Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
Идеята за псхическото развитие и периодизация на психическото
развитие от Е. Ериксън
Е. Ериксън е представител на новото течение психоаналитици,
последователи на З. Фройд, които акцентират върху влиянието на
културните фактори, социалните условия и отношенията между
личностите върху формирането и развитието на човешката психика.
Идеята за развитието се съдържа имлицитно в неговата теория. В
основата на възгледите му е залегнал “епигенетичният принцип”,
извлечен от растежа на организмите in utero /5/. Това означава, че
всичко, което се развива и расте, прави това по “основен план”- всяка
част на растежа /развитието/ постига своя връх /доминира/ на
определен етап от своето развитие. Когато всички части са
възникнали, те формират едно “функциониращо цяло”. Така
развитието на човека и на неговата личност е предопределено и
подчинено на вътрешни закони. Е. Ериксън посочва, че растящият
организъм се развива не чрез появата на нови органи, а посредством
предварително определена “последователност от двигателни, сетивни
и социални способности”. Приемайки наличието на вътрешен план за
развитието, Е. Ериксън се опитва да се отдели от З. Фройд, като
постулира, че “здравото дете е способно да се подчинява на
вътрешните закономерности на развитието при достатъчно
подходящи напътствия”, т.е. при наличието на подходяща социална
среда, предоставяща възможност за взаимодействие между детето и
онези възрастни и институции, които са готови да се грижат за него /
5,с.128/. Типът взаимодействие се определя от историческото време и
място, в което то се реализира /от културата/. Но за да подпомогне
развитието, взаимодействието трябва да е подчинено на двата
принципа, които ръководят целия епигенезис и те са “подходящо
темпо” и “подходяща последователност”.
Според Е. Ериксън най-общо развитието на човека върви по
следния епигенетичен закон - виталната личност е система от
елементи; като цяло елементите зависят от това дали правилно и
последователно, по предварителен план се развива всеки един от тях;
всеки елемент съществува в някаква форма, преди да настъпи неговото
решително и критично време.
Той отделя три основни “базисни” елемента /компоненти/. Е.
Ериксън ги нарича още чувства - те са: чувство за базисно доверие,
чувство за автономна воля и чувство за инициатива. В началото /при
раждането на детето/ всеки от тях съществува под някаква форма.
Всеки от тях се развива, достига своя връх /възход/, преминава през
криза и достига до някакво разрешение в поведението на детето
/възрастния/, в неговата личност. Всеки етап от развитието на
компонентите е свързан с определен възрастов период от живота на
човека. На всеки етап се осъществява специфична среща между
развиващия се по предварителен план компонент и средата, която се
“чувства задължена да му предаде /на детето – бел.а./ специфичните
си идеи и понятия” за този компонент, напр. идеите и понятията за
доверие, автономна воля, инициативност. В резултат на “срещата” се
разгръща криза и се стимулира развитието. Дълбочината на кризата,
преживяването й от индивида, както и нейното разрешаване зависят от
подготвеността на социалната среда. Поради това Е. Ериксън определя
кризите като психосоциални. Средата не се изчерпва само с
взаимоотношенията майка – дете. Тя включва природна, историческа и
технологична среда или човешката екология във всички нейни
аспекти. Тя трябва непрекъснато да се саморазвива, за да може да
създаде за човешкия индивид възможност не само да оцелее, но и да
развие своите възможности. Така Е. Ериксън поставя от едната страна
индивида с предварително зададен план за развитие на базисните
компоненти, а от другата – средата. На определен етап от развитието
на компонентите те се срещат с “идеите” на средата; ако срещата не се
“състои”, конфликтът, заложен между тях, не се решава, а се отлага.
Съществува голяма вероятност той да се прояви в последващ етап,
вече трансформиран в определен вид патология.
Жизненият цикъл представлява според Е. Ериксън,
последователно сменящи се етапи. На всеки етап той приписва
собствена жизнена сила /или базисни компоненти/, а на всички етапи
заедно - “епигенетична система от такива сили, които изграждат
човешката жизненост”. Този жизнен цикъл се характеризира с
генерационност, т.е. той се предава от поколение на поколение. Затова
основните ценности, които се развиват на всеки етап, са вродени –
жизненият цикъл е разгръщане на вроденото по точно определен план,
който се съдържа в самото вродено. В последователните етапи от
живота се коренят следните добродетели: надежда в младенчеството;
воля и цел във възрастта на играта; умения в училищна възраст;
вярност в пубертета; любов в ранна зрялост; грижовност в зрялата
възраст; мъдрост в третата възраст.
Всеки етап от човешкото развитие се превръща при Е. Ериксън в
криза, защото на всеки етап се осъществява сблъсък между
инстинктивната енергия, която човекът притежава, и развитието и
осъзнаването на добродетелта /ценността, базисния компонент/, която
се разгръща на съответния етап. Кризата е двуизмерна, защото се
разгръща на две равнища – индивид /индивид и индивид / култура,
човешка социална среда.
Е. Ериксън отделя в човешкото развитие осем етапа и
съответно осем психосоциални кризи. Успешното разрешаване на
кризата на всеки етап стимулира развитието на егото и води до
развитие на нови добродетели на следващите етапи. Той изрично
подчертава, че използва понятието криза в неговия генетичен аспект,
като начало или отправна точка за промяна по посока на творческо
развитие или на затруднена адаптация.
Ядрото на процеса на личностно развитие Е. Ериксън открива в
стремежа на човека да търси и открива собствената си цялост,
ценност и перспектива. За да обясни тези процеси, той въвежда
понятията идентичност и идентификация. Идентичността става
самостоятелна единица за анализ на психичния живот на човека.
Идентичността е завоевание на юношеството. Тя е продукт от всяка
отделна идентификация с различни хора в миналото.
Безспорно се налага изводът, че човешкото общество е
отговорно за “ставането на човека”. В постиженията на културата са
заложени факторите, които определят психическото развитие на
човешкия индивид. Така Е. Ериксън “връща сексуалния индивид” на
обществото и “подарява на сексуалното същество” общество, без
което то не би могло да се развие психически /8/.
Най-радикалната промяна в човешкия живот настъпва /според
Е. Ериксън/ с неговото раждане. Етапите в развитието на човека и
неговата личност в определена степен следват отделените от З. Фройд
периоди на психическо развитие, но Ериксън им отрежда друго
съдържание и разглежда по различен начин взаимодействието
индивид – общество във всеки един от тях. За всеки етап от жизнения
цикъл е характерна специфична задача, която се поставя от
обществото. Обществото определя също съдържанието на развитието
през различните етапи. Решението на задачата на развитието обаче

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психическото развитие според Ериксън и Пиаже

Е. Ериксън е представител на новото течение психоаналитици, последователи на З. Фройд, които акцентират върху влиянието на културните фактори, социалните условия и отношенията между личностите върху формирането и развитието на човешката психика...
Изпратен от:
Радост Славчева
на 2014-02-19
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
23 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Психология на личността

27 яну 2007
·
4,689
·
7
·
1,445
·
1,955
·
3
·

Предмет на психологията на личността - психиката на личността (психични процеси, явления, качества, състояния). Обяснява поведението на хората...
 

Емоции и чувства

06 яну 2007
·
3,622
·
22
·
2,400
·
1,458
·
2
·
6
·

Например В.Вунд посочва 50000 чувства у човека. Титченър ги свежда до удоволствие и неудоволствие; Уотсън ги разделя на 3 типа реакции - страх, ярост, любов.
 

Агресия и агресивно поведение

12 дек 2006
·
4,789
·
5
·
2,185
·
873
·
7
·

Проблемът за агресията и насилието се поставят винаги, когато се търсят факторите и причините за разрушаване и прекъсване на социалната комуникация, за нарушаване на моралните и правните норми, а в най-крайните си форми - и за ценността на човешкия живот.
 

Етапи в развитието на педагогическата психология

12 мар 2006
·
1,105
·
4
·
2,035
·
155
·
1

Обширен доклад за етапите в развитието на педагогическата психология.
 

Социологична психология – специфика на общуването

31 мар 2006
·
3,871
·
5
·
664
·
134

Социологичната психология борави със свой категориален и понятиен апарат, от гледна точка на специфичните процеси, които изследва.
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
244
1
1 мин
29.11.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Психическото развитие според Ериксън и Пиаже

Материал № 1073630, от 19 фев 2014
Свален: 23 пъти
Прегледан: 32 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 11
Брой думи: 2,779
Брой символи: 17,270

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психическото развитие според Ериксън и Пиаже"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
27

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
367

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения