кривината на траекторията.
Различаваме геострофичен
вятър, градиентен вятър
(дължи се на действието на
силите на градиента,
центробежните сили при
липса на триене).
Измерване: посока - градуси,
скорост м/с, км/ч, възли.
Когато няма анеометър,
силата може да се определи
окомерно по скалата на
Бофорт (0 - 12) .
Ръчен анеометър -
четиричашков, механичен
брояч на оборотите - 3 пълни
оборота съответстват на 1м
път във въздуха. След това
едновременно се включва
броячът и секундомера,
изтичат 100 секунди и
изключва брояча. Правим
второ отчитане на стрелките.
Разликата делим на 100 и
получаваме приблизителната
сила на вятъра.
Ръчен индукционен
анеометър - въртушка с три
полукълба, към долната част е
закрепен магнит. Получава се
разлика в завъртанията под
действието на пружинките.
Така се отчита.
Анеометър М-61 - за
автоматично измерване за 5
мин и след това се нулира.
Истинският вятър на кораба
се измерва:а) графично;б)
ветромер.
При графичното измерване
накарта се прекарва север -
юг, курса на кораба и
скороста на кораба. След това
се нанася посоката на вятъра
и неговата сила (наблюд.).
построява се паралелограм -
наблюдавания вятър е
диагонал на фигурата.
5 Антициклон
Антициклон - област с по-
високо атмосферно налягане
със затворени изобари на
морското ниво. Въздухът се
движи по часовниковата
стрелка в северното кълбо и
обратно в южното кълбо.
Хоризонталният градиент е
насочен от центъра към
периферията. Затова в
центъра ветровете са по-
слаби, а към периферията
нарастват. Заемат големи
площи съизмерни с
континентите. Над
континентите са развити по-
добре през зимата, над
океаните в умерените и
високите ширини - през
лятото. в центъра се
наблюдава приток на въздух
от по-горни към по-долните
слоеве, водещ до
нагряване и възникване на
температурна инверсия.
Затова в центъра има малка
облачност и сухо време.
Формират се еднородни
въздушни маси - често в
студен въздух недалеч от
линията на фронта до
повърхността на Земята.
Движат се на височина от 3
до 5км със скорост 25 -
35км/ч от запад на изток с
траектории към ниските
ширини. По периферията
условията за времето се
определят от условията на
времето в съседните циклони.
В източната част се
наблюдават облаци и валежи;
в западната част се наблюдава
топъл фронт, мрачно време.
Ветрове 6-7 бала, в северната
част има плътна облачност,
възможни са мъгли, в южната
се наблюдават силни ветрове.
6 Тропически циклони.
Това са сравнително малки,
но дълбоки вихри с голяма
енергия. Мощно издигане на
много топлия и влажен
въздух е задължително
условие за възникване на
тропически циклон. В
центъра налягането е равно на
950 - 980 мб. Диаметъра на
циклона е 100 - 300 мили.
Най-характерно е наличието
на барични градиенти в
централната му част, в
резултат на което възникват
урагани. Силата на вятъра
достига 80-90 м/с. Те са в
ширини 5
о
до 20
о
, от юли до
октомври. Наблюдават се в
югозападната част на Тихия
океан, Арабско море,
Индийския океан. В
Атлантика възникват само в
северното полукълбо. В
началото се придвижват с 10 -
20 км/ч в западна посока, в
ширини 15
о
- 30
о
се
отклоняват на север в
северното полукълбо и на юг
в южното полукълбо. Когато
циклонът е в стадий на
зараждане се наблюдават
купести облаци, слоести и
перести, при стадий на
тропическа депресия -
облачност и дъжд. При
тропически щорм - мощни
купести облаци с дъжд, силни
щормови ветрове, при ураган
- се наблюдава пълна
облачност, по периферията
облачност във вид на
спирали.
7 Прогнозиране на времето.
Прогнозите се съставят на два
етапа:
1.Откриване на възможните
изменения в положението и
интензивността на
фронтовете, движението на
въздушните маси, т.е.
прогнозиране на
синоптичното положение.
2.Установяване характера на
времето въз основа на
прогнозата за синоптичното
положение и отчитане на
местните условия, влияещи
върху времето. Във вид на
прогнозни карти. След
откриване на изходните
условия за времето и
състоянието на въздушните
маси се съставя прогноза за
метеорологичните елементи,
т.е. втори етап.
Прогноза за вятъра.
Посоката му се предсказва
като се отчита отклонението
му от изобарите към ниското
налягане под ъгъл от около
30
о
над сушата и ъгъл около
15
о
над морето. Колкото по-
тесен е баричния градиент,
толкова по-голяма е силата на
вятъра. Върху силата му и
посоката влияние оказва
местния релеф. Така
например море-суша, вятърът
се отклонява вляво и
отслабва. Вятър, духащ на
различни нива във височина,
се наблюдава при вертикална
ос на циклона.
Има няколко
стадия на развитие:
1.вълни - образуват се от
извивката на слабо
подвижния фронт, появата на
топъл и студен въздух в него;
до Земята циклонът е
оформен с една изобара;
2.млад циклон - наблюдава се
по-нататъшно вълнообразно
огъване на фронта и спадане
на налягането в центъра на
циклона; до Земята циклона
се оформя в няколко
затворени изобари;
3.оклузиран циклон - в този
случай циклонът достига
максимално развитие; топлия
и студения фронт се събират;
4.запълване на циклона -
постепенно изчерпване на
енергията му; студените
въздушни маси заемат цялата
централна част;
5.движение на циклоните - по
посока на въздушните потоци
на височина 3 до 5 км от
запад към изток, от по-
ниските ширини към по-
високите;
8.Морски и океански
течения – морско течение-
постояно движение на
водните маси; Елементи –
направление и скорост.
Класификация : по факторите
които ги предзвикват
плътностни разлика в
плътноста на водните маси в
хоризонтала; ветрови ;
дрейфови – след спиране на
вятъра; сгонно нагонни
разлика на нивото на водната
повърхност до брега;
приливо отливни ;
бароградиентни;конпенсацио
нни и др. По
продължителност на
действието: постоянни;
периодични – повтарят се
през определен интервал от
време в периодична
последователност ; времинни
и непериодични . По
дълбочина на разположение –
повърхностни ; дълбочинни ;
придънни . По характера на
движение – праволинейни и
криволинейни. По
физикохимични свойство –
топли ; студени; солени
;прясноводни. Установени и
неустановени. Приливо -
отливни - полуденонощен,
денонощен и смесен характер,
с отдалечаване от брега
скоростта им намалява.
Посоката им се изменя до 360
гр. Скороста се изменя но
няма 0 стойности; в близост
до брега придобиват
реверсивен характер т.е.
изменят посоката си на 180
гр. За полу период от време.
Скороста на течението зависи
от склонението на луната.
Сизигия максим скорост,
квадратура – минимална. Ако
пдатата се различава от
датите при пълнолуние и
новолуние се взема сизигия.
Определят се от таблици в 5
тома.
Ветрови течения – зависят от
скороста, разгона,
продължителноста на вятъра.
Образуват се в порядък от 6
до 20 часа и достигат V = 0.5
до 0.8 въэла. За отчитане се
използват атласи на ветровото
течение. Аналитично
изчисляват се или се снемат
от монограми. Vt = 0.136 Vv
m/s / Sin lat kn посоката на
течението Кт = Кв +(-) 180 +
(-) 45 N + ; S (-) за
дълбочини над 50 м Кт
=Кв +(-) 180 +(-) 20 под 50
метра.
Постояни от лоцията или
навигациони карти или от
карти на теченията. Обща
схема на теченията в
световният океан:
Приливните явления в
корабоводенето . Приливно-
отливните течения
представляват вълна която се
разпостранява по причина на
небесните тела ,земя, луна и
слънце. Елементи на прилива
– величина на прилива – Нвв
Ннв ; амплитуда
разтоянието от нв до вв ;
лунен интервал – време на
закъснение на вв от времето
на клминация на луната;
прикладен час – сресен лунен
интервал за Ѕ лунен месец;
период на прилива – интервал
от време между две
последователно ниски или
високи води. Приливни
неравенства – в следствие
склонението на луната, в
следствие разположението на
луна, земя, слънце.
Неравенства от факта ,че
луната се движи в
елипсовидна орбита и земята
нее в центъра на орбитата.
Паралактични неравенства –
разликата във величината на
прилива е 40% при перигей и
апогей. Приливът в
откритият океан е около 1 до
2 метра и практически не се
забелязва. За крайбрежната
част под влияние на релефа
има значително по високи
стойности. За Атлантика са
характерни полуденонощни
приливи като амплитудата
при квадратура е значителна.
Само отделни части в
Караибско море и устието на
Ла Плата се забелязват
неправилни денонощни.
Индийски океан – неправилни
полуденонощни с голяма
амплитуда при квадратура.
Тихи океан – смесен тип
приливи . По някога се
образува отливна вълна с
височина до 1 до 2 метра и
скорост няколко възла като
гребенът изпреварва падината
и създава опасност за
корабите.
10Същност на способите и
организация на дейността
при определяне на
относителната скорост на
кораба по време на ходови
изпитания. Точност на
резултатите
Способи: Преди започване –
да се приеме вода, в средата
на изпитан. кораба да има
нормално водоизместим., да
се огледат винта, руля, лага,
оборотомери, секундомери,
да се приготвят схеми и
планшети. Вятър и вълнение
да не надвишават 2-3 б., да
има необходим. Дълбочина.
По време на изпитанията да
има постоянна скорост чрез
постоянство на оборотите.
Дължината на пробега на
створната линия се определя ,
като се установяват следните
граници при V<12км -> S=1.
Почти винаги има наличие на
течение, затова min. 2 пробега
на противоположни
направления. Ако течението
има равномерна V 3 пробега.
Изключение става: по
Ако течението има
неравномерна V – 4 проб.
Точност – зависи от случ. и
сист. грешки. Случ. се
оценяват
При пристигане на мерната
линия кораба ляга на курс ?
на линията на секущите
створове, като развива
необходимата V. Ако има
водещ створ – кара се по него.
За определяне на ? ?% след
команда при поява на цяло
число на репитера се пуска
секундомера. При пресичане
на крайния створ – също.
Поправката и коефициента на
лага се определят по:
V
0
– относителна скорост; V
?
0
– относителна лагова скорост.
Определяне на Vпо метода на
точните обсервации.
Определяне на V
K
по
геодолитни засечки от брега.
За ОМК в началото и края на
пробега се използват
геодолитни постове. По
сигнал от кораба
едновременно измерват от 2
та
поста ъглите ?
1
и ?
1
, като ги
предават на кораба. По тези
ъгли се определя МК и се
нанася на планшет.
Опред. V
K
по комб. засечка.
За целта ни е нужен добре
видим ориентир А. На разчет
10 км. се поставя нав.
Ориентир В, добре видим. На
А се поставя теодолит, за да
може да се измери ъгъла ?,
между кораба и В. МК се
опред. по ъглите ? и ?.
11.Същност на способите и
организация на дейността
при определяне на
инерцията и елементите на
поврътливостта на кораба
Опред. елем. на инерция –
информацията се характ. от
времето и разст. необходими
за спирането на кораба или
придобиване на зададена
скорост при изменение на
режима на работа на
машините. Измерването
започва от команда за измен.
режима на двигателя и
завършва със спир. на кораба.
Способи за опред. на изм.
разстояние:
1. По число корабни дължини
– с трупче, пуснато от носа. 4
недостат. – винта може да
придаде допълн. движение на
трупчето.
L
1
– разст. от фортакевена до
последното хвърлено трупче;
L – дължи. на кораба.
2. Измерване до ориентира с
РЛС дистанция.
Кораба ляга на курс срещу
буя, като в момента на
подаване на командата се
измерва разст. S=D
1
-D
2
.
3. Определяне елем. на
циркул. Елементи 1)
Тактичен диаметър, Д – разст.
по нормалата между линиите
на обратните курсове при
поворот при първите 180°; 2)
Диаметър – на установена
циркулация. Д
Ц
– това е
диамет. на окръж. по която се
движи центъра на тежестта
при установено движ. на
циркулац. Д>Д
Ц
? 8?10%, Д
зависи от ъглов. отклон. на
руля, площта му, разм. на
кораба, V; 3) Ъглова V на
изменен. на курса – тя расте
от момента на промяна на
курса до изменение ? 120°; 4)
Дрейф на циркулация – Q е
ъгъл на отклонение на
метрич. плоскост от допир.
към кривата; 5) Загуба на
скорост вследствие
допълнителни съпротивления
? 25-30%; 6) КРЕН; 7)
Постъпателно движение
разст. l
Способи за опред. циркулац.
1.По створове и хор. ъгъл – на
полигона;
2.По створ и хор. ъгъл
Когато кораба легне на створ
се измер. ?
1
, в момент 2 - ?
2
;
3.По брой кораб. дължини;
4.По п° и Д с радара през 30S.
12.Същност на дрейфа на
кораба от вятъра. Способи
за определяне и
изчисляване на дрейфа и
графическото му отчитане
при изчисление на
координатите на кораба
Същност снасянето на
кораба от линията на курса
под въздейств. на вятъра, лин.
на пътя на кораба при дрейф
не съвпада с ДР на кораба,
ъгъл ? - ъгъл на дрейфа; ПЪ?
- път. Ъгъл при дрейфа; ? е +
при отклон. вдясно,
ПЪ?=ИК+?; ?=ПЪ-ИК. Ъгъла
? зависи от курса, посоката на
вятъра, ветрилната площ и
газенето. Определяне
-чрез сравняване действит.
път получен от обсервации с
ИК;
- чрез пеленгуване на
свободно плаващ предмет. От
кърмата се хвърля веха, като с
отдалечаване от кораба се
вземат п°. Средното им
значение (+?Мк е = на
обратната посока на
фактическото придвижване
на кораба, следователно
ПЪ?=(кП
ср
+?Мк)±180,
следователно ?=ПЪ-ИК;
- чрез измерване на ъгъла
междуилватерната струя и
ДР.
Водене на прокладка – над
линията на пътя се нанася КК,
?МК, ?. Линията на
истинския курс е къса
разстоянието по лага S
Л
се
нанася по ПЪ. Съответстват 2
задачи:
- права – Знаем КК, ПЪ=?
?МК=?+d, ИК=КК+?МК,
ПЪ=ИК+?;
- обратна – Знаем ПЪ, КК=?
ИК=ПЪ-?, МК=ИК-?.
13.Видове течения и снос на
кораба от тях. Отчитане на
теченията при счисление на
координатите на кораба
Хоризонталното преместване
на вода -> навигац. течение.
Ако е в повърхностния слой
(10±15м) -> повърхностно
има още дълбочино и
придънно биват още
постоянни и променливи,
сгонно-нагонни, приливно-
отливни, дрейфови. В
резултат на постъпателното
движение кораба се
премества по ЛП. Ако в
района действа течение,
кораба се премества по ЛП,
като ДР остава успоредно на
ЛК. Това ще се нарича снос
ъгъл ? - ъгъл на сноса: + ако
кораба се снася вдясно. Ъгъл
? зависи от КЪ на течението,
V на течението, курса и V на
кораба натоварване, ф-ма на
подвод. Част. ПЪ=ИК+?
?=ПЪ?-ИК
Отчитане: І Права задача
Дадено – ИК, V
0
, ИК
Т
, V
Т
ПЪ
?
; ?; V
кораба
=?
На ЛК се нанася V
0
и
получаваме т.В. От нея се
построява посоката на ? и се
нанася V
Т
. Получаваме т.С,
съединена с А – ЛП ?АВС ->
скоростен ?. При промяна на
кой да е от елементите му се
построява нов скоростен ?.
Обратна задача – Дадено:
ПЪ
?
, V
0
, ИК
Т
, V
Т
; ИК, ?,
V
кораба
=?
От т.В с разтвор на пергела
=V
0
се засича т.С. Правата ВС
се пренася успоредно в т.А и
се получава ЛК.
При графично построяване
всички пресмятания за време
и ОЛ се чертаят само по ЛК.
14.Аналитично счисление
на координатите на кораба.
Видове аналитично
счисление
Аналитично – при плаване
далеч от брегове, океанско
плаване. Алгебричното
изчисляване на координат. На
кораба по курс и проплавано
разстояние се нарича
аналитично. Ако са известни
координатите на дадена точка
то координатите на точка
можем да изчислим по ф-
лите:
Ако са известни коорд. на
т.А
1
(
1
?
1
) на тръгване и
коорд. т.А
2
((
2
?
2
) на
пристигане, може да се
намери курса между тях и
пътя. Разбиваме
локсодромията на малки
участъци dS. d? - елем. отш,
d - елем. РШ, dS – елем.
проплавано разст., ъгъл к –
курс. Тогава:
m
– средна ширина на
плаване. Необходима е за да
се премине от ОТШ в РД. РД
= ? . sec
m
следователно
РШ=S.cosK, ОТШ=S.sinK,
РД=ОТШ.sin
m
. По тези
формули можем да получим
всяка една точка от пътя. За
намиране на точните коорд.
(
I+1
;?
I+1
) решаваме
триъгълника
Тези формули са основни
формули на аналитичното
счисление. По тях се
разработват таблици, които
решават триъгълника като
равнинен и при плаване в
средни ширини до 100
удовлетворяват точността.
І. Права задача – А (
1
,?
1
); S;
K
A
2
(
2
;?
2
)=?,
2
=
1
+РШ
?
2
=?
1
+РД,
m
=
(
1
+
2
)/2=
1
+РШ/2
РД=ОТШ.sec
m
Обратна задача – А
1
(
1
,?
1
);
А
2
(
2
,?
2
);
4
2
321
0
VVV
V
++
=
8
33
321
0
VVV
V
++
=
mlms
nmS
m
V
+=
.
.
100
0
100.%
0
0
0
?
?
=??
V
VV
0
0
?
?
=
V
V
k
()
LnLS1
1
+=
()
12
??
ctgctgdD
=
???
?+=
?+=
+
+
ii
ii
1
1
2
sin..cos.
21
?
+
=
==
m
kdSdkdSd
2
2
3.57sin
1
?
?
?
?
?
?
+=
n
D
m
SmM
?
МЧ->ОТ БМТ/tg K=РД/РМ
2
2
-
1
=РШ; МЧ
1
-МЧ
2
=РМЧ;
?
2
-?
1
=РД
S=РШ.secK
16. Способи за определяне
на мястото на кораба по
пеленги. Точност и
практическо изпълнение.
Възможност за определяне
на поправката на компаса
Способа е най-разпространен
в практиката. Същността се
заключва в това, че се намира
пресечната точка на двете
прави на локсодромичните
пеленги, начертани в/у
картата от ориентирите.
Способи:
1.Чрез непосредствено
нанасяне на пеленгите.
Измерените компасни
пеленги, поправени с
поправката на компаса.
Нанасяме в/у картата през
съответните ориентири.
Пресечната им точка
търсеното място.
2.С помощта на лъчева мрежа
използва се когато е
необходимо по-често
определяне на мястото. Тази
мрежа се изготвя
предварително на
едромащабна карта. Влияние
в/у точността оказват:
а) грешки в общата поправка
на компаса. При наличието на
постоянна грешка в приетата
поправка на компаса,
определените места се
разполагат по линия,
сключваща известен ъгъл с
пътя на к-ба;
б) Грешки в положението на
ориентирите – за избягването
им е необходимо
своевременно коригиране на
картите. Пеленгите да се
измерват към маяци,
огньове.
в) Влияние на движението на
к-ба. За избягване на такъв
род грешки най-напред се
пеленгуват предмети
разположени на курсов ъгъл 0
и 180°. Последните се
пеленгуват предмети на
траверз на к-ба.
г) Влияние на случайни
грешки влиянието се
оценява с помощта на СКГ
при 2 линии на положен.
Където:
?n
1
, ?n
2
– СКГ в линиите на
мястото
g
1
, g
2
градиенти на
пеленгите
17. Способи за определяне
на мястото на кораба с
хоризонтални ъгли. Точност
и практическо изпълнение
Търсеното място се намира в
пресечната точка на 2
изолинии – окръж. Възможни
са 2 случая:
а) когато 2
та
хор. ъгъла са
измерени между 3 предм.;
б) когато 2
та
хор. ъгъла са изм.
м/у 4 предм.
Измерването на хор. ъгли
става чрез секстант, при което
измерените ъгли се поправят
с поправката на секстант.
Нанасянето в/у картата на
мястото става по няколко
начина:
1.Чрез построяването на
окръжнаст линии на
мястото.
- От средата на АВ и ВС
правим ?
те
К
1
О
1
, К
2
О;
- Мястото на всеки център се
определя от пресечната точка
на перпендикуляра с правата
прекарана от ориентирите А и
С под ъгъл 90°-? и 90°-?. F –
мястото на к-ба.
1.Способ на касини
Начертаваме Ва и Вв под ъгъл
90°-?; 90°-? към АВ и ВС. От
точките А и С спускаме ?
те
Аа и Вв до пресичането на Ва
и Вв. Получаваме ав. След
това спускаме ? към ав и
получ. т.F – мяст. на К – чрез
протрактор, чрез
гонометрична мрежа,
аналитично.
Върху точността на способа
оказват влияние следните
грешки:
- гр. В полож. на
ориентирите;
- гр. В графичната работа;
- гр. В измерването на хор.
ъгли.
Те биват систем. и случайни.
Системат. влизат в
поправката на индекса. Ако
грешката на индекса <1` -> не
се счита. Случайните грешки,
по ф-лата:
Винаги средния предмет да е
най-близо до к-ба! Грешката в
ОМК зависи и от ъгъла ?,
ъгъла на пресичане линиите
на мястото. Ако ?=90° най-
висока точност.
18. Опр. разст. с помощта на
секстант
При видима основа на
ориентира. Прилага се, когато
разстоянието е малко и
кривината на земната
повърхност, наклонението на
хоризонта и рефракцията се
пренебрегват.
2.Определяне разст. по ъгъла
на снижението на ориентира
относно видимия хоризонт.
Прилага се когато е
необходимо да се определи
разстоянието до ниски буйове
или брегови ориент. Използва
се БМГ-72.
3.Опред. разст. до ориен.
Чиято основа е скрита зад
вид. Хор.
R – радиус на Земята
I – h на окото
H – h на ориентира
Фактори, влияещи на
измерването на разст. с
навигационен секстант
4.Влияние на h на окото – l
Нека от т.А на височина на
окото l е измерен вертик. ъгъл
?. Грешката в определеното
разстояние ще бъде ?D. При
(H-l)<D – грешката ще бъде
по-малка от височината на
окото. Ако l<H получ. Разст.
< действителното и обрат.
5.Влияние на отдалечението
на ориентира от бреговата
черта. За определяне на
точното разст. отново се
определя ?D. В случая се
отчита и разстоянието на
отдалечение l
СКГ при метода е
M
н
– СКГ във височина на
предмета
19. Способи за определяне
на мястото на кораба по
разнородни навигационни
параметри. Точност и
практическо изпълнение
І. По пеленг и разст.
Същност: При този способ
търсеното място се получава
в пресечната точка на 2
те
изолинии линията на
пеленга и окръжността
съответс. на изм. разстояние.
Първо се изм. параметъра
който се изменя по-бавно.
Точността на способа зависи
от точността на линиите на
мястото и ъгъла на
пресичането им. Грешката се
определя по
m
n
, m
0
– СКГ
Разстоянието S – разст. до
ориентира. Ако пеленгът и
разстоянието са измерени до
1 ориентир ->?=90°; S=D =>
Грешката в определеното
място зависи6 от
разстоянието до ориентира D,
от грешката в измереното
разстояние m
D
и от грешката
в пеленга m
n
.
ІІ. По хоризонтален ъгъл и
разстояние
Мястото на к-ба се получава в
пресечната точка на двете
окръж. – линии на мястото.
хориз. ъгъл и разстоян.
Трябва да се измерват
едновременно в бърза
последоват. Мястото на к-ба
се получава бързо с помощта
на протрактор. С пергел се
начертава близо до
счислимото място дъга с
радиус = измер.
до 1
я
ориентир разст. Нанася
се на протрактора измер. хор.
ъгъл и движим протрактора
така, че раменете му да не се
изместват от ориентирите,
докато центъра му пресече
начертаната дъга. Това е
търсеното място. Точността
зависи от ъгъла на пресичане
на линиите на мястото ? от
грешката в измер. разст. m
D
20.Способи за определяне на
мястото на кораба с
радиолокационни
измервания по точкови и
неточкови ориентири.
Точност
Точкови ориентири – тези,
чийто размери могат да се
пренебрегнат, както при
измерване на РЛ величини,
така и при нанасянето им на
картата (буйове, маяци,
скали). Неточкови ориентири
– имат по-големи размери
(брега, големи острови,
съоръжения).
І – РЛ измерване на 1 разст. –
става чрез неподв. кръгове на
екрана чрез подвиж. кръг на
дистанция.
ІІ – РЛ пеленгуване – чрез
електронни и обикновенни
везири. При пеленгуване с
обикновенни везири, окото на
наблюдателя трябва да се
разполага точно над
визираната линия и центъра
на изображението трябва да
съвпада с центъра на екрана.
В противен случай се
получават паралактична
грешка и грешка от
ексцентритета. При
електронните – определянето
е по-точно. С тях ориентирите
се пеленгуват през средата на
изображението. При
пеленгуване на точкови
ориентири мястото се
определя по: пеленг и разст. 3
разстоян., 2 разстояния,
КРУИЗ-ПЕЛЕНГ, 3 пеленга.
Освен това, когато в района
има само един точков
ориентир, мястото може да се
определи чрез пеленг към
ориентира и min разстояние
до брега.
Друг начин е ОМК чрез разст.
до точков ориентир и min
разст. до брега.
22.Същност на елиптичната
грешка и общо решение на
задачата а оценка на
точността на определеното
място При измерване на
навиг. параметър се допускат
случайни грешки. Те се
проявяват отделно или
последователно, като могат да
са с противоположна посока
или да съвпадат. Получава се
една с-ма от грешки която
можем да характеризираме с
една грешка. Числената
стойност на тази грешка
можем да характеризираме =
средноквадр. грешка, а
направл. съвпада с
направлението на грешките –
вектори и величината и е =
СКГ се нар. Векториална. Те
се сумират квадратично.
Нека 2 векториални грешки l
1
и l
2
са разположени по х и y.
Грешки – вектори са x
1
y
1
,
които дават резултат. Грешка
– вектор l
1
, l
2
=x
2
и y
2
.
Резултатните греш. – вектори
се представят като сноп
вектори, приложени в т.0.
Съвместното разпределение
на с-ма грешки – вектори –
елиптична грешка.
Вероятността за попадане на
точка в средноквадрат. елипса
е 39,3%. Общото р-ние на
задачата за оценка на
точността се състои в
намирането на векториалните
грешки и събирането им за
получаване ст-стите на
полуосите а,в и
направлението на голямата
полуос ?.
Нека тези
грешки са приложени в т.0
през която прекарваме 2
взаимно ? оси, така, че едната
да е бисектриса на ъгъл ?
между векториалните грешки.
При сумиране на вектор.
грешки ст-стите на
получените полуоси на ел.
грешка се изчисляват по:
-a
2
+b
2
=[l
2
]; a
2
-b
2
=[l
2
]. При
ОМК по 3 и повече ЛП
точността се определя при у-е
и всички ЛП се заменят с две
еквивалентни. Теглата им се
определят по:
Сместването на опред. т.F по
направл. на ЛП имаща по-
малко тегло = голямата
полуос на а.
23.Същност на
средноквадратичната
кръгова грешка в
положението на точка и
определянето и по два, три
и повече навигационни
параметъра
Елипсата на грешките е най-
вярната х-ка за точността на
определеното място. Поради
сложността на изчислението и
и построяването и тя се
заменя с кръг на грешките, за
построяването на който е
достатъчно да се знае радиуса
М. Радиусът на кръговата
грешка = сумата от полуосите
на елептичната грешка
М се явява R на кръга на
грешките в полож. на т.0 и се
нарича СКГ на точката.
Вероятността за положението
на точка в кръг с R=М е
променлива величина, оято се
изменя при изменение на
отнош. b/a=k, ако k=1, т.е. при
равни полуоси, вероятността
р=0,63. При малки ст-сти на
b/a=k, ще се получи силно
сплесната елипса. Вътре в
кръга ще има участъци с
нулева вероятност за поява на
грешки. Ако поставим у-
вието, че М не трябва да
превишава тройно ст-ста на b,
т.е.
Тогава k=0,35, ако k<=0,35
използването на кръгова
грешка е нецелесъобразно.
СКГ по 2 параметъра: Нека
мястото на к-ба се определя
по 2 навиг. параметъра.
Техните градиенти имат
посоки ?
1
и ?
2
и модули g
1
, g
2
.
Известни са също и СКГ на
измерванията m
V1
и m
V2
.
Грешките в обсервованото
място = грешките в
поправките ? и ??. Тогава
грешките СК, в обсерв. Място
ще са m
=m
?
; m
2
=m
?
.sec.
За СКГ по 2 НП ще получим
В практиката измерванията
съдържат случайни и
системат. Грешки, затова за
СКГ -
СКГ по 3 параметъра –
24. Принципи на носенето
на ходова навигационна
вахта. Основни
задължения на вахтения
помощник-капитан.
Взаимоотношения с
капитана, пилота и
другите вахтени лица.
І. Задълж. на навиг. лица
на ход – съгласно конвенц.
STCW. Вахтата трябва да
има необх. състав
включвайки следните
степени: - капитан до 1600
BBRT и над 1600 BRT; -
стар. пом. – до 1600 BRT и
над 1600 BRT; - вахтен
офицер над 200 BRT. На
всеки к-б трябва да има
поне 3 правоспособни
навиг. лица. м/у вахта – 6 h
почивка. Който е на вахта
взема отговорни р-ния и
профес. отговорн.
ІІ. Етапи и дейности в
шурмходова вахта
1.Приемане – приемащият
да оцени способността за
застъпване,
разпореждания и указания
на капитана; място, курс, V,
газене, съст. на навиг.
апаратура, ?МК.
2.Носене на вахтата – ОМК
контрол, ходови светлини,
определяне на ?МК,
визуално наблюдение,
спазване на МППСС.
3.Предаване – оценка на
извърш. вахта и оценка на
новата, отбеляване в
дневника.
ІІІ. Особености при вахтата
1) При плаване в намалена
видимост – подаване на
звукови сигнали; готовност
на машината; - вкл. на
отличителни светлини;
усилено наблюдение;
-назначаване на безопасна
V.
2) Взаимоотношения с
лоцмана пълно
сътрудничество.
3) Взаимоотношения с
Капитана – не всяко негово
присъствие означава, че
той носи отговорност.
4) Извикване на капитана –
при влошена видимост,
преждевременно
откриване на ориент.
повреда.
ІV. Вахта на котва
период. ОМК и оценка за
дрейф, приближав. обекти,
регистр. на всичко в
дневника.
V. Вахта на стоянка в пр-
ще въведена е
инструкция от IMO за
оперативно ръководство на
капитаните носещи
дежурство. След приключ.
на пристанищни
формалности, капитана
обявява дежурство
вахта, всичко се вписва в
дневника.
25. 1.Корабен набор от
навигационни карти и
публикации. Създаване и
подържане. Корегиране
на карти.
Комплекта от карти и
пособия да съответства на
нужният стандарт за
безопасност на рейса.
Всяка компания създава
процедури за снабдяване
на корабите с
необходимите карти и
пособия както и за тяхното
осъвременяване на кораба
и бреговият офис.Карти:
генерални, пътеви, карти
на подходите, планове,
справочни карти, 1/2000
000 при евентуално
отклонение,
радионавигационни карти.
List of radio signals
томове от 1 до 8, List of
lights, Mariner hand book,
таблици и атласи за
теченията, алманах, лоции
и допълнения към лоциите,
таблици за дистанциите,
каталог за картите, картни
съкръщениа, книга
записване на картите и
корекциите. Картите се
съхраняват на места с
ограничен достъп ,като
комплекта за рейса на
мостика подредени в
географска
последователност.
Измененията се довеждат
до корабите посредством
система за известие до
мореплавателите: радио
известия – публикуват се в
печатен вид, писмени –
получават се в
пристанищата. По
характера на действие
известията са :
предварителни (Р);
временни (Т) и постояни , *
цитираните изменения са
лично проверени от
издатела.
По периодичност на
изданията: инцидентни,
ежедневни, седмични,
полугодишен и годишен
сборник от известия.
Основен източник за
корекции са седмичният и
годишен. Дневник за
получените известия.
Електронни карти:
Electronic charts display
information system
стандарт на ел карти – да
съдържат информация
като класическите карти но
не с по лоша точност.
Биват 2 вида растерни и
векторни. Препоръчват се
векторните. Върху ел карта
може да се наслага
радарното изображение в
различен цвят, да се
планира пътя, моментният
курс и скорост.
Корегирането им може да
бъде
26. Навигационна оценка,
анализ и планиране на
рейса на кораба Оценка –
процес при който се
събира цялата информ.
отнасяща се до
предстоящия преход.
Включва:
- навиг. инф. – на карти,
лоции, фарови книги,
атласи, известия до
мореплавателите. В
допълнение – справка за
климат. условия, дали са
коригирани с последните
нотиси.
Информ. за оценка на
предст. рейс
1.за теченията – посока и
скорост;
2.за приливите – посока и
скорост;
3.газенето;
4.препоръки от лоция;
5.навигац. светлини – х-ка,
далечина;
6.навигац. знаци
очаквана дистанция на
откриване;
7.маршрутни схеми;
8.РНС;
9.навиг. известия,
действащи в района;
10.климатични данни;
11.маневрени елементи на
к-ба;
12.рейсово задание –дата
на отплаване, ротация,
товар.
Планиране - от кей до кей
1.начертаване на курса в/у
генералните карти и
пътевите. При
преминаване от 1 карта
към друга да се следи за
опасности;
2.да се обозначат ясно
курсовете в кръгова с-ма;
3.“повдигане” на
ориентирите за
обсервация, РМК;
4.нанасяне на навиг.
изолинии.
Решаването на ключовите
елементи включва:
1.безопасна V; 2) точки на
смяна на курса; 3) условия
на графика в походните
точки.
Изпълнение на плана –
взема се предвид: 1)
надеждност на кораб.
оборудване; 2)
метеоусловия; 3) условия
на графика в подходните
точки.
Следене на движението –
непрекъснато. Всяко ОМК
– min с 3 ЛП. Да се
използват траверзни и
ограждащи изолинии,
ехолотът - вероятността за
безопасно плаване се
определя:
D – min разст. от лин. на
пътя до нав. опастност.
27.Характеристика на
районите, стеснени в
навигационно отношение
и способи за осигуряване
на безопасността на
плаването в тях. Теснина
район, в който има
подводни или надводни
опасности, разположени в
близост до фарватера или
препоръчителни курсове.
Към тях спадат: рейдове,
бухти, проливи и др. Навиг.
усложнения голямо
количество видими и
невидими нав. опасности
извитост на участъците за
свободно преминаване,
бързо променяща се нав.
обстановка – затруднено
ОМК по визуални способи.
Подготовка на картите –
необходимо е да се
повдигат. Това означава че
по тях се нанасят сведения
имащи важно значение за
безопасността на
плаването. Най-важно е да
се прекарат ограждащи
навигац. линии (изолинии)
по участъците намиращи
се в непосредствена
близост до опасностите.
Ограждащите изолинии
биват – изостадия
(разстояния); изогона (хор.
ъгъл); изобата
(дълбочини); изоазимута
(); хипербола (разлика в
разстояния).
Нанасяне на опасни
райони – обозначават се
дълбочините и се
защриховат отделно
лежащи опасности.
Ограждащ п°. Нека в
района има 2 ориентира
А
1
А
2
. Трябва така да
подберем курса КК
1
, че да
преминем безопасно.
Първо избираме обратен
п
1
° към А
1
, после за А
2
също. Във всички точки от
курса пеленгите към
ориентирите трябва да са
по-големи от п
1
и п
2
.
Ограждащи дистанции
D
1
D
2
безопасни
дистанции на преминаване
през теснината. Створ – 2
или 3 створни знака
разполож. на 1 линия,
която съвпада по
направление с
препоръчителния път. Тази
линия е линия на створа.
Ако к-ба се намира на тази
линия створните знаци
трябва да се наблюдават
като 1. Фарватери – биват:
крайбреж., морски
запасни, действащи,
дълбоко – водни,
плитководни,
праволинейни, начупени,
необурудвани.
28. Същност на линейния
и радиолокационния
створ и практическото им
използване при плаване
на кораба.
Линейни створове – това
са 2 или 3 знака,
разположени на една
линия, която съвпада с
направлението на
препоръчителните курсове
или безопасния път. При
намирането на кораба на
линията на створа, знаците
се виждат като 1. При
сместването на кораба от
линията на пътя знаците
ще се наблюдават под
някакъв ъгъл. Страничното
преместване – Р – линейна
чувств. на створа
Точността на удържане на
к-ба на лин. на створа се
повишава с
приближаването на
створните знаци
Створовете могат да са
водещи – когато линията
им е насочена по
препоръч. курс или по оста
на фарватера.
Радиолокац. створове – за
предвижването на кораб по
фарватера, чрез
измерване на разстоян. до
2 ориентира. Като
ориентири буйове с
пасивни радиолокационни
отражатели, на брега –
активни радиолокац.
отражатели.
Случайните грешки в
измер. разстояние –
Зависи от мащаба на
скалата и е = 0,5 на
екрана на РЛС.
29. Действия на щурмана
при обработване на
навигационната
информация за
подхождане на кораба
към брега и теснини .
Предпазни мерки при
плаване в теснини – ОМК
по всички възможни
способи; - движение с
безопасна скорост; -
вдигане на всички
задборни средства; -
непрекъснато измерване
на дълбочините; -
използване на техн. Ср-ва
за наблюдение на
обкръжаващата
обстановка; -готовност за
отдаване на котвата; -
сверка на курса от картата
с рулевия; - готовност на
машината за отреагиране.
ІІ. Задължения на
щурмана:
Непрекъснато и точно
водене на счислението;
курсовете се чертаят
съгласно изискванията и
препоръчаните пътища,
точно в/у осите на
фарватерите, точно по
створовете, като се
придържат в дясната част
на фарватера;
безпогрешно опознаване
на бреговата ивица; да
използва ограждащи
изолинии при преминаване
покрай навиг. опасност;
точно определяне на
времето за поворот на нов
курс.
Способи за корабоводене
а) при подхождане към
теснини, курсът трябва да
е на линията съединяваща
най-краткото разст. м/у
навиг. опасности.
31. Действия на щурмана
при предварителната
подготовка и заставането
на кораба на котва
Заставането на к-ба в
набел. точка М изисква
допълнителни разчети от
корабоводителя. Уточнява
се курса в зависимост от
вятъра. Подхожда се на
малък ход. От таблиц. на
щурмана се взема S
n
,
което к-ба изминава по
инерция. Разчетът започва
от т.М в обратна посока на
курса на подхождане – по
курса се нанася L
1
от клюза
до мостика и се получава
В. Когато мостика на к-ба е
в точката В се отдава котва
и се дава “малък назад”.
Когато котвата е
заработила се дава “Стоп”.
І. Заст. на котва по 2 хор.
ъгъла. Може да се
осъществи, ако в района
има 3 видими ориентира и
сключват помежду си ъгъл
по-голям от 30°. За целта
щурманът предварително
гониметрична мрежа.
ІІ. Лъчева мрежа ( мрежа
от пеленги). От два
ориентира се нанасят веер
истински беленги в/у
картата. Подхождайки към
точката на заставане се
определя мястото на
пеленгите.
Стадиометр. мрежа
разст. се измерв. чрез
вертикален ъгъл и по други
начини с РЛС. мрежа от
окръжности.
32.Плаване по
ортодромия. Организация
на мерките за безопансост
на кораба при
обледенаване, плаване в
близост до ледове и
плутни ледеии маси.
Плаване в ледове
Инф. се дава от ледово
разузнаване и ледовите
прогнози. Затруднения:
1.Във високите широти
работата на жирото и магн.
компас е неустойчива.
2.Невъзм. използв. на лага.
3.Често се мени курсът и V.
4.Затруднено е
опознаването на бреговата
черта.
5.Опред. V на кораба – 2
ма
наблюдатели по 1 на носа
и 1 на кърмата. На леда се
хвърля въглен и когато
форщевена е = на въглена
се пуска секундомер.
33.Плаване в намалена
видимост. При мъгла,
прашна буря, дъжд
видимостта сенамалява.
При щил с мъгла
видимостта се намалява
до 1-2 кабелта. При
плаване в малка видимост
нараства значението на
счисл. Поправките на
компаса, жк, лага и ехолота
да се знаят с точност. При
такова плаване се
използват радиотехн. и
акустични средства към
радиотехн. створове,
радиомаяци, към другите –
звукови излъчватели.
Мерки – курсът да минава
на 3-5 квадратични грешки
ecKОТШKРШS
РДОТШ
РШ
ОТШ
РМЧ
РД
tgk
m
cos.sec.
cos.
==
=
==
2
2
2
1
sin
1
nnM?+?=
?
2
2
2
2
2
1
1
1
1
1
d
m
g
m
n
d
m
g
m
n
==?
==?
2
2
2
2
2
1
1
1
1
1
d
m
g
m
n
d
m
g
m
n
==?
==?
2
2
2
1
sin
1
nnM
?+?=
?
2
2
1
1
3.57
,
3.57
S
g
S
g
=
=
2
2
2
1
sin3.57SS
nm
M
+
=
?
?
)(57.0
)(86.1
ф
H
D
м
H
D
?
?
=
=
()
d
l
D
+
=
?
.86.1
( )
??
??
coscos
HR
lR
D
rd
+
+
=+
––=
( )
lDH
lDe
D
=?
..
2
2
7
13
?
?
?
?
?
?
?
?
+
?
= H
m
mm
нD
?
?
?
2
2
3.57
'
?
?
?
?
?
?
+=
nm
DmM
D
[]
[]
()
[]
[]
()
ppP
ppP
–=
+=
2
1
2
1
min
max
22
baM
+=
()
()
22
2
13kab +>=
22
21
sin
1
ЛПЛПS
mmM +
?
=
?
22
GS
MMM
+=
23
2
12
2
2
sinsin
sin.
ttP
PP
P
P
P
M
ji
i
?+?=
?
==
?
?
?
??
2
1
?
?
?
?
?
?
––=
M
D
lP
P
D
tg =
?
( )
??
–=tgtgh
4
1
4.1
2
2
+=
d
R
mP
D
( )
CttVP
истK
?++=
sin
3
?
P
dD
tg
arc
d
D
DP
+
=
?
?
?
?
?
?
?
?
+
+
=
?
?
?
'1'1.
22
100
%
60
?
?
?
?
?
?
??
+
?
?
?
?
?
?
=
mmk
SM
2
12
+
=
m
2
12
??
?
+
=
m
разст. от опасностите СКГ
на счислението.
1.Преди влошаване на
видимостта да се определи
и ?.
2.Да се даде безопасен
ход.
3.Да се подават сигнали за
мъгла.
4.Да се поставят
наблюдатели на различни
места.
5.Да се има готовност
машината за изменение на
V.
6.Да се включи ехолот и
хидролокатор. МК се
определя в лоша видимост
с измерени послед.
дълбочини по крюиз
изобати
34.Плаване по
ортодромията. Ортодр.
се изобразява като крива с
кривина към повишения
полюс. Тя има 2 точки V и
V’ – които са съответно
най-N и най-S точка. –
Вертекси в т. на вертексите
ортодр. е допирателна към
паралелите на вертексите
и => ? на меридиана на
вертекса. Елементите на
ортодр. са ?
0
– дълж. на
пресечн. точка на ортодр. с
Екватора. K
0
– курсът м/у
ортодр. и меридияна и V
1
и
V
2
. Какво правим - от
Намираме РШ=? и РД=?,
m
=?, ?
m
=?. След това
ИК=180°+К, К=?
Намираме
Плаване по ортодромия:
Началните, крайните и
междинните курсове
получаваме
от:
Междинните точки
получаваме –
Прави се таблица
Ортодр. разст. се намира –
1) Ако М
1
и М
2
са м/у
екватора и вертакса
Д=Д
2
1.
2.Ако М
1
и М
2
са от 2
те
страни на вертекса -
Д=180°-(Д
1
2
).
3.Когато ортодр. пресича
екв. - Д=Д
1
2
4.Съставно пл. –
37.Търсене и спасяване.
Трябва да се установи
връзка с него: чрез
непосредствено
подхождане към борда му;
създаване на буксирна
линия или чрез използване
на корабните спасителни
средства. Решението на
задачата зависи от
състоянието на
бедстващият кораб,
обстановката в района,
МТО условията, характера
на предстоящите действия,
средствата които магат да
се използват.
Предварителната
подготовка на
спаситерният кораб
включва : събиране на
максимална информация
за вида на бедствието,
вида на оказваната
помощ,архитектурата на
кораба, състоянието на
кораба и на неговите
спасителни средства,
възможност за използване
на спаситерните лодки и
плотове, състоянието на
екипажа, наличието на
пострадали, наличието на
жени, деца, и пасажери,
температурата на морската
вода, уточняват се
средствата за комуникация
между двата кораба. На
спаситела се подготвят
всички спасителни
средства, пиротехника,
инструктира се личният
състав, създават се
спасителни команди,
наблюдатели, за
осигуряване на
собствената ППО
безопасност. Подготвят се
корабни помещения,
медицинска
команда.Подхождане към
борда на аварирал кораб:
Към малки кораби с
опасност да потъне в скоро
време подхождането става
с носовата част на кораба
към повдигнатият (здрав)
борд. Корабът се задържа
с малък брой нестоманени
въжета като за бързото
отдаване на въжетата се
поставя вахтен. Особено
внимание да се обърне на
безопасноста и бързината
на маневрата за отдаване.
В зависимост от
дрефуващата скорост при
по голяма на
маневриращиат той
застава от подветреният
борд при по малка
обратно. Към горящ кораб
се подхожда винаги от
надветреният борд. Да се
държи сметка ,че при
преобръщане към
страната на спаситела
можеда се нанесът щети
по надводната част на
корпуса и надстройката,
обратно на подводната
част на корпуса. При горящ
кораб възможноста от
взривове и прехвърляне на
огъня на спаситела.
Подържане на главната
машина и всички други
системина спаситела в
незабавна готовност е
абсолютно задължително.
Маневриране за
използване на
спасителните средства:
определя се скороста на
дрейфа на двата кораба в
противен случай
спасителните лодки могат
да бъдат притиснати и
смачкани. При силно
вълнение и вятър трябва
да се има в предвид
възможноста за спускане и
качване на спасителните
средства и хората в тях .
Тогава спасителният кораб
трябва да маневрира
постояно около
бедстващият и да създава
благоприятни условия за
спасителните средства
включително и изтеглянето
им за повторна маневра.
За предпочитане е при
голям дрейф на
бедстващият лодките да
подхождат с кърмата от
към надветрената страна.
пРи невъзможност се
подхожда от към
подветрената но се
внимава лодката да не се
залепи към борда.
Подхождането се прави
към скула на кораба или
към кърмата с цел бързо
снемане и отделяне от
кораба. А ко няма
възможност за приемане
на хората директно от
кораба се приготвят
спасителни средства
завързани с въжета и с тях
хората се изтеглят на
лодките. Към търпящ
бедствие самолет при
благоприятни МТО условия
и маневрен кораб се
извършва чрез
подхождането му към
самолета. Ако корабът е
голям и трудно маневрен с
помоща на спасителните
средства в зависимост от
брояна пътниците и
екипажа иот времето колко
ще се задържи самолета
на вода. Трябва да се
внимава да не се застава
под крилата на самолета и
опашката му.
40.Определяне
поправката на индекса
i=360°-Oi - отчет на инд.
ІІІ начина -> по линията на
видимия хоризонт, по
звезда, по Слънце.
Фиксираме зрителната
тръба, почистваме
огледалата, поставяме
отчет 0°. В първия способ
секстана е вертикален.
Въртим барабана като
разкъсваме линията на
хоризонта. След това
въртим барабана само в
една посока до сливането
на хоризонта. Правим
отчет, който вадим от 360°.
ІІІ По звезда – избираме не
много ярка звезда.
Завъртаме барабана за да
се получи правовидим и
двойно отразен образ.
След това завъртаме
барабана само в една
посока и припокриваме
образите. Правим отчет и
вадим от 360°.
По Слънце – поставят се
филтрите. Въртим
барабана, докато двойно
отразеният образ докосне
право видимия. Правим
ОС
1
, след това въртим
барабана само в една
посока, докато отразения
образ докосне
правовидимия. Правим Оi
2
Неперпендикулярност на
голямото огледало ->
поставяме секстана
хоризонтално. 2
та
диоптъра
се поставят към краищата
на лимбата на 10° и 100°.
Алидата се поставя на
отчет 45°. Поглеждаме в
голямото огледало под
ъгъл 30° и сравняваме
горните срезове на двата
диоптъра. Ако те са в една
линия – добре, ако не с
тръбното ключе
коригираме винта зад
голямото огледало.
Неперпендикулярност на
малкото огледало.
Насочваме секстанта към
слънце, звезда. Ако
правовидимия и отразения
образ са припокрити или на
една вертикала – добре.
Ако не – с ключето въртим.
Неуспоредност на
огледалата при отчет “0” по
лимба и барабана ->
насочваме към слънце или
звезда. Отчетите по лимба
и барабана да са на “0”.
Ако правовидимия и
отразен образ не се
припокриват, значи че
огледалата не са
успоредни. Трябва да
припокрием образите
39. Способи за
определяне на мястото
на светилото на
небесната сфера в
различните координатни
системи
1.Екваториална коорд.
система -> тя е
ориентирана в
пространството спрямо
световната ос. Мрежата от
координ. линии се състои
от небесни меридиани и
небесни паралели.
Съществуват 2
екваториални с-ми – 1 и
втора.
2.І екв. С-ма -> основните
кръгове са небесния
екватор и Гринуич.
Меридиан, а основна точка
повишеният световен
полюс. Координатите са t
M
(часови ъгъл) и ?.
t
M
– измерва се с дъгата на
небесния екватор от
получената част на
началния меридиан (т.Егр.)
до меридиана на даденото
светило. T (време) се
отчита по 2 начина –
западен (кръгов) и
полукръгов. t=360°-tw. ? -
ъгъл м/у плоскостта на
небесния екватор и
направлението към
светилото. Измерва се от
0-90° и бива N и S.
ІІ екв. с-ма -> коорд. са
склонението и правото
изгряване ?
? - се нар. дъгата ? до
меридиана на светилото на
практика вместо ? се
използва ? (зв. допъл.)
?=360°-?. Започва от ? през
Е -> Q -> до меридиана.
1.Хоризонтална коорд. с-
ма
2.Ориентирана спрямо
отвесната линия. Коорд.
мрежа се образува чрез
вертикали и
алмукантарати. За основни
плоскости – ист. Хоризонт
и меридианът на
наблюдателя. Като коорд.
използваме А и h
А – ъгъла м/у плоскостта
на меридиана на
наблюдателя и плоскостта
на вертикала на светилото
3 с-ми на отчитане
кръгова, полукръгова,
четвъртна;
h – ъгъла м/у плоскостта на
ист. Хоризонт и
направлението към
светилото. Измерв. от
0?90. Ако h е под линията
->(-).
43. Способи за определяне
на мястото на кораба по
едновременни наблюдения
на небесни светила.
Точност и практическо
изпълнение
Към едноврем.
Наблюдения спадат
измервания на височините
с 2 различни светила в
бърза последователност
едно след друго. ЛП се
изчисляват относно
счислимото място
съответстващо на момента
на наблюдение на второто
светило. Обсервованото
място се приема в
пресечната точка на двете
ЛП. Двете светила се
приемат така, че да имат
разлики в А приблизително
90° и ? еднаква височина
(20-60°). След
измерванията резултатите
се записват и склоненията
на светилата. Поправят се
измерените височини.
Изчисляват се счислимите
височини и азимутите,
изчисляват се разликите в
момента на наблюдение
?Т. Определяме
поправката за височината
?h
Z
=?h
Z’
.?T. Изчисляваме
преносите u
1
=h
1
-h
C1
, u
2
=h
1
-
h
C2
.
3 светила: към момента на
набл. Се подбират 3
светила с разлика 120° м/у
азимутите приблизит.
Еднаква височина (30-60°).
Преди измерването трябва
да се уточни U
хр
и
поправката на индукса.
След завършване на
измерванията се записва
Тк и от картата се вземат
с
и ?
с
. При изчисленията
височините се привеждат
към момента на
последното наблюдение.
Построяването е
аналогично, като се
получава триъгълник на
грешките, като се разкрива
като систематична.
4 светила: Построяват се 4
ЛП, които образуват 4-
ъгълник на грешките. За
разкриване се използва
метода на бисектрисите.
ОМК по 4 светила е по-
добро от ОМК по 3.
Практическото изпълнение
както при 3 светила.
Разновременни
наблюдения на 1светило.
Извършено е наблюдение
и е получена І линия на
мястото с елементи А
1
и n
1
.
След известно време
когато кораба се намира в
т.МС
2
е извършено второ
наблюдение и е получена ІІ
линия на мястото. В
момента МС
2
пренасяме
ЛП І по курса на
разстояние S и получаваме
пренесената І
ва
линия на
мястото към втория
момент. Мястото на кораба
ще бъде в пресечната
точка т.М
о
. По същество
пренасянето на І
ва
ЛП
представлява привеждане
към един зенит. Неточен
начин на практика се чака
А да се измени с 30-50° за
което е необходимо
първото наблюд. да се
направи 90 min преди
обяд, а 2
то
по обяд, когато
светилото е около
меридиана на
наблюдателя
44. Способ за определяне
на поправката на компаса
по наблюдения на
небесни светила.
Определянето на ?К се
основава на сравнението
на истинските и
компасните направления
към ориентирите ?К=КП-
ИП. За истинско
направление се приема
азимутът в кръгово
отчитане, изчислен за
момента на измерване на
КП. Принципно
определянето на ?К
включ.:
1.Измерване на КП и
времето или h на
светилото.
2.Снемане на
с
и ?
с
от
картата.
3.Изчисляване на ? и t
M
за
момента на измерване.
4.Изчисляване на Акр.
5.Определяне на ?К=А
Кр
-
КП. Азимутът се определя
от таблици. Правят се 3
измервания, като се взема
средното значение за
времето, и пеленга
45.След унищожаване на
девиацията се наблюдават
известна остатъчна
девиация. По принцип
определянето на
девиацията се основава на
сравняване на компасното
и магнитно направление в
един и същи момент ?=МП-
КП, ?=МК-КК
Определяне на ?
1.Определяме ? при КК=0°,
45, 90, 135, 180, 225, 270,
315°.
2.Интерполираме през 10°
т.е. изчислява се
работната таблица.
3.Проверяваме работата
си по наблюдаваните и
изчислени девиации. След
лягане на даден курс КК,
при които се определя ? се
изчаква 2 min за
успокояване на компаса и
тогава се определя ?.
НАЧИНИ:
1.Определяне на ? по 1
магнитен пеленг ->
възможно е само ако е
определен точно магн.
пеленг от определено
място към отдалечен
брегови ориентир.
Определянето на магн.
пеленг става от хидрограф.
служба.
2.По ветрило от магн.
пеленги -> по-точен способ.
Извършва се на специално
устроен девиационен
полигон. В него има 1 общ
заден знак и много предни
знаци, образуващи с-ма от
створове.
Полукръговата девиация
се създава от силите В’?Н
и С’?Н. В’?Н е постоянна по
големина и е насочена
винаги по носа на к-ба. При
МК=90°; 270° девиацията =
max. При МК=0°; 180°, тя е
=0. Тогава девиацията,
която при изменение на КК
от 0-360° има две max.
отклонения с еднаква
стойност се нарича
полукръгова. Нейните
стойности могат да се
променят с течение на
времето или с промяна на
района на плаване.
Силите В’?Н и С’?Н се
компенсират с постоянни
магнити разположени
неподв. в девиационния
прибор на компаса.
Унищожаване по “Ери”
става на главните магнитни
курсове N, S, W и E.
1.К-ба ляга на МК=0° и
девиацията се унищожава
с напречни магнити.
2.К-ба ляга на МК=180°,
определяме девиац. и с
преместване на магнитите
тя намалява наполовина.
Така се компенсира С’?Н.
3.К-ба ляга на МК=90°,
девиац. се унищ. с напреч.
магнити.
4.К-ба ляга на 270° -
преместваме надл.
магнити и тя намалява
наполовина.
5.Записваме положенията
на магнитите и ги
закрепваме.
46. 4 ув. елем. на тези
жирокомпаси може да се
представи като жироскоп
към камерата на който е
окачена с-ма с живак. С-
мата е така конструирана,
че центъра на тежестта и
точката на окачване да
съвпадат.
Нека ЧЕ е поставен на
Екватора с хоризонтална
ос насочена на изток (1).
Живакът в двата съда е
уравновесен и в случая не
му действа никакъв
външен момент. След
определен период от
време Земята и хоризонтът
ще се завъртят на ъгъл ?.
Тогава ще се наклони и
главната ос и с-мата на
скачените съдове. След
накланянето живака става
различен по количество в
двата съда и се появява Р
Ж
– на живака. Големината
на момента ще бъде
L
Y
=C.?
С – модул на момента, ? -
ъгъл на наклон.
Тогава уравненията на
жироскопа могат да се
запишат въ вида
Главната ос на Ж.К при
действие само на главния
управляващ момент Ly
извърва непрекъснати
синусоидални колебания
спрямо меридиана и
хоризонта. Тези колебания
се наричат незатихващи.
Равновесното положение
на главната ос се определя
Т.е. равновесното
положение на главната ос
съвпада с меридиана (а
r
=0)
и е издигнато над
хоризонта на малък ъгъл
?
z
. ?
z
е нужен за да
принуждава глав. Ос
ЖК с понижен център ->
към камерата на жироскопа
е прикрепена тежест, чиито
център е на точно
определено разстояние от
т.О; ОG=a – метацентр.
Височина. Ако ЧЕ се
постави на Екватора така,
че главната ос Ох да бъде
хоризонтална и насочена
на Е, то оста OZ съвпада с
вертикалната ос Оn на
верт. Коорд. с-ма. Силата
на теглото Р е също
насочена към центъра на
Земята. Рамото на силата
е=0 => Няма външен
момент за жироскопа. След
определено време Земята
ще се завърти на ъгъл ?.
Жирокомпаса ще запази
ориентацията си в
пространството, но
хоризонтът ще се е
завъртял на ъгъл ? =>
главната ос Ох на
жирокомпаса ще бъде
повдигната на ъгъл ? над
хоризонта => и
вертикалната ос и силата
на теглото Р също ще се
отклонят на ъгъл ?. Тогава
Р ще прилага момент Ly
в/у жирокомпасите
Ly=M.g.a.sin?
М – маса на ЖК; а=OG. Ако
положим M.g.a=B, sin?=? =>
Ly=B. ?, където В е модул
на управл. момент. У-нията
характеризиращи
движенията на
жирокомпаса:
Такива ЖК са Курс и Гиря
Затихващи колебания – За
да се превърне ЧЕ в
указател на меридиана,
техните колебания трябва да
се успокоят чрез
прилагането на демифиращи
моменти към ЧЕ. В ЖК с
понижен център
демифиращия момент се
създава от маслен
успокоител (с-ма от 2
скачени съда в горната част
на жирокамерата). Тя е
херметизирана, като
демифиращ. Момент се
създава от теглото на
маслото в по-пълния съд. В
ЖК с живачни съдове демиф.
М-нт – от твърдо махало.
47.
Инерц. девиация
грешката на ЖК при смяна
на курса и V. Тогава
възникват ускорения, които
са причина за поява на
инерц. сили. Прецесията
предизвикана от инерц.
сили – инерц. прецесия.
Ъгълът на който се
премества главната ос от
равновесното и положение
относно меридиана
инерц. Преместване с
определена V при която
главната ос в края на
маневрата ще се окаже
точно в новия
жирокомпасен меридиан
наричаме апериодичен
преход, т.е.
Това е неговото условие на
прехода. Инерц. девиация
е характерна за
неапериодични ЖК. Когато
кораба маневрира в
райони различни от
разчетната главната ос на
неапериодичния ЖК се
оказва вън от новото
равновесно положение.
Това поражда грешка в
показанията която
наричаме инерц. девиация
от І род - ?
j
. Тя има max. в
края на маневр.
Грешката, която възниква
при маневра на к-ба
вследствие на ускорението
в/у демифиращото у-ство
на ЖК – инерц. девиация
от ІІ род.
Сумарна инерц. девиация
Нейният характер зависи
от съотношението на
действителната и разчетна
ширини. Ако <
раз.
– не е
целесъобразно изкл. на
демифир. у-во. През
първия четвърт период 2
те
девиации са близки по
големина и противоп. по
знак. Ако >
раз.
2
те
девиац.
имат еднакъв знак.
Скоростна девиация –
грешка на ЖК при плаване
на постоянен курс и
постоянна скорост. При
движение с К=const и
V=const меридианът и
равнината на хоризонта (за
точката на окачване на ЧЕ)
извършват допълнително
въртеливо движение => ще
се наруши равновесието на
главната ос. Тази промяна
е скорост. Девиация
D
r
(V) – координатата ?
r
на
равновесие на главната ос
при движение на к-ба със
V=const. За неподвижна
точка от земната сфера
хоризонтът се върти с
ъглова скорост ?
1
=?
0
.cos
=> ?
v
=0
При движение с постоянен
курс постоянна V
хоризонтът се върти
едновременно спрямо
двете оси ON и OE.
Резултатния вектор СО
х
на
въртене на хоризонта по
който се ориентира
главната ос на ЧЕ не
съвпада с меридиана ON
n
.
Така се получава ъгъл ?
V
Изводи:
1.?
V
се дължи на
допълнително въртене на
хоризонта в
пространството.
2.?
V
зависи линейно от V
K
=
3.При К=0°; 180 -> ?
V
=max.,
при К=90°; 270 -> ?
V
=0.
4.При плаване на северни
курсове ?
V
= (-), при южни –
(+).
5.С повишаване на
ширината се повишава ?
V
.
Изключване на ?
V
от
показанията на ЖК:
1.Начин като въвеждане
поправка към показанията
ИК=ККЖ+?
V
.
2.Полуавтоматично.
48. ЖК “КУРС” 4 – ЖК с
понижен център на
тежестта. ЧЕ е
двужироскопна сфера с
течно окачване. Време за
влизане в меридиан – 4 до
6 h. За отстраняване на
скорост. девиац.
механичен коректор.
Работа t=39° с водно
охлаждане. Захранване –
трифазно 3х120V 330 Hz и
еднофазно 110V 50Hz.
Състои се от прибор 1М
(осн.) пр. 34А – щурмански;
15А разпред. кутия на
репитрите прибори:
регистри, оптични
пеленгатори,
преобразувател.
1.Външен оглед – (да са
сухи).
2.Да се провери лекотата
на въртене на въртящите
части в приборите.
3.Проверява се нивото на
подържащата течност.
4.Проверява се нивото на
водата в резервоара на
помпата.
5.Индекса на коректора – в
О.
6.Проверява се наличието
на всички предпазители.
7.Съгласуват се репитрите.
Включване:
1.“Еднофазен ток” в пр. 4Д.
2.“Судовая сеть”.
3.Проверяват се трите
амперметъра А
1
,
А
2
, А
3
.
4.Проверява се
изправността на
сигналната лампа (пр.
34А).
5.15-20 min се вкл. запуска
и следващата система.
6.Проверка на
съгласовката на репитрите.
7.Включваме осветлението
на основния прибор.
8.Обезвъздушаваме охлад.
система.
Спиране:
1.Изкл. следващата
система (9Б).
2.Изкл. трифазното
напрежение.
3.Изкл. еднофазното напр.
4.Свалят се пеленгаторите,
репитрите се покриват.
5.Записва се момента в
неговия дневник.
49. Ехолот
Хидроакустични прибори,
служещи за определяне на
вертикални разстояния до
подвижни обекти ->
ехолоти. Според
предназнач.: навигационни
промерни, риботърсачни и
др. Акустичния метод се
заключава в измерване на
интервала от време, за
което звуковия импулс
преминава от к-ба до
дъното и обратно. За целта
на дъното на к-ба са
монтирани вибратор
излъчвател и вибратор-
приемник. Разстоянието
м/у тях -> база. Вибраторът
В излъчва импулс който
достига до грунда,
отразява се и се приема
във вибратора А.
Дълбочината Н под кила се
определя
за определяне на Н,
необходимо е да се
определят
За определяне на t
ехолотите са снабдени със
спец. индикатор.
Грешки методически
(вълнение, проил на
дъното, тип грунд)
инструментални
(технически).
- Методически – характ. За
всеки ехол.:
1.грешки от V на
разпростран. на звука;
2.грешки от вълнение;
3.грешки от наклона на
дъното;
4.грешки от профила на
дъното.
- Инструментални в
резултат на
несъвършенство или
неправилна регулировка.
Те са:
()
[]
0110
coscot
??
–=ectggarcK
10
sec.sinsin
KK
H
=
ii
KK
sec.sinsin
0
=
20
sec.sinsin
KK
K
=
()
00
sin.
??
=
ii
ctgKtg
101
sin.secsin
KD
=
202
sin.secsin
KD =
срср
Oi
OiOi
Oi
–=>
+
=
?
360
2
21
22
11
'РД
РД
Э
V
–=
+=
??
??
пр
РДS
VVРД
??
cos
".'.
3
3
=
=
0
0
=
=+
PY
PZ
Hw
LyHw
B
H
a
r
r
?
?
sin.
0
0
=
=
0=
=
pz
p
H
LyH
?
?
()
()
OrrV
dVd=
?
ИКVR
ИКV
V
.sin.cos..
cos
00
?
?
+
=
min3.84
2
0
0
==
?
?
T
()
?
?
?
?
?
?
?
?
––=1
cos
cos
12
разчет
VVj
???
"'
jjj
???
+=
22
AEH–=
12
ttt –=
dt
d
?
–=?
21
???+=

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Навигация - пищови за държавен изпит

Адиабатни процеси - тези процеси, които изменението на температурата на въздуха в даден въздушен обем става без обмен на топлина с външната среда...
Изпратен от:
palatovska
на 2014-04-06
Добавен в:
Пищови
по Военни науки
Статистика:
126 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Военни науки
Тест за провеждане на изпит по военни устави
професионален тест по Военни науки за Студенти
Тест по УВС на ВС на РБ за курсанти и военнослужещи. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
30
5
1
9 мин
01.08.2018
Тест по логистично осигуряване на общовойскови формирования
изпитен тест по Военни науки за Студенти от 4 курс
Тест по логистично осигуряване на общовойскови формирования и от родовете и специални войски при отбрана. Въпросите с повече от един верен отговор са отбелязани в теста.
(Лесен)
17
12
1
4 мин
12.03.2013
» виж всички онлайн тестове по военни науки

Навигация - пищови за държавен изпит

Материал № 1088633, от 06 апр 2014
Свален: 126 пъти
Прегледан: 164 пъти
Предмет: Военни науки
Тип: Пищов
Брой страници: 4
Брой думи: 3,161
Брой символи: 18,569

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Навигация - пищови за държавен изпит"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала