Големина на текста:
СЪДЪРЖАНИЕ:
I. Увод
В етапите на развитие на обществото се формират голям брой
взаимоотношения, които се нуждаят от правно регулиране и което задължава
правото да се развива за да отговори на тези нужди. Съвременото общество е
очевидец и в същото време участник в този активен процес.
Един нов вид явление се появи в края на 80-те и най-вече през 90-те години на XX
век - кибернетичното пространство. По своята същност то се състои от огромен
брой взаимосвързани компютри , като чрез тях се извършва обмяна на
информация, реклама, извършват се търговски сделки, парични прехвърляния,
комуникация и други. Глобалната мрежа превръща света в информационно
общество, за което е достъпна всеки вид информация, почти на всяко място и в
което търговията по интернет вече надминава стотици милиарди евро. Но този
прогрес е съпътстван с растящата зависимост от кибернетичното пространство и
високата предразположеност към извършването на престъпления и злоупотреба с
лична информация. Интернет улеснява противозаконният достъп до информация,
посегателствата над домашни компютърни системи и такива с обществено
ползване, разпространението на материали с противозаконно съдържание, както и
кибертероризма. Това обуславя наложителното участие на правото. Нужно е то да
изпълни задачата си на централен регулатор на отношенията от този характер и да
намали престъпните посегателства в интернет пространството.
II. Изложение
a. Компютърните престъпления – зараждане и международна правна
уредба
Компютърните престъпления и информацията са относително млади
понятия. Историческият анализ показва, че всяко ново развитие на компютърните
технологии е било последвано от съответната адаптация на престъпността, като
същото се отнася и до законодателните промени.
За да отговори на предизвикателствата, породени от новите видове престъпна
дейност, много от страните в Европейския съюз преразглеждат своето наказателно
законодателство от гледна точка да се предотвратят свързаните с липсата на такова
компютърни престъпления. Правните норми трябва да обхванат новопоявилите се
обществени отношения. Така те се осъвременяват и са в крак с правната
действителност в държавата. От основно значение за даването на ефективен отпор
на кибернетичните престъпления е международното сътрудничество, едно от най -
големите предизвикателства на компютърните престъпления е, че престъплението
може да бъде извършено от и на територията на всяка държава в света,
престъпникът може да преследва жертвите си навсякъде, да скрие идентичността
си чрез осъществяване на комуникация чрез много компютри, локализирани в
многобройни чужди държави и да съхранява доказателствата на различни места.
Това обстоятелство, както и транс националния характер на мрежите налага
обединени международни усилия и единен подход за предотвратяване на
престъпленията в кибернетичното пространство.
Ето защо в съответствие с принципите на суверенитета , защитата на човешките
права , демократичните свободи и правото на личен живот , обществата трябва да
събират и обменят информация в международен план. Това трябва да се
осъществява в кратък срок за да се открие компютърната злоупотреба, като се
запазват електронните данни и се установява местонахождението и самоличността
на престъпника.
Първите случаи на компютърни престъпления в кибер пространството
датират от първата половина на 80-те години на ХХ век.
Първият известен случай, със задържани за компютърни престъпления е през
1983г. в САЩ, а с настъпването на 90-те години на ХХ век и компютърните набези
2
се увеличават многократно. От средата на 90-те години започват редовни набези
срещу компютрите на Пентагона, Американския сенат, Американския конгрес,
ФБР, Представителните страници в интернет на органите на Европейския съюз, на
Съвета на Европа, мрежите на най–големите компютърни и интернет фирми
Microsoft, Yahoo.com, а също и системите на множество банкови институции.
Засягането на толкова значими обществени, политически и икономически
интереси налага намесата на правото, което да влезе в ролята на основен социален
регулатор.
Първата държава, която поема законодателна инициатива в тази област е САЩ.
Първоначално обвиненията се основават на американския Наказателен
кодекс.Увеличаването на компютърните престъпления обаче принуждава
американския законодател през 1986г. да създаде „Закон за компютърната измама
и злоупотреба”. В него се предвиждат тежки ефективни присъди, големи глоби, а
също така санкции забраняващи на осъдения да работи с компютър и да
контактува с други подобни закононарушители. през 1989г. е приет втори подобен
закон „Закон срещу получаването на достъп с престъпна цел в компютърната
мрежа”. Повод за това е започналия в края на т.нар. студена война компютърен
шпионаж между САЩ и СССР и икономическият шпионаж осъществяван чрез
компютърните системи.
Така в САЩ правото постепенно започва да регулира отношенията в т.нар.
виртуален свят, като законовите мерки, които взема са изключително резултатни.
Чрез тях правото съвсем адекватно успява да заеме своето място като основен
регулатор в обществото.
Друга е картината в Европа. До 2000г. нито една от страните на Стария континент
не приема нормативни актове, които да са насочени срещу компютърните
престъпления и чиято цел е да защитава от хакерски посегателства компютрите на
физически и юридически лица. Това е така, защото до 1996г. процентът интернет
потребители в Европа е многократно по-малък от този в САЩ, но след 1997г. той
рязко се повишава. Като резултат – всяко трето семейство в Германия след 2000г.
има възможност за работа в Мрежата от дома си. За съжаление, тогава и броят
виртуални престъпления скача главоломно, преобладаващо по вина на
компютърни специалисти от Източна Европа и държавите от бившия Съветски
съюз.Причина за това е, че възможностите за развитие и жизненият стандарт в
тези страни са толкова ниски, че принуждават хората да се развиват и
облагодетелстват финансово, с помощта на кибер-престъпленията.
С увеличаване на компютърните престъпления след 1996 1997г. в рамките на
Европейския съюз и Съвета на Европа са разработени редица мерки, които нямат
нормативен характер като:
- Препоръка на Съвета на Европа 98/560/60-1998г. за развитието на конкурентно-
способността на Европейския сектор на аудио–визуални и информационни услуги
- Зелената книга за защита на малолетните и човешките достойнства при аудио –
визуални и информационни услуги.
- Директива 95/46/60 за защита на личен живот и данни.
Европейския съюз подкрепя научно – изследователските проекти за подобряване
на защитата на информационните технологии и провежда многобройни срещи и
конференции. Създават се и многобройни анализи и публикации, които
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Компютърни престъпления

В етапите на развитие на обществото се формират голям брой взаимоотношения, които се нуждаят от правно регулиране и което задължава правото да се развива за да отговори на тези нужди...
Изпратен от:
Alexandar Kovachev
на 2014-03-05
Добавен в:
Курсови работи
по Криминология
Статистика:
87 сваляния
виж още
 
 

Компютърни престъпления

Материал № 1078244, от 05 мар 2014
Свален: 87 пъти
Прегледан: 101 пъти
Предмет: Криминология, Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 19
Брой думи: 6,861
Брой символи: 43,985

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Компютърни престъпления"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала