Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
І. Основи на гещалтпсихологията.
За пръв път думата „гещалт” е употребена през 1523 г. в немския превод на Библията в
смисъл на „нещо, намиращо се точно пред очите“.
В съвременния немски език думата се употребява със значение „фигура, образ, форма;
конструкция, завършеност, организираност“.
Терминът „гещалт” е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс. За него
„гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле. Не
анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания.
Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носят
задълбочаване на познанията, а ги правят невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира
единици цялост: гещалти.
През 1912 г. Макс Вертхаймер публикува част от своя изследователски опит в статията
“Експериментални изследвания на възприятие на движението”. Това е всъщност и началото
на направлението гещалтпсихология. Заедно с Макс Вертхаймер работят Волфганг Кьолер,
Курт Кофка, Курт Левин. Те са представители на т.нар. Берлинска школа.
Като направления в гещалтпсихологията работят още :
Грацка школа – основател Алексиус Майнонг
Франкфуртска школа – свързана е с експерименталните изследвания на т.нар.
фи-феномен на Макс Вертхаймер
Вюрцбургска школа – основател Нарцис Ах
ІІ. Представители на Берлинската школа в гещалтпсихологията.
Макс Вертхаймер е роден в Прага през 1880 г. Изучава философия и психология,
защитава докторат във Вюрцбургския университет при Освалд Кюспе. Работи в различни
университети. През 1921 г. Вертхаймер, Кофка и Кьолер основават списанието
“Психологични изследвания”, което става официално издание на гещалтпсихолозите.
Вертхаймер е в състава на първата група учени, които емигрират от Германия в САЩ през
1933 г.
Доктрината за гещалта става основна школа в психологията по време на първата
половина на ХХ век и на нея се опира започналата по-късно работа по изкуствения интелект.
Курт Кофка е немски психолог. Роден е през 1886 г. в Берлин, където израства и
завършва университет. Кофкоа проявява още тогава особен интерес към естествените науки
и към философията. Изучава психология при Карл Щумпф, като през 1909 г. защитава
докторска степен.
През 1910 г. Кофка започва да си сътрудничи с Вертхаймер и с Кьолер по линията
на Франкфуртския университет, а на следващата година получава място в университета в
Гисен, който е на около 40 мили от Франкфурт, където работи до 1924 г.
По време на Първата световна война той работи в психиатрична клиника, помагайки на
ранените с черепно-мозъчни травми, а също така и на страдащите от афазия.
Курт Кофка, заедно с Макс Вертхаймер и Волфганг Кьолер, е почитан като основател
на движението на гещалтпсихологията.
Кофка и неговата работа изиграват огромна роля за разпространението на гещалт-
психологията в международен план. Той чете лекции в САЩ и във Великобритания в
началото на 20-те години на ХХ век, което спомага за популяризацията u. А основното му
съчинение "Принципи на гещалтпсихологията" (1935г.) е фундаментално за направлението.
Последните години от живота си Кофка посвещава на изучаване на цветното зрение и
перцептивната организация.
Волфганг Кьолер е роден в Естония през 1887 г. През 1922 г. е назначен за директор
на Берлинския университет, а през 1935 г. си подава оставка в знак на протест срещу
вмешателствата на нацистите в университетските дела и заминава за САЩ. През 1955 г.
Кьолер става сътрудник в Института за перспективни изследвания към Принстънския
университет, а през 1958 г. - професор по психология в Дартмутския колеж.
1
Кьолер поставя началото на еволюционната психология, която изследва
еволюционното съзряване на психичната структура. Интересите на Кьолер са насочени към
експерименти с човекоподобни маймуни. Вълнува го как те разрешават даден проблем или
задача. За целта на тавана на клетката има разпръсната храна, а около маймуната са
разпръснати или кубове с ралични размери, или специални пръчки, които чрез съединяване
образуват една пръчка. Кьолер наблюдава дали животното ще се сети да ги употреби, за да
достигне до храната. В началото маймуната не ги използва. В определен момент обаче
активността и намалява. Тя започва да проучва средата. В резултат на това накрая подрежда
кубовете по начин, позволяващ и да се качи на тях, за да достигне до храната или пък си
сглобява пръчка и пак достига до крайната цел. Кьолер акцентира върху момента, когато
активността се ограничава. Обозначава го с понятието "инсайт". Това е моментът, когато се
проучва средата и се избира решението, водещо до постигането на крайната цел, т.е.
наличното като елементи в средата и възможностите на индивида се обединяват в гещалтна
структура, наричана от Кьолер познавателен гещалт.
Интелектът, според Кьолер, може да бъде дефиниран като способност за решаване на
проблеми от разнообразен характер. Своята теория в тази насока той разгръща в книгата си
„Интелектът на животните“.
Автор е на множество научни разработки, а неговата книга „Gestaltpsychologie“,
публикувана през 1929 г., се счита за най-значимото изложение на позицията на
гещалтпсихолохията. Теориите на Кьолер имат огромно влияние в средите на учените.
ІІІ. Гещалтпсихология, гещалттеория.
Берлинският университет е родното място на гещалтпсихологията, която се занимава
най-вече с психология на сетивата и възприемане на формите.
През 1924 г. в доклада си пред Кант-обществото Макс Вертхаймер обобщава
същността на гещалттеорията: „Съществуват зависимости, при които това, което се
наблюдава като цялостен процес, не се извежда от това, какви са и как са съставени
отделните части, а обратно – това, което се случва с една част от целостта, се определя от
вътрешни структурни закони на принадлежащата цялост … Това е гещалттеорията, ни
повече, ни по-малко …“
 Гещалттеорията не трябва да се разбира като фиксирана научна позиция, а като една
развиваща се парадигма. След началото на ХХ век като теория за собствената организация на
системи тя се разпространява и в други науки като метод на научно изследване.
ІV. Развитие на гещалтпсихологията.
През 1978 г. е създадена Организация за гещалттеория и нейните приложения (GTA).
Това е научно обединение, което има за цел да насърчава гещалттеоретичното мислене в
изследователската дейност и практиката. Освен психолози от цял свят в организацията
членуват изследователи и практици от различни области на научното познание.
На всеки две години се състои конгрес на организацията, на който се дискутират важни
теоретични постановки и се обменя на информация за текущите изследвания в областта на
гещалттеорията.
Официалното издание на GTA е списанието „Гещалттеория. Международен
мултидисциплинарен журнал“. В него се публикуват авторски разработки, които отбелязват
напредъка в изследователската и практическата дейност в областта на гещалттеорията.
Учередена е награда на GTA на името на Волфганг Мецгер, ученик на Макс Вертхаймер
и водещ представител на втората генерация на Берлинската школа в гещалттеорията.
V. Приложение на гещалттеорията.
1. Гещалттерапия.
Да бъде обяснена гещалттерапията с няколко думи, е трудна, почти непосилна задача.
Както всички психотерапевтични теории, тя се състои от определени хипотези,
описваща реалността, и кохерентна система от терапевтични твърдения и методи.
2
Както много теории на промяната и теоретични модели в психологията,
гещалттерапията се ражда в резултат на несъгласие, търсене, възбуда и творческо
мислене, точно както и психоанализата 50 години по-рано.
В основата си гещалттерапията е нов синтез на вече съществуващи теоретични
концепции, познания и дисциплини.
Фриц Пърлс, Лаура Пърлс и Пол Гудман се смятат за основоположниците на метода.
Младият Ф. Пърлс е дъбоко повлиян от холистичната перспектива и от феноменологичния
подход на Курт Голдщайн, докато работи с него във Франкфурт. Голгщайн разширява
гещалтпсихологията от изследване на възприятието до изследване на цялостния човек.
Последователят на Фройд Ф. Пърлс е повлиян и от Блума Зайгарник и недовършените
задачи, от социалните експерименти на Морено, от Курт Левин и неговата теорията за
полето, Мартин Бубер и взаимоотношението „аз и ти”. Екзистенциализмът привлича Лаура
Пърлс, а Фриц Пърлс споделя виждането на Карен Хорни и Вилхем Райх за по-активна
позиция на терапевта, както и ориентираното към средата становище за произхода на
неврозите. Между Берлин, Франкфурт и Виена Фриц и Лаура Пърлс получават
психотерапевтичната си подготовка и се развиват по време на бурното „Златно второ
десетилетие“ на ХХ век и Ваймарската република. Това е вдъхновяващ и турбулентен
период на съзидание и революционни идеи във философията, изкуството и обществото.
Семейство Пърлс емигрират в Южна Африка през 1933 г. Там Фриц практикува
психоанализа и създава Южноафриканския институт по психотерапия. През 1936 г. е
поканен на Конгреса по психоанализа в Прага, където има намерението да допринесе за
развитието на психоанализата с доклада „Оралната резистентност”. Докладът му
предизвиква негодувание и отхвърляне и бележи началото на раздялата му с Фройд. През
следващите четири години Ф. Пърлс заедно с Лаура разработва собствена концепция за
психотерапията. В книгата му „Его, глад и агресия” от 1940 г. намират място идеите за това,
което днес се нарича гещалттерапия:
Значимостта на телесните усещания;
Значимостта на настоящия момент;
Директния и откровен контакт с пациента;
Вниманието към недовършените емоции;
Холизма.
През 1950 г. в Ню Йорк се създава „Групата на седемте”. Семейство Пърлс и Пол Гудман
привличат Изидора Фром, Пол Вайз, Елиот Шапиро, Силвестър Истман и Ралф Хеферлайн.
През 1951 г. групата издава книгата „Гещалттерапия” и това официално бележи раждането
на метода.
Основната цел на терапията е да помогне на човек да разбере и да се сприятели със себе
си и с другите, да се справя по-добре и да се придвижва в живота си ефективно, със
задоволство и лекота.
Използвани източници:
2. de.wikipedia.org
3. kommdesign.de
4. gestalttheory.net
5. psychologyjournalbg.com
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 мар 2019 в 11:52 в момента не учи на 27 години
14 фев 2019 в 22:40 студент на 20 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - ПНУП, специалност - Педагогика, випуск 2017
23 мар 2018 в 20:19 студент на 28 години от Благоевград - Медицински колеж, факулетет - бн, специалност - Медицина, випуск 2014
01 фев 2018 в 10:53 учител на 41 години
23 яну 2018 в 20:01 студент на 39 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2018
31 дек 2017 в 14:18 в момента не учи на 50 години
16 дек 2017 в 20:15 студент на 34 години от Ботевград - Международно висше бизнес училище, факулетет - Дистанционно обучение, специалност - бизнес администразия, випуск 2013
12 дек 2017 в 14:27 потребител на 36 години
07 дек 2017 в 21:09 родител на 53 години
 
Подобни материали
 

Корените на психологията

17 май 2007
·
350
·
6
·
841
·
23

Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima - душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети.
 

Психология

28 ное 2008
·
112
·
2
·
439
·
80

Психологически школи, психоаналитична коцепция за личността, Аз-образ и самооценка, етапи в развитието на личността.
 

Предмет на психологията

27 мар 2006
·
1,198
·
8
·
1,468

Класически гледни точки за природата на психичното: интроспекционизъм, интенционализъм, функционализъм и еволюционно-материалистически рефлексионизъм. Направления в бихейвиоризма и интерпретация на предмета на психологията.
 

Предмет и задачи на когнитивната психология

03 юли 2007
·
571
·
6
·
824
·
78

Познавателните процеси са основен раздел на общата психология обособен като самостоятелна учебна дисциплина Когнитивната психология която е най-новата и най-съвременната психологическа школа.
 

Психология

29 апр 2008
·
867
·
31
·
10,838
·
595
·
1

Психологията не може да се упражнява от примитивни хора. Ако една психология не промени човек, ако не направи така, че човека да има своя гледна точка за нещата, ако не промени неговото мислене, то тя не е ефективна...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Изходен тест по психология за цялостна оценка на придобитите знания по предмета. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
30
770
1
25.09.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Гещалтпсихология

Материал № 1088497, от 06 апр 2014
Свален: 34 пъти
Прегледан: 52 пъти
Предмет: Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,279
Брой символи: 8,245

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Гещалтпсихология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения