Големина на текста:
Школа „Милениум” – матура
С В Е Т Ъ Т Н А В А З О В И Т Е
“ЧИЧОВЦИ”
Въпрос: Как тълкувате заглавието и подзаглавието на Вазовата повест?
І. Заглавието и подзаглавието на творбата насочват към идейно-тематичния център, оформен
около галерията от образи:
1. “Чичовците” са представители на средната класа, които, без да се отличават със социалния си
статус, са стълбовете на бълг.общество в предосвобожденска България;
2. Това са своеобразни и оригинални българи, които познаваме, непрекъснато виждаме, които ни
карат да се подсмихваме, но и да се чувстваме част от тях.
Въпрос: Какво е първоначалното ви впечатление и първите ви чувства към “чичовците”?
І. Твърдение за размисъл: Представете си едно дете, вече пораснало и придобило самочувствие,
което има претенции към своите родители, че не са му дали достатъчно силен старт в живота.
Отричайки родителите си, ние се отричаме от част от себе си. Важно е колко път е изминат, а не –
откъде е започнал пътят.
1. Можем ли да кажем, че светът на чичовците е онази отправна точка, от която започва пътят
на Българското възраждане?
2. Ако е така, този факт смущаващ ли е за вас? По-добре ли се чувстваме, ако се съизмерваме с
героите на нациналноосвободителната борба?
ІІ. Да си обясним феномена “чичовци”, означава да вникнем в народопсихологията на българина и
в социокултурната характеристика на времето / прочитам авторовото отклонение от гл.
“Силистрайолу”-“Под игото” – стр. 164-165 от “Бълг.л-ра.Критически текстове...”/
Задача: Помислете в какво взаимоотношение са компонентите робство време герои в
цялостния модел на света в повестта.
МОДЕЛЪТ НА СВЕТА В ПОВЕСТТА “ЧИЧОВЦИ”
А. РОБСТВОТО
1. Отношението към робството и влиянието на робството върху личността е ключът за
разбирането на феномена “чичовци”.
а/ от една страна, робството провокира родовото чувство и подтиква към саможертва;
б/ от друга страна, робството засилва чувството за самосъхранение и повишава битовото усещане
и виталността на нацията;
в/ от своя страна, чувството за самосъхранение стеснява кръга на духовните интереси и оставя
свобода за проява само на незначителното, достигащо до простодушни хитрини, превръща живота в
оцеляване на всяка цена.
Въпрос: Как е проявено това в повестта?
2. Дългото робство е притъпило съпротивителните сили на народа и той е затънал в бита и се е
заловил с практически неразрешими битови конфликти.
3. Спорът, кавгата, конфронтацията са изведени до зрелищност, силно преувеличени
дотолкова, че се обезсмислят.
4. Схемата на кавгата е спазена в психологически план:
а/ сръдня – чрез ретроспекция се изяснява причината – връхна точка – разрешение – етичен казус;
б/ в повестта тази схема е пародирана, принизена / да се маркират съдържателните моменти
стр.95-98-104/105-114/115-120/121...-/;
в/ но този конфликт не е основен, той е само рамка за въвеждането на множество други
конфликти, които осмислят безсмисленото битие на героите, а тези конфликти будят смях,
защото се инспирират с голямо настървение.
Въпрос: Кои са тези конфликти и с какво се характеризират?
- волтерианци и елинисти;
- русофили и туркофили
в същото време групировките менят местата си, състава си, позициите си / стр. 97, 116 от
повестта/
1
Школа „Милениум” – матура
Извод: Консерватизмът на чичовците и страстта им към философстване са комични, но и
нужни – необходими смешни. За да оцелее в света на робството, българинът е трябвало да
развива у себе си успоредно противоположни качества – търпимост, смирение, овчедушие,
но и смелост, жертвоготовност. По природа българинът е схватлив и любопитен. Защо?
малките, забравените, натъпканите “во черво адово”/по думите на чорбаджи Марко в “Под
игото”/ народи е трябвало да настигнат големите, да излязат от затворената система на
азиатската тирания
/ стр.100 – “Чичовци” – разговорът м/у Копринарката и Кольо Крилатия за луната/ - това
конструира сложната българска душевност, в която наивитетът не е наивитет, а
смешното не е само смешно.
Б. ВРЕМЕТО
1. Като че ли единственат творба на Вазов, в която не е посочено конкретното историческо
време, като тук трябва да търсим не една дата, а цяла една епоха, която поставя своите
исторически изисквания /стр.111 “Чичовци” – “да речем 1868”/
2. “Чичовци”-те винаги имат време – те забравят, че времето на индивидуалния им живот изтича
бързо и те живеят в протяжното и нескончаемо време на робството. За тях миналото и
бъдещето са повод за велики дела, а настоящето е надежда за оцеляване, в което трябва
да решат битовите си проблеми.
3. БИТ – ИСТОРИЯ – ЛИТЕРАТУРА – битът е ниското ниво на живеене, а историята е
високото ниво на бита, което я обединава с литературата. Битът и историята са двата основни
елемента на Вазовия фикционален свят, между които трябва да се търси взаимна зависимост.
Историята е другото на живота /бита/, между живота и историята често зее бездна, празнота –
животът се преживява, а историята се разказва.
а/ животът е причинно-следствената връзка между едновременно или последователно протичащи
във времето на живеене събития и човешки дейности – това прами света подреден, обясним и му
дава смисъл;
б/ историята събира разпръснати житейски факти и обосновава човешки действия, техните
значения във/за времето
4. Костюмите на героите – С какво се отличават? – работа с текста /стр. 98,101,105,108/
а/ доказателство, че времето е спряло и липсва възможност за развитие;
б/ този костюм не е нито регионален, нито национален, нито турски, нито европейски – това са
костюмите на българите преди Освобождението, които го правят смешен, но и типичен.
5. Времетео на чичовците = безвремие – не се длучва нищо съдбовно, а това е същността на
епичната, равна, незабележима народна съдба в робското време.
Извод: Със самото си съществуване тези хора вече се противопоставят макар и пасивно на
съдбата си. С това, че оцеляват, те вече са потенциално опасни за турския поробител.
Това е важна особеност на националния инстинкт за самосъхранение, който е част на
народното съзнание през вековете. Ако в “Под игото” Вазов сътворява трагичния епос, то в
“Чичовци” с почти същите герои – средностатистическия българин – създава “комичен”
епос, реализиран чрез пародийното.
6. Времето естествено се съизмерва с бита
Въпрос: Можем ли да отхвърлим факта, че въпреки своя битов характер животът на
Вазовите чичовци е зареден от “бунтарството” преди Апр. въстание? – работа с текста
/стр.151/ - великата кауза на националноосвободителното движение за чичовците е в бъдещето, в
настоящето стои решаването на въпроса за йотата и разпрата м/у Копринарката и Селямсъза
/стр.134/
* значимите за времето въпроси в бита на чичовците, в разговорите и споровете им звучат
смешно, израз са на неизразходваната енергия – комичен ефект. /може да се направи сравнение с
хъшовете в “Немили-недраги”-“Представлението”-но там наивното е в героично-трогателен
план/;
* “Разходката”/стр.135, 139 – бягството на Фратьо/ - революционната разходка на чичовците е
необходима, за да изразходват своя патриотичен плам и да се отчетат пред отечеството – не
2
Школа „Милениум” – матура
въздухъг трепери, а чичовците треперят пред онбашията. Природата им на хитреци и на
самохвалковци ги прави свободни да се страхуват. Това е абсурдна ситуация, която е
екзотична и потвърждава тезата, че всъщност в света на чичовците не само нищо не
става, но и нищо не става непрекъснато.
В. ГЕРОИТЕ
1. Въпрос: Кое създава образите на чичовците – Вазовото въображение или реалността?
* първите герои в нашата литература, които действат по своята вътрешна логика, а не
направлявани от автора – те са такива, каквито ги е създала действителността. Макар да са
моделирани в хармония с общия контекст на творбата, те се откъсват от авторовата опека, т.е.
доказват Хегеловата максима за “естествения човек в естествени обстоятелства”./думите на
Вазов пред проф. Шишманов /стр.160 в Критич. текстове/
2. Можем ли да определим героите като част от екзотиката в света на “чичовци”-те?
* това е битова повест, но битоописанието е доведено до своеобразна крайност по отношение на
проблеми, ситуации, човешки реакции, т.е. до екзотика;
* всички герои – техните действия, описания, реч – са характеризирани еднотипно, с по няколко
ярки, несъвместими черти, чрез преувеличение, т.е. основният принцип е: всеки притежава
индивидуални белези, които го отличават от останалите, но у всеки се откриват едни и същи
качества, които изграждат цялостна екзотична картина на обществото – затова в повестта няма
централен герой.
3. В какво се състои абсурдността в образите на В. Копринарката и Иван Селямсъза?
а/ едно абсурдно общество ражда абсурдни човешки характери, в които се борят и сливат
несъвместимости;
б/ Копринарката – Селямсъза / Иванчо Йотата – Хаджи Смион:
- абсурдно несъответствие между прякора и характера на всеки от тях, а именно обществото
утвърждава тези характери. В това трябва да се откриват две идеи: 1/ абсурдността в
порядките на обществото свидетелстват за неговата духовна изостаналост; 2/ тази абсурдност
трябва да се осъзнае, да се разбере, за да се работи за напредъка на обществото;
- безполезността на героите в обществен план
ИВАН СЕЛЯМСЪЗАВАРЛААМ КОПРИНАРКАТА
- изключително енергичен /60-годишен/, но
енергията му не носи полза, с приказките си
само може да досади;
- енергията му е хаотична, безполезна и за
самия него;
-единствено с положителен знак за обществото
е многобройната му челяд
-с противоположни черти, но също толкова
безполезен;
-ограничен, плиткоумен, доказващ се члез
предпазливост, богоязливост и с няколко
заучени фрази, които често използва
неуместно;
-не е човек, който може с нещо да подпомогне
обществото
ИВАНЧО ЙОТАТАХАДЖИ СМИОН
- спори за всичко дори когато няма представа /стр.
124-125, 120-123, 118-120/ - и двете позиции
- недостатъците му се определят от стремеж за
себедоказване и същевременнно липса, в която да
насочи желанието и енергията си, т.е. използва
енергията си само за безсмислени спорове.
И двамата губят своята идентичност, подчиня
- съгласява се с всичко
са доведени до крайност
-избягва сблъсъка, чувството за малоценност
го кара бързо да изкаже мнение, за да може
почти веднага да се откаже от него.
вайки я на абсурдни глупави ситуации. Единственияг
сручай, когато обединяват мнениеята си, е, когато
бягат от несъществуващата терска потеря.
- героите обединяват усилията си само когато осъществяват идея, еднакво важна за всички тях
– този мотив се свързва с оптимизма на Вазов, че потенциалът на хората /в личен и обществен
план/ днес ще се превърне в положителни черти утре и ще помогне за развитие на
обществото.
4. Въпрос: Каква е ролята на философите в развитието на обществото? Кой е философът сред
“чичовци”-те и как изпълнява своята социална роля? – Мирончо / индивидуална задача /
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Чичовци - анализ

Това представлява подробен материал на произведението на Иван Вазов "Чичивци"...
Изпратен от:
stefan.yancev.7
на 2014-01-25
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
38 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици несваляни с 4 страници Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
Представлението от Иван Вазов
добавена от vikikoteto1234 18.04.2016
1
18
 
Онлайн тестове по Литература
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
3
1
10 мин
19.09.2019
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Чичовци - анализ

Материал № 1066190, от 25 яну 2014
Свален: 38 пъти
Прегледан: 87 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,377
Брой символи: 8,488

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Чичовци - анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
12

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
22

виж още преподаватели...
Последно видяха материала