Големина на текста:
1. Антропологическа
характеристика на
началното училище
Краят на
предучилищната
възраст завършва с
постъпването на
детето в първи клас.
Началното училище е
спонтанно. Развитието
на човешката нервна
система и психика в
един момент от своята
еволюция /най-
вероятно/ е стигнало
до препятствия поради
ранния край на
детството и поради
това рязката промяна
в психичното развитие
на подрастващите
индивиди, следствие
от което е била
невъзможността те да
възпроизведат
съществуващата
социална структура.
Т.е. преди появата на
началното училище
най-вероятно са
съществували
социални структури,
изискващи познания и
поведение,
надхвърлящи
възможностите на
психиката на
новопоявяващите се
индивиди, въпреки че
психичното и
физическо развитие на
7-годишните деца
позволява участието
им в съвместното
поведение на
възрастните хора.
Фактът, че началното
училище се е появило
стихийно преди
повече от 2000 години
означава, че неговите
граници във възрастта
на човека са
фиксирани генетично
т.е. те са биологично
предопределени. И
наистина, за време от
порядъка на 2-3
месеца психиката на
6-7-годишните деца се
променя от състояние
не може да тръгне на
училище до състояние
трябва да ходи на
училище.
До началото на
глобализацията всяка
човешка общност е
решавала кога да
започне обучението на
своите деца в училище
самостоятелно.
Удивително е
съвпадението във
възрастта на децата, на
която те трябва да
тръгнат на училище
между общества,
които не са имали
възможността да
въздействат едно
върху друго: тази
възраст е между 6 и 7
години. Това означава,
че към края на шестата
година в психиката на
детето наистина нещо
се променя, което му
дава възможност да
ходи на училище
заедно с други деца.
Физиологичен
показател за това, че
краят на шестата и
началото на седмата
година от живота е
нов период в
развитието на
индивида,
съответстващ на нов
начин за
приспособяване към
околната среда.
Следователно
психичните качества,
които започват да се
изграждат в индивида
в начална училищна
възраст, са последни в
тяхната генетично
фиксирана структура,
върху тяхна основа
повече не предстои
изграждане на други
качества на психиката
и са тези, които трябва
да позволят на
индивида да
съществува в
неорганизирана от
възрастните околна
среда, т.е. в
социалната структура на
човешката група, и да се
възпроизведе.
Изискванията на
училищното обучение
към първокласниците са
приблизително
следните:
1. Детето да е в
състояние да отиде до
училището и да се върне
от него. /т.е. да не се
загуби по пътя на
отиване и връщане,
който може да бъде и
доста продължителен/.
Това означава, че
разполагането на
предметите освен в
пространството трябва
да става и във времето,
т.е. да е изградено
понятие за време най-
малко от порядъка на
едно денонощие.
2. Детето трябва да е в
състояние да изпълни
задачите, поставени му
от педагога за
самостоятелна работа в
къщи за следващия ден
или за няколкото
оставащи дни до края на
седмицата. Това
означава, че изграденото
понятие за време трябва
да бъде от порядъка на
традиционния единичен
седмичен интервал от
време в човешката
психика
3. Детето трябва да е в
състояние върху
основата на вече
усвоени знания да усвои
нови знания. Това
означава, че знанията,
получавани в по-късни
моменти в училище /а и
след края на
индивидуалния живот/
трябва да бъдат
отнасяни /сравнявани/
със знанията, получени
от първите дни след
постъпването в училище
и всички следващи
моменти, и върху тяхна
уснова да се усвояват
нови знания. Това от
своя страна означава две
неща: първо, че
понятието за интервал
от време, в което са
разположени другите
психични образи,
трябва да бъде от
порядъка най-малко на
една година, и второ,
че всички усвоени
знания от момента на
постъпване в училище
трябва да бъдат
включени в
структурата на
психичния образ за
другите психични
образи /т.е.
съзнанието/. Това
означава, че понятието
за времето до края на
живота вече не трябва
да бъде прекъснато, а
непрекъснато. В
съответствие с това и
съзнанието от
постъпване в училище
до края на живота
трябва да бъде
непрекъснато. Това
качество на психиката
все още го няма в
предучилищна възраст
и към момента на
постъпване в
училище, то се
появява именно в този
момент, и означава
готовността на детето
за училищно
обучение. Това е и
главното достижение
на психиката в
начална училищна
възраст.
Физиологичен
показател за този
процес е фактът, че
между 6 и 7-годишна
възраст в развитието
на мозъка се ускорява
развитието на
неговите челни
области. Тази част от
мозъка е пряко
свързана с
разполагането на
поведението във
времето и
планирането на
поведението, т.е. с
развитие на
1
възприемането на
времето3.
4. В училище детето
трябва да възприема
една част от околната
среда /т.е. да насочва
вниманието си/ най-
малко в продължение
на 20 минути, като
след това още няколко
пъти по толкова
насочи вниманието си
към друга част от
околната среда. Това
означава, че психиката
трябва да е насочена
/т.е. мотивирана от
съответна емоция/ към
по-нататъшно
възприемане на
околната среда.
5. За усвояване на
предлаганите в
училище знания
трябва да е налице
някаква степен на
изграденост на
понятията за главните
компоненти от
околната среда, и
качеството от вече
съществувщи понятия
да се изграждат нови
понятия /т.е. някакви
знания и някакво
равнище на
познавателните
/когнитивни/
способности.
6. В училище детето
трябва да изпълнява
предлаганите от
педагога задачи, и да е
в състояние да общува
нормално с другите
деца. Т.е. необходима
е степента на
отразяване на
социалната среда,
достигната в
предучилищна
възраст, т.е. съвместно
поведение с група
деца и изграждане на
структура на групата с
тях.
2. Специфични
функции на началното
училище. Училището
и социалнта среда.
Училището е най-
познатата институция.
Училището обаче не е
педагогическа
провинция и има
връзка с всички
институции в
държавата въпреки, че
има свои задачи.
Специфични функции
на училището:
1.Традиционни
обществени функции-
в тази група Балауф
онова, което
училището е правило
винаги- предаване на
знания и умения,
винаги е допълвало
семейното и
религиозното
възпитание на
учениците, винаги е
имало социално-
политически функции.
Училището дава равни
права на всички деца
за образование.
Училището превръща
професията на учителя
в легитимна и винаги
подготвя учениците за
живота. Училището се
стреми да защити
правата на децата, но
заедно с това
дисциплинира. Тези
функции са свързани с
взаимоотношенията
между училището и
обществото. Връзката
между учител и
ученик е важно.
2.Комуникативни
функции- чрез тях
училището гарантира
предпоставките за
едно конструктивно
взаимодействие между
учител, ученик и
родител.
Изпълнявайки тези
функции училището
би трябвало да накара
учители, родители и
по- широки
обществени кръгове да
възприемат ученика
като личност. В
училищната среда се
зараждат много
неформални контакти,
едни от най- трайните
приятелства. В рамките
на училището ученика
усвоява своята роля на
ученик, осъзнава своята
идентичност, създават
условия учителя да се
развива като
професионалист.
Училището обаче има и
чисто организационни
задачи.
3.Проективни функции-
в училището се правят
прогнози за това как ще
се развива училището,
какви проблеми могат
да възникнат в процеса
на неговото развитие,
какво е бъдещето на
учениците. Най- общо
тези функции
позволяват в училището
да се направи
необходимия процес.
4.Образователни
функции- училището
трябва да образова.
Стреми се да
удовлетворява
потребностите на
младите хора, стреми се
да ги направи
пълноценни граждани
на обществото, дава им
теоретична и
практическа подготовка,
създава условия за
обучение по различни
предмети. Разкрива
съдържанието на
дейностите.
Още с началото на
своето съществуване , с
първата си глътка
въздух, човек започва да
се адаптира и гради
своя живот. В стремеж
към развитие и
усъвършенстване се
налага да
„играем„ различни роли,
да поемаме
разнообразна
информация, да
усвояваме различни
методи и норми на
поведение, да спазваме
правила и закони и да
изграждаме и следваме
своите принципи и
копнежи.
Затова важен етап във
формирането ни,
нашите знания и
професионално
ориентиране е
училището. Там се
усвояват не само
необходимите знания,
слагащи основата на
нашата обща култура
и професионална
насоченост, но и се
формират също
качества като:
дисциплинираност,
отговорност,
толерантност и
ценности, които ни
съпътстват в нашите
взаимоотношения,
социални контакти,
житейски и
професионални
действия и
задължения, и то без
те да са фиксирани в
официалните
документи на
училищната
организация.
Говорейки за ролята
на училището като
водеща в
изграждането на
човека като личност,
както и създаването на
реална представа за
действителността,осве
н образователната цел
неизбежно се включва
и възпитателния
процес, при който
„Популярно е
учението в социални
умения, чиято цел е
придобиване на
умения, необходими
за пълноценно
общуване ,
социализация ,
социална адаптация и
интеграция,
самоконтрол, грижа и
отговорност за
собствения живот и
личностно
израстване , социална
зрялост. Част от тях са
комуникативните
2
умения, знанията за
живота, грижата за
себе си, трудовото
възпитание и
професионално
ориентиране, полово
възпитание и
подготовка за семеен
живот, здравното
възпитание.
Върху основата на
качествата,
изграждащи се след
началото на начална
училищна възраст,
индивидът вече може
да продължи да
съществува до края на
живота си, т.е. ако те
не бъдат изградени,
индивидът съответно
не би могъл да се
приспособи към
околната среда.
Поради това
социалната структура
на човешката група
измества родителите
от въздействието им
върху психиката на
децата и поема
управлението върху
тяхното психично
развитие, за
изграждане на
окончателните
психични качества на
индивидите,
необходими им за
възпроизвеждането на
социалната структура.
Това става с появата
на началното
училище, а по-късно и
следващите
надградени върху него
степени на
образователната
система.
Първоначално
социалната структура
управлява развитието
на психиката само на
една част от децата,
необходими за
възпроизводството на
по-високите й
слоеве /свещеници,
обслужващ персонал/.
С увеличаване броя на
индивидите и броя на
слоевете на
социалната структура
се усложнява
веществената и
социална среда,
заобикаляща
човешката група. Това
вече изисква
наличието във всички
индивиди от
човешката група на
нови психични
качества, които не са
генетично фиксирани,
и съответно поемането
на управлението на
тяхното изграждане от
социалната структура
във всички деца /т.е.
задължително/.
Това означава, че
постъпването в първи
клас трябва да
отговаря
едновременно на две
противоречиви
условия: да съвпадне с
генетично
предопределения край
на предучилищното
детство, и в същото
време да се осъществи
в един момент от
времето за всички
деца /поради
относително
консервативния
характер на
социалните структури,
които трябва да
създават образ на
нещо съществуващо
изключително
продължително във
времето в психиката
на възприемащите ги
индивиди/ /вж.
египетските
пирамиди, които са
компонент от
възпитателна
социална структура/.
Отделните човешки
общества решават
това противоречие по
два главни начина:
1. Най-променливите
социални структури
правят компромис
между внушаващия
характер на
социалната институция
училище и
биологичното развитие
на децата, и започват да
приемат деца за
обучение в първи клас
след индивидуална
оценка на психичното
развитие на всяко
отделно дете. Например
такава е социалната
практика във
Великобритания:
учениците в първия
училищен клас се
приемат три пъти през
годината: през месеците
септември, януари и
април на текущата
учебна година. По този
начин родителите и
учителите не се
колебаят относно
училищната зрелост на
детето: вместо през
септември то може да
постъпи в училище
например през януари
или по-късно. Такава е
била и практиката в
някои български
училища през 19 век.
2. По-малко
променливите социални
структури определят
постоянна възраст за
постъпване в училище /в
съответствие с
възпитателния характер
на социалните
институции/, но поради
неотменимите
биологични
закономерности в
развитието на детската
психика правят негласни
корекции за началото на
училищното обучение.
4. въпрос,
Антропологически
аспекти на
възпитателният процес
от 6 до 12 годишна
възраст. „Диалогът” и
„Срещата” като глючови
метафори за описване на
възпитанието
От златния век (XIX век
) за педагогиката са
изказани три тези:
- Шлаермахер-
(педагог, философ).
Според него това,
което се разбира под
възпитание най- общо
се предпоставя като
познато. Възпитанието
въвежда човека в
света и заедно с това
човек пренася света в
своите рамки и
именно по този начин
човек се формира под
влияние на външната
среда.
Виждаме, че в това
твърдение се оформят
рамките- среда,
образование и
биологичните
фактори.
- Кант- той е започнал
своята кариера като
учител. В своите
ранни произведения
той отделя голямо
място на човека.
Точно по това време
развива своята
„физиологична” и
„прагматична”
антропология.
Физиологичната
изследва това, което
природата прави от
човек, а
прагматичната това,
което човек като
свободно действащо
същество, прави от
самия себе
си.прагматичната се
занимава с това по
какъв начин човек
прилага своето знание.
Виждаме проблема за
това какво общество
прави от човека.
- Теодор Фонтане
(писател)- той поставя
въпроса за
възпитанието на
неговото поколение.
На този въпрос той
отговаря: „Никак не
сме възпитани и това е
много добре”. Това е
така, защото той смята
своята среда за
ограничена. В такъв
смисъл за разлика от
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 фев 2020 в 15:52 студентка на 40 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Педагогически, специалност - Социална педагогика, випуск 2023
10 фев 2020 в 13:58 родител на 22 години
09 фев 2020 в 19:19 учител на 30 години от Ихтиман - ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", випуск 2020
 
Домашни по темата на материала
Физическото възпитание в училище като възпитателен фактор
добавена от djudjinkaa8480 31.12.2014
0
58
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Теория на възпитанието

Материал № 1067184, от 28 яну 2014
Свален: 228 пъти
Прегледан: 517 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Пищов
Брой страници: 33
Брой думи: 17,464
Брой символи: 116,131

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теория на възпитанието"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала