Големина на текста:
Древноидийска философия
1. Обществено-исторически условия и възникване - Източните философии ( Древна Индия и
Китай ), са две от най-могъщите философски направления в човшката култура. Те са формирали
системата на обществата, традициите и ценностите в почти целия Азиатски континент. В средата
на първото хилядолетие пр.н.ера, се създават услoвия в най-развитиe страни за интелектуална
активност, която е условие за възникване на философията.
Възниква в 3 страни : Индия, Китай и Древна Гърция. Не всички страни са имали философия.
Съществуват 3 философски традиции : Китайска, Индийска и Средиземноморска. И трите страни
се намират в еднакъв етап на обществено развитие. Преход от бронзова към желязна епоха,
развитие на робовладелски строй, развитие на градовете, използването на парите и класова
борба.
В естесвените науки в древна Индия са постигнати значителни успехи - така нар. "арабски цифри"
са създадени от индийците, арабите ги взаимстват от тях, а ние ги познаваме от арабите.
Питагоровата теорема независимо от Питагор, е открита в древна Индия.Индийците за пръв път
работят с десетичната бройна система. В древна Индия е била развита идеята за кръглата форма
на земята, и дори това, че тя се върти, не само около слънцето, а и около оста си. Първият сборник
с басни е създаден в Индия.
2. Главни особености на Древноиндийската Философия:
Непълна отделеност на философията от предфилософията. Недостатъчно систематизирани
знания за света, знания, в който присъстват елементи от ест. науки и худож. и ф-и знания. В
древна Индия доминират религиозно-митологични елементи и има силен нравствен елемент.
* В Индия съществуват мирогливо и съвместно много философски школи.
* Философията в древна Индия е умозрителна (има слаба връзка с науката)
* Много силно изразен традиционализъм.
* Преобладава идеализмът.
3. Древни паметници на философски знания.
* // - /// хил пр.н.ера възниква индийската цивилизация. Тя е основата на относително висока
култура.Това е цивилизация на местното население. В средата на //-то хил.пр.н.е.в долината на
Инд и Ганг, нахлуват персите. Това са скотовъдни племена с по-ниско развитие. Така се формира
Индо - Аристската цивилизация. Тя преминава през 3 периода:
/ - ви : Период на Ведите
// - ри: Период на Брахманизма
/// - ти: Идоинтски период (до наше време)
Ведите (знание) - древни лит. паметници;
*Ведите по закон могат да се изучават , само от най-висшето съсловие, и то само от мъжете.
4.Социална структура на древно индийското общество. - Тя се характеризира с кастско
устройство.
* Първата и най-висша каста са Брахманите - жредци, мъдредци и философи. Брахман
означава благоволение, а условно са означавани в бяло.
* Втората каста са Кшатрии. Това са царе, военоначалници. Те са в червено.
* Третата каста са Вайши (зависимост). Ознчени са в жълт цвят. Това са земеделци, търговци,
занятчии.
* Четвъртата каста са Шудри. Това са слуга и се означават в черно.
Кастите са затврени групи от хора и социалното място в тях се унаследява. Първите три касти са
съставени от Арийските племена, а четвъртата каста е местното покорено население. Браковете
са разрешени само вътре в кастата. Това соц. разделение е утвърдено със закони. Наричат се
законите на Ману. В тях са фиксирани задълженията и правата на всяка каста. Брахманът се
ражда, за да се учи, да властва, да обучава. Ведите да изучават. Закона на шудрата е
послушанието.
Брахманизмът е основна религия в Др. Индия и необходимо условие за възникване на Будизма.
Според Брахманизма тялото на човека е смъртно, но душата е вечна. Душата се преражда от тяло
в тяло. Ако човек приживе спазва законите на своята каста, душата му може да се прероди в по-
висша каста. Ако не спазва законите на своята каста, човешката душа ще се прероди в низходящ
порядък в животно, растение или камък. Това е законът за възмездието (карма). Ако върхама
спазва законите на своята каста, душата му може да се освободи от вечните страдания.
Тогава настъпва състояние, което се нарича мокила. Означава пълно освобождаване на душата.
5. Идеалистичен смисъл на Брахманизма - раждането в нисша каста е наказание за грехове.
- служенето на висшата каста дава възможност, след смъртта, душата да премине в по-висше
положение.
- през земният си живот, човек не може да промени кастата си.
6. Будизъм - възниква, като реакция на Брахманизма. Той е една по-демократична религиозна
система, и се отнася и за най-обикновените хора.Будизма е етическо учение, за намиране на
правилния път в живота, свързане с аскетизъм ( Пълно отричане на удоволствията на живота.), и
непричиняване на зло. Буда е реално - историческа личност. Буда е наследник принц, при
раждането на който, оракули предсказват, че ще бъде много нещастен и ще стане монах, ако види
човешко страдание. Бащата създава около него изкуствена среда, в която той преживява до 14
годишна възраст. При навършването на 14 год., той излиза и вижда нещастиетието на света. Става
монах-отчелник, получава просветление и започва да проповядва.
Като реакция на Брахманизма, възникват Будизма и Джайнизма. Център и на двете религиозни
учения, е намирането и реализирането на прав път в живота.
Джейнизма е доведен до край Аскетизъм - безбрачие, неубиване на нищо живо, отказ от всички
светски удоволствия. Разпроастранен е сред градското население и не излиза извън пределите на
Древна Индия.
Будизма е истинско учение, чийто изисквания не са толкова крайни. Човек може да постигне
съвършенството, като сам положи усилия да се самоусъвършенства. Това е едно учение, насочено
към практиката. Основна тема е бягството от страданието. Не е насочено към премахването на
обективните причини за страдание в човешкия живот. Според Будизма съществуват 7 истини:
(1). Съществува страдание в човешкия живот;
(2). Има причина за това страдание;
(3). страданието може да бъде прекратено; Нирвана е освобождаване на телесността от нещастие
приживе. Човек може да постигне това в реалния си живот;
(4). Има път, по който човек може да се освободи от страданието; За това е необходимо
последователно да се спазват 8-те добродетеля:
- Павилни възгледи - това е разбирането на 4 благородни истини;
- Правилна решимост - желание да се откъснеш от превързаността към материалният свят;
- Правилна реч - въздържание от лъжа;
- Правилно поведение - отказ от унищожаване на живота;
- Правилен начин на живот - честно препечелване;
- Правилно усилие - означава изкореняване на лошите мисли;
- Правилно насочване на мисълта - да се мислят нещата такива, каквито са естествени и преходни;
- Правилно съредоточаване - минава през 4 етапа:
* уединяване - пълна изолация, умствено изследване на обекта;
* откъсване от външния свят;
* осъзнаване на освобождаването от външния свят (саморефлексия);
* съвършена невъзмутимост - истинската Нирвана; откъсват се и от осъзнаването; това е
абсолютна изолация от света.
Нирвана - съвършена мъдрост + съвършена праведност
Будизма е завършена концепция на нравствено осъвършенстване на личността.
Изворите на страданието са заложени още от раждането на човека, от неговата привързаност
към хора и вещи, от удовлетворяването на желанията, породени от живота, и докосващи ни до
действителността.Човекът може да разкъсва кръга на страданието, само като разбере
елюзиорността на всичко, което го заобикаля. Обективната действителност съществува, но
явленията в нея са непостоянни, бързо преходни, и поради това недействителни. Единственото
постоянно нещо е нашето Аз. Ако човекът се съсредоточи в/у него, и разбере непостоянството на
външния свят, той може да се освободи от страдание.
7. Йога - съединение, съгласуване, средство. Във философията смисълът е система за
освобождаване, пречистване на духа и тялото от страдание.
Йога практическо приложение на религиозни и философски принципи на Будизма. Йога е система
от начини на дишанеи др. компоненти на човешкото поведение. Има следните разновидности:
- Йога на познанието -да се разбере илюзорността на реалния свят и реалността на реалния свят;
- Йога на самоовладяването - тя е свързана с овладяването на техники за концентрация;
- Йога на любовта - свързана е с постигането на чувствата на благоволение;
- Йога на действието - свързана е с истинската, действителна любов към божеството.
8. Локаята - основен принци е материализма.
Противници на Будизма. Само там, където има тяло, само там съществува душа! Само тялото
представлява Аз-а и притежава съзнание. Смята се, че телесната наслада, която доставят всички
дейности в реалния живот, е нещо ценно, заради което си струва живода да бъде живян!
Съществува много дълго време.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Древноиндииска философия

Обществено-исторически условия и възникване - източните философии (Древна Индия и Китай), са две от най-могъщите философски направления в човшката култура...
Изпратен от:
Viktoriq
на 2014-03-30
Добавен в:
Лекции
по Антична философия
Статистика:
5 сваляния
виж още
 
 

Древноиндииска философия

Материал № 1086643, от 30 мар 2014
Свален: 5 пъти
Прегледан: 13 пъти
Предмет: Антична философия
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,114
Брой символи: 6,843

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Древноиндииска философия"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала