Големина на текста:
Оцелели паметници от Втората българска държава-
местонахождение
1.Добримирово евангелие
Добромировото евангелие е един от най-старите среднобългарски писмени
паметници, възникнал през 12 век в югозападните български краища. По
съдържение представлява четвероевангелие и се смята за едно от най-старите
кирилски такива. Преписано е от няколко души. Името на един от тях, поп
Добромир.
Ръкописът е странствал много. Към средата на 16 век български поклонници го
занасят на Синай. През 1899 г. по-голямата част от него (183 листа) стига до Санкт-
Петербург, където се пази сега в Руската национална библиотека. Други 23 листа
остават в манастира „Света Екатерина“, а 2 листа са попаднали в Националната
библиотека в Париж.
2.Борилов синодик
Бориловят синодик ("Синодник, който се чете в първата неделя на Великия
пост") е среднобългарско книжовно произведение от началото на 13 век. Той е
важен извор за историята на Второто българско царство.
Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през
1211 година. Тогава по царско нареждане е преведен на български език. Към
превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на
богомилите.
По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на
Търновската патриаршия през 1235 година и с поменик на български царе, царици,
патриарси, митрополити и боляри. След падането на Търново (1393) той е пренесен
и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са
съставени местни синодици.
Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е
в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св.
Кирил и Методий“ под № 289. Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис
(№ 432), направен през XVI век и открит от Марин Дринов.
Двата преписа днес са известни като Палаузов и Дринов по имената на
откривателите на ръкописите. За съжаление и от двата ръкописа липсват страници и
дори от взаимното им допълване не може да се възстанови пълният текст на
синодика.
Палаузовият препис е бил съставен в края на ХІV-началото на ХVв. От него
обаче липсват няколко страници, включително и началната със заглавието. Според
Николай Палаузов ръкописът е бил открит в Търново, но Григорович (Очерки
путешествия по европейской Турции. 1877) разказва, че като му е бил показан в
Габрово му е било обяснено, че е принадлежал преди това на духовник от Севлиево.
Дриновият препис е съставен преди 1614г. , тъй като в най-старата от летописните
бележи в него се казва: „През 7122 (1614г.), месец юли,12 ден: да се знае, че
придойде река Осъм и стори зло”, като цифрите са означени с букви . В сборника се
съдържа поучения на иподякон Дамаскин Студит, който е живял в края на ХV-
началото на ХVІв., тъй че сборника е съставен след началото на ХVІв.
3.Томичов псалтир
Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар
Иван Александър. Той е смятан за едно от най-значителните произведения на
Търновската книжовна школа. Имената на преписвача и поръчителя му са
неизвестни. Предполага се, че е създаден в Търново. Състои се от 304 листа хартия,
чиито водни знаци датират от около 1360 година. Съдържа Псалмите, деветта
библейски песни, евангелската Притча за добрия самарянин и Акатиста на света
Богородица. Правописът му следва уставновените от патриарх Евтимий правила.
Украсен е със 109 цветни миниатюри, с няколко цветни заставки и с множество
орнаментирани заглавни букви. На места в полетата на страниците му за запазени
указания на гръцки език, предназначени за художника-илюстратор, който явно не е
разбирал български.
Ръкописът е открит през 1901 година в Македония от сръбския учен Сима
Томич. Пази се в Държавния исторически музей в Москва.
4.Софийски псалтир
Софийският псалтир (известен също и като Кукленски псалтир или Софийски
песнивец) е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар
Иван Александър. Намерен в Кукленски манастир (1889) и предаден в Българското
книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в
библиотеката под № 2. Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм
съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята
молитва "Отче наш", придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към
Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)
Средата на Псалтира е отбелязана с цветна заставка, в която е поместен образ на
Христос "по-стар от дните". Над нея за изписано името на цар Иван Александър,
комуто е посветена също обширна похвала в края на книгата.
Два отделени от ръкописа листа се намират в Москва, Държавен исторически
музей.
5.Четвероевангелие на цар Иван Александър
Четвероевангелието на цар Иван Александър (Лондонското евангелие) е
илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355–1356 г. от
монаха Симеон за цар Иван Александър.
Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия.
Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български
писмени паметници.
След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в
Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия. През
17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастир
"Свети Павел". През 1837 г. англичанинът Робърт Кързън посещава манастира и (по
собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от
игумена. Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до
1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му
сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската
библиотека където се намира днес, при нейното основаване през 1973 година.
6.Манасиева летопис
Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен
писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин
Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той
обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на
ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по
желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин,
брат на император Мануил I Комнин. Преводът е направен в немерена реч, в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
17 дек 2018 в 15:53 в момента не учи на 27 години, випуск 2012
 
Подобни материали
 

Бачковски манастир


Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград...
 

Оцелели паметници от Втората българска държава - местонахождение

Материал № 1079337, от 09 мар 2014
Свален: 6 пъти
Прегледан: 14 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,544
Брой символи: 9,385

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Оцелели паметници от Втората българска държава  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
134 15

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
398 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения