Големина на текста:
Конкурентоспособност на бизнес организацията – характеристика и основни фактори за
повишаване на конкурентоспособността.
1. Що е то конкурентоспособността?
Нарастващата конкуренция, глобална и регионална, както и динамиката на изменящата се
конкурентна ситуация налагат търсенето и намирането на такива управленски решения, които
генерират по – успешно представяне на фирмата на пазара спрямо преките й конкуренти това
предопределя извеждането на преден план на сравнително новата управленска концепция – теорията
на конкуренцията.
Успешната борба с конкурентите най – често се свързва с понятието конкурентоспособност.
Значимостта на това понятие се свързва и с извеждането му на преден план като приоритет на
страните от ЕС по време на Лисабонската среща през 2000г. за повишаващата се
конкурентоспособност на фирмите.
Най – общо под кксп (конкурентоспособност) се разбира превъзходство в някакво
съперничество или притежаване на свойства, качества, умения, които дават преимущества на
фирмата, т.е. фирмата е кксп-на на пазара само в случайте, в които може да си подсигури
отличително предимство пред конкурентите и в последствие да го съхрани.
Има два вида изследователи на това понятието, разделянето им в две групи е на база подхода по
който го възприемат, а именно:
- като явление – кксп-та не е вътрешно присъщо качество на фирмата, а е субективна оценка
на потребителя за това до колко ценен за него е нейният продукт;
- като характеристика – кксп-та е способността на фирмата да побеждава своите конкуренти,
т.е. това е способността на продавачите бързо и ефективно да реагират и да се приспособяват към
изискванията на външните пазари и да удовлетворяват потребностите на купувача преди, по време на
и след покупката.
Най – общо може да се заключи, че кксп-та е св-во на субекта на пазарни отношения да излезне
на пазара с присъстващите там конкуриращи субекти на пазарни отношения, т.е. под кксп следва да
се разбира характеристика на индустриалната фирма, изразяваща равнището на придобитото
от нея трайно и защитимо предимство спрямо това на другите участници за избрания целеви
продуктов пазар.
Едно от изходните понятия, вложено в разбирането за кксп-та, е това за конкурент. Тук също
се обособяват два основни подхода в разбирането му: пазарна и отраслова конкуренция.
Пазарната се идентифицира със съвкупността от фирмите, удовлетворяващи едни и същи
потребности. От тук следва, че делим конкурентите на: желания конкуренти, стоково – родови
конкуренти, стоково – видови конкуренти, марки конкуренти.
При отрасловата се придава по широк обхват на понятието. Според този подход
конкурентите се идентифицират с всички заинтересовани субекти в процеса на производтсво,
доставка и продажба на продуктите на пазара, които могат и/ или оказват влияние върху останалите
участници. При този подход разграничаваме следните конкурентни групи: потребители, доставчици,
непосредствени и потенциални претенденти, продукти – заместители.
Като извод може да се изведе, че конкурент е всеки индустриален субект, който е в
непрекъснато взаимодействие с доставчици и потребители и се конкурира с други
индустриални субекти по повод на производтсвото и реализацията на идентични продукти за
задоволяване на конкретна потребност на целевия пазарен сегмент.
Внимание трябва да се обърне на възможните конкурентни ситуации, които в известна степен
ограничават обекта на приложение на конкурентната теория. Тези ситуации могат да се сведът до
четири основни: чист монопол, монополистична конкуренция, олигополистична конкуренция и
перфектна (съвършена) конкуренция.
Чистият монопол се характеризира с наличието на един основен производител. При нея
монополиста може да установи високи цени при минимално качество и допълнителни услуги.
1
Именно поради това подлежи на контрол, заложен в Закона за защита на конкуренцията. Когато на
пазара има един единствен купувач говорим за монопсон.
Монополистична конкуренция се наблюдава при наличие на множество фипми на даден
продуктов пазар като всяка от тях предлага силно диференциран от конкурентите си продукт.
Именно поради тази диференциация всеки един от конкурентите може да се разглежда в някаква
степен условно като монополист на обособения сегмент (пазарна ниша) на пазара. При тази ситуация
фирмите не подлежът на строго регулиране както при чистият монопол.
За олигополистична конкуренция говорим при наличието на няколко крумни производители
като нито един от тях не може да установи господстващо положение на пазара. Тук борбата се води
по линия на снижаване на разходите и/ или движение по кривата на производителността. Поради
възможностите за съглашения, т.е. ограничаване на конкурентната борба, този тип ситуация също се
регулира съгласно З-на за защита на конкуренцията.
Най – благоприятна среда за водене на конкурентна борба създава ситуацията на перфектната
конкуренция. При нея на пазара функционират множество производители (доставчици), които
продават сравнително слабо или идентични продукти. На подобни пазари нито един конкурент не
може да получи контрол над конкурентните фактори. Конкурентната борба се води чрез намаляване
на издръжките, диференциране на продукта (за достигане на ситуацията на монополистична
конкуренция), и приложение на съвременни управленски техники и технологии за постигане на
стратегическа ефективност.
Съществуват индустриални фирми, които функционират при конкурентни ситуации,
изключващи конкурентна борба:
- естествени монополи – създадени са акт на изпълнителната или законодателната власт. Най –
често са свързани с контрол върху добива, разпространението и продажбата на определени суровини
или с контрол върху другите субекти на пазара (клиенти, доставчици, продукти заместители);
- монополизирали пазари (господстващо положение) – създават се в резултат на контрол
върху потребителите или върху каналите за разпределение. Към тази категория спадат компаниите с
пазарен дял над 35% от съответния пазар;
- силно фрагментирани пазари при монополистична конкуренция – характеризират се с
производството на продукти с униканлни характеристики, т.е. по определение те са високо
конкурентоспособни. От което следва, че се изключва възможността да се изследва и съпостави
тяхната кксп-ст поради отсъствие на реални конкуренти.
От тук следва извода, че кксп-та трябва да се изследва при фирми, които функционират в
конкурентна среда – олигополистичен пазар и при перфектна конкуренция.
От дефинирането на понятието за кксп следва, че фирмения мениджмънт трябва да насочат
усилията и ресурсите на фирмата към получаване на устойчиво и уникално конкурентно
предимство.
Идентифицират се 3 основни подхода към възприемането на конкурентното предимство:
1) Като кксп на продукта;
2) Като характеристика на продукта, която му придава известно превъзходство спрямо преките
конкуренти;
3) Като способност на фирмата да направи продуктово предложение, на което другите пазарни
участници не желаят или нямат възможност да противопоставят аналогично равнище на
потребителска ценност.
От тези три подхода могат да се изведът основните дейности за генериране на предимство
спрямо прекирте конкурентите в следните две направления:
- първо, чрез управление на характеристиките на продуктита. Това предполага фирмата да
анализира, изменя и контролира:
? Нормативните характеристики на продуктите, установени чрез разнообразни системи за
управление на качеството (ISO, ХАСП и др.);
?Характеристиките на вложените в производството ресурси, вкл. и доставчиците си;
?Възприеманите от клиентите, насточщи и потенциални, характеристики на продукта.
2
Този подход на създаване на предимство е свързан с позициониране на фирмата, т.е. с
управление на търсенето в статика. Но поради високата степен на динамика на изменение на
съвременният пазар, то конкурентите могат бързо да преориентират заеманата от тях позиция. От
това следва, че при този подход се генерира само временно конкурентно предимство.
- второ, чрез управление на фирмените дейности. Това предполага организацията на циктъла
производство – разпределение – продажба по диференциран спрямо конкурентите начин. Този
подход е познат под найменованието верига на ценността (стойността). Използването му се свързва
с:
?Осъществяване на производството и продажбите на продукта на ограничен целеви пазар,
неатрактивен за навлизане на конкурентите (пазарна ниша);
?Осъществяване на фирмените дейности по начин, създаващ бариери пред конкурентите.
Съгласно този втори подход фирмата създава високи бариери пред конкурентите си и от се
извежда извода, че създаденото конкурентно предимство ще е дългосрочно.
Не зависимо кой подход ще бъде възприет за създаване на конкурентно предимство, то
последното се свързва с установяване на два типа фирмена ефективност: оперативна и
стратегическа. Оперативната ефективност изразява изпълнение на сходни видове дейност по –
добре от конкурентите, а стратегическата ефективност се свързва с осъществяване на отличаващи
се от конкурентите дейности или изпълнение на сходни дейности, но с други средства.
Функционалната връзка между двта типа ефективност се изразява чрез т. нар. граница на
производителността. Последната показва равнището на съотношението ценност/ цена за най –
добрите методи на организация на дейността на фирмата в даден момент, т.е. това е максималаната
ценност на продукта, която може да се придаде с достъпните технологии, иновации, методи на
управление и производство. С увеличаване равнището на оперативна ефективност фирмата се
доближава до границата на производителността. Фирмата може много бързо да се доближи до това
максимално равнище на разглеждано съотношение, чрез използването на някой съвременни
управленски методи като тотално управление на качеството (TQM), усвояване на най – добрата
практика (benchmarking), реинженеринг, мениджмънт на промяната и т.н. Едновременно с това в
практиката могат да се приложат и някои нови методи за организация и управление на фирмата, респ.
нейните дейности, които изместват нагоре границата на производителността, т.е. водят до постигане
на стратегическа ефективност.
Според Портър конкуренцията, базирана изключително на оперативната ефективност, има
взаимно деструктивен характер и води до изгаряща война, прекратяването на която може да стане
единствено с ограничаване на конкуренцията. От тук следва, че фирмите трябва да наблегнат
единствено за повишаване на стратегическата ефективност чрез:
- позициониране, основано на широка номенклатура – предлагане на разнообразни продукти
или услуги за даден пазарен сегмент;
- позициониране основано на потребностите – обслужване на голяма част или всички
потребности на отделна група потребители;
- позициониране основано на достъпа – сегментиране на потребителите с различен достъп до
тях.
Управлението на ефектвността е в пряка зависимост от два фактора: разходите на фирмата и
възприеманата ценност на продукта. От тук следват две равнища на конкурентни предимства: на
такива от по – нисък ред, свързани с управление на издръжките, и на такива от по – висок ред,
свързани с ценността на продукта.
ККСП-та може да се управлява на три равнища: микро-, мезо- и макроравнище. На
микроравнище се разглеждда кксп-та на един единствен продукт, т.е. тук се включва съвкупност от
качествени и стойностни характеристики на продукта, обезпечаващи неговото преимущество
на пазара пред продуктите – конкуренти при удовлетворяването на конкретно възникнала
потребност.
На мезоравнище се излседва кксп-та на дадена корпорация като съвкупност от отделни бизнес
единици (ССЕ). Тук тя изразява равнището на придобито предимство спрямо конкурентите на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
24 ное 2022 в 10:20 студент на 52 години от Пловдив - Висше училище "Земеделски колеж", факулетет - Висше училище "Земеделски колеж"гр. Пловдив , специалност - Стопанско управление, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Концепция за управление на човешките ресурси (УЧР)

28 фев 2006
·
3,251
·
16
·
3,811
·
407
·
4

Много от проблемите на конкуренция, с които съвременният бизнес се сблъсква, изискват промяна в традиционната политика, практика и възможност за управление на хората в организациите. Те трябва да станат гъвкави, динамични с възможност за бърза реакция на
 

Стил на управление и ръководене


„Стил на управление” или „Стил на ръководене” Най-напред е целесъобразно да се изтъкне, че често употребяваните като синонимни изрази „стил на управление” и „стил на ръководене” всъщност в съдържателно отношение не са тъждествени един на друг.
 

Пазар на труда. Характеристика. Търсене ипредлагане на труд.Работна заплата.

20 дек 2007
·
1,139
·
1
·
277
·
166

Търсенето и предлагането на труда на пазара и определянето на заплатите според характеристиката на пазара на труда.Действието на синдикатите на трудовия пазар.
 

Система за управление на работната заплата в предприятие

19 фев 2008
·
562
·
6
·
695
·
203

В настощият реферат ще разгледаме едно средно предприятие и по точно системата на управление на работната эаплата в него. Ще разгледаме какви методи се прилагат и как се образува работната запла на различните групи служители...
 

Анализ на основните демографски показатели

14 ное 2009
·
39
·
5
·
570

Развитието на демографските процеси в страната играят изключителна роля за формиране на броя и структурите на населението...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Икономика на труда
Икономика на труда
изходен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 21 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
21
29
1
4 мин
02.05.2015
Тест по човешки ресурси
тематичен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът е на тема ''Управлението на човешките ресурси в контекста на съвременната икономика''. Всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Много лесен)
23
11
1
22 мин
14.10.2013
» виж всички онлайн тестове по икономика на труда

Конкурентоспособност на бизнес организация

Материал № 1085675, от 27 мар 2014
Свален: 170 пъти
Прегледан: 250 пъти
Предмет: Икономика на труда, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 26
Брой думи: 10,293
Брой символи: 67,821

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конкурентоспособност на бизнес организация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала