ЧАСТ ПЪРВА
I.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДАНЪЧНО-ОБЛАГАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
1.Съдържание на фискалната политика на държавата
Всяка държава разработва и прилага своя фискална политика. Същата е съобразена с
предварително поставените за изпълнение ико¬номически, социални, политически, военни и
други държавни задачи и приоритети. В периода преди 1927-1930 година, същността на
фи¬скалната държавна политика е обхващала предимно балансирането на приходите и
разходите в бюджета. С развитието на икономическите отношения, с фискалната политика се
поставят и други цели. Нейни¬ят обхват се разширява, като включва въздействие върху
съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. В съвременните икономически дадености
при осъществяването на фискалната политика, се отчита не само финансовия статус на
държавата, но и връзката й с конкретното икономическо и социално състояние.
Генезисът на термина „фискалност“ е в латинския произход на определението „фискус“ и това
означава държавна хазна, каса или съ¬кровище. Икономическата и фискалната политика са
тясно свързани и логически взаимнообусловени категории. Фискалната политика е едно от
средствата за управление на паричните средства, които са на разпо¬ложение на държавата. Това
се осъществява чрез разработването и из¬пълнението на държавния бюджет. Прилагат се
специфичните иконо¬мически лостове като данъчна система, трансферни плащания и др. п.,
така че да се регулират по най-добрия начин икономическите дейности и да се въздейства върху
съвкупното търсене и предлагане.
Основните цели, характеризиращи общото съдържание на фи¬скалната политика на държавата,
обхващат следните главни направ¬ления:
1. Осигуряване на устойчив и динамичен растеж на брутния въ¬трешен продукт.
2. Постигане на по-голяма (или пълна) заетост.
3. Пряк и индиректен контрол върху общото развитие на цените.
4. Изграждане на икономическия цикъл. Достигане на макроико¬номическо равновесие и
др.
За постигане на целите и задачите, залегнали във фискалната политика на държавата, се
прилагат специфични инструменти за въз¬действие, като бюджетни разходи; данъци; парични
трансфери; бюдже¬тен дефицит; амортизации и др.
Всяка държава, като крупен икономически агент, използва и мане-врира с държавните разходи и
данъците. Това е един от основните под¬ходи за влияние върху агрегатното търсене и
предлагане. Държавните разходи са само единия от аспектите на фискалната политика. Част от
данъците, на по-късен етап, постъпват към доходите под формата на трансферни плащания и
така се формира разполагаемия доход, който е основен източник за потребление и спестяване.
Когато данъците се увеличават намалява разполагаемия доход и обратно, с ограничаване на
данъчните тежести нарастват доходите. Ако от данъците се приспаднат трансферните плащания
се формират нетните данъци.
Фискалната политика на държавата подлежи на класифициране:
1. Съобразно времето за нейното действие се разграничават, краткосрочна, средносрочна
и дългосрочна.
2. От гледна точка на обекта на въздействие - върху съвкупното търсене и върху
съвкупното предлагане.
3. Според конкретната насоченост - микроикономическа и мак¬роикономическа фискална
политика.
Микроикономическата фискална политика, която се реализи¬ра посредством бюджетни
разходи, данъци, трансфери и др. п., създава благоприятни условия за функциониране на
съот¬ветните икономически единици. Това е от полза, както за са¬мите тях, така и за цялото
общество. При условията на пазарна икономика тази фискална политика обхваща следните
основни функции: за смекчаване или пълното преодоляване на пазарни¬те дефекти; за
стимулиране на конкуренцията и за осигуряване на по-голяма справедливост при разпределение
на доходите. Макроикономическата фискална политика е свързана със съз¬даването на
съответни благоприятни условия, с полза на отдел¬ните членове на обществото.
4. Фискалната политика на държавата може да се подраздели на:
- експанзивна, за стимулиране на икономическия растеж. Про¬вежда се когато реалния брутен
вътрешен продукт е под потен-
циалния, поради недостатъчно съвкупно търсене. Правител¬ствата увеличават бюджетните
разходи и траснферни плаща¬ния, като намаляват данъците и пенсиите. Така се влияе върху
съвкупното търсене и предлагане и се способства за излизане от кризисно състояние;
- рестриктивна (ограничителна, сдържаща), прилага се когато е налице излишък на
съвкупното търсене и реалния брутен въ¬трешен продукт е по-голям от потенциалния, а цените
непре¬къснато нарастват. Икономиката е в състояние на бум, което води да намаляване на
бюджетните разходи и трансферните плащания, увеличават се данъчните ставки и пенсиите, с
цел да се задържи потребителското инвестиционно търсене;
- недискреционна, създават се общовалидни и автоматични действащи правила.
Използват се т.н. автоматични (вградени) стабилизатори. Това са специфични фискални
средства, които при спад в производството увеличават бюджетния дефицит, а при подем го
намаляват автоматично. Така се ограничават ко¬лебанията в икономиката;
- дискреционна, съзнателно провеждана политика от държавата за постигане на
оптимално равнище на икономиката, осигуря¬ване на по-висока заетост и контрол върху
инфлацията.
2.Състояние и особености
на данъчно-облагателния процес
Сега прилаганата данъчна система включва републиканските и местни данъци, такси,
осигуровки и др. Нейната структура, съобразно видовете данъци и нормативното основание за
тяхното начисляване, документиране и събиране схематично могат да се представят по
след¬ния начин: (Виж схема № 1)
Органите по приходите осъществяват своите права и задължения, посредством правно
регламентирани процесуални действия, които са обособени в отделни производства. Тяхната
съвкупност определя съ-държанието на данъчно-облагателния процес, като същевременно са
регламентирани и съответно регулирани правоотношенията между от¬делните участници в
процеса.
Производство по регистрация. В действие е специален единен ре¬гистър, отговарящ пряко на
целите и задачите на данъчното облагане и задължително осигуряване. С регистъра се обхващат
и идентифицират
Фигура № 1. Структура на данъчната система
всички субекти подлежащи на облагане, както и облагаемите дейности извършвани от тях на
територията на страната.
Данъчната регистрация се подразделя на обща и специална. При специалните регистрации се
водят специфични регистри на основание на действащите в момента разпоредби на съответния
материален данъ¬чен закон. Вписването може да бъде служебно или по искане на лицето, след
като се проверят основанията за това.
Прекратяването на данъчната регистрация (дерегистрация) е в резултат на възникнала
необходимост, свързана с физическа смърт или при отпадане на законните основания за
регистрация.
Приходната администрация е задължена да води данъчно досие и данъчно-осигурителна
сметка. Вписванията са служебни за всяко да¬нъчно задължено лице.
Производство по деклариране. В съответствие с изискванията на материалните данъчни закони,
данъкоплатците подават различни по форма и съдържание декларации. В тях се изнасят
определени факти и обстоятелства, които са свързани с данъчното облагане и задължител¬ните
осигуровки. Съществува и възможността данъчно задълженото лице, по ред и начин указан от
законодателя, само да изчисли дължи¬мите данъци.
Данъчната декларация се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в срокове,
регламентираните от съответните мате¬риални данъчни или осигурителен закони.
Декларацията може да бъде
подадена лично или от упълномощено лице, чрез лицензиран пощенски оператор и по
електронен път с квалифициран електронен подпис. Дек¬лараторът има право да направи
промени в изнесените данни, чрез по¬даване на коригираща декларация, но само при условие
че не е изтекъл законоустановения срок за нейното подаване.
Контролно установително производство, Основната цел е да се определи фактическия размер на
дължимите данъци и осигуровки, за¬конността на основанията за изменение, прихващане и
възстановяване на вземанията, а също и установяване на определени факти и обстоя¬телства
свързани с облагането.
1
527
116
