Големина на текста:
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ
„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”
ЛИПСАТА НА МОЗЪК – ПРИВИЛЕГИЯ НА САМОЗВАНОТО
„ВИСШЕ ОБЩЕСТВО”
Светослав Минков е от онези странни, оригинални и присмехулни
писатели, които не се открояват като водещи имена в рамките на една
литература, но затова пък без тяхното присъствие тя значително би
обедняла. Творческите му търсения са подвластни на естетиката на
диаболизма, на фантастиката, на иронията и дори на гротеската, но се
увеличават с най-голям успех едва при сатиричното изображение. Негов
обект най-често е криворазбраната модерност и изпитанията, които тя
налага над човека в настоящето и с които го застрашава в бъдещето.
Тревогата от прекалено роботизиращата хората модерност и
социалният привкус при изобразяването на накои страни от
действителността са в основата на популярния разказ на Светослав
Минков – „Дамата с рентгеновите очи”. Той е публикуван през 1934 г. И
дава название на едноименния сборник, в който е включен. В този разказ
на прицел са преди всичко невероятната глупост, суетност и празноглавие
на една част от обществото, самообявила се за негов елит. Богатството и
произтичащото от него измамно чувство за превъзховство над другите в
никакъв случай обаче не прави от хората богове. Затова и героите на
Светослав Минков нямат основание да се изживяват като такива, макар
това да не им пречи да вярват в своята изключителност. Всичко в техния
свят е някакъв дар Божи, включително и изпразнените им от мозък глави.
Изповедта на главната героиня Мими Тромпеева е жестоко
самоизобличение на нейната изумителна глупост. Наред с това обаче,
стъпка по стъпка разказвачът ни въвежда в един свят, в който това
качество се шири масово и безпрепятствено. Нещо повече, то дори е
считано за рядко притежавано предимство!
Грозотата на главната героиня, вдъхновено и образно описана в
началото на разказа, е съизмерима единствено с нейната глупост. Затова тя
така бързо и охотно се поддава на гръмките обещания на дамския хирург
Чезарио Галфоне, собственик на салона за разкрасяване „Козметикум
Амулет”. Етимологиата на името „гениалния маестро” е първият сигнал за
читатела, че става дума за „цар на глупаците” – Цезарио или Цезар означа
цар, а италианската дума „галфон – глупак, некадърник. Кумирът на
хайлайфа обаче съвсем не е глупак, а господар и манипулатор на тълпа
„галфони” от женски род. Той не би имал такъв главоломен успех без
сляпата вяра на многобройните си пациентки от „хайлайфското общество”
в неговите необикновенни способности. „Забележителните” му открития са
всъщност чудна смесица от шарлатания, безспорно научни постижения и
ловка спекулация с тях в името на парите. Методите му на работа и
реклама говорят може би най-ясно за глупостта на пациентките му, пред
които всякакви налудничави хрумвания се радват на извънредна
популярност, щом разкрасяват външния им вид. А какви страни от живота
на дамите от самозваното висше общество се старае да облекчи и да
промени маестро Галфоне? Преди всичко това е тяхната природна грозота
и още по-очевидната им природна глупост. Неслучайно те са възхитени от
„елексира за изпрегниране на кожата против белези от страстни целувки” и
„триъгълните вежди”, които дикретно подчертават тяхната „скромност”.
Едно от най-гениалните открития на маестрото обаче е „серум от патешки
мозък за опресняване на умствените способности на ония жени, които се
занимават с благотворителни чайове, благотворителни коктейли,
благотворителни пазари и изобщо с всякакъв вид благотворителна
дейност”. Патешкият мозък се оказва далеч по-качествена суровина от
мозъка на самите дами, прекарващи живота си под знака на
благотворителността. Все пак патицата си намира сама храната, отглежда
сама потомството си, показва завидна предпазливост и наблюдателност,
особено ако си припомним факта, че някога прабабите й спасяват Рим.
Докато дамите от хайлайфа не притежават нито едно от тези качества и
затова патешкият мозък може да бъде чудодейно средство за преодоляване
на безпрорната им глупост. Лисата на мозък или поне на качествен мозък
засяга не само дамите от самозваното висше общество, но и техните
съпрузи. Благодарение на чудодейния серум на маестро Галфоне, една
„видна дама” успява дори да убеди „със замайваща логика ревнивия си
съпруг, че изневярата на съвременната жена не е нищо друго, освен израз
на едно найя-обикновено благотворително кокетство”. Както се вижда,
всичко, което се свързва с благотворителността, е приемливо, модерно и
морлано!
Ако една част от висшето общество все пак има някакъв мозък в
главата си, макар и нуждаещ се от периодично опресняване с патешки, то
преобладаващата част от елита е въобще лишен от традиционния орган за
умствена дейност. До това поразяващо разкритие стига възкресената за нов
живот от уменията на Чезарио Галфоне Мими Тромпеева. Той не само я
избавя от поразителната й грозота и отблъскващото кривогледство, но й
подарява и фантастично красиви рентгенови очи, с които тя може да
прониква през всяка материя. Резултатът от тази операция е
умопомрачителен! Мими се чувства безкрайно щастлива и е невероятно
ухавана като първа красавица от всички представители на силния пол от
хайлайфа. Най-важното обаче е, че тя може вече да вижда неща, които
другите не виждат. В дневника си героинята споделя последствията,
дължащи се на тази нейна способност: „Някои от хората, които срещам и
то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си.” Това не само
че не я стряска, но и страшно я забавлява. Колкото и да е глупава, липсата
на мозък в чуждите глави подтиква Мими към някакви размишления. Тя
дори е много горда, че е успяла да се въздържи от коментар, когато вижда
братовчеда на Валя – „строен скелет”, в чиято глава няма „нито капчица
мозък”: „Щях да му кажа това, но се въздържах, за да не го обидя. Може
би той щеше да изтълкува думите му в преносен смисъл”. Явно на
моменти тя е способна на някакви асоциации...
Най-голямата мечта на Мими Тромпеева е час по-скоро да се омъжи за
човек от своите среди.п С течение на времето това става нейна фикс идея.
Забележителното е, че предпочита да се омъжи за човек с внушителен
„скелет”, но без никакъв мозък в главата си, отколкото да има съпруг,
„чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло”. Блестящата
промяна на собствения й външен вид приближава сбъдването на тази
мечта – на хоризонта се появява бъдещият й избраник Жан. Той отговаря
на всички изисквания за жених на дама от „висшето общество” – богат,
мил, наследник на вейчо-мултимилионер и държащ първенство сред
всички кавалери, между които няма, „нито един с мозък”. Мими
Тромпеева се разтапя от умиление, когато споделя, че „главите на всички
бяха празни, но затова пък чудно красиви. А пък скелетите им – ах, какво
телесложение! Разбира се, Жан държеше първенство”. Любовта я
стимулира да стигне до някои обобщения за качествата на висшето
общество и а неговото основание да гледа останалите хора с
превъзходство. Тя е убедена, че „аристократите трябва да се различават по
нещо от обикновените хора. Затуй и главите им изглеждат кухи”. Добро
попадение за разказвача и неговата героиня! Според нея това са хора от по-
висше естество, фини, изискани, затова дори и мозъците им да са на
мястото си, те не се виждат, защото са направени от някаква „много тънка
материя, по-тънка от паяжина”. Явно, представителите на самообявилото
се за богоизбрано висше общество въобще не упражняват своя мозък, в
резултат на което от поколение на поколение неговата тъкан изтънява до
такава степен, че се превръща в невидима. Следващото желание на Мими
Тромпеева е и нейният мозък да е така „фин” като този на Жан и на
останалите й приятели от хайлайфа. Читателят въобще не се съмнява, че
мозъкът на Мими Тромпеева е точно в такова състояние, защото всички
нейни постъпки и помисли категорично го доказват. Само жена с „глава
без мозък” може да се възхищава на рекета, който Жан упражнява върху
собствения й баща, изисквайки зестра в размер „един милион в аванс и два
милиона след сватбата”. Няма да се наложи на Мими и занапред да
обременява финния си като паяжина мозък с някакви напрегнати размисли,
защото я вълнува единствено предстоящото сватбено пътешествие до
Париж и покупката на хермелиново палто и бален тоалет.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи”, който през 30-те години на ХХ
век е изглеждал на българския читател като някаква „невероятна и забавна
чудатост” , се оказва, че има стойност на пророчески и трезв поглед към

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 юли 2021 в 00:06 потребител на 32 години от София
12 ное 2019 в 12:10 в момента не учи на 38 години
31 май 2017 в 00:38 студент на 28 години от София - УНСС, факулетет - Бизнес факултет, специалност - Маркетинг, випуск 2021
30 май 2017 в 08:59 студент на 27 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2017
06 мар 2017 в 17:16 студент на 28 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Български език и английски език, випуск 2016
03 яну 2016 в 12:42 студент на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Богословски факултет, специалност - Теология, випуск 2016
19 ное 2015 в 18:43 в момента не учи на 32 години
11 сеп 2015 в 20:45 учител на 46 години
17 яну 2015 в 18:13 ученик на 21 години от София - 002 АЕГ "Томас Джеферсън", випуск 2018
15 яну 2015 в 21:55 студент на 25 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Филологически факултет, специалност - Българска филология, випуск 2014
 
Подобни материали
 

Кaртини на страданието в цикъла “Зимни вечери”

11 юни 2007
·
1,660
·
3
·
497
·
2

Цикълът “Зимни вечери” е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.
 

Тест върху творчеството на Хр. Смирненски, Св. Минков, Ел. Багряна


1. „Зимни вечери” е : А) елегия за страданието и безнадеждността на онеправданите Б) балада за абречената красота и нежност в призрачния град В) поетически цикъл за печалната орис на градските несретници Г) сатира на несправедливото социално устройст
 

Дамата с рентгеновите очи - пародия на нравите във висшето общество

19 май 2008
·
470
·
1
·
222
·
927
·
10
·

Цифровият еквивалент на романтиката и нежността придобива цинична яснота още в следващата сцена на разказа. В света на богатите дори чувствата не са искрени, а измерени и купени.
 

Гротесковият свят на хората марионетки


Творчеството на Светослав Минков са нещо съвсем ново, нетрадиционно за литературния свят от 30-те години на 20-ти век.Градът в неговата белетристика е населен с хора автомати, с малки, незначителни, бездуховни същества...
1 2 3 4 5 » 6
 

Липсата на мозък – привилегия на самозваното „висше общество” ("Дамата с рентгеновите очи" - Светослав Минков)

Материал № 108757, от 10 мар 2008
Свален: 371 пъти
Прегледан: 296 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Автор: Светослав Минков
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 4
Брой думи: 906
Брой символи: 7,571

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Липсата на мозък – привилегия на самозваното „в ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Таня Генова
преподава по Нова българска литература
в град Пловдив
с опит от  15 години
9 4,603 660

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
дамата с ренгеножите очи осмяната глупост Дамата с рентгенови очи глупоста в разказа дамата с ренгеновите очи предимства или недостатъци да виждаш всичко дамата с рентгеновите очи интерпретативно жената с рентгеновите очи дамата с ренгеновите очи подходите на смещното в дамата с рентгеновите очи разказът дамата с рентгеновите очи на светослав минков като умела пародия на нравите във висшето общ светът на високото общество в дамата ренгенови очи damata s rentgenovite o4i rolqta na dnevnika дамата с рентгеновите очизаключение damata s rengenowite oi бездуховният живот на богатите в разказа дамата с рентгеновите очи damata s rengenoewite o4i как оценявате щастието на героинята във финала на творбата дамата с рентгеновите очи светът и човека в разказа дамата с рентгеновите очи интерпретативнодамата с ренгеновите очи дамата с рентгеновите очи фалшът грозотата гротеско изображение на човека минков