Големина на текста:
1 Предмет,задачи и функции
на ИПБО(история на
педагогиката и българското
образование) .
Историята на
обарзованието ни започва да се
обобщава, съхранява, записва
най-напред като история на
отделни училища, биография на
отделни учители, съхранява се
чрез спомените за изминалото
време на наши видни
обществени дейци. Немалко
допринася и създадения в
последните предосвобожденски
десетилетия обществен печат.
Ето защо, тези първи писмени
свидетелства за едно или друго
значимо, културно и просветно
събитие са първите стъпки към
събирането и обобщаването на
българската просветна история.
Историците на
образованието са на мнение, че
първенството в това отношение
се пада на известния благодетел
на габровското училище – Васил
Априлов. През 1841 г. т.е.
няколко години след откриване
на първото обществено,
новобългарско, начално
училище в Габрово, В.Априлов
написва историята на това
училище, която разказва за
новия етап, в който просветното
ни дело навлиза.
Историята на
българското училище и просвета
въобще през целия XX век
занимава научни работници,
учителство, историци и педагози
в университета и извън него. Те
създават свои студии по
учебното дело и
педагогическите идеи у нас.
Най-значимите творби предлагат
университетските професори –
Петър Нойков и Христо
Негенцов, доц. Никола
Алексиев. Значими изследвания,
свързани с Историята на
българското просветно и
училищно дело, макар и под
формата на спомени,
автобиографии и други,
предлагат Лука Доросиев, Иван
Бракалов, Велико Йорданов,
Христо Максимов. Всички те са
просветни дейци на различни
постове, но свързани с миналото
на учебното дело житейски и
емоционално.
• Предмет на Историята на
българското образование.
Историята на българското
образование е педагогическа
наука, чийто предмет е
зараждането и развитието на
възпитателната практика,
училищното дело и
педагогическите идеи от
създаването на българската
държава до наши дни. Именно
специфичните въпроси, които тя
разглежда я правят не
историческа, а педагогическа
наука. Обикновено се изучава
заедно с История на
педагогиката, тъй като реално тя
може да се определи като
българската история на
педагогиката, макар и с друго
име. Както всяка наука за
миналото тя е необходима на
съвремието заради опита, който
предлага в практическо и идейно
отношение, ценен за днешния
човек.
Задачите, които има тя са
аналогични на задачите на
историята на педагогиката:
Задачите на историята на образ.и
педаг. Теории са:-
-да даде вярна оценка на
отминалипедагогически теории
и практики
-да покаже докъде,колко и как
може да се осигури
приемственост на доказали
своята ефективност отделни
елементи или цялости на
педагог. практика и теория от
миналото
-да преустанови преоткриването
на вече известни истиниот
теорията и практиката на
предучилищ. И училищното
възпитание,обучение и
образование
-да установи мярата в
съотношението между
педагогич. традиции и иновации
-да покаже в специфична форма
какво не трябва да се изживява
отново теорията и практиката на
образ. и възпитанието
-да служи за обучително четиво
на
политици,депутати,министри,чл
енове на комисии и научни
съвети.
ЗАДАЧИ: 1група – теоретико-
прогностични:
-съставяне на прогнози за
развитието на с-мата на
образованието;
-разраб. и доуточнява
целта на възпитанието;
-педагогиката разраб.
целта, задачите на възп. и
образованието;
2 група - проективно-
конструктивни:
- разкрива научните основи на
съдърж. на възпит. и
образованието;
- разраб. научните основи на
образователната. с-ма , нейното
изграждане и управление
- изучава интеграцията на
образователната. система с др.
социални науки.
3 група – приложно-
реализиращи:
- педаг. разраб. милиарди
документация с приложен
характер, учебници, методики,
указания
- създава с-ма за интеграция на
образ. с-ма с др.соц. форми на
обществото
Функции на педагогиката.
1) Описателна педагогика ;
2) Обяснителна педагогика;
3) Конструктивна
педагогика;
4) Прогностична
педаггогика;
5) Светогледна педагогика;
6) Методологична
педагогика;
Историята на образов.и
педагог.учения има свои
източници,по–важни от които
са:
-устни предавания
-писани педагог. Текстове
-педагог.и учебникарска
книжнина
-някои артифакти на културното
развитие
-сведения,факти от историята на
философията,на религиите,на
културата и изкуството,и
др.науки
-запазени докуминтив областа на
образователната политикаи
законодателствотои др
Философията на историята на
образованието може да бъде:
-
теологическа;метафизическа;иде
алистическа;материалистическа;
натуралистическа;и т.н.
Структората на историята на
образ.и педагог. теории може да
бъде вслучая два вида:
1.Вертикална или
Хронологична,коятоподреждали
неино тематиката във времето
2.Хоризонталнаили
Практикотеоритична(представя
целите,технологиите,съдър.на
възпитание и образование в
различните видове училища и
теориите,
Хронологичната структура на
историята на образ. и педагог.
учения може да бъде
различна,както са и различни
историческитепериодизации на
различни автори.
Функциите на историята на
образ. и педаг.теории са:
-познавателна;оценъчно-
критична;аксеологична;светогле
дна;професионалнапедагогическ
а;творческа
Основна цел на историята на
образ.и педаг.теории е да обясни
и разкрие в хронологичен ред
съдържанието,същността и
целите на
представителнимодели на
училищни и някои
предучилищни образователни и
възпитателни практики.
Историята на оразованието и
педагогическата теория
възниква през 17век.
2.Възпитанието и обучението
през Древността
Възпитанието е
обществено явление, характерно
за цялото развитие на
човечеството. През
хилядолетията е създаден богат
и разнообразен опит за
отглеждане на подрастващите
поколения . На определен етап
възникват и обществените
институции за образование -
училищата , а също и
предучилищните и
извънкласните организационни
форми за възпитание. На
образованието – това скрито
съкровище както не без
основание го определя Жак
Делор се възлага световната
мисия за утвърждаване на
идейте на мира , свободата,
демокрацията и социалната
справедливост.
Поява и развитие на
педагогическата мисъл в
Древността. Педагогически идеи
на Сократ, Платон, Аристотел,
Марк Фабий Квинтилиан
Сравнена със страните от
Древния Изток, които били
обединени в мощни империи,
Древна Гърция изглеждала
нищожна. Тя е разделена на
малки градове-държави, всяка
населявана от няколко семейства
и е затворена организация със
своя самостоятелна политика. В
Гърция се обръща внимание на
свободата на индивидуалното
развитие, на личната
самостоятелност. Вниманието е
насочено към индивидуалното
възпитание, към развитието на
самостоятелно мислене, към
изграждане на личното
нравствено достойнство. От
Гърция произхождат най-
големите философски и
педагогически мислители на
древността, поставили началото
на теория на възпитанието.
Между тях са Сократ, Платон,
Аристотел и Марк Фабий
Квинтилиан.
1.Сократ(ок.469-399)- създава
беседата – един от методите на
обучение. не е взимал пари за
обучение. Евистична беседа 2
етапа:
а) Ирония – серия от въпроси за
достигане до знанията на
събеседника-„човеко познай
себе си”, „аз знам, че нищо не
знам”
б) Майевтика
2. Платон(427-347) – ученик на
Сократ създател на цяла
философска система –
двойственост на света в който
живеем, съществува невидим
свят на идеите. Човекът също
има двойствен характер, тялото
е материален свят, а душата е в
света на идеите. Той застъпва
източната теза за прераждането,
и за според него всеки човек е
различен. Идеята за идеална
държава на принципът на
справедливостта. Произведения
– „Държавата”, „Законите”.
Съществуват 3 обществени
прослойки:
- земеделци и търговци
- военни(стражи)-поддържат
реда
- философи – управлението
В идеалната държава би
трябвало да няма семейства, а
общности на жените, които
общо да отгледат децата си.
Взаимства идеи от Спарта,
включително и това мъже и
жени да се изучават по равно.
3.Аристотел(384-322) – ученик
на Платон, учен
енциклопедист(философ) – син
на лекар, има много добро
образование. „Политика”-
представя различни видове
управление, въпросите за
възпитанието което той иска да е
отговорност на държавата, а не
частно. Прави първата
периодика на детското
възпитание:
1 период – в семейството, храна,
облекло, занимания- 5-
7год.анализ на учебните
предмети – граматика,
гимнастика(не формира децата
но е полезна), музика и
рисуване;
2 период – 7-14год.леки
упражнения
4. Марк Фабий Квинтилиан(40-
118) –по произход испанец, но
отрано заселен в Рим, получил
блестящо образование по
риторика. След успешна кариера
на съдебен чиновник, заминава
за Рим където открива школа по
риторика. Самият Император го
кани да открие дворцова школа.
Получава почитна титла
„консул”. Написва „обучението
на оратора”, според него
наследствеността не играе
толкова голяма роля, отколкото
възпитанието. Той препоръчва
родителите да изберат дойка,
която е добра морална личност и
с добър говор. Отрича
физическото наказание – не е
красиво и законно, осакатяване
на духа. Учителят според него
трябва, да бъде с душа на
родител, защото той е най-
важният елемент от училището.
Трябва да познава добре децата
и техните особености, за да
нагоди обучението ди към тях.
Да не бъде нито строг, да не
фамилиарничи. Добра
организация-градиране на
материята. Постоянство към
учениците. Игрови похвати в
процеса на обучението.
У чилищата в Спарта, Атина,
Древен Рим. Организация,
учебно съдържание.
Възпитателен идеал.
1.Спарта – аристокрация.
Спартиати – управляват
многобройното зависимо
население. Имало 2 основни
класи –
робовладелци(спартиати) и
роби(плоти). Възпитанието е
грижа на държавата и има
доминираща роля. Добиват
право за семейство и собствен
живот след 36год.възраст – до
тогава са войници. Когато се
роди дете, комисия проверява
здравословното му състояние и
решава дали да се отглежда.
Специално назначени от
държавата лица – педеноми -
събират децата на групи и край
храмовете ги възпитават на
гордост, храброст. След това
възпитанието продължава на
групи – агели – децата са на
различна възраст, живеят и
тренират заедно. Придобиват се
умения да се говори лаконично –
кратко и ясно. Уважение към
законите. Жените в Спарта също
учат. Получават физическа и
военна подготовка, за да могат
да раждат здрави деца и да могат
да поддържат реда.
2.Възпитание в Атина – появява
се училището като място за
организирано обучение,
посещавано от момчетата на
Атина. Общественото
управление е реална
демокрация. Всеки свободен
гражданин, през няколко години
взема участие в управлението на
полиса – граматическо училище
– четене, писане, изучават се
литература-поезия- Омир и
Хезоит. Музическо – лира, арфа
китара. Учели рисуване и
скулптора. Съществували
палестри - за
гимнастика(петобой) и бойни
изкуства. След това желаещите
можели да посещават така
наречения гимназион –
граматика, риторика. По-късно в
гимназионите се появяват
аритметика,геометрия, физика,
теглилни мерки. Появява се
философия и право. Поддържа
се идеята за хармонично
развитие на човека. Всички
младежи от 18-
20год.задължително постъпват в
по-горната училищна степен
ефебията – казарма – умения за
бой – 2години – 1год. в лагер,
2г.на границата. Момичетата
учат в къщи.
3.Древен Рим – 3 периода:
1 период – период на родов Рим
– възпитанието е изцяло в
семейството. Майката се грижи
за децата, но щом пораснат
бащата се заема с възпитанието
на момчето. Независимо от
стабилното семейно възпитание
имало училища. Освен
традиционното четене, писане и
смятане, в тях са изучавани
римските закони. За началните
училища били установени
12таблици с изписани текстове
които трябвало да се наизустят.
Училищата са частна издръжка
от родителите. За бъдещите
политици били създадени
специални школи с изучаване на
тривиум – граматика, риторика и
диалектика и квадривиум –
граматика,
астрономия.геометрия и музика.
2 период – републикански
период – завладяване на
средиземноморието. Рим
взаимства много от културата на
елините. Възникват
граматически школи.
Първоначално са само гръцки, а
след това латински
граматически школи.
Възпитатели са – кърмачката в
ранна възраст, и педагога след
това. Според съсловното
разделяне има 2 вида училища –
елементарни – за незнатните
слоеве и граматически – за
децата на привилегированите
граждани. Училищата били
частни срещу заплащане, имали
достъп само богатите.
3 период – имперски период –
добиват окончателния си вид,
съществуват масовите
елементарни,училища(лудус-
от17до12год.),четене,писане,ист
ория,география,
литература(анекдоти, поезия)
омирова одисея. Тези училища
са държавни и учителите се
назначават от императора или от
местната власт. За писане се
използват восъчни дъски и
стилус(восъчен молив).
Аритметиката присъства още от
началното училище. Въведена е
десетичната система, за пръв път
в Европа се появява сметалото –
абакус. Децата на заможните се
обучават от частни учители и
след това постъпват направо в
граматически школи. Там те
изучават гръцки и
латински(говоримите езици в
империята),етика и религия.
Пишат се съчинения – основен
метод в обучението. Водят се
записки по лекциите на
учителите. Контрол над всички
училища се осъществявал от
държавна училищна инспекция.
Школа по риторика – в тях се
обучавали бъдещите владетели и
висши служители, 15-16годишни
,обучението е още 4-
5г.обработка на гласа,
декламация, подбор на думите,
развитие на аргументите
изучават се известни речи,
сценично поведение. Ораторът е
възпитателния идеал. Висши
школи в Рим, Константинопол.
Александрия.
3.Възпитанието и обучението
през Античността
Културата на източните страни е
най-ранната в историята на
човешката цивилизация. Дълго
време е подценявана за сметка
на гръцката и римската.
Изследванията показват, че
постиженията на източната
култура са пренесени в Древна
Гърция и Рим. Най-древните
робовладелски държави са
Месопотамия, Египет, Сирия,
Палестина, Асирия, Персия,
Индия и Китай.
Децата на робовладелската
аристокрация, на социално
привилегированите, получават
монопол над умственото
възпитание и
образование( забележете
разделението). Те се подготвят
за духовна дейност, за умствен
труд, за управление на
държавата. Обратно, децата на
робите са лишени от духовна
култура. Те се подготвят за труд
и за нуждите на господстващата
класа. Държавата организира
специални образователно-
възпитателни системи за своите
деца. До тази система нямат
достъп децата на робите и
нисшите социални групи. Децата
на робовладелците се възпитават
в презрение към физическия
труд и робите, а децата на
робите се възпитават в
презрение към богатите.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на педагогиката и българското образование

Предмет, задачи и функции на ИПБО (история на педагогиката и българското образование)...
Изпратен от:
доби
на 2014-03-30
Добавен в:
Пищови
по История на педагогиката
Статистика:
580 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Ако знаех повече нямаше да търся информация ,трябва да изработя план-конспект на тази тема
добавена от nelka.dimitrova 23.11.2016
2
34
Класиците на педагогиката,значимост на педагогическите идеи,послание и актуалност в 21 век
добавена от jivka.hristova_fb 22.02.2016
1
50
Подобни материали
 

Курсова работа по история на българското образование


Курсова работа направена за факлутета по начална и предучилищна педагогика при гл.ас. Ст. Стефанов...
 

История на българското образование


История на българското образование. Предмети и задачи на дисциплината. Връзка с другите науки. Литературно наследство, свързано с образованието у нас...
 

История на педагогиката и българското образование

Материал № 1086542, от 30 мар 2014
Свален: 580 пъти
Прегледан: 726 пъти
Предмет: История на педагогиката, Педагогика
Тип: Пищов
Брой страници: 14
Брой думи: 8,779
Брой символи: 55,441

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на педагогиката и българското образование"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения